Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar


Островите Фи Фи се намират в Тайланд, между остров Пукет и западната част на Андаманско море.

Островът Ко Фи Фи Дон означава „остров“ на езика е най-големият остров от групата, и е единственият остров с постоянни жители, въпреки че на плажа на втория по големина остров Ко Фи Фи Лех се посещава от много хора.

Останалата част от островите в групата са Бида Нок, Бида Ной и Бамбук Айлънд, те не са много по-големи от варовикови скали, стърчащи от морето.

Ко Фи Фи Дон първоначално е бил с население от рибари, мюсюлмани в края на 1940-те години, а по-късно всичко става в кокосови насъждения.

От археологически открития се смята, че районът е един от най-старите общности в Тайланд, датиращи от праисторическият период. Името Фи Фи произхожда от малайски, първоначалното име на островите е било „Pulao Pi ah Pi“. През 1983 година островите са обявени за национален парк.

Островите Фи Фи са смятани за едни от най-естествено красивите острови в света – има варовикови планини от скали, пещери и дълги бели пясъчни плажове.

Островите Фи Фи бяха опустошени от цунами в Индийския океан през Декември 2004 година, като почти цялата инфраструктура на острова е унищожена. Реконструкцията обаче стана бързо, вече има достъп като ток, вода, Интеснет, банкомати. Туристите бързо се върнахи в този отнемащ дъха микс от джунгла и кристална вода.

User Avatar

 
Велика Китайска стена не е тази, по която туристите се разхождат и фотографират. Истинската стена започва от Жълто море и минава през планините на север от Пекин.Тя е 1000 пъти по-дълга от всеки друг паметник на Земата. Започната преди Християнството, тя ще се строи, когато Колумб тръгва за Америка.


Тя има укрепления и кули на всички важни проходи. Стената следва долините на големите реки. В началото си е строена от камък, а в пустинята е градена от тухли. Свършва при Бялата река. Днес са открити хиляди километри забравени стени. Ако се подредят в линия всички известни стени достигат 56 000 км, които са почти достатъчни да се обиколи два пъти Земята. Но защо китайците са строели толкова стени на такава огромна площ? Уседналият китайски народ се страхувал от номадските орди от север, хуни, монголи и манджури. В китайска поема се казва: "Те нямат ниви и пасища, а само пустош, където в жълтите пясъци лежат бели кости."

Китайската стена била преграда между цивилизацията и варварите. Китайците строели също огради около домовете и градовете си. Йероглифът "град" значи и "стена".
Строежът на стена около страна като Китай изисквал човек с чудовищно его и власт. Този човек бил толкова могъщ, че Китай е кръстен на него - това бил император Чин, първият император на Китай. За 12 години той построил стена дълга 6 400 км., висока 9,5м. и широка 4,4 м. Император Чин уеднаквил мерките и създал единна парична система. Гробът му показва колко пищно и страшно било царуването му.[/center]

През 1974г. на изток от гроба му археолозите откриват огромна заровена армия керамични войници, пазещи императора от зли духове. Войниците си в естествени размери и с индивидуални черти на лицата. Те били създадени по оригиналните си първообразци. Разкрити са 10 % от находката и броят на войниците е 10 000. Гробът на императора е строен 38 години от 700 000 човека.

Първата стена се правила от набита почва. Тази техника днес все още се прилага в Китай. Посторените по този начин обекти са изключително здрави. На ширината на стената се редят успоредно дъски, а между тях се насипва пръст, която се мокри и набива.
Тази стена защитавала Китай, но взела тежък данък от народа му. Милиони умрели от изтощение на нея. Казват, че мъртвите се ползвали за хорасан и били толкова много, че той побелял от тях.


След смъртта на императар Чин, новата династия започнала по-голяма стена. Импаратор Чин построил стена с кръвта на селяните, новата династия използвала нова порода коне, взета от номадите. Втората стена била стоена около времето на Христос. Тя била дълга 11 000 км - най-дългата постойка в историята на човечеството. Тъй като стената била прекалено дълга, за да се слагат часовои на няколко метра, китайците използвали сигнали от дим през дена, и от огън през нощта. Създадената сложна система от димни сигнали, позволявала да се предаде съобщение на 1 100 км. за 24 часа като всеки огън се виждал от съседната кула.
Благодарения на стената търговията процъфтяла - оформил се известният път на коприната. Изобретенията на Китай поели към Западния свят. Компасът, занесен там помогнал на Колумб да открие Америка. От Запад към Китай проникнали ранни форми на Християнство, а също и най-важната за Китай религия - Будизмът.


