Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar
Планината Странджа, освен с невероятната си природа, привлича и със запазените си старини – крепости, светилища, долмени и гробници от различни исторически епохи.
„Планина на траките”, „Свещенната планина на траките” крие гробници и оброчища, долмени и жертвеници.
Тракийско скално светилище в м.Каменска Бърчина
Намира се край пътя Малко Търново – Царево, в местност Каменска бърчина, на 10 км от града в посока село Граматиково.
Непосредствено преди да стигнете възвишението с издълбаните в скалите соларни кръгове. На диалект името му означава каменно възвишение. Както в много култури, така и в тракийската цивилизация, камъкът е означение за трайното и непреходното и символизира божествената власт. Вдълбаните в скалите кръгове се тълкуват като слънчеви символи. Разположението им на най-високата точка свидетелства за връзката им със слънчевия култ в културата на траките. Кръглите жертвеници пък са били използвани за приготвяне на "свещено вино" и за извършване на жертвоприношения чрез възлияние на течности (вода, мляко, вино, зехтин).
["Каменна гъба"]
Особено внимание заслужава скалният феномен "Каменна гъба". Още в древността камъни, образуващи процепи или отвори, са използвани за "пролазване", при което пропъхващият се през тях по символно-магически начин свличал от себе си болести и други оплаквания.
Тракийска куполна гробница в м. "Прòпада"
Целият комплекс илюстрира преходът от долмен към гробница, културната връзка с Микенския период, а също и процесът на прерастване на долменната архитектура в гробнична.
Намира се на 3 км северозападно от Малко Търново на върха на невисок хълм, даващ началото на античен некропол от 40 могили. Археологическата датировка дава последната дата на използване на обекта ІІ - ІV век от новата ера. Архитектурата на куполната гробница напълно съответства на датираните V - ІІІ в.пр.Хр. тракийски култови сгради под могилен насип. В този смисъл тя е построена столетия преди новата ера и е използвана многократно, векове след построяването й.
Природна забележителност Градището
Изследователи, археолози и учени смятат, че тук, в подножието на планината се намира гробница на египетската богиня Бастет, те твърдят, че светилището е портал към друго измерение в Космоса. В подножието на най-високия връх в българската част на Странджа – Градище, има египетска пирамида, в нея е погребана богиня с глава на котка. Гробницата е построена през VIII в. пр. н. е. и била затрупана с тонове земна маса и скални късове, за да се скрие.
Хилядите роби, построили светилището на божеството, били избити до крак, за да не разнесат свещената тайна. На самия капак на саркофага на Бастет е изписана на непозната писменост до днес историята на човечеството 2000 години напред и 2000 години назад, заключени са огромни знания за земята и космоса. Пирамидата не е просто обикновена гробница, а портал към друга галактика. Интересът и манията за несметните богатства на египетската гробница в Странджа започва след появата на странна древна карта с неразбираеми чертежи, геометрични фигури и йероглифи.
През 1981 г. е организирана археологическа експезиция в местността Мишкова нива. Тук се замесват и пророчества на Ванга, нейни видения за гробница и непозната жена с жезъл в ръка от извънземна материя.....
Още с пристигането си в местността Мишкова нива изследователите стават свидетели на странно явление. На 10 април вечерта, след изгрева на луната, групата отишла на хълма. В този момент върху западната стена се появили две фосфоресциращи човешки фигури. Едната на седящ в царствен трон мъж и втора мъжка фигура зад него, които били холограмни образи на велики мъже от друга цивилизация на далечни светлинни години от нас. Как се достига до това заключение .... ?
Странни неща в Мишкова нива са виждали и иманяри. „Нещото“ се появявало винаги нощем, но в определени дни през годината. Местни жители твърдят, че усещат някакво енергийно излъчване, но какво точно не могат да си обяснят.... Археолозите попаднали на вход, подобен на минна галерия и затворен с обработен правоъгълен камък.
В тунела са открити ръждясали железни дръжки от сечива и скрипец. Освен тях екипът открива 2 камъка от черен гранит – плосък с гравиран мъжки профил и сферичен с 12 стени. За него изследователите смятат, че е ценен информационен носител.
Групата попада и на друга странна находка, на около 2 м след входа откриват дупка в пода с формата на окръжност, приличаща на кладенец и запълнена с каменни късове. Върху скалите на връх Градище пък са открити странни указателни стрелки и знаци, напомнящи древна писменост и идентични с тези върху старинната карта......
От западната му страна се забелязват два отвора, напомнящи изоставени рудници. От другата му страна е разкрит уникален тракийски комплекс от V в. пр.н.е. – тракийска куполна гробница, светилище с жертвени корита, некропол и крепост от римско време. Находките подсказват, че случайно или не мястото е било свещено както за траките, така и за римляните.
Въпреки цялото ми уважение към проф. Мутавчиев, в книгата си „Хомо сапиенс за произхода на хомо сапиенс“ започва да преплита легенди, недоказани факти с доста широко тълкувание. Според тях извънземна цивилизация е сложила началото на човешкия род на земята. В българските земи космическите заселници сложили началото на тракийската цивилизация, а доказателствата за това лежали в гробницата на Бастет. Стига се и до преплитане на Омировите герои с древногрйцките богове, както и тяхното реално съществуване.
Дали под Странджа има нещо и какво е то, остава загадка. Библейски Кивот, египетска гробница, старгейт или просто старинни рудни галерии лежат в подножието на връх Градище, може да се разбере едва след мащабно археологическо проучване.
Тракийска куполна гробница и светилище в местността Мишкова нива
