Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar

- Какво да ти дам? Нищо си нямам,
което да струва обичане.
Съшивах, посичах и падах, и тичах...
Предадох се. Празна от ничийност.

Какво да простя? Нищо не нося,
което да струва предателство.
Задавах въпроси, царувах и просих...
Износих се. От обстоятелства.

Убивах убийци, любовници любих,
лъгах лъжци, мъченици измъчвах,
сънувах, събуждах, намирах и губих,
упътвах, предписвах безпътност...

Какво да ти кажа? Нищо не знам,
освен, че ми писна да тичам.
Сега е различно, мълча и се вричам...
Дано да заструвам обичане!



автор: Елица Мавродинова ...
User Avatar
Разпилях се по пясъка, от съдбата подгонена.
В песъчинки превърнах душа и сърце.
И потънах сред дюните, надробена във спомена,
скрита от бурните и нестихващи ветрове.

Не сънувах. Луната докосваше мамещо
с пръсти от злато, потънали в сол.
Чувствах дъха на морето, изгарящо.
Чувах гласа на среднощен прибой.

И не мислех. Във пясъка дишах задъхано.
По гърдите ми стъпваше боса нощта.
Исках да стана, но бях се разпръснала.
Бях се превърнала в морска мечта.

автор Милена Йорданова
User Avatar

Ще дойдеш ли в сладкарница "Вълшебности"?
Да хапнем с тебе торта Шоколадова?...
Дори да се изцапат устните, ръцете ни -
в очите ни ще светне жива радост...

А сервитьорката "Любов" ще ни намигне...
Парченце крем ще украси нослето ти...
Ех, тази торта няма да ми стигне...
Прощавай, мила! Ще изям и тебе!...

автор Марин Тачков
User Avatar
В копринената нишка на безкрая
отново вплитам пурпурни мечти.
И като паяк в паяжината зная
храната ми ще бъдат слънчевите дни.

На лятото във медната омая
събирам спомени във капчица роса
и вдишвам юли, после август в рая
с вълните морски ме отнася на брега.

И там в прегръдката на зноя
като икар разпервам опожарените криле.
Зад мен е миналото, а пред мен покоя,
да летя ми е писано, като птица в небе.

автор Анели Дойчева
User Avatar
аз-не-вярвам-в-чудеса
ЛЮБОВТА ИЗЧЕЗНА ,ИЗПАРИ СЕ ....
като нежна утринна роса .....
с пръсти по прозореца написах :
"АЗ НЕ ВЯРВАМ В ЧУДЕСА "

ПОДАРИХ сърцето си .....случайно ,
даже мъничко щастлив си бях ....
ОБИЧАХ,ЧАКАХ,ВЯРВАХ ТАЙНО ,
а върна ми го ТЯ на прах .

ПОГРЕБАХ ГО В ПОЛЕТО НА "ЗАБРАВА "
не сложих плоча , нито кръст .......
ВЯРАТА........изчезна от тогава .....
умря под купчината пръст ......

оци
User Avatar
Силните плачат сами.Не ръкомахат. Не викат.
В гръб не забиват ками и не се кланят на никого.
Те овладяват света,без да си губят душата.
Ала вървят и вървят само напред и нататък!
Въпреки вечния страх! Въпреки всяка измама!
Никой не може без тях.Рамо за силните няма!
Те знаят как да простят,как на доброто да служат.
Те не поглеждат назад и не говорят ненужно.
Те са внезапни искри от небесата дарени.
Тяхната воля твори нови, незнайни вселени.
Въпреки цялата мъсти доживотната завист,
още влекат своя кръст и до безкрай се раздават.
Мъката не ги ломи,прави ги по-всемогъщи.
Силни- те плачат сами.

ВЕСЕЛИНА АТАНАСОВА
User Avatar
Платих си думите, и ласките, оргазмите –
и плътските, тъй както и душевните.
Кому е нужно днес да се наказваме
танцувайки един на друг по нервите?!

Платила съм сипатията с чувство.
Платих си и доброто отношение
успявайки до днес да ги намирам -
добрият тон, наравно с уважението.

Невярвам на безплатните обяди.
Платих затуй и всяка мила дума
със даване на множество наряди,
докато ти си опознавал нови друмове...

Платих “обичам те” със сърцебиене,
(една година време го поддържах).
Но днес ми идва трудно да го крия,
това, че адски трудно те издържам.

Не съм ти длъжна вече. Баста! Стига!
Баланса налице е, само виж:
Изпитото платено е, амиго!
А стиховете...
те са ти бакшиш!
от нета
User Avatar
19.02.От Бис.БГ
И аз съм от ония шантавите,
които са навънка по погрешка.
Във лудницата свършиха пижамите
и ни разпуснаха...(това беше смешка)
И аз, вместо да стискам хляба
в една ръка, а в друга ножа,
поддавам се на тиха слабост
и драскам стихчета. До невъзможност.
Нормалните?
Какво, какво за тях?
И сънищата им дори са скучни.
Един-единствен път нормална бях,
дано повторно да не ми се случи.

/Румяна Симова/
User Avatar

04.03.От Бис.БГ
Кажи обичаш ли ме още? Кажи, обичаш ли ме още?
След толкова години вече… Еднакви дни… Еднакви нощи…
И стар… и грозен… и объркан… И нямащ време, нямащ време…
Кажи, обичаш ли ме още… Кажи ми, дявол да го вземе.

Недей мълча… Не се преструвай, че ти е все едно отдавна.
Ах, битката ни бе жестока, но точно затова пък славна.
Две кучета… И остри зъби… И пак съвместно съществуват.
И не разбираш в крайна сметка ръмжат ли или се целуват.

Кажи обичаш ли ме още? Дори да кажеш „не” – кажи го.
И напиши го, размножи го на ксерокс или със индиго.
Раздай го на света, пръсни го от самолет като реклама
как имало любов, която сега я няма… няма… няма…

Но има… има… има… знам го. И ти го знаеш безусловно.
Тя съществува нелегално, прикрито, тайно и съдбовно…
Натаралежена, сърдита… как искам аз да я погаля…
Но тя като бодлива топка по стръмнината се търкаля.

И тъй… Аз още те обичам…Ще ти го кажа някой ден, но …
Дали пък точно днес, например, да ти го кажа непременно.
А в други ден да те попитам , тъй както те попитах снощи:
Кажи, обичаш ли ме още? Обичаш ли ме още… Още…
/Недялко Йорданов /
User Avatar
04.03.От Бис.БГ
До тази нощ бях принц, но омагьосан.
Ориса ме орисницата лоша -
чак до смъртта си всяка нощ да нося
една бодлива таралежа кожа.
До тази нощ на таралеж приличах.
Щом слънцето угаснеше стопено
аз страшната си мантия обличах.
Жените нощем бягаха от мене.
Бояха се от мен. От грозотата.
И те от мен, и аз от тях се криех.
Но мислех си: "Ще дойде тя, едната
и ще разтури страшната магия!"
И ти дойде. Прежали свойта нежност.
От всички тях ти престраши се първа.
До съмнало ти милва таралежа
и израни ръцете си до кърви.
Ръцете ти ме галят толкоз нощи -
и питам се със страх: "Кървят ли още?"
Ах, потърпи:
бодлите бавно падат!

/Д.Дамянов/
Визитна картичка

Име:Любими стихове и проза.

Създаден: вторник, 17 август 2010

Членове: 48

Описание: Поезията е внезапно замръзнало време, което бавно се топи, докато отново се превърне във вечност.

Модератор(и): lucky, biskvitka

Галерия
Членове