Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Клуб: Стихове

User Avatar

Април
Разлиствам се. Разцъфвам. Несериозна съм.
И адски нереална съм. Почти.
Събличам и последната си сложност,
а ти с целувки днес ме облечи...
Косите си разпускам. Самодивски са.
Така е през Април. И ми харесва.
Зелена съм. И розова. Измислям се.
Откривай се във птичите ми песни...
В ръцете ти – събуждам се, заспивам...
Във изгреви и залези живея.
И някак си мечтите ми се сливат
със стихове, които ще изпея,
докрая, до последния си час.
Но още съм Април. Сега започвам.
Разлиствам се. Разцъфвам. И съм аз.
Сериозно нереална. И безсрочна.
Мира Дойчинова - irini

User Avatar

Целувките ти сигурно са с вкус на утрин. На облаци и крехка светлина. Защото като ме целуваш във съня ми по устните ми гасне вечерта. По меките им топли очертания ... дъхът ти плъзва нишка от копнеж. Рисува обич, шепот и стенание. Чертае линийка задъханост по мен. По ръбчетата се разлива захарно, По–тръпнеща от влюбения пулс. Настръхва ме , подобно кратък вятър, внезапно през прозорците нахлул. На устните ми твоите заспиват. И имат вкус на светла тишина. Когато се събудя … ще те има ли ? Не знам... целувай ме в съня...

User Avatar

Ще мога ли във стих да те опиша,


звезда далечна, с име на жена,


със нежност и любов да те


наричам огряла моя мрак със светлина.


Ще мога ли с ръка да те извая и


да ти дам живот от мойта плът,


да те докосна, да те опозная


и с теб да покоряваме света.


Ще мога ли, или си само мисъл,


копнеж за страст на моето сърце,


във любовта към теб намерих смисъл,


ти даде на мечтите ми криле.


Ще мога ли, навярно ще опитам,


макар да знам че пак ще ме боли,


сега със нежни думи да се вричам,


а утре пак далеч да бъдеш ти!


 


Стефан Александров

User Avatar

Там ли си...
Понякога, когато те очаквам,
изпитвам страх, че съм ти се въобразила
в едно отминало отдавна лято
и после в някаква изгубила ме зима,
а теб те няма, няма те изобщо,
изобщо никога, изобщо никак,
и знаеш ли, това е много лошо.
Тогава цялата те викам и те викам...
без глас, без ни едничка дума,
но викам с вени, с пулс
с очи
със...всичко
и цялата изтръпвам -
да ме чуеш
да чуеш
как
безмълвно те обичам
от другата страна на разстоянието
което се протяга помежду ни
едно такова
страшно, празно, нямо,
а пълно цялото с различни думи.
И после си припомням че те има -
щом мен ме има, теб те има също.
В противен случай нищо няма смисъл-
ни ябълките, ни луната, нито къщите,
нито дори шедьоврите на Ренесанса
ни цялата космическа програма,
нито идеята за Истинското Щастие.
Разбираш ли, изобщо смисъл няма
да съществувам само аз,
така, безтебна,
и безадресна, и напълно ничия,
случайна и напълно непотребна,
препълнена с излишност от обичане,
сама във цялата вселена, и ранима,
направена от сънища и стихове.
Та...исках да си кажа, че те има.
Да те повярвам целия.
И да утихна.

Caribiana
User Avatar

Този мъж


този ад непредвиден


(тъкмо сложих в сърцето си ред) -


ще излезе по-умен и силен


от поредния хленчещ поет...


Не ми сваля звезди от небето.


Не раздава целият свят.


Сто ината в очите му светят -


срещу моя едничък инат!


Всички Еви във мене се бунтуват:


"Не прекрачвай във този роман.


Преди теб - той и нас е целувал.


Не от поглед - от ром е пиян!"


Аз съм чела подобни романи...


С моя кръв пишат някои от тях.


Но от цялата болка остана


един - в края на устните смях!


Точно колкото да го разплискам


- парещ извор сред зимна река.


И преди да го стресна


с "Не искам" - ще съм казала


сто пъти "Да!"


 


Камелия Кондова

User Avatar

ДО ТВОЯ МЪЖ


 


До теб една жена неповторима


от толкова години да седи,


най-хубавото вино тя да има,


а в погледа - най-златните звезди.


Да бъде просто с царствена глава,


за нея да се бият даже в Троя.


- А ти да разбереш това едва


когато съм поискал да е моя.


 


Евтим Евтимов

User Avatar




Ти дъхаше на мита косица и мляко.
Ти затвори очички и в миг засънува.
Ти потрепна в съня си,за нещо проплака...
И така ме научи дете да будувам.

Ти строши абажура от златни светулки.
Ти на шала ми черни ръчички остави.
Ти нашари стената с чудати дрънкулки.
И така ме научи,дете,да прощавам.

С две големи,големи кордели накичена,
ти се сгуши в скута ми-крехка и дребна,
и така ме научи,дете,да обичам-
без да мисля за себе си

автор : ivalex
User Avatar

***

Нежна е нощта като докосване,
като любовен шепот в тишината,
като тайнство ,трепетно очакване,
като ветрецът галещ в тъмнината.
Нощта е времето на омагьосване,
времето ,загатващо безкрайност.
На размислите спрели ,и започнали
на чувствата във истинска реалност.
Нежна е нощта ...като въздишка,
като очаквана, вълнуваща милувка.
Като красива сънена усмивка,
като усещане на влюбена целувка...
В покоя тих...как нежна е нощта...
Докосват се луната и звездите -
небесна среща има любовта
как нежна е нощта...и във мечтите.

НЕКА И ВАШАТА НОЩ Е НЕЖНА ,
КРАСИВА...СБЪДНАТА.
User Avatar
Аз съм хладния пролетен дъжд,
носещ радост,
надежда
и смях.
Весели и млади момичета,
аз съм техния грях.

Аз съм шарена, усмихната дъга,
виж ме - невинна,
слънчева
и вечна.
Пратеник на слънцето, носещ топлина,
пристигнал от земя далечна.

Аз съм птичка на някое чудно дърво,
може би славей,
синигер
или авлига.
Пролетта, тъй обичана и желана, ръка за ръка
със мене пристига.

Аз съм шапката на някой магьосник -
крия магия искрена,
весела,
нежна.
Безброй златни звезди на тъмното, синьо небе,
изплетени от вълшебната прежда

автор : natural blue