Куполната гробница-светилище в м. Мишкова нива се намира на 3 км югозападно от Малко Търново, на югоизточния склон на Голямото градище. Тя е част от голям археологически комплекс, включващ ощ е укрепена сграда (Villa Rustika – жилище на хората, които са обслужвали храма), могилен некропол, античен водопровод, рудник и крепост. Култовата сграда е била гробница на тракийски племенен вожд-жрец и херой. Първоначално светилището е представлявало долмен с крепида, около който по-късно е доизградено и развито монументалното светилище-мавзолей – място за отдаване na почит на митичния прародител-херой, а също и храм на бог Аполон-Аулариок. Този храм е играел първостепенна роля в религиозния живот на тракийските племена от цялата планина. Датировката на паметника може да се отнесе до V-ІІІ в. Пр. Хр., а крайната датировка до ІІ-ІІІ сл. Хр.
Дълбоко в сърцето на магичната Странджа се намира едно от най-тайнствените и мистични места – Индипасха. Скрито сред гъсти гори, древното тракийско оброчище е съществувало от векове и само посветените знаели как да го открият. Тракийските жреци си проправяли път сред непроходимата гора, за да извършват жертвоприношения и да гадаят бъдещето. Слизайки до свещената Индипасха те славели бог Слънце и Земята-майка.
Минали векове и пътя до оброчището бил забравен. Гъстите странджански гори скрили светилището от хората и никой не знаел къде се е намирало. То било открито отново от един бивол. Според легендата един селянин имал бивол, който ослепял. Дожаляло му на човека да го убие и го пуснал на свобода. След три дни животното се върнало оздравяло в къщата на стопанина си. Прибрал го зарадван човека, но забелязал, че понякога волът изчезва и после се прибира. Станало му интересно, проследил го и така открил извор, от който бликала жива вода.
Индипасха се намира в дълбоко врязания каньон на Аязмовската река. За да достигнете до оброчището трябва да се спуснете по стръмна горска пътека, но усилията си струват. Мястото е мистично и уникално, а от гледката секва дъха. И през най-светлата част на деня тук цари полумрак, а тишината е неестествено плашеща.Усещането е неописуемо с думи и шокиращо. На това място се сблъскват езическото и християнското.
Пред смаяните погледи се разкрива коритото на почти изчезнала рекичка, а над нея са надвиснали две огромни скали, под които се е образувала малка ниша.От нея извира бистра и студена вода. Смята се,че водата е лековита и нейната сила е най-голяма една седмица след Великден. Оттам идва и името на местността, защото Индипасха означава пет дни след Пасха (Великден). Хората се лекуват с водата, за която вярват, че ще им донесе здраве или ще сбъдне съкровените им желания.
Водопадът Докузак с. Стоилово на едноименната река, водеща началото си от девет карстови извора.
Село Бръшлян е обявено за архитектурен резерват, заради десетките къщи и ансамбли, типични представители на странджанската архитектура от 18 и 19 век. От тях 9 са архитектурни паметници на културата с национално значение, 22 са ансамбли, а останалите къщи са от местно значение.
Жители – 84 човека. Църквата "Св. Димитър" с килийно училище – архитектурен паметник.
Мястото, на което е построена през ХVІІ век, в древността е било тракийско светилище.
Със своя план църквата "Свети Димитър" е представител на предвъзрожденската местна култова архитектура. Централното вътрешно пространство на храма е разширено и вкопано, за да се получи вътрешен простор и извисяване. Според местно предание, когато се строяла църквата, дошъл турски кадия и наредил, мине ли на коня си край нея, да не я вижда. Тогава я построили такава, каквато е и до днес – вкопана в земята и оградена, да не дразни властите. Откритото преддверие (нартика) с помещението за училище са пристроени около 1870 година.
В амвона на църквата е вграден жертвеник, посветен на Зевс-Дионис. Десетредовият надпис върху мраморен блок е на старогръцки език и принадлежи към категорията на посветителните надписи. Направен е от жреца Ликомед, Велик жрец на Големия Дионисиев Бакхейон, с посвещение за себе си и за своите мисли. Според някои учени почитта към Зевс-Дионис в този район издига Дионис до върховен бог, т.е. това е едно от назоваванията на сина на великата Богиня - Майка.
Беглик Таш се намира в резерват „Ропотамо”, на около 7 км от Приморско.
Скалното светилище е открито едва наскоро, при археологически разкопки през 2003г. Изследванията на археолозите датират Бегликташ като използван за ритуални цели от II преди Хр. до началото на IV век след Хр.
По това време областта е населявана от тракийското племе „скирмиани”, които имат славата на най-древните маталурзи в Тракия. На мястото са намерени глинени съдове, монети, оръдия на труда, оръжия…
Скалните елементи на светилището са с естествен произход, но някои от тях са местени и по тях има издълбани ритуални знаци. Разположението му е стратегическо, с красива панорамна гледка към морето и околностите.
Необходимо е доста развито въображение, за да разпознае човек описаното в листовката разположение и особено смисълa на всеки отделен „кът”. На 100-тина метра извън централното светилище могат да се видят струпвания на камъни, подобни на например „астрономичния часовник”. Явно траките са държали много на времето или по-вероятно това са естествени природни образувания – скали, нацепили се под действието на сили като вятъра и водата.
Брачното ложе” се състои от централен камък във формата на легло. Главите на лежащите са ориентирани на изток. Според учените, върху него жрецът и жрицата ритуално представяли брака между богът Слънце и майката Природа. Камъните около него са с издълбани вади за ритуални течности, използвани по време на мистериите.
В много от скалите на площадката са издълбани ями или за на четирите свещени течности- вода, вино, мляко, зехтин или за събиране на дъждовната вода.
В центъра на площадката е разположен каменен трон, от който тракийският Цар-Жрец е ръководел церемониите.
Един от скалните късове е с формата на обърнато сърце –„Апостол Таш”. Според учените е поставен с цел да прикрива обредите в „Свещената пещера” от очите на непосветените.
„Свещената пещера” – състои се от две скали за колони и хоризонтална плоча. Символизира утробата на Майката Природа. От нея ритуално се ражда Царят-Жрец.
Изборът на лявата посока в лабиринта в скалите води до „Царството на Хадес”. Това е тясна цепнатина в скалата, през която избрани хора преминавали като изпитание. Свързва се с Орфей и легендата за слизането му в Подземното царство.
User Avatar






