Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar
“Бисери на първолаци”
Учителка на първокласници решава да ги изпита, като на всяко казва първата част на известна поговорка, а то трябва да я довърши.
Докато ги четете не забравяйте, че са правени от първокласници, 6-годишни :)
1. Не сменяй конете ……..докато не спрат да бягат.
2. Удряй докато ………………………..буболечката е близо.
3. Винаги е по-тъмно преди ……Лятното часово време.
4. Никога не подценявай силата на …………термитите.
5. Може да заведеш коня до водата, но ……..как?
6. Не хапи ръката която ……………..изглежда мръсна.
7. Липсата на новини е ……………………………………невъзможна.
8. Не можеш да научиш старо куче на нова…………… математика.
9. Ако спиш с кучетата …………..ще миришеш на сутринта.
10. Обичай всички, вярвай ………….. ми.
11. Химикала е по-силен от ………………. прасетата.
12. Здрав дух ………….най-добрата почивка.
13. Където има дим има и …………….. замърсяване.
14. Щастлива булка е тази, която …………вземе всички подаръци.
15. Спестена паричка………………….не е много.
16. Двама са малко, трима са …………..мускетарите.
17. Когато слепец води слепеца ….бягай от пътя им.
18. Ако се смееш целият свят ще се смее с теб,
ако плачеш ………..трябва да си издухаш носа.
19. Няма нищо по-сляпо от …………Стиви Уондър.
20. Децата трябва да се гледат, а не ……………шамарят и наказват.
21. Ако не успееш от първия път ………вземи си нови батерии.
22. Получаваш само това, което …….виждаш на картинката на кутията.
User Avatar
Писмо до моята неродена дъщеря
Пиша ти това вместо „здравей”, защото колкото и да признавам твоя избор да заминеш на едно по-добро място, дълбоко в майчиното ми сърце едно гласче плаче, че сега, точно сега и може би най-вече сега имам нужда най-много от теб.

Искам да си щастлива, знам, че ще бъдеш щастлива. Бавно остарявам, моето момиче. Годините натежават сутрин върху клепачите ми и всяка вечер заспивам с мисълта, че съм започнала бавното вървене назад. Тази вечер искам да ти разкажа последната майчина приказка, която да пазиш за онези дни, в които няма да ме има. Може да е утре, може да е някога, но то ни предстои.

Казвай „Обичам те” винаги, когато го почувстваш!

Казвай го на мъжа до теб, на децата си, на приятелките си, казвай го на кучето си, на котката, казвай го на дъжда, на слънцето, не спестявай никога тези думи. Не се страхувай от тях. Те те правят силна, а не слаба.Казвай и на себе си „Обичам се”! Аз твърде дълго се плаших от тези думи и сега, когато чувствам необходимост да ги изричам , няма на кой да ги кажа. Научи се да казваш „Обичам те” вместо „благодаря”, вместо „ и аз”, вместо разбира се”. Която и дума в живота си да замениш с „обичам те”, ти никога няма да загубиш от това.

Когато имаш деца, прекарвай цялото си възможно време с тях! Играй с тях! Смей се с тях! Разговаряй с тях! Плачи с тях! Спори с тях! Децата бързо порастват, дъще моя, и шанса да компенсираме изгубеното време е нулев! Остави къщата разхвърлена, прането-неизгладено, манджата-недоготвена, лицето си-негримирано, но играй с децата си! Аз съжалявам за всеки миг, който пропуснах в твоето детство, за да уча и работя, защото много след това имах време за учене и работа, но ти порасна и вече нямаше нужда да играем заедно.

