Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Записи на valq към Клуб: Замъци и Крепости

User Avatar
крепостта-рожемберккрепостта-рожемберккрепостта-рожемберккрепостта-рожемберк
http://naire.blog.bg/turizam/2008/08/14/kre­postta-rojemberk-kyshta-n­a-biala-gospodica.222856

 

Над града е разположена крепостта Рожемберк. Казва се крепост, но през ренесанса е била основно презстроена, тъй че днес излглежда по-скоро като замък. Двете крепоста са били тук, но от втората остава само една кула. Новият замък е бил построен през 19 век, но днес е почивна станция на чешка поща (благодарение на комунистите).  Тази крепост от 16. век не е била  главното жилище на род Рожъмберкове, но и тя показва, колко влиятелни са били Рожемберкове. Крепостта е също къща на най-познато страшилище в Чехия, Бяла господица.
User Avatar
замъкът-червена-лхотазамъкът-червена-лхотазамъкът-червена-лхотазамъкът-червена-лхота
Червена Лхота се намира в Южна Чехия. Била е построена през 1530 вместо готическа крепост. В следващите векове е била престроявана още на няколко пъти, тъй че днес има нещо ренесансово, нещо бароково и нещо модерно, защото последното престрояване е било направено през 1903-1910г. Държавна е от 1947, когато комунисите са искали да направят почивна станция за техните приятели тук. Но в този случай сме имали късмет. Слугата на последният владетел на замък им и е попречил. Това е чудесно, туй като е запазил не само замъка, но и всичко вътре в него, тъй че Червена Лхота е един от малкото замци в Чехия, къде можете да видите неговата вътрещността съхранена.

User Avatar
крепостта-букелон-при-село-маточина
http://zamaci.pochivka.com/n22-9419

 

Крепостта Букелон при село Маточина е една от най-добре запазените военни постройки на територията на България. Крепостта Букелон е разположена на високо плато непосредствено до самото село Маточина. Високото плато, от което доминира Букелон над околните райони е част от рид, който се издига високо в низината на преминаващата от тук река Тунджа. В тази част на югоизточна България, крепостта Букелон, която се намира на източния бряг на реката, отстои на около 40 км североизточно от Свиленград и на около 10 км източно от с. Сладун. Съвсем близо от тук е и българо-турската граница.

 

Крепостта Букелон при село Маточина се извисява на хълма, който се вижда в северния край на самото село. Възможният път към това военно укрепление е единствено през селото. Днес от внушителната някога крепост Букелон са останали само руини, но и те са достатъчни, за да се придобие представа за военната й мощ. В самото начало на хълма на Букелон е била изградена някога защитна стена, от която до днес са останали само бегли развалини. Петдесет метра след стената е разположена и същинската крепост Букелон.

 



Някога, когато е била построена, тя е била най-близката охрана на Одрин от север. В специализираната литература тя често е определяна като римска “кастра”, изградена в опус микстум. Тя е служела за фронтова линия на град Адрианополис, както тогава се е наричал Одрин. При обиколката на Букелон може да видите останките на кулата, чиято височина е около 18 метра. Донжонът е построен и реставриран през 12-14 век. Тази кула е наистина внушителна гледка, когато се погледне отдалеч. От самата външна крепост следите са на практика незначителни. По платото личат и някои съоръжения и обекти, като водосъдържател, места с култово предназначение и други.

 

Смята се, че Крепостта Букелон край село Маточина е построена по време на Римската империя. През 387 година край Букелон се е провело голямо сражение между войските на император Валент и готите. Тази битка приключва с загуба за римляните и със смъртта на императора. Странично от входната врата на Букелон е вграден кръстов тухлен монограм, който подсказва кой е бил владетелят й през 14 век. Според буквените означения това е Михаил. Според историческите данни, около 1328 г. българският цар Михаил води продължителни битки срещу Андроник III и достига чак до Димотика. Има предположения, че по пътя Михаил е пребивавал за кратко в Букелон и е предприел реставрация на крепостта.

 

Цялата крепост Букелон при село Маточина е широка около 65 метра и е дълга 150 метра. Кулата и стените на Букелон са изградени от ломени камъни и пояси от 4 реда тухли, споени с бял хоросан. Три големи етажа има донжонът. Последният етаж с полуцилиндрична форма и най-вероятно е служил като малък параклис. Бойниците са разположени от всички страни, а до тях се е стигало по дървено стълбище дървени стълби.

 

Крепостта Букелон е един от 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Любопитен факт е, че в района и в самата крепост Букелон край село Маточина е сниман българският филм „Мила от Марс”.