Но кошмарът на Китай се възродил с раждането на Чингис хан, който бил човекът, обединил варварските племена. Той навлязъл със стохилядна войска, превзел крепостта Джионгуан и превзел Китай.
Наследник на Чингис хан бил Кублай хан, владял империя до Европа. По това време Марко Поло посетил Китай и описал видяното. Тогава стената била в руини и той не я споменал в записките си.Монголите били свалени от династията Мин, която издигнала последната Велика китайска стена. През 1368г., когато в Европа върлувала чума, Мин създали най-великия строителен обект в света. Тази стена била по-голяма от другите и била построена главно от камък. Тя започвала от Шанха-й-гуан до Жърто море и стигала до Джа-й-гуан в пустинята Гоби. Дължината й е 6 400 км. Голяма част от работата се вършела от затворници, а когато те умирали, мястото им се заемало от техен роднина до изтичане на присъдата им. На всеки 15 м. имало олуци за дъждовната вода, но те винаги били от вътрешната страна на стената, за да не може връгът да закачи примка и да се изкачи. Все пак тази велика постройка се провалила, не заради строителна грешка, а заради любовта на един от генералите, охраняващи стената. Нашественикът изполвал това и с хитрост принудил генерал Ву да отвори вратите на охраняванета от него крепост.Западният свят успял да види Великата китайска стена едва през посредните 200 години. Това станало през 1793 г., която английски дипломати, водени от лорд Макартни, пристигнари в Китай с цел отваряне на търговски пътища. Член от екипажа направил рисунка на стената, която бързо била размножена. Така Западният свят получил първите представи за Великата китайска стена, която днес е посещавана от милиони туристи. От първата Велика стена на династията Чин досега са се съхранили единични участъци от по няколко километра, които през 1987 г. са включени в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

User Avatar

 В югозападната част на Индийския океан могат да се намерят едни от най-очарователните и романтични плажове в света. Уникалните пейзажи и коралови рифове трансформират Мавриций в основна дестинация за любителите на тропическите ваканции.

Африканската островна държава се намира на около 900 км източно от Мадагаскар и е съставна част на Маскаренския архипелаг, заедно с островите Реюнион и Родригес. Към владенията на Републиката спадат и островите Каргадос Карахос, Родригес и Агалега. Столица и най-голям град е Порт Луи, а другите по-важни градове са Роуз – Хил, Бю – Басейн, Финикс и Кюрпайп.

С площ от 2040 кв. км и брегова линия от около 177 км, Мавриций притежава огромно разнообразие от пейзажи и всеки един метър от острова си струва да се посети. Освен това, климата тук е чудесен през цялата година. Най-приятно е от април до октомври, когато валежите са сведени до минимум, а температурите не са толкова високи. Лятото започва от ноември до май и тогава острова се превръща в приказна градина с безброй цветя и цъфнали екзотични дървета. Въпреки отличните условия, които предлага, Мавриций не е много популярен сред туристите и атмосферата му се е запазила тиха и романтична.

Острова е известен като родината на изчезналия род птици – Додо, чийто лик днес е символ на Мавриций. До 1681 г. всички представители на вида били избити от местните жители или от техните домашни животни.

През последните 5 века, острова е бил дом на много народности (датчани, португалци, англичани, французи, креолци, дори индийци и китайци), което обяснява пъстрата смесица от раси, култури и религии, богата на фолклорна музика, наречена „сега“, разнообразни празнични фестивали, религиозни и битови привички и не на последно място, разбира се, кулинарни изкушения.

На Мавриций има по нещо за всеки. Може да се отдадете на морски удоволствия, да се разходите из острова или да отскочите до Африка за едно сафари. Подводния свят е много богат, което го превръща в идеално място за гмуркане.

Мавриций не предлага само приказно красиви плажове, палми и хотели. Тук са съхранени останките от първите селища и от внушителни имения, строени по време на датско, британско и френско господство. Най-значими сред тях са руините на имението Балаклава, намиращо се близо до Залива на костенурките и Датските руини до пристанището, които са от началото на 17 век, когато е основано първото на острова селище.

