Клуб: Приятелство

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО

Дамян Дамянов

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш

Когато приятел си тръгва -
сърцето боли!
Когато това с нищо неможеш
да промениш...
Когато сълзата се спира
в твоите очи...
Когато мигът се простира
и сякаш е дни...
Когато...
Когато изгубиш приятел,
наистина много боли

Oshte neshto za priqtelite

Ujasno e kogato se zamislish
za tezi, na koito si razchital.
Prelistvaiki teftera s nomerata
edin sled drug kam nishtoto otlitat.
V garloto ti buca sqkash ima,
duhat ti s maka patq si prepravq,
a ti si mislish "Gospodi, prosti mi,
pone edin ot vsichki ostavi mi."
Lajec e tozi, koito kazva,
che ima hilqdi priqteli.
Ili glupak e, shtom si vqrva,
ta te sa prosto izpolzvateli!
Priqtelite sa onezi,
koito v bolkata ostavat.
Priqtelite sa onezi,
koito s teb shte sa do groba,
i ne zashtoto zaslujavash,
a tai e recheno ot Boga!

Имаме ли приятели , доколко те са искрени с нас и до колко са готови да ни приемат такива каквио сме с радостите и болките с грешките и пороците ни.В днешния динамичен свят все по малко са хората с който се срещаме и общуваме и изпитваме онова чуство на самотност което ни кара да се вгледаме около нас. Откриваме че с годините редиците на приятелите са оредяли, разбираме че нещо сме пропуснали и си е отишло безвъзвратно без да разберем. Започваме да търсим останалите и се оказва че забързани в своето ежедневие и грижи нямаме вече време да изпием поне едно кафе и да побърборим, да споделим радости и тревоги.Седнали зад мониторите забравяме че сме имали приятели, а ги търсим в безкрая на мрежата и ни е болно когато някой скрит безименен приятел ни подхвърли злобата си насабрана от негативизма на дрги подобни на нас приятели. Всеки път изпитвам някаква горчивина когато след дълго общуване с хора който сме имали за приятели изведнъж ни зачеркнат в листита си без дори да ни обяснят защо го правят или изведнъж започват да ни подмятат цинизми. Трябва ли всеки сайт да бъде превръщан в сайт непремено търсещи партньори. Неможе ли тук хората просто да разговарят да бъдат приятели в мрежата , и ако изпитат някакво привличане след време сами да решат да преминат към партньорство или да си останат приятели завинаги.

Човек е част от себе си. Останалата част са неговите приятели!!!!!

Условието да бъдеш приятел е да бъдеш себе си !

Всеки има три вида приятели:

-приятели, които го обичат

-приятели, които с нищо не се обезпокояват за него

-приятели, които го ненавиждат

Приятел не е този който ти бърше сълзите,а този който не ти дава повод да плачеш!