 

Обектът е част от създаденото през 1966 движение 100 национални туристически обекта на България.
User Avatar
замъкът-валенсия-де-дон-жуан
http://zamaci.pochivka.com/n22-8036

 



Като чуете името на тази ранносредновековна постройка в Испания, първото, което бихте си помислили е, че този замък има нещо общо с прочутия женски прелъстител Дон Жуан. Това обаче не е съвсем вярно. По-скоро истината е, че това е фамилията на една от собственичките му, а всъщност така се кава и градчето, в което замъкът се намира. Валенсия де Дон Жуан е испанска община, разположена в провинция Леон, на областта Кастилия и Леон.

 



Валенсия де Дон Жуан (Valencia de Don Juan) е емблемата на малкото испанско градче. Този дворец е построен върху основите на първоначалната арабска крепост, издигната от кал. Върху нея през 15 век се появява замък, който се намира в средата на тогавашното феодално владение Акуна (Acuna).

 

В началото и през целия 12 век Валенсия де Дон Жуан е била известна като една от най-мощните крепости в провинция Леон. По това време укреплението е се е наричало Коянза (Coyanza). Това продължило, докато Алфонсо VIII (Alfonso VIII) не му дал наименованието Валенсия. Името Дон Жуан идва от сина му Алфонсо – (Alfonso X), който кръстил така своето владение в края на 17 век.

 

Макар и строена предимно през 15 век Валенсия де Дон Жуан е с подчертано мавритански архитектурен стил. Наблизо преминава река Есла (Esla), която навремето е осигурявала защитата от вражески атаки на една от страните на замъка. Същвременно към нейните води се е откривала прекрасна гледка от терасата на третия етаж на двореца.

 

Днес замъкът е потънал в руини въпреки многократните реставрации през последните два века. До този момент са успели да се съхранят четири тройни кули, които се намират на югозападния край на обширното укрепление. Южната кула е главната наблюдателница, като е по-висока и стабилна от останалите три. Тази главна кула е съставена от шест по-малки и тънки кулички, които изпъкват от стената на Валенсия де Дон Жуан.

 

На страната, която гледа към селището, е на лице неголям защитен ров, който е подкрепен с ниска защитна стена, заключена между масивни квадратни кули. Целият замък Валенсия де Дон Жуан е издигнат от каменни блокове. Днес замъкът функционира като музей, чиято експозиция е разпределена на три етажа, които представят най-важните етапи в историята на града и неговата крепост.

User Avatar
„идеалният-замък-на-фердинанд“-франция-.
http://mysticolors.com/2010/02/08/50-worlds-­most-interesting-building­s/

 

Интересен тук е може би не толкова самият облик на сградата, а историята на нейното построяване. Един обикновен френски пощальон имал смела мечта – всяка вечер той заспивал с мисълта някой ден да притежава чудно красив замък. Един ден пощальонът, отново забързан и улисан в мисли, се спрял с учуден поглед пред един необикновен камък. Това парче скала така привлякло вниманието му с интересната си форма, че той решил да го отнесе у дома си. Не след дълго цялата му градина била пълна с причудливи камъни, които той събирал, докато разнасял писма и пратки, а по-късно умишлено изнамирал и внимателно отнасял до дома си с ръчна количка. И така събраните парчета се превърнали в твърдата материя, от която била съградена най-съкровената мечта на нашия герой. В продължение на цели 33 години – от 1879г. до 1912г., замъкът бил построен. Още през 1905г. статия в известен френски вестник популяризирала начинанието на самоукия архитект, който с непоколебимия си дух разрушавал дистанцията между мечта и реалност с всеки камък, който полагал, доближавайки се до заветната цел. Още тогава замъкът се превръща в любима туристическа дестинация и апотеоз на човешката сила и дух.
User Avatar


 

Преди повече от 200 години Фридрих Велики построил двореца Сан Суси, сякаш съзнателно стремейки се да достигне величието на боговете. Във време, когато всичко се е измервало в тонове злато и разкош, немският крал създава за свои покои, копие на Версайския шедьовър и в продължение на две десетилетия той остава един от най-красивите замъци в Германия. Планиран за лятна резиденция Сан Суси запазва обаянието си през всички сезони на годината, а днес, векове след построяването му, се радва на огромен туристически интерес. Проектиран и построен в стил Рококо, дворецът помни много знатни посетители, един от които е самият френски философ Волтер, който от 1750 г. го обитава в продължение на три години.