Информацията като доказателство за съществуването на безплътните ангели, е изпратена от един свещеник, който станал свидетел, когато отишъл да опрости греховете на едно дете, което е било на смъртен одър. Случайно бил заснет този клип, на който се показва потресаващата гледка на отнасянето на душата на човек от ангелите, разказаха колегите ни от mamita-bg.com.

User Avatar
божествената-матрица-грег-брейдън

БОЖЕСТВЕНАТА МАТРИЦА

Експериментите показват, че Матрицата е направена от енергийна форма, различна от известната в миналото – ето защо е отнело толкова много време на учените да я открият. Наричана „фина енергия”, тя просто не функционира както типичните стандартни електрически Полета. По-скоро изглежда като стегнато изплетена паяжина и е тъканта на Творението, която наричам Божествена матрица.

Фиг. 3. Експериментите показват, че енергията, свързваща Вселената, съществува като стегнато изплетена паяжина, която е основната тъкан на нашата реалност.

От многото начини, по които можем да дефинираме Божествената матрица, може би най-простият е да мислим за нея като за три основни неща: (1) контейнерът на Вселената, в който съществуваме; (2) мостът между нашия външен и вътрешен свят; (3) Огледалото, което отразява нашите ежедневни мисли, чувства, емоции и вярвания.

Има още три атрибута, които отделят Божествената матрица от всякаква друга енергия от нейния вид. Първо, тя може да бъде описана като съществуваща навсякъде през цялото време… тя вече съществува. За разлика от предаването от телевизор или радиостанция, което трябва да бъде създадено на едно място, преди да се изпрати и получи някъде другаде, това Поле, изглежда, вече е навсякъде.

Второ: изглежда, че това Поле е възникнало заедно с Творението – заедно с Големия взрив, или с онова, което избираме да наричаме „Началото”. Очевидно никой не е бил свидетел на това, за да ни каже какво е имало тук преди, но физиците вярват, че масивното освобождаване на енергия, което е свързало нашата Вселена така, че да започне съществуването си, е бил самият акт на сътворяване на самото пространство.

Както посочва „Химнът на Творението” от Риг Веда, преди началото „нищо не съществуваше – нито въздух, нито небе. Когато „нищото” експлодирало в „нещото” на пространството, нещото между нищото било родено. Можем да гледаме на Божествената матрица като на ехо на този момент, когато времето започнало, както и на връзка, направена от време и пространство, което ни свързва със сътворяването на всичко. Именно природата на тази вечно присъстваща връзка позволява нелокалността на нещата, които съществуват в Матрицата.

Третата характеристика на това Поле и може би тази, която го прави нещо толкова значимо в живота ни, е, че, изглежда, то притежава „интелигентност”. С други думи Полето реагира на силата на човешките емоции. Древните традиции направили каквото могат, за да споделят с нас тази тайна. Гравирана по храмовите стени и в живота на самите хора, инструкцията, която ни казва как да общуваме с енергията, която свързва всичко, ни била оставена от тези, които са били тук преди нас. Нашите предци се опитали да ни кажат как да лекуваме телата си и как да вдъхваме живот на нашите най-дълбоки желания и най-велики мечти. Почти 5000 години след като първите инструкции били записани, езикът на науката преоткри тази връзка между нашия свят и нас.

Енергията, открита в тези експерименти (и теоретично предвидена от други), е толкова нова, че учените тепърва трябва да постигнат съгласие за един термин, с който да я наричат. Съществуват различни имена за обозначаването на Полето, което свързва всичко. Едгар Митчел, бившият астронавт от „Аполо “, например я нарича „Разумът на Природата . ”

Физикът и съсъздател на Теорията за суперструните Мичио Каку я описва като „Квантова холограма”. Подобни теми и даже сходни думи са създадени хиляди години преди квантовата физика.

През IV век например Гностичните евангелия също използвали думата разум, за да опишат тази Сила и начина, по който „от Силата на Мълчанието се появи Голяма Сила – Разумът на Вселената, който ръководи всички неща…” Колкото и различни да са имената, всички те явно описват едно и също нещо – живата същност, която е тъканта на нашата реалност.

Именно за тази сила споменава Планк във Флоренция, Италия, в средата на XX век. По време на една лекция през 1944 г. той заявил, че по всяка вероятност не е бил напълно разбран от съвременните учени. Той пророчески казал: „Като човек, посветил целия си живот на ясната наука, на изучаването на материята, мога да ви кажа като резултат от моето проучване на атомите следното: Няма материя като такава! Цялата материя произхожда и съществува само благодарение на сила, която кара частиците на атома да вибрират и задържа тази Слънчева система на атома заедно… Трябва да приемем, че зад тази сила съществуват съзнание и интелигентен Разум. Този Разум е Матрицата на цялата материя.

Извън всяко съмнение експериментите и обсъждането на тази глава ни показват, че Матрицата на Планк съществува. Независимо как избираме да я наречем или на кои закони на физиката съответства тя, Полето, което свързва всичко в Творението, е реално. То е тук в този момент – съществува като вас и мен. Именно Вселената вътре в нас, както и тази, която ни заобикаля, е квантовият мост между всичко, което е възможно в нашите умове, и онова, което става реално в света. Матрицата от енергия, която обяснява защо трите експеримента работят по този начин, демонстрира и начина, по който позитивните чувства и молитви вътре в нас могат да бъдат толкова ефикасни в света край нас. Но нашата връзка с Матрицата на цялата материя не спира тук. Тя продължава и в нещата, които не можем да видим. Божествената матрица е навсякъде и във всичко. От птицата, която лети в небето над нас, до космическите частици, които преминават през нашите тела и домове така, сякаш ние сме празно пространство, цялата материя съществува в Контейнера на реалността: Божествената матрица. Това е нещото, което изпълва празнотата между вас и думите на тази страница. Това е нещото, от което е направено самото пространство. Когато мислите за Матрицата и се чудите къде е тя, можете да приемете, че където съществува пространство, има и фина енергия.

И ТАКА, КАКВО ОЗНАЧАВА ВСИЧКО ТОВА?

Като голямата тайна, която всеки подозира, но за която рядко говори, чрез Божествената матрица всички сме свързани по най-близкия начин, който можем да си представим. Но какво означава тази връзка? Какво означава да сме свързани с нашия свят и един с друг, споделяйки чистото квантово пространство, където живее въображението и в което се ражда реалността? Ако сме наблюдатели и гледаме как светът се „случва” край нас, колко повече сме ние?

Предишните експерименти ни показват, че съществува Сила във всеки от нас, която не прилича на нищо, създадено от машина в лаборатория. Това е Сила, която не е обвързана от законите на физиката – поне не с тези, които са ни познати днес. И нямаме нужда от лабораторни експерименти, за да знаем, че тази връзка съществува.