Ти ще се влюбваш много пъти в различни мъже! Но когато решиш на единствения да кажеш „да”, внимавай, моето момиче! Избери го за себе си и нека е онзи, с когото можеш да разговоряш до зори , но и просто да мълчиш до него. С когото можеш да се смееш, но и който да изпие с устни сълзите от лицето ти. Когото можеш да целунеш, но и да удариш! Чието его можеш да гъделичкаш, но на когото можеш да казваш и цялата истина! Не забравяй , мое момиче, че един ден твоят принц ще посивее в ежедневието и ти също ще сивееш малко в очите му. Какво може да те спаси? Ако си избрала мъжа, не който да гледаш в очите, а мъжа, с който да гледате в една посока. И да е вярната посока за теб и за него от самото начало, а не след години да я налучквате с компромиси. Ти, дъще, която си най-прекрасна за мен, имаш свои недостатъци. Никой не е съвършен! Мъжът до теб е жив човек и той също ще има такива! Не се бори с тях никога! И най-важното, мила моя! Избери го за баща на децата си! Погледни го с очите на дете, а не на жена, и ако го харесаш за баща, тогава му кажи „да”!

Пътувай винаги, когато можеш, дъще! С автомобил, самолет, колело, каруца или просто ходи, тичай, карай ски, скачай с бънджи… Няма значение… Живият живот е нашето най-важно образование. Всичко, което научиш за себе си и за хората по пътя, не можеш да го научиш от книгите, филмите или новините! Живите хора ги срещаме , когато се движим, седенето на едно място не е никаква житейска философия. Пътуването е най-добрата проверка за самата теб, но също и за любовта ти и за приятелствата ти! Искам да запомниш от мен, че разтоянието и времето не разделят толкова, колкото разделя тъпченето на едно и също място!

Пожелавам ти да се научиш на нещо, което аз не научих! Да прощаваш! Не винаги и на всяка цена, но поне понякога и поне на най-близките хора! Непростеното тежи на собствените ни души много повече, отколкото на съвестта на прегрешилия! Прошката събужда ангелското в теб, а отмъщението- дяволското! От пиедистала на своя половин век живот мога да ти го кажа много простичко: „По-лесно живея с ангелите в душата си, отколкото с дяволчетата”. Това е труден урок, но колкото по-рано го научиш, толкова животът ти ще бъде по-лесен!

Дъще, намирай си поводи да празнуваш! Твои, лични, чувствени! Тези от календара не са най-важните! Не пропускай нито едно добро настроение, за да поканиш хора в дома си, да си облечеш нова дреха или да отвориш бутилка вино! Научи душата си да празнува истински! И понякога меси хляб със собствените си ръце! Меси го с любов! Образно казано! Може да е торта или дори омлет, но нещо, което да го направиш от любов, а не от продукти!

Никога, ама никога , мила моя, не давай подслон в себе си на тъгата и самотата! Гони ги! Те са лоши съветнички! Пропъждай ги далече! С камъни, смях и лудории! Както можеш, само не ги кани край камината на ароматен чай! Ще се загнездят в душата ти и ще пуснат метастази към мозъка ти и после ще трябва да захвърлиш собствената си душа на сметището, за да се отървеш от тях! Не ги пускай да влизат!

Сигурно вече не слушаш старческите ми брътвежи… но още нещо искам да ти доверя! Нещо, което научих… Не е важно как ще излезеш от една неприятна или злепоставяща те ситуация, мое момиче! По-важно е да не влизаш в нея! Затова мисли! Използвай цялото си време, в което не си заета с нещо друго, да мислиш!

Знам, моя красавице, че може и да не запомниш това писмо…

Но те моля да запомниш тези последни няколко реда: Каквито и грешки да допуснеш, не се срамувай от тях, но научи урока , който ти дават, защото ако не го научиш първя път, ще грешиш втори, ако пак не го научиш, ще допущаш същата грешка пак и пак, и отново…Спести си това, ако можеш!

Лека нощ, моя неродена дъщеря! Останаха все още много неща, които искам да ти кажа… Но животът е интересен, защото винаги остава нещо недоисказано, недонаучено, недоизживяно….

Д.В.