    

 



 

    Сан Суси е дворецът, където Фридрих Велики обичал да отсяда след поредната битка и да се отдава на духовни удоволствия, като свирене на флейта, четене на поезия или разходка в парка със своя приятел Волтер (една от спалните е наречена на негово име).Фридрих бил противоречива личност. Голям естет, почитател на стила „рококо”, изключително емоционален, но същевременно безразличен към съпругата и много студен към наследниците си.

    

    Когато Фридрих бил все още принц, постъпил по искане на баща си Фридрих I във военната академия. Там завързал много близко интимно приятелство с един млад кадет. Това до такава степен вбесило Фридрих I, че той заповядал младежът да бъде публично екзекутиран, и наредил на сина си да наблюдава директно екзекуцията.

    

    Дворецът

    

    Фридрих създал двореца Сан Суси, като се подчинил на най-смелите си фантазии. Едноетажният Сан Суси, изграден от жълт хоросан, има високи прозорци с арки и шест големи тераси с буйна растителност от портокалови дръвчета и лози. И когато погледът спре за пръв път върху него, дворецът изглежда като окачен между лозите и небето. Още на входа му погледът попада върху огромно златно слънце, напомнящо величието на създателя си. Централната резиденция на Фридрих Велики има само 12 стаи, но всяка от тях крие невероятни тайни и уникални произведения на изкуството.

        Една от най-големите забележителности на двореца е картинната галерия. В нея могат да бъдат видени творби на Рубенс, Ван Дайк и Тинторето.

     Посетителите, пожелали да разгледат покоите на Фридрих, обуват задължително пантофи от мек вълнен плат, за да бъдат предпазени мраморните настилки. Стаите за гости са пълни със злато и кристал, огледала и мрамор, типични за всяка рококо-резиденция от това време.

    

    Всяка стая е едновременно изключително изискана и уютна, но най-забележителни са малката осмоъгълна библиотеката на краля и спалнята на Волтер. Стените им, с цвят на шафран, са покрити с цветя, плодове и фантастични птици.

    

    Градината

    

    За да се насладите на двореца на Фридрих Велики, не е достатъчно да разгледате сградата, но непременно трябва да обходите прекрасната кралска градина, която напомня на приказка от древността. Сякаш времето е спряло и някаква особена тайнственост витае във всяко кътче от това чудно място. Просторното парково пространство между двата палата на Сан Суси е смесица от английския стил на засаждане и френския метод на геометрично подреждане. Безкрайните алеи, покрити с многовековни дъбове и криволичещите пътеки извеждат до скрити пещери и статуи на горски нимфи.

    

    Докато се разхождате по чудните алеи, покрити с причудливи растения, попадате съвсем ненадейно във вътрешността на парка, където се намира „Чайната къща”. Построена през 1754 г., тя е част от музея и съхранява безценни източно-азиатски порцелани.

    

    А „Драконовата къща”, построена за Карл фон Гонтард и създадена да служи за отглеждане на грозде, днес е превърната в уютно кафене.

    

    След като си мислите, че сте видели всичко и няма какво повече да ви изненада, в другия край на огромния парк на Сан Суси пред очите ви се открива невероятна гледка.

    

    „Новият дворец”

    

    Най-грандиозният проект на стария Фриц (псевдонима на Фридрих Велики), който той успява да осъществи след седемгодишната война през 1756-1763 г., е „Новият дворец” в западната част на градината. Фридрих нарекъл това свое творение „фараонов дом”. Тази импозантна сграда имала изключително стратегическо значение - да демонстрира мощта, силата и богатството на Прусите, въпреки неуспешния за тях край на войната.

    

    В „Новият дворец” има 400 стаи и една огромна театрална зала. Стените на една от най-впечатляващите зали са покрити със скъпоценни и полускъпоценни камъни, донесени от цял свят. Някои от тях са били подарени на Фриц от гостите му, а останалите са събрани от самия него по време на обиколките му по света.

    

    Изключително интересен е и асансьорът в „Новия дворец”. Той е първият по рода си в Германия и е доста старинно и практично съоръжение, въпреки наличието на няколко етажа.

    

    Далеч по-практично обаче е друго изобретение - банята. Тя липсва в главната резиденция и поради този факт, в новия дворец са отсядали само благородници със слугите си от мъжки пол. Знатните дами не са нощували в двореца на Фридрих Велики, поради простата причина, че е нямало допълнителни стаи, в които да се извършват всички процедури по подържане на грима и прическите им, както и бани.