В столицата Порт Луи също има какво да се види. Освен най-важните административни сгради, сред които изпъква Парламента със своята бароковата архитектура, интересни са укреплението „Форт Аделаид“, построено от британците през 1835 г., стария градски театър, открития пазар, Природонаучния музей, Музея на марките и най-старата пощенска станция в Мавриций. Тук са събрани накуп мюсюлмански храм - джамията Джумах, индийски храмове, еврейско гробище и католическа катедрала. Столицата е дом и на най-старата ботаническа градина в Южното полукълбо, създадена през 1770 г. върху площ от 37 хектара, в която могат да се видят огромните водни лилии, куп други растения и повече от 85 вида палми, събрани от няколко континента.

Друга ценна забележителност на Мавриций са кулите Мартело, построени от британците в периода 1832 – 1835 г. От общо пет, издигнати в близост до ПортЛуи, са оцелели само три. Едната от тях е реставрирана и е превърната в музей. От там може да отскочите до Маебург - едно от главните рибарски селища на острова, основано във великолепния залив „Grand Port“ през 1804 г.

Гранд бей (Големият плаж), разположен в северната част на Мавриций играе ролята на туристически център. Там е най-голямата концентрация на хотели, магазини, ресторанти и има богат избор на барове и дискотеки. Близо до него се намират най-дългото селище на острова - „The Triolet Shivala“, в което през 1819 г. е построен най-големия хиндуистки храм „The Maheswarnath“ и удивителната „Градина на грейпфрутите“ – съвкупност от разнообразни тропически плодови дървета и пъстри и ароматни екзотични цветя.

Не по-малко интересни за посещение са езерото „Ганга Талао“, парка „Black River Gorges“, богат на множество редки птици и растителни видове, птичият парк „Casela“, в който живеят над 140 вида птици от всичките 5 континента, областта „Chamarel“ със своята разноцветната (синя, зелена, червена и жълта) земя и още много атракции.

User Avatar

 
Плитките лагуни и идеалните плажове на този малък остров предлагат отрязък от рая в едно забравено кътче на света.И подобно на рая, Дерош е труден за достигане.Това е девствено чист остров с шокитащо бели плажове, дълъг 6,2км., а ширината в най-тясната му част е 500м.Намира се в Индийския океан и е част от Амирантския архипелаг. Отстои на 1600км.от източноафриканското крайбрежие.


Остров Дерош е наречен на името на 18-я администратор на Мавритания.Той е покрит с палми, заграден е от белоснежни плажове, а по-голяма част от крахбрежието му е под вода.


Единственият хотел"Дерош Айлънд Лодж" е открит през 1988год.Открит е официално след реконструкция в средата на 2003г.


Хотелът се състои от 20 вили с изглед към океана.


Индийският океан плиска тюркоазените си води с невероятна прозрачност в брега на Дерош и е готов да разкрие подводните си красоти на дахвинг любители от цял свят. Островът предлага още условия за дълбоководен риболов от световна класа и отлични условия за други видове водни спортове.


Обиколката на рифа е 80км., а целият остров може да бъде обиколен за 3 часа.


На него може да срещнете сухоземни косренурки.След един ден прекаран на слънце, сред пясъка и искрящата вода, залезът на Дерош изглежда огнен и краткотраен.


Той потапя острова в мастилена тъмнина, която сякаш усилва въздишките на вятъра сред палмите и плисъка на вълните в брега.

User Avatar

 сички обичаме пътешествията !
А когато са и романтични - два пъти повече !
Днес ви предлагаме да се разходим до няколко романтични дестинации .
Първо предложение е Верона - градът на Ромео и Жулиета !



Във Верона се намират Римски амфитеатър, известен като "Арена ди Верона", Веронската катедрала "Санта Мария Матриколаре ", известната базилика "Сан Зено", къщата на шекспировата героиня Жулиета – "Ла каса ди Жулиетa", нейната гробница и т.н. Най-силно впечатление правят именно къщата и гробницата. Стените на дома са обрисувани от посетителите, заради поверието, че който си напише името или се подпише, ще бъде обичан и ще обича цял живот. Любовта цари навсякъде в града. Жителите на Верона са се помъчили да запазят този "храм" на Жулиета непокътнат, както е бил през 14 век. Всяка година къщата е посещавана от средно 2,5 млн. хора. В двора й е поставена златна статуя на Жулиета, известна като "Избелялата гърда". Редица влюбени туристи ходят и се покланят пред нея. На излизане няма как да не забележите обсипания с бележки стар дъб. От разноцветна хартия са изрязани различни по видове и големина листа, съдържащи любовни послания, написани на най-различни езици – български, руски, френски, китайски, английски и др.