Колко пъти сте ходили да се обадите някому по телефона, за да откриете, че той вече е бил на линия, когато сте вдигали слушалката, или пък когато сте набирали номера, сте откривали, че ви дава заето, защото в това време ви звъни именно той?

Колко пъти сте били някъде или с някого и сте имали чувството, че вече сте били там? Тези примери са нещо повече от случайни съвпадения. Може да не можем да докажем научно защо стават тези неща, но всички ние знаем, че това е така. В моменти на подобна свързаност и „вече преживяно ” ние спонтанно излизаме отвъд границите, наложени от законите на физиката. В тези случаи ни се напомня, че вероятно има нещо повече във Вселената и в нас, което съзнателно признаваме.

Същата тази Сила ни казва, че сме нещо повече от пасивни наблюдатели на света. Ключът към това – да преживеем себе си по този начин – е да създадем тези впечатления преднамерено – да си ги създадем тогава, когато искаме да се случат, вместо да чакаме просто да се случат. Освен малцина надарени хора сред нас, изглежда, има много основателна причина да не се билокираме, да не пътуваме във времето и да не общуваме по-бързо, отколкото законите на физиката позволяват: всичко се свежда до това – какво вярваме за себе си и за своята роля във Вселената. Ние сме създатели – дори нещо повече, ние сме свързани помежду си създатели. Чрез Божествената матрица участваме в непрекъснатата промяна, която придава смисъл на живота. Сега въпросът не е дали сме, или не сме пасивни наблюдатели, а как можем съзнателно да творим.

ЧАСТ II

МОСТЪТ МЕЖДУ ВЪОБРАЖЕНИЕТО И РЕАЛНОСТТА: КАК РАБОТИ БОЖЕСТВЕНАТА МАТРИЦА

ТРЕТА ГЛАВА

КАКВО СМЕ НИЕ – ПАСИВНИ НАБЛЮДАТЕЛИ ИЛИ АКТИВНИ СЪЗДАТЕЛИ?

„И така, защо Вселената е толкова голяма, колкото е? Защото сме тук?”

Джон Уилър (1911), физик

„Въображението създава реалността… Човекът е въображение.

Невил (1905-1972), ясновидец и мистик

През 1854 г. Чиф Сиатъл предупреди законодателите във Вашингтон за начина, по който разрушаването на американската пустиня оказва влияния, които се простират далеч отвъд текущото време и заплашват оцеляването на бъдещите поколения. Със задълбочена мъдрост, която днес е толкова вярна, колкото и в средата на XIX век, той заявявал: Човекът не е изплел Паяжината на живота – той е само една нишка от нея. И каквото и да прави на Паяжината, го прави на себе си.

Паралелът между описанието на Сиатъл на нашето място в „Паяжината на живота” и нашата връзка със (и във) Божествената матрица е безпогрешен. Като част от всичко, което виждаме, ние участваме в един разговор – един квантов диалог с другите, с нашия свят и с това отвъд него. В рамките на този космически обмен нашите чувства, емоции, молитви и вярвания във всеки момент представляват начинът, по който говорим на Вселената. И всичко – от жизнеността на нашите тела до мира в нашия свят – е начинът, по който Вселената ни отговаря.

КАКВО ОЗНАЧАВА ДА „УЧАСТВАШ” ВЪВ ВСЕЛЕНАТА?

Както бе споменато в последната глава, физикът Джон Уилър казва, че ние не само играем роля в това, което той нарича „Вселена, в която участваме” – ние играем главната роля. В този тип Вселена ние и аз сме част от уравнението. Ние сме и катализатори за събитията на нашия живот, и „преживяващи” онова, което създаваме, тези неща се случват едновременно! В това недовършено Творение ние сме малки парченца от Вселената, „която гледа към себе си и изгражда себе си”.

Предположението на Уилър отваря вратата за една радикална възможност: ако съзнанието създава, значи самата Вселена може би е резултат от това съзнание. Това не може да не ни напомни за изявлението на Макс Планк през 1944 г., че всичко съществува като резултат от „интелигентния Разум”, наречен от него „Матрицата на цялата материя”. Въпросът, на който трябва да отговорим тук, е: „Какъв Разум? ”

Актът на фокусирането на нашето съзнание – когато гледаме някъде и разглеждаме нашия свят, е акт на сътворяване. Ние сме тези, които наблюдаваме и изучаваме нашия свят. Ние сме Разумът (поне по-големият разум), както го описва Планк. Накъдето и да погледнем, нашето съзнание прави за нас нещо, към което да гледаме.

Ключ 5: Актът на фокусиране на нашето съзнание е акт на съзидание. Съзнанието създава! Докато се опитваме да открием най-малката частица на Вселената и да дефинираме самата Вселена, тази връзка предполага, че може никога да не направим нито едното от тези две неща. Независимо колко дълбоко се вглеждаме в квантовия свят на атома или колко далеч стигаме в обширността на външното пространство, това, че гледаме с очакване нещо да се случи, може да бъде силата, която създава за нас нещо, което да видим.

Ако съзнанието създава, то колко сила трябва да имаме, за да изменим нашия свят? Отговорът на този въпрос може да ви изненада! Ясновидецът от XX век от Барбадос, известен с името Невил, описва най-добре нашата способност да превръщаме своите мечти в реалност и да влагаме въображение в живота си. Чрез своите многобройни книги и лекции той споделя най-голямата тайна как да навигираме между множеството възможности на Божествената матрица. От гледна точка на Невил всичко, което преживяваме, което ни се случва или което се прави от нас, е само продукт на нашето съзнание. Той вярва, че нашата способност да прилагаме разбирането чрез силата на въображението е това, което стои между нас и чудесата в нашия живот. Както Божествената матрица осигурява Контейнера за Вселената, Невил смята, че е невъзможно да се случи нещо извън контейнера на съзнанието. Колко лесно е да мислим по друг начин! Незабавно след терористичните атаки през септември в Ню Йорк и Вашингтон всеки си задаваше въпроса: „Защо беше направено това?” и „Какво им направихме ние?” Живеем във време, когато е толкова лесно да мислим за света като за „тях” и „нас” и да се чудим как се случват нещата на добрите хора. Но ако има Единно поле от енергия, което свързва всичко в нашия свят, не може да има „тях” и „нас” – а само „ние”.