    

    Подовете на двореца са изцяло от мрамор, което влошавало допълнително здравето на владетеля, страдащ от белодробно заболяване. Смъртта го застигнала през 1786 г. в задушаващ пристъп в централната зала, където приемал посетителите си.

    

    Казват, че Сан Суси е проектиран по подобие на Рая и всяко кътче от него е омагъосано завинаги. За да се опише подобна красота думите никога не са достатъчни, а снимките само бледо илюстрират истинската наслада за душата и очарованието, което притежава това място. Само усещането да бъдеш част от всичко това и да се докоснеш до историята, може да ти даде вдъхновение и да породи безкрайно възхищение в сърцето ти.

 

  Автор: Десислава Манова

    Дневник.bg

 

    

 



 

User Avatar
версайският-дворецверсайският-дворец
От своето построяване преди около 4-5 века Версайският дворец (Versailles) е емблема на властта, надмощието и забавленията на френската монархия. От тогава до ден днешен този невероятен замък се счита за един от най-красивите кралски дворци не само във Франция, но и в Европа. Версайският дворец е построен на мястото на по-малка предходна ловна хижа, в днешното богато предградие на Париж – Версай. То е разположено в западните покрайнини на френската столица, на около 17.1 км от центъра на Париж.

 

В продължение на малко повече от век, от от 1682 до 1789 г. Версай е столица на френското кралство, а невероятният Версайски дворец е централно седалище на френските владетели. Името на този замък се свързва най-вече с управлението на на Луи XIV — краля Слънце. Построяването му било назначено от самият крал през 1661 г. с главен архитект Луи льо Во, като реставрация и разширение на по-малка ловна хижа. Веднага, след като Версайския дворец придобил основни рамки, работата на архитекта льо Во се прочула навсякъде заради неговия иновативен строителен и естетически подход.

 

Втората фаза от строителството (надграждане) започва През 1668 г. започва втората фаза от изграждането на Версайския дворец. Построени са нови сгради около тронната зала. Следващият етап от изграждането на замъка трае около десетина години и коства труда на близо 30 000 майстори и строителни работници. След построяването му кралят Слънце премества седалището си от Париж във Версай.

 

Фасадата на замъка е дълга около 576 м, а огромните красиви паркови градини се използвали от монарха за пищни празненства и гуляи. Общо 101 хектара заемат градините на Версайския дворец , а по тяхното протежение са разпръснати 1400 водни съоръжения, като целия комплекс е украсен с 400 скулптури. Построеният по заповед на Луи ХIII Лебeдов фонтан бил реновиран през 1671 г. и бил превърнат във Фонтана на Аполон.

 

Цялата скулптура била изградена от олово със златно покритие и олицетворява богът, седнал в колесница, в която са впрегнати четири огнени коня. При избухването на Френската революция дворецът понася значителни щети, възстановени частично след завършването и.

 

Особено впечатляваща е Огледална зала във Версайския дворец , която е дълга 73 , а височината й достига 13 м. Срещу нейните 17 прозореца, които гледат към парадната част на парка, симетрично са разположени кристални огледала. Целият таван е украсен в прекрасни стенописи, изобразяващи великите дела на монарха. За да се стигне в Огледалната зала се минава първо през Залата на мира или Залата на войната.

 

След смъртта на краля през 1715 г. била построена уникална театрална зала, служеща за придворен оперен театър. Театърът побирал 700 зрители и имал подвижна сцена. Красотата му се използвала само за извънредни и важни събития като например сватбата на краля с Мария-Антоанета през 1770 г.

 

Кралицата си изградила и цял самостоятелен комплекс във Версайския дворец , където се забавлявала с придворните си подчинени. Била изградена дори и канална система, която Мария-Антоанета наричала „Малката Венеция”.

 

Днес ежегодно във Версайския дворец пристигат около 6 милиона посетители. Цената на входния билет с пълен достъп до всички галерии и изложби в разгара на сезона е 50 евро, а за деца и учещи - 6 евро. Извън най-натоварения сезон редовният билет е 15 евро.

 

Ако сте там само за един ден определено не можете да видите всичко, затова можете да си вземете отделни билети за отделните части - разглеждането на самия замък струва 15 евро.

User Avatar
замъкът-сталкър-castle-stalkerзамъкът-сталкър-castle-stalker
Замъкът Сталкър (Castle Stalker) е разположен самотно на малко островче, което е зависимо от приливите и отливите в езерото Лох Лейх (Loch Laich), на заливчето на езерото Лох Линхе ( Loch Linnhe). Тук, на западния бряг на Шотландия блатистите водни картини се премесват с планинските масиви и създават типичните за Шотландия сурови природни условия. Замъкът Сталкър се намира на 25 мили северозападно от Обан (Oban), по средата на пътя между Обан и Глен Ко (Glen Coe).

