Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Фен-клуб: Библиотека

User Avatar
Животът е пълен със скръб,
Животът е пълен с кошмари,
Но ти не обръщай му гръб,
Не страдай, че имаш провали!!!

Бъди непреклонен и твърд,
Бори се до край – за победа
Преследвай целта си до смърт,
Стремежът към шанса ти гледа!!!

Не скланяй безсилно глава.
Не казвай – „Не искам”, „Не мога”.
Животът е просто борба,
Борба със сълзи и тревога.

Той често горчив е, нали?
Горчи като силна отрова,
Но дори и горчив, обичай го ти,
Посрещай със смелост бедата си нова!

Повярвай в доброто и ще успееш.
Недей се предава, макар да боли.
И някой ден даже ще се засмееш,
Ще кажеш на глас – „Най-после”. Нали?

Татяна Даневa
User Avatar

Бреговете отмиха всеки спомен за теб,
над вълните приседна мъглата.
Есента се пробуди – вятър духна студен,
разсъблече до голо земята.

Самотата прокрадна се из зад всички ъгли,
пропълзя между улици, сгради.
Изненада ме в гръб и попита: – И ти? –
после тъжно цигара запали.

Седнах точно пред нея – и очи във очи
исках нещичко мило да кажа.
Самотата ме стрелна и простена: – Мълчи!
В този миг се разплака паважът.

В този миг осъзнах, че със нея сме две
и не бива да бъда нещастна,
ще делим по цигара, ще направя кафе.
Самота, аз съм тук – няма страшно!

Маргало
User Avatar
Очите ти, приятелко не лъжат...
Жена съм, мога да те разбера.
Разчитам всичко в погледа ти тъжен -
такава мъка носи Любовта!

Недей да казваш нищо. Поплачи!
Сълзите ти тъгата ще отмият,
спомни си какво казвах аз преди-
в очите ни два извора се крият!...

Да, знам, боли! И още ще боли!
Но чуй ме – от Любов не се умира!
Сърцето може дълго да кърви
ала напук на болката не спира!

Недей да търсиш в себе си вината,
недей проклиня в мъката си всеки.
Изпий си чашата с горчивината,
и поеми по своята пътека!

Какво от туй, че някой е решил
гърба си насред път да ти обърне,
щом толкова той теб е наранил,
повярвай, по-добре е да си тръгне!

Ще дойде ден, приятелко, помни
по пътя, който днес поемаш нов -
ще разцъфтят по-хубави мечти,
ще срещнеш свойта истинска Любов!

Сега подай ми своята ръка,
аз зная как Съдбата е жестока,
ала приятелят е затова
да крачи с теб във твоята посока!

Павлина Соколова
User Avatar

Започнала съм бързо да разлюбвам
и все по-трудно грешки да прощавам,
ума си все по-рядко да загубвам,
от себе си по-мъничко да давам.
Затварям във сърцето си вселени
и дните отминават все по-тихо...
И питам се - остана ли за мене
измама, със която да не свикнах.
И губя се - в калта по тротоарите,
в лъжите, на които се наслушах...
Блокирах на червено-светофарно,
а огънят ми стана просто... пушек.
А искам да крещя и да съм луда
и искам да живея и да дишам.
И искам да целувам до полуда.
И искам просто някой да обичам.

Мариета Караджова
User Avatar

...потърсих ден,намерих тъмнина,
потърсих звук,намерих тишина,
потърсих обич,отговори болка,
не търся вече...стига толкова...
Marvin Boil
User Avatar