Какво ще кажете за едно посещение и на Агра – “Храмът на вечната любов - Тадж Махал” !



Като дар към красива жена и като паметник на вечна любов, Тадж Махал разкрива своята изящност неусетно. Правоъгълната му основа е неговия символ на различните страни, от които да се гледа красотата на жената. Главната порта е като воал на женско лице, който би трябвало да се повдигне деликатно, нежно и без колебание в брачната нощ. Шах Джахан със сигурност е мислел за своята целомъдрена изящна годеница, когато е създавал Тадж Махал. “Храмът на вечната любов” показва различен аспект на красотата през различно време на деня. Гледката на Тадж, залят с неуловимо розово на зазоряване, е незабравима. Залезът оцветява Тадж с екзотична сянка в оранжево. Нищо не е по-впечатляващо от затрогващата му красота, видяна, когато изящната мраморна скулптура е обляна от меката сребърна светлина на луната. Дори на ярката дневна светлина това чудо свети с внушаваща страхопочитание красота. Времето на посещение на Тадж е неограничено и някои прекарват по-голямата част от деня тук, седейки, четейки, дремейки или хапвайки в красиво поддържаните градини.
Не много далече от България се намира още едно целунато от любовта кътче - Пафос - “Градът на Афродита” !




Град Пафос се намира на западния бряг на остров Кипър до красиво малко пристанище, чиито открити ресторанти предлагат вкусни морски деликатеси. Освен удобно настаняване и вкусна храна градът предлага на своите посетители и множество културни и исторически забележителности. Според гръцката митология именно тук на лазурния бряг на Пафос Афродита, богинята на любовта и красотата, се е родила от морската пяна. Безброй са местата в града, свързани с името на богинята. Най-известни сред тях са скалите на Афродита, обителта на Афродита в село Куклия, Баните на Афродита и Фонтанът на любовта. Храмът на Афродита, разположен на 14 км от село Куклия, през елинската епоха бил едно от най-посещаваните свети места. Най-старите руини, открити тук, датират от 12 в. пр.н.е. Родното място на богинята се намира на 25 км на изток от града. На 48 км северно от Пафос се намира още една удивителна местност, свързана с името на богинята - Баните на Афродита. Тук в малка естествена пещера под клоните на красиво смокиново дърво се намира езерце с кристално чисти води, в които според легендите богинята често се е потапяла. Една тясна пътека води от Баните на Афродита до Фонтана на любовта. Вървейки по нея човек може да се наслади на великолепието на девствената и спокойна природа.



Някои може и да се учудят , но и Ахтопол си има легенда за любовта - “Легендата за Агатополис” !



Според стара гръцка легенда, богинята на любовта Агата толкова харесва слънчевия полуосторов на Ахтопол, че го избира за свое любимо място и го нарича Агатополис - Град на любовта. В исторически план Ахтопол съществува още от времето на траките. Според историята, в този град Перикъл е отседнъл, когато е завладявал черноморските области. Популярна забележителност от Ахтопол са останалите части от градските стени, стенопис, изобразяващ формирането на Първата българска държава през 681 г. Интересни са църквата “Възнесение”, построена през 1776, манастирът “Св. Яни” и чешмата с изображение на тракийски конник. Крепостта Агатопол, която е построена от траки и гърци, римляни, по-късно българи и византийци, е изградена от едроломени камъни, споени с хоросан. Каменните пояси се редуват с четвъртични тухли и са с първоначална дебелина от 1,95-3 м и височина до 7-8 м. Някогашният Ахтопол, известен през миналото с многоетажните къщи и тесни калдаръмени улички, днес е превърнат в малък бисер в короната на Южното ни Черноморие.



Вярвам , че няма да откажете да отскочим и до Виена , за да се полюбуваме на “Дървото на влюбените” !



Пред Виенското кметство има "Дърво на влюбените", украсено със