От лидерите на държавите, от които свикнахме да се страхуваме, до хората, които докосват сърцата ни и предизвикват нашата любов, всички сме свързани чрез Полето от съзнание, което е инкубатор за нашата реалност. Заедно ние създаваме изцеление или страдания, мир или война.

Опитностите на Невил ни напомнят, че най-голямата грешка в нашия възглед за света е да търсим външни причини за възходите и спадовете в живота. Невил казва: „Една от най-големите заблуди на човека е неговото убеждение, че има причини, различни от състоянието на неговото съзнание.” Какво означава това? Това е практическият въпрос, който възниква, когато говорим за живот във Вселената, в която участваме. Когато си задаваме въпроса: „Колко сила наистина имаме, за да предизвикаме промяна в нашия живот и нашия “свят”, отговорът е прост.

Ключ 6: Ние притежаваме силата, от която имаме нужда, за да създадем всички промени, които изберем! Тази способност е на наше разположение чрез начина, по който използваме силата на нашата осъзнатост и от това къде избираме да насочим нашето внимание. В своята книга „Силата на осъзнаването” Невил илюстрира с многобройни примери как точно става това.

Ето една от неговите истории. Мъж на двадесет години бил с диагноза за рядко заболяване на сърцето, което според лекарите било фатално. Женен, с две малки деца, той бил обичан от всички, които го познавали и имал всички основания да се наслаждава на живота и да живее дълъг и изпълнен със здраве живот. Когато помолили Невил да говори с него, мъжът бил много отслабнал, същински скелет. Бил толкова слаб, че даже разговорът бил нещо трудно за него, но се съгласил да слуша и да кима, ако е разбрал това, което Невил споделя с него за силата на вярата. Тъй като Вселената е динамична и развиваща се, може да има само едно решение на всеки проблем: промяна в мнението и в съзнанието. Невил помолил човека да си представи себе си така, сякаш изцелението вече е станало. Уилям Блейк казва, че съществува фина граница между въображението и реалността. Физикът Дейвид Бом предполага, че този свят е проекция на събития в една по-дълбока реалия на реалността. Блейк продължава: „Всичко, което виждаме отвън, е вътре във вашето въображение, на което този смъртен свят е само Сянка.” Чрез съзнателното фокусиране върху нещата, които създаваме в своето въображение, ние им даваме тласъка, който ги кара да преминат през бариерата от нереалното към реалното.

Невил разказва как е намерил необходимите думи, които да помогнат на неговия нов приятел да започне да мисли по нов начин: „Предложих му във въображението си да види как лекарят изразява невероятно изумление, откривайки, че той се е възстановил напълно, противно на всички медицински основания при нелечимата болест; че го вижда как проверява отново изследванията и го чува да казва: „Това е чудо, това е истинско чудо.” Е, вие се досещате защо разказвам тази история: момчето наистина се подобрило. След месеци Невил получил писмо, в което се казвало, че момчето наистина се възстановило като по чудо, а по-късно се срещнал с него – бил в идеално здраве и живеел щастливо със семейството си. Тайната била в това, че вместо да пожелава да оздравее, той започнал да живее, изхождайки от предположението, че вече е добре и излекуван. Тук откриваме тайната как да ускоряваме желанията на нашето сърце – от състоянието на въображението до реалността на нашия всекидневен живот. Всичко се свежда до нашата способност да чувстваме, че нашите мечти вече са оживели, че нашите желания са се изпълнили и че на нашите молитви вече е отговорено. Именно така участваме във Вселената.

***

20 КЛЮЧА ЗА СЪЗНАТЕЛНО СЪТВОРЯВАНЕ

Ключ 1: Божествената матрица представлява Контейнерът, който съдържа Вселената, мостът между всички неща и Огледалото, което ни показва какво сме сътворили.

Ключ 2: Всичко в нашия свят е свързано с всичко друго.

Ключ 3: За да отключим силата на самата Вселена, трябва да видим себе си като част от света, а не като отделени от него.

Ключ 4: Щом нещо е свързано, то си остава завинаги свързано, независимо дали е свързано физически или не.

Ключ 5: Актът на фокусиране на нашето съзнание е акт на съзидание. Съзнанието създава!

Ключ 6: Ние притежаваме силата, от която имаме нужда, за да създадем всички промени, които изберем!

Ключ 7: Фокусът на нашето осъзнаване се превръща в реалността на нашия свят.

Ключ 8: Не е достатъчно просто да кажем, че избираме нова реалност!

Ключ 9: Чувството е езикът, който „говори” на Божествената матрица. Изпитайте чувството, че целта ви е изпълнена и че на вашата молитва е отговорено.

Ключ 10: Не всяко чувство върши работа. Чувствата, които творят, трябва да са лишени от его и осъждане.

Ключ 11: Трябва да станем в своя живот нещата, които избираме да преживеем като свой свят.

Ключ 12: Ние не сме обвързани от законите на физиката, които познаваме днес.

Ключ 13: Ако нещо е холографско, всяка част от него отразява цялото „нещо”.

Ключ 14: Универсално свързаната холограма на съзнанието обещава, че в момента, в който сътворим добри пожелания и молитви, те вече са получени на мястото на своята дестинация.

Ключ 15: Чрез холограмата на съзнанието малката промяна в нашия живот се отразява навсякъде в нашия свят.

Ключ 16: Минималният брой хора, необходим за скокообразното начало на промяната в съзнанието, е корен квадратен от 1% от населението.

Ключ 17: Божествената матрица ни служи като Огледало на взаимоотношения в света, който сътворяваме в своите вярвания.

Ключ 18: Коренът на нашите „негативни” очаквания може да бъде сведен до един от трите Универсални страхове (или до комбинация от тях): изоставяне, ниско самоуважение или липса на доверие.

Ключ 19: Нашите истински вярвания се отразяват в най-интимните ни връзки.

Ключ 20: Трябва да се превърнем в нещата, които изберем да преживеем в нашия свят.

Почти всички ние имаме чувството, че съществува нещо повече от видимото за очите. Някъде дълбоко в нашата древна памет знаем, че в самите нас съществува магическа и удивителна Сила. Още от детството ние си фантазираме за нашата способност да правим нещата, които са отвъд реалията на причините и логиката. И защо не? Докато сме деца, ни предстои да учим правилата, които твърдят, че чудесата не могат да се случват в живота ни.

http://www.spiralata.net
User Avatar
Върхът Бели таши, официалното наименование на Белинташ, е древно езическо прорицалище, разположено в подножието на връх Каратепе /Черни връх/ край Асеновград.
На това място племето беси е извършвало свои ритуални гадания.
Белинташ е един от най-тайнствените древни мегалитни комплекси в света. Скалното плато е магическо място, свързано с много митове. За какво ли не е обявяван Белинташ - междинна станция на НЛО, древна обсерватория, езическо светилище.. На Белинташ стрелките на металотърсачите и компасите полудяват, подобно на района на Бермудския триъгълник....
Древните хора, които живеели тук смятали, че като се потопят във водите на двете езера с дъждовна вода, ще придобият необичайна мощ и познание. Този ритуал обаче се правел задължително в дните, когато в тези малки езера се отразявали Луната и Слънцето. Хората смятали, че по този начин се свързвали с Космоса...
Древните траки пък смятали, че именно тук е било мястото, на което бог Сабазий бил слязъл на земята. Именно тук се е намирало в продължение на много години най-голямото светилище на тракийския бог.
Друга легенда пък разказва, че на това място е акостирал Ноевият ковчег. Водите на потопа били стигнали дотук и на скалните халки бил привързан ковчега.
Привърженици на космическата фантастика пък настояват, че обектът е бил ориентир за корабите на чуждоземни цивилизации, които се приземявали на платото.
По време на състояла се през 2001 година конференция на уфолозите, много специалисти определили Белинташ като междинна космическа площадка на НЛО.
През 90-те години пък мястото било посещавано от много екстрасенси от България и чужбина, за да се заредят с космическа енергия.
Наличието на странни групи от кръгли отвори и улеи, които наподобяват определени съзвездия, дава основание на астрономите да считат, че мястото е било грандиозна древна астрономическа обсерватория.
Според специалистите, на мястото на целия район около Белинташ има голяма площадка за кацане на космически кораби. Някои смятат, че тук са кацали и продължават да кацат НЛО. В Района често са наблюдавани и странни небесни явления. Пророчицата Ванга говорела за огромни енергийни полета. Тя обяснила обаче, че там трябва да загинат 8 души, преди мистерията да бъде разкрита. Мястото е наричано българския Стоунхендж.
User Avatar
кой-не-обича-пеперудите--могъщ-символ-на-трансформацията,-на-промяната?
Митове за тях се срещат в почти всяка култура, из целия свят.

Американката Мери Алис Монро също е запленена от красивите летящи насекоми: "Знаех, че трябва да напиша книга за тях, но не знаех точно за кои пеперуди. Колкото повече проучвах, толкова повече сърцето ме теглеше към пеперудите монарх. Особеното при този вид е, че само те мигрират - също като птиците или китовете. Но за разлика от тях, при пеперудите монарх не мигрира един и същи екземпляр, а четвъртото поколение пеперуди. Предстоеше ми много работа, за да обхвана всичко - миграцията, метаморфозата, генетичната памет. Как можех да не напиша роман за това?"
Мери Алис Монро започва дълго и сериозно проучване. Самата тя се отправя на пътешествие до светилището на пеперудите монарх в Мексико. Най-запомнящият се момент от пътуването е, когато достига до вулканичните планини на мексиканския щат Мичоакан (в горите милиони пеперуди монарх покриват дърветата като мека покривка в продължение на четири месеца - от декември до март)
"Беше невероятно! Направихме мъчително изкачване с коне до трите светилища. Вулканичната пепел беше изключително гъста. Докъдето стигаше погледът, се виждаше нещо подобно на пчелни кошери, които висяха от дърветата. Но когато слънчевите лъчи пробиха мъглата и облаците, пред нас сякаш избухна експлозия от оранжеви конфети. Пеперудите монарх се разлетяха в небето в шеметен танц. В този момент си помислих: "Сигурно точно така изглежда раят...".
User Avatar
експерти:-експерти:-
Говор на "снежен човек" днес прозвуча в Москва. Фонограми със звуци от тайнствен роднина на човека, известен като "биг фут" или йети, уникални фото- и видеоматериали, които свидетелстват за съществуването му, бяха представени от учени от Русия, САЩ, Канада, Швеция в Държавния Дарвинов музей в руската столица, съобщи ИТАР-ТАСС.
На конференция по хоминология бяха показани снимки на следи от стъпки на йети и от негови екскременти. "Снежният човек" е реалност, увериха участниците в конференцията.
"Биг фут" несъмнено съществува, заяви докторът на биологическите науки и ръководител на руското Обединение по криптобиология Валентин Сапунов, цитиран от БТА.
"Подробното изучаване на въпроса за съществуването на "снежния човек" започна в средата на миналия век, поясни кандидатът на историческите науки Игор Бурцев. Досега са направени много снимки на следи от стъпки от "биг фут", както и на места, където той е лежал.
Представени са и рисунки, направени по думите на очевидци. Въпреки това академичната наука не е признала съществуването на тези същества".
Тази тема е предизвиквала и досега предизвиква смях, но хората не разбират, че тя е много важна, отбеляза научният ръководител на Международния център по хоминология Дмитрий Баянов.
Изследвайки хоминоидите, ще можем да опознаем по-добре историята на човечеството, смята американският експерт по антропология Джеф Мелдръм.
User Avatar
откривателят-на-квазикристалите-с-нобела-за-химия

Те приличат на удивителните мозайки в арабския свят, но на нивото на атомите Израелският учен Даниел Шехтман е тазгодишният носител на Нобеловата награда за химия. Отличието му е присъдено за откриването на квазикристалите. Той е роден през 1941 г. в Тел Авив и е почетен професор в Технологичния институт в Хайфа, Израел. През април 1982 г. открива кристал, чиито атоми са свързани по начин, който не може да се повтори - сякаш в разрез със законите на природата. Това са т.нар. квазикристали, които приличат на удивителните арабски апериодични мозайки, като онези в двореца "Алхамбра" в Испания и Дарб-и Имам в Иран, но на нивото на атомите. При тях, както и в квазикристалите, мотивите следват математически правила, но никога не се повтарят. Според Нобеловия комитет (Nobelprize.org) откритието на Шехтман e "променило из основи представите на химиците за твърдата материя". По времето, когато е направено, то е изключително спорно. Защитавайки го, на Шахтман се налага дори да напусне изследователския си екип. В крайна сметка обаче научната общност е тази, която преосмисля схващанията си за истинската природа на материята. Присъденото отличие и сумата от 10 млн. шведски крони ще бъдат връчени на церемония в Стокхолм на 10 декември. Миналата година Нобеловата награда за химия поделиха американецът Ричард Хек и японците Ейичи Негиши и Акира Судзуки.

User Avatar
нобелът-за-физика:-вселената-се-разширява-все-по-бързо

Наградата си поделят трима учени, изследвали отдалечени супернови Трима учени си поделят Нобеловата награда за физика за 2011 г. за откритието, че разширяването на вселената се ускорява. Учените са достигнали до този извод и са го доказали, като са наблюдавали далечни супернови. Половината от наградата от 10 млн. шведски крони (1,45 млн. щатски долара) получава американецът Сол Пърлмутър, а другата половина си поделят Брайън Шмит, който е с австралийско и американско гражданство, и американецът Адам Рийс. Нобеловата награда за физика се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г. През 1998 г. два научни екипа публикуват резултатите от своите изследвания. Сол Пърлмутър води единия, започнал работа 10 години по-рано. Вторият, започнал работа през 1994 г., е оглавяван от Брайън Шмит, а Адам Рийс е неговият най-важен член. Учените се надпреварват да направят карта на вселената, като вземат за опорни точни отдалечени супернови. Модерните телескопи - както на земята, така и в космоса, както и новите дигитални светлочувствителни сензори (създателят на CCD-матриците получи Нобеловата награда за физика през 2009 г.), дават възможността през 90-те години още няколко парчета от космологическия пъзел да се наредят, обяснява Нобеловият комитет (NobelPrize.org). Учените изследват един вид супернови - т. нар. тип Ia, които излъчват толкова светлина, колкото цяла галактика. Двата екипа намират над 50 такива звезди. Наблюдаваната светлина обаче е била по-слаба, отколкото се е очаквало - знак, че разширението на вселената продължава да се ускорява. Изводът е изненадващ дори и за самите учени. Почти цял век на науката е известно, че след големия взрив преди около 14 млрд. години вселената се разширява. Откритието обаче, че това става със скорост, която продължава да се увеличава, е огромна новост. Смята се, че разширението е под въздействие на т.нар. "тъмна енергия", която остава най-голямата загадка пред модерната физика. Това, което знаем за тъмната енергия, е, че тя съставлява 2/3 от вселената. Останалото се пада на "тъмната материя", за която също не знаем много, а на познатата ни материя се падат едва 5% от цялата вселена.

User Avatar

РазниОт Бис.БГ




Три гигантски кораба с извънземни пътуват към Земята. Срещата ни с тях ще е съвсем скоро - през ноември, изчислиха учени от Изследователския център на SETI, цитирани от „Weekly World News". Пришълците, които наскоро минали покрай Юпитер, са засечени от системата HAARP, базирана в Аляска. Единият от корабите им е широк 200 мили, останалите са по-малки.

Учените са категорични, че става дума за извънземни кораби. През ноември 2011 ще са достатъчно близо, за да се видят с оптичен телескоп. Американското правителство е наясно със „събитието".

Наскоро сайтът „Уикилийкс" разкри множество секретни документи, които доказват, че НАСА и високопоставени американски фигури са информирани за пътешествието на трите кораба.

Специалисти се позовават на китайски източници, разкрили снимки на НАСА от Луната, на които се виждат не само човешки следи и стъпки. На естествения спътник на Земята дори имало човешки труп, вероятно донесен от извънземен кораб. Д-р Кен Джонсън твърди, че американски астронавти са намерили и фотографирали древни руини от неестествен произход.
User Avatar

Голямо объркване сред историците предизвикват предмети, за които не може да се установи точно за какво са служели на нашите предци и кога са изобретени. Такъв е случаят с кристалните черепи...


 Кристален череп


 

Съществуват два кристални черепа, които имат естествени размери и тежат около 5,2 килограма. Единият - черепът на Страшния съд, се намира в Музея на хората в Лондон, а другият - Черепът на Проклятието - в Музея на американските индианци в Ню Йорк.


Произходът на първия е неизвестен. Знае се само, че е закупен от бижутерската фирма Тифани през 1898 година. И до днес не може да се установи откъде фирмата се е сдобила с него. Според някои източници е бил спечелен като трофей от неизвестен наемник в Мексико през деветнадесети век.


За втория череп се знае доста повече. Той е открит от Ана Мичъл-Хеджис на 17-ия си рожден ден, когато от върха на една пирамида в древния град на маите Лубаантун забелязва в една цепнатина нещо да блещука. Какво е правило младото момиче в днешната държава Белийз, тогава Британски Хондурас? Тя била твърде млада за археоложка, но достатъчно смела, за да не се страхува от отровните паяци и змии.


Археолог любител бил вторият й баща Фредерик А. Мичъл-Хеджис, иначе банкер и борсов посредник. Не разполагал с много средства, но бил човек с богато въображение, жаден за пътешествия, изследователски подвизи и авантюри. Намерил спонсори за стъкмяване на научна експедиция и заминал с кораб от Ливърпул за пристанището Пунта Горда.


В експедицията взели участие също доведената му дъщеря Ана и аристократичната лейди Ричмънд Браун - приятелка и спонсорка на Фредерик. В многобройните писания за намирането на кристалния череп съществуват някои незначителни различия. Според едни автори местните работници от племето кекчи, потомци на маите, копаели в пирамидния комплекс и изровили кристалния череп без долната челюст. Други източници предлагат същата история, но с повече романтични подправки. Ана се изкачила на доста порутена пирамида. От върха й се наслаждавала на прекрасна гледка. Зелена джунгла като безкраен килим се простирала пред очите й. Ненадейно погледът й попаднал на нещо блещукащо през един процеп във вътрешността на пирамидата. Ана слязла и събудила баща си, за да му съобщи новината. Разчистването на тежките каменни блокове не било лесна работа и затова чак след няколко седмици упорит труд кристалният череп се намерил в ръцете на младото момиче.