 

Името на замъка идва от келтската дума stalcaire, която се превежда като ловец или соколар. Разположен атрактивно на малкия остров сред водите на езерото, на драматичния фон на шотландските планини Сталкер е обикната природна миниатюра за много пощенски марки, календари и картички. Този замък представлява напълно автентична средновековна крепост, която е успяла да се запази до наши дни в завидно добро състояние.

 

Предполага се, че преди средновековният Сталкер да с епояви на острова, върху него е имало укрепена постройка на клана Макдугъл (MacDougalls), които по това време били лордове на Лорн (Lords of Lorn). Навярно Сталкер е построен през 1320 г. През 1328 г. Макдугъл с апринудени да дадат земите в района, включително и замъка Сталкер на клана Стюартс (Stewarts).Предполага се, че горе-долу в сегашния си вид Сталкер е бил построен през 1446 г. от сър Джон Стюард (Sir John Stewart).

 

През следващите векове дворецът, който се състои от квадратна структура, изградена от кули, непрекъснато преминава в ръцете на един клан от друг и обратното. Замъкът дори е разиграван на хазартни облози. През 18 век Сталкер е във владение на рода Кембъл. По това време той е превърнат във военен пункт. През 1800 г. семейството построява до двореца малка къща, която съществува и до днес.

 

След това Сталкер се ползва предимно като склад. През 1840 г. покривът на двореца пада и навярно за да се избегнат данъци крепостта е изоставена. През 1908 г. наследник на рода Кемпбъл спасява фамилното си владение от тотален разпад, като се опива да го реставрира. Все още Сталкер е част на Собственост на фамилия Стюард. През по-голямата част от годината дворецът е затворен з аобществени посещения, но има график, който позволява Сталкер да се посещава от гости, но само при отлив.

User Avatar
замъкът-на-дъблинзамъкът-на-дъблин
Забележителностите в столицата на Ирландия – Дъблин са доста. Разхождайки се покрай Дъблинския замък, Дъблинската Катедрала, Библиотеката Честър Бийти, която е и музей на изкуствата, ще усетите аристократичната атмосфера на този град, който се счита и за лоно на ирландските писатели. Трябва да обележим, че Дъблин бе обявен през 2003 г. и за най-добрата за живеене Европейска столица.

 

Няма две мнения, че навярно основната туристическа забележителност в Дъблин е замъкът (Dublin Castle), който е красиво разположен в сърцето на старата част на града. Дворецът се намира на Дейм Стрийт (Dame Street), а днес той е главно седалище на ирландското правителство, По-рано, до 1922 г., когато Ирландия има вече статут на свободна държава, той е главната квартира на британските власти в страната.

 

През вековете от своята история замъкът Дъблин изпълнява различни функции. Първата постройка на мястото на днешния дворец е издиганат като норманска защитна крепост по времето на крал Джон през 1204 г. От този период днес се е запазила югоизточната кула, която е най-старата средновековна кула в града (1228-1230). Някога тя е била използвана като затвор по време на Тюдорите.

 

През средновековието е изградена и Голямата зала, която още тогава се е използвала за заседания на парламента, съдебни дела или банкетни приеми. Тази обширна аудитория оцелява до 1673 г., когато е разрушен от пожар. Цяло чудо е, че дворецът Дъблин остава непокътнат по време на размириците за свобода на Ирландия през 20-те години на миналия век. По това време множество колониални сгради, които днес биха били архитектурни шедьоври, биват унищожени.

 

Днес видът на замъка Дъблин се е запазил, така, както е бил проектиран през 18 век. Дворец е едно забележително произведение на средновековната архитектура, като едновременно съчетава няколко стила в строителството. Във вътрешността му може да разгледате различни апартаменти и зали, като например залата Сейн Парк или пък Тронната зала. В двореца се помещава и Библиотеката Честър Бийти. Това е едновременно библиотека и музей на изкуството. Колекцията от редки книги, миниатюри, рисунки и ръкописи е събрана от Сър Алфред Честър Бийти. Музеят е домакин на международни изложби, които се радват на огромен интерес.

12>>
Визитна картичка

Име:Замъци и Крепости

Създаден: събота, 22 май 2010

Членове: 41

Описание: Най-красивите замъци, крепости и дворци по света.Техните истории и любопитни факти.

Модератор(и): valq

Галерия
Членове