..тази сутрин,нали съм търсач,
и понеже от снощи си казах,
малко време след нощният здрач
от блока разкъртен излязох,
за да намеря причина да пиша,
но не защото ми липсва идея,
а защото си мисля,
че по-лесно дишам
като търся искри за живеене...
И след няколко стотин забързани крачки
по една позатънтена улица,
в септемврийската сутрин до бяло прозрачна
ме посрещна поредна безумица,
преоблечена в нещо лирично блестящо,
замърсено във фугата тясна
в тротоарните плочки,
и ярко,и ясно
в очите ми бронзово блясна,
като мъничко златно протрито парче,
едно скрито от всичко в света-
три сантиметрово малко ключе
с назъбена ситно страна...
Поразчоплих в страни пепеляка
и извдих ключето забито,
и след няма и мигове чакане
пак започна всевечното питане,
от къде е за бога тука дошло,
кой го мушна пред мен в тротоара,
и най-вече от всичко,
как би могло
да намери ключалката стара...
И започнах с ключето блестящо в ръка
да изпробвам различни ключалки-
от сърце на сърце,
от врата на врата,
стари,нови,големи и малки,
на различни страни,
и напред и назад,
преобръщах и дърпах с ръце,
но не пасна ключа ми по целият свят,
и реших с натъжено лице,
да го хвърля с все сила до мен във реката,
но не щеш ли се сетих,че в мен
е заключена вече години душата,
протегнах ключа уморен,
и каква изненада ме плесна в челото,
когато пред мене се случи,
че просто ключето ми пасна в гнездото
и лесно вратата отключи...
И една светлина ме заля в тишината
наизлязоха думи,дела,
всяко нещо затворено вътре в душата
виждах пред мене сега,
и си казах с усмивка:"Гледай съдбата,
кво е нещо бе,мама му стара!...
Цял живот търся ключ да отворя вратата,
а пък той бил забит в тротоара!"...
Marvin Boil
User Avatar

Няма такава любов – пропиляна.
Няма любов по погрешка – каприз.
Няма сърце защитено от рана.
Няма изгаряща обич без риск.

Всичко, което съм казал е вярно.
Всичко, което направих за теб.
Всичко, което получих в замяна.
Всичко запазих и всичко приех.

Има надежда, която лекува.
Има подслон за бездомни души.
Има любов – любовта съществува.
Има я даже когато грешим.

Само понякога леко заспива.
Само понякога, щом сме сами.
Само понякога тя си отива.
Само понякога много боли.
User Avatar
Отдавна на земята е признато
от прости и божествени вина -
най-хубаво е виното, когато
човек го пие с влюбена жена.
Една жена ми каза през нощта
и няма думите й да забравя -
когато го докосне Любовта,
дори и болно вино оздравява.
Когато пак те заболи глава
от младо вино и от младо тяло,
опитай - за наслада ! - след това
да пийнеш малко отлежало.
Виновно ли е виното червено,
че ти си слаб и бързо те опива ?
Една жена в легло на друг отива,
когато у дома й е студено.
Една жена над дявола изгрява,
когато ангела не я разбира.
Една любов любов при друг намира,
когато недолюбена остава.
Това мъжете силни не забравят
дори и сред житейските задачи,
че вино и жена изневеряват,
когато няма истински пиячи.
Евтим Евтимов
User Avatar

Къде си ти? Не свети в твойта стая,
но зная, че си тук, че си сама.
Завърнах се. За първи път разкаян.
За първи път оставам у дома.
Не е ли вече късно да остана?
Измъчих те. До смърт те изтерзах.
Какво ти връщам? Нежност разпиляна.
Уста с горчиви бръчки покрай тях.
Какво ти нося? Две ръце, с които
да те докосна ме е срам дори.
Къде си ти? Вдигни лице сърдито.
Възмездие поискай. Удари.
Вратата черна покажи ми с тази
немилвана ръка като платно.
В лицето ми извикай, че ме мразиш
или дори че ти е все едно.
Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини.
Ти ставаш. Приближаваш се до мене.
Невидима, ти казваш: "Остани!"
- Веселин Ханчев
User Avatar
Вярвах,че за тебе съм една,
че любовта ни вечна ще е тя!
Будех те с целувки във зори,
светеха радостни моите очи!

Галех те със устни,със ръце…
От щастие преливаше моето сърце!
Много кратко щастието продължи.
С кого и къде си ти сега?...Кажи?

В тъмните нощи чаках те аз
да дойдеш ти при мене в късен час.
В очакване на вест добра,
всяка минута умирах сама.

Всичко мое аз ти подарих.
Живота си на тебе посветих,
а ти захвърли го сега,
като ненужна вещ във пепелта.

Ще мине време,зная аз това,
ще отшуми и болката в нощта.
Под звездното небе-щастлива
с новата любов,ще бъда аз…
Отново жива!

Ради Василева-limurana
Авторск­ите права запазени.
Визитна картичка

Име:Библиотека

Създаден: събота, 01 март 2008

Членове: 174

Описание: За тези, които обичат да четат и тези, които обичат да пишат!Всеки може да публикува това, което харесва и иска!

Модератор(и): natali

Галерия
Членове