Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Фен-клуб: ***СТИХОВЕ***

МОЛЯ ПОСТАВЯЙТЕ ЛИНКОВЕ ИЛИ ПИшЕТЕ АВТОРА НА СТИХОВЕТЕ......... БЛАГОДАРЯ!!!
User Avatar

В приятелство пред никой се не клех,
че клетвите са тежки и подтискат.
Лъжа - необходимост не приех.
А можех ли? Не знам, ала не исках.
И вечна вярност аз не обещах –
в живота всичко може да се случи.
След огъня остава само прах –
поне това от времето научих.
От никой не поисках във любов
/или в какво ли не/ да ми се врича.
Духът човешки вечно търси нов, по-светъл връх.
Различното привлича.
Но чиста си опазих съвестта,
приятелите свои не предадох,
не казвах "благородната" лъжа,
а сбърках ли - не молех за пощада.
Не съм светица, имам грехове - простете ми.
Аз също ви прощавам.
Щом тръгвате - пътувайте добре.
Не ви обвързвам, нито задължавам.
Свободни сме, избираме сами
и аз избрах си - истинска оставам,
дори от този избор да боли...
Душата си на дребно не продавам.

Вики Горанова
User Avatar


Идвайте си, докато все още
светят две прозорчета в шумака
и до късно в есенните нощи
двама старци трепетно ви чакат.

Идвайте си, докато на двора
тегне с грозде старата лозница,
жълти тикви светят на стобора
и, поели топлата десница,

целунете майка си, че може
тази среща сетна да остане…
Не ще има кой софра да сложи,
с топла питка сладко да покани.

Ще заглъхне къщата, а двора
ще потъне в бурени и лайка.
Тук ще дойдат други, чужди хора,
ще я няма бедната ви майка…

Ще мълчат, оголени липите,
небесата ще се спуснат сиви…
Майките ви чакат пред вратите –
идвайте си, докато са живи!
User Avatar


Не можеш да стигнеш звездите
преди да докоснеш земята,
защото светът на мечтите
започва в реалност позната.

... Не можеш да влезеш в сърцето
преди да си влязъл в очите,
защото на чувството шесто
животът едва ли разчита.

Не можеш да бъдеш щастливец
преди да почувстваш бедата,
защото така се осмисля
прекрасният дар на съдбата!
User Avatar


Понякога си мисля – как се уморих
да бъда винаги по-силната
и всичко на гърба си аз да нося,
и само аз да съм грижовната,
за всичко да помисля,
всичко да предвидя,
във всичко да успея...
А стане ли горещо,
за мъж и за жена
все аз да съм насреща
и пак накрая -
само аз да съм виновната.
На силно рамо няма ли и аз
най-после да склоня глава,
за мъничко поне да си отдъхна,
за ден поне,
поне за час...
В такива мигове си казвам -
нали все трябва
да има кой да устоява в бурите,
да прави завет
и заслон за другите,
докато те събират сили...
Да, тежка, но каква
по-светла орис от това?
Тогава
забравям за умората, готова
за участта
отново да съм силната...
О, колко съм Ти благодарна, Боже мой,
за силата

Румяна Илиева
User Avatar

Отидох днес в отдел "Мечти",
намерих книгата вълшебна.
Там в нея пише " Днес сбъдни
поне една мечта потребна!"

И почвам аз да я чета,
с интерес разлиствам по-навътре.
Ще сбъдна аз една мечта
и ще се радвам още утре.

Защото те са Божий дар,
а сбъдването им е в нашата природа.
На тез мечти e всеки цар.
(Сега мечтите са на мода.)

Какво е нужно?-питаш ме сега.
-Е как какво? Мечта голяма!
И Вяра, и Любов, посока на целта.
И действай смело! Друго няма.

Звезда Христова
User Avatar

Сълзата на поета
Нима си мислиш, че сега сълзите
ще могат да ме излекуват,
щом в горски цвят дори тревите
до теб ме носят и ликуват.

От тук минавайки небрежно
със поглед сведен и през рамо,
душата ми във цвете нежно
със обич и любов си галил.

Сам без да знаеш, че очите ми
във него са събрани и пулсират,
че точно там до кръв сълзите ми
по тайни стъпки те намират.

Стебла увиват закачливо
в снагата на мечтано щастие,
и хукват с вятъра игриво
с целувка горска в сладострастие...

Настигат те, и пак отлитат...
Ала за мен във лято или зима
тъгата ми красиво ще утихва
в " Сълзата на поета" щом ме има.

автор Неделина Димитрова_ Nena Di
User Avatar

Дарявам ти частиците от мене,
безброй парченца Светлина.
Прегръдка на дъги в небесата,
една безкрайна синева.

Дарявам ти място сред звездите.
С една Луна, не! С хиляди Луни.
Една душа и пеперудени мечти,
точно под крилото на сърцето.

Дарявам ти безкрайната си топлина,
две длани до болка горещи.
Дарявам ти вълшебствата на тишината,
право от очите взети.

И най- нежна и мечтана обич,
с най-искрените думи на дете.
Мигове на щастие и всеотдайност
и нотите от своето сърце...

Десислава Наумов
User Avatar

Усмивката...

Усмивката..., тя прави чудеса
и връща всичките звезди в небесата.
Ледове стопява..., тя е слънце,
бликнала от нечие сърце.

И може да премести планини,
морета бурни тя да укроти.
Да те прегърне нежно и да засияе,
в целият ти свят, във всичките ти дни...

Усмивката..., тя всичко улеснява.
Света е по- красив така...
Усмивка ли ти трябва? Заповядай...
Хиляди ти подарявам от душа.

Десислава Наумов
User Avatar

Обичай ме!
Но търпеливо.
Не бързай да ми се наситиш.
И аз ще ти отвърна с обич.
Полека ме целувай,
ненаситно,
отмерено,
за всеки ден да има.
И аз така ще те обичам,
да има обич за години.
И бавно да ме любиш, искам.
Дорде нощта се срещне с утрото.
Нали годините пропуснати
не ще наваксаме набързо.
Нали ще преживеем всичко,
което млади не сме дръзнали?
Ела.
И бавничко обичай ме.
Нали за никъде не бързаме?

Мая Попова
User Avatar

Всичко друго

Аз не мога да ти дам целия свят,
но мога своя да ти дам.
А щом него имаш значи си богат,
всичко друго просто е спомен.
И всичко ненужно е нейде зад нас.
Изгубило целия смисъл.
Нали Аз и Ти, Ти и Аз сме Света,
в който няма нищо измислено.
В който всяка малка песъчинка от времето,
всяко стръкче трева...
Всяка усмивка, всяка мечта.
Всяка целувка и всяко "Обичам те",
са ценни, незаменими неща.
Не, не мога да ти дам целия свят.
Но ти давам парче от Безкрая.
А щом него имаш ти си богат,
всичко друго е просто спектакъл...

Десислава Наумова