Интересна била реакцията на около тристата работници кикче.Щом видели черепа, индианците паднали на колене, започнали да целуват земята и две седмици прекарали в плач и молитва. Разкопките продължили и едва след три месеца открили долната подвижна челюст на черепа.


Находката в Лубаантун е истинска загадка, която може да се сравнява само с кристалната топка от Бермудския триъгълник. Кристални черепи са били намирани и другаде и днес може да се видят в престижни музеи в Европа и Америка. Но въпреки това черепът се смята за уникален. Изработен е от цял прозрачен къс планински кристал, в който се виждат вътрешни вени и мехурчета. Само иронична усмивка предизвикват твърдения на онези експерти, според които кристалът е шлифован с пясък. Те стигат до това заключение, след като изследванията под микроскоп не са намерили следи от метални инструменти. За да се обработи ръчно, с пясък или с нещо по-твърдо, са необходими най-малко 150 години по 12 часа упорит дневен труд на много занаятчии. Някои изчисляват, че за постигането на този резултат ще бъдат необходими 800, 1000 или 1500 години. Не вярвам, че ще се намерят майстори, които да се заемат с толкова тънка и продължителна работа.


Скулите и очните кухини на черепа са обработени по такъв начин, че като отразяват светлината, създават впечатление на блясъци, на някакво вътрешно движение. Ефектът се подсилва и от една призма, оформена в основата на черепа. Кристалното творение тежи 5,3 кг, високо е 13 см, широко също 13 см и дълго 18 см.


Съдейки по някои анатомични особености, специалистите са на мнение, че кристалът е моделиран по черепа на жена. Един факт особено тормози експертите: ако е вярно, че целият предмет е изработен от един кристален къс - а това означава и подвижната долна челюст, - как е бил разрязван този къс? Планинският кварцов кристал не може да се реже и всеки опит би завършил с натрошаване. Освен това майсторите по шлифоване знаят, че кварцовият кристал расте спираловидно около невидими оси. Те могат да се видят само при определени условия и силно увеличение. Обработката може да се извършва само по посока на тези оси. И най-незначителното отклонение веднага би го натрошило на малки късчета. А кристалът на маите е обработен тъкмо по този невъзможен начин.


Това дава повод на един учен да възкликне: "Проклетото нещо не би трябвало да съществува!" Ана Мичъл-Хеджис e предоставила за шест години "проклетото нещо" на Франк Дорланд - известен реставратор и консерватор на произведения на изкуството. Той e открил и описал някои свойства на черепа, които напомнят за кристалната топка на д-р Браун. Веднъж за няколко минути около черепа се появил ореол, аура или сияние. В дома на реставратора, докато черепът бил у него, понякога се чували звънчета. Усещала се и някаква неопределена миризма. Имало моменти, когато в кристала се забелязвали странни сенки и светлини, образи на други черепи, човешки лица, разни предмети. Както Дорланд, така и собственичката му Ана Мичъл-Хеджис не се съмняват, че кристалният череп оказва някакво влияние върху хората, които са близо до него, върху техните чувства, настроения и мисли.


Според сп. "Нешънъл инкуайърър" не една или две холивудски звезди са посещавали дома на Ана в Кичънър, провинция Онтарио - Канада, за да се усамотят с черепа, да му се помолят или да медитират в негово присъствие. Самата дама - щастливата собственичка на такава необикновена скъпоценност - изглежда добре на 90-годишна възраст. С кристала се е разделила за по-продължителен срок само когато го е дала на реставратора. Втори път се е лишила от него, когато го е предоставила за една година на Музея на американския индианец в Ню Йорк.


По този повод някои автори иронично подмятат: що се отнася до предполагаемите окултни качества на кристалния череп, те кой знае защо не се проявиха в този музей. Ще обърна внимание на някои сходни черти в кристалните предмети, притежавани от д-р Рей Браун и Ана Мичъл-Хеджис. Те са различни по форма и все още никой не е в състояние да каже какво е било предназначението им. В Мексико, а и на други места в Америка има много черепи, изработени от камък, глина, благородни метали, и дори от кристал. Но черепът от Лубаантун е уникален по начина на изработка, по размерите и по приписваните му окултни свойства. И двата кристала са намерени в пирамида. И в двата случая находките не са били веднага обявени по сходни причини.


Д-р Рей Браун се e страхувал, че ще му бъде отнета. Фредерик Мичъл-Хеджис e изпитвал същите опасения и e съобщил за кристалния череп чак през 1935 г. със статия в сп. "Ню Йорк америкън". Статията му e предизвикала сензация и гневна реакция от страна на Нормън Хамънд, който дълго време извършвал археологически проучвания в Белийз. Археологът заявява на всеослушание, че Фредерик Мичъл-Хеджис е нарушил законите на Англия, присвоявайки си находката, без да я опише и регистрира. Нещо повече: в гнева си Хамънд се нахвърля и срещу невинните маи от древността, които според него не били способни да направят такъв череп. Археологът е категоричен: черепът не е на маите, не е намерен в Лубаантун или другаде в Централна Америка.


И ето главния му аргумент: маите не са използвали планински кристал. Черепът не е изработен в стила на маите. И още една любопитна прилика в двата кристала: те не могат да бъдат датирани. Кой би дръзнал да каже кога е направена кристалната топка на д-р Браун? Ако е принадлежала на древната Атлантида, тогава може да се мисли за някакъв период от десетина хиляди години пр. н. е. Но коя е гаранцията, че самите атланти са нейните майстори и че не са я получили от друга цивилизация, по-стара и от тяхната? Или от някакви извънземни богове?


Специалистите признават, че със сегашните методи за датиране не е възможно да се определи възрастта на кристалния череп. Те не могат да отрекат, че е намерен в Лубаантун, но хвърлят съмнения върху способността на маите да изработват с примитивните си инструменти нещо с такова високо качество. Остава ни да насочим поглед отново към загадъчната Атлантида.

Визитна картичка

Име:Тайни и загадки

Създаден: вторник, 28 септември 2010

Членове: 17

Описание: Всичко за тайните и загадките на Атлантида, Бермудския триъгълник, пирамидите, Лох Нес, Стоунхендж, кристалните черепи, житните кръгове и др.,каквото чуете или научите.

Модератор(и): *ДеКо*

Галерия
Членове