Източник: www.psihologdobreva.com
User Avatar


АЗ ПИША, СМЯТАМ И ЧЕРТАЯ


 Аз пиша, смятам и чертая


за човека светъл, слънчев град


с път голям и мост към рая,


за хората човечен новий свят… 


 


Бъдещото земно поколение


ще се роди в този слънчев град


и няма никакво съмнение,


че човекът за човека ще е брат… 


 

User Avatar
Новогодишно
И когато утихнат камбаните
И когато искрите изгаснат
И когато заспиме след празника
С надежда в съня си безгласен

И когато прескачаме в бъдното
И когато назад се обръщаме
И когато си спомняме лятото
отминало с толкова щастие

И когато се видим с приятели
И когато запалваме пламъци
И когато звездите угаснали
се сменят на изток със изгрева

Тогава, надявам се, всичките
ще си спомните с радост за някого
променил ви от плач във усмихнати.
И това ще остане завинаги.

автор Орлин
User Avatar

"Най-важните неща се изричат винаги най-трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, понеже думите ги смаляват, те свиват нещата, изглеждали безгранични, докато са били в главата ти, до съвсем тривиални размери, когато се изрекат. Но не само това, нали? Най-важните неща се намират съвсем близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш на другите- като съкровище, което враговете ти с радост биха ограбили. И може да се случи така, че да разкриеш душата си, което съ всем не е лесно, само за да те изгледат особено, без изобщо да разберат какво си казал или защо си помислил казаното за така важно, че едва не си се разплакал, докато си споделял своята тайна. Струва ми се, че това е най-лошото - когато тайната остава заключена в теб, не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере..." Стивън Кинг, "Особени сезони"

User Avatar
ЧЕТЕТЕ!!!
Ти си на 1 година...
Тя те храни, къпе, облича...
А ти й се отблагодари,
като плачеш по цели нощи и не я оставяш да поспи...

Ти си на 2 години...
Тя те научи да стоиш здраво на краката си и да вървиш уверено...
А ти и се отблагодари,
като побягваш всеки път от стаята, щом тя те повика...

Ти си на 3 години...
Тя приготвя с огромно старание най-вкусните храни за теб...
А ти и се отблагодари,
като тайно изсипваш под масата онова, което е в чинията ти...

Ти си на 4 години...
Тя постави в ръката ти най-красивите цветни моливи и те научи да пишеш и рисуваш...
А ти и се отблагодари,
като оцвети и надраска всичките стени в къщата...

Ти си на 5 години...
Тя те облече в най-новата ти и красива рокля и те пусна да си играеш...
А ти и се отблагодари,
като нагази още в първата локва, която ти попадна и се омаза цялата с кал...

Ти си на 6 години...
Тя всеки ден идва заедно с теб до училище...
А ти и се отблагодари,
като плачеш и крещиш ”Не искам да ходяяя...” по целия път до там...

Ти си на 7 години...
Тя ти подари най-хубавата топка, която успя да намери и купи...
А ти и се отблагодари,
като още същия ден счупи с нея прозореца на съседите...

Ти си на 9 години...
Тя нае за теб най-добрият учител по пиано...
А ти и се отблагодари,,
като не научи нотите...

Ти си на 10 години...
Тя те кара с колата навсякъде, където поискаш – от уроците по танци до купоните и рождените дни на приятелите ти...
А ти и се отблагодари,
като всеки път скачаш от колата, дори без да погледнеш към нея и думичка да кажеш...

Ти си на 11 години...
Тя заведе теб и твоята приятелка на кино...
А ти и се отблагодари,
като и каза: ”Ти седни на друго място, не тук до нас!”...

Ти си на 12 години...
Тя не иска да гледаш вредните за теб ТВ предавания и програми...
А ти и се отблагодари,
като ги пускаш винаги, когато нея я няма вкъщи...

Ти си на 15 години...
Тя те изпрати през ваканцията на летен лагер в чужбина...
А ти и се отблагодари,
като не и написа нито ред и дори една картичка не й изпрати от там...

Ти си на 17 години...
Тя ти позволи да отидеш с гаджето си на купон извън града...
А ти и се отблагодари,
като не се обади и се прибра вкъщи едва на разсъмване...

Ти си на 19 години...
Тя пое всичките ти разходи за университета, закара те с колата си до общежитието, пренесе ти багажа...
А ти и се отблагодари,
като не и позволи да те прегърне и целуне пред приятелите ти, като си тръгваше...

Ти си на 21 години...
Тя се опитва да ти даде съвет във връзка с професионалния ти живот и кариерата ти...
А ти и се отблагодари,
като и каза: ”Аз няма да бъда като теб!”...

Ти си на 22 години...
Тя с гордост и умиление те аплодира на тържеството по повод дипломирането ти...
А ти и се отблагодари,
като и поиска пари за обиколка на Европа...

Ти си на 24 години...
Тя поиска най-после да я запознаеш с момчето, с което излизаш вече близо година...
А ти и се отблагодари,
като и каза, че ти ще прецениш кога да стане това...

Ти си на 25 години...
Тя плати всичките разходи по сватбата ти, толкова е развълнувана, но и много щастлива, да те види като булка...
А ти и се отблагодари,
като се пренесе да живееш на другия край на света...

Ти си на 30 години...
Тя винаги иска да ти даде някои полезни съвети за отглеждането на бебето...
А ти и се отблагодари,
като и каза да престане с тези остарели разбирания и примитивни методи...

Ти си на 40 години...
Тя ти се обади, за да ти напомни рождения ден на близък роднина...
А ти и се отблагодари,
като и каза троснато, че си затрупана с работа и й затвори телефона...

Ти си на 50 години...
Тя се разболя тежко и когато в края на седмицата ти отиде да я видиш, тя много се зарадва.
А ти и се отблагодари,
като и каза, че на стари години хората се превръщат отново в капризни и глезени деца...

И един ден ТЯ... си отива от ТЕБ...
В този миг всичко, което до тогава ти се е искало да направиш за нея, но не си намерила време или начин да го сториш, изведнъж се стоварва върху теб като мълния! И силна, пареща болка раздира сърцето ти...

Затова, ако Тя все още е до Теб,
сега я обичай по-силно от всякога! И направи така, че Тя да го почувства! Защото Тя го заслужава, повече от всеки друг човек в живота ти!!!
Тя - твоята Майка... !
User Avatar
ИСТОРИЯТА НА ПЕПЕ

Пепе беше такъв човек, какъвто всеки би искал да бъде.

Винаги в добро настроение, винаги имаше нещо позитивно, което да каже.

Когато някой го попиташе как е, той винаги отговаряше: “Не може да бъде по-добре!”

Беше си сменял много пъти работата и много от сътрудниците му го бяха следвали.

Причината беше неговото поведение : той беше роден лидер.

Ако някой от служителите му беше в лошо настроение някой ден, Пепе беше насреща, за да му покаже положителната страна на ситуацията.

Веднъж посетих Пепе и го попитах:

Не разбирам… не е възможно да си позитивен непрекъснато. Как го правиш?



Пепе ми отговори:

Всяка сутрин се събуждам и си казвам: “Пепе, днес имаш две възможности : можеш да избереш да бъдеш в добро или в лошо настроение. Избирам доброто настроение.

Всеки път, когато ми се случи нещо неприятно, мога да избера да се държа като жертва или да си извлека поука.

Избирам поуката".

- “ Всеки път, когато някой дойде да ми се оплаква, мога да приема оплакването му или да избера да му покажа позитивното. Избирам да му покажа позитивната страна на живота.”





- Да, разбира се, но това не е толкова лесно, му отговорих аз.

- Напротив, лесно е, ми отговори Пепе. Всичко в живота е въпрос на избор. Ако опростиш нещата, всяка ситуация опира до избор. Ти сам избираш как да реагираш във всяка ситуация, сам избираш начина, по който другите влияят на душевното ти състояние, избираш дали да си в добро или в лошо настроение.

- Накратко

САМ ИЗБИРАШ КАК ДА ЖИВЕЕШ ЖИВОТА СИ.

Дълго размишлявах върху думите на Пепе...





По различни причини загубихме контакт за дълго време, но често си мислех за Пепе когато бях пред избор.

Години по-късно научих, че Пепе е направил нещо, което никога не трябва да се прави – беше оставил отворена вратата една сутрин, трима въоръжени крадци влезли да обират фирмата му.

Когато Пепе, треперещ от страх, се опитал да отвори касата, ръката му се плъзнала. Крадците се паникьосали и го простреляли.





Бързо намерили Пепе, закарали го по спешност в болницата. След осем дълги часа на операция и седмици на интензивна рехабилитация Пепе излязъл от болницата с няколко парченца от куршум в тялото си.



Шест месеца по-късно се срещнах с Пепе и когато го попитах как е, получих неизменният отговор: “Не може да е по-добре”

Когато го попитах какво му е минало през главата в деня на обира, той ми отговори :





- “ Когато бях ранен, проснат на земята, си спомних, че имам две възможности, можех да живея или да умра. ИЗБРАХ ДА ЖИВЕЯ.”

“Не те ли достраша?” попитах го.



Пепе продължи: “Лекарите бяха фантастични, не спираха де ми повтарят, че всичко ще мине добре. Въпреки това, когато ме закараха в операционния блок, като видях израза на лицата им, наистина ме достраша. Можех да прочета в погледите им “Този човек е мъртвец…”. Тогава разбрах, че трябва да взема решение.”

“И какво направи? ” Попитах го аз.

Пепе ми отговори: “Когато един от лекарите ме попита дали съм алергичен към нещо, поемайки си дълбоко дъх, му извиках: - “Да, към куршуми!" – Докато те се смееха, им казах : “ избирам да живея, оперирайте ме така, сякаш съм жив, а не сякаш съм мъртвец".

Пепе оживя благодарение на лекарите, но най-вече благодарение на чудесното си отношение.



Той беше научил, че ВСЕКИ ДЕН НИЕ ИЗБИРАМЕ дали да живеем пълноценно или не.

В крайна сметка, ОТНОШЕНИЕТО е това, което има значение.



В крайна сметка за всичко,



• Което си

• Как се чувстваш

• Как те виждат останалите

• Как живееш



САМ ВЗЕМАШ РЕШЕНИЕТО!.....



Мая Цанева
User Avatar
Какво е нужно на човека?
Може би приятелска ръка,
та да го поведе полека
и през най-гневливата река?...

Една любов, за да го сгрява
през земните му дни и нощи.
Сърцето радост да въздава,
че някому е нужен още...

Деца, които да обича...
Следата своя да остави
във времето и да се врича
рода му да не се забрави...

Една усмивка да му свети
във лабиринта от тревоги...
Една душа, за да усети -
през тъмното да го проводи...

Какво е нужно на човека?
Добро по пътя си да сее,
та тази негова пътека
и в бъдното да преживее!...

автор Лили Чолакова
User Avatar
ВЕЧЕРЕН БЛУС

Този вечерен блус,
всяка нощ идва в съня ми.
Като вечерен морски бриз,
галещ, милващ...любов е!

Този вечерен блус,
аристократичен, нежен, прекрасен.
Пак проникна в мен, обсеби
и аз танцувам, танцувам...любов е!

Този вечерен блус,
всяка нощ идва в съня ми.
Като любим искан,желан,
като блаженство...любов е!

ДЖУЛИЯ БЕЛ
User Avatar
Говорят си двама авери:
-Електронни цигари вече се продават на всеки ъгъл. Вероятно скоро ще измислят електронни наркотици...
- Отдавна са ги измислили. Наричат се"социални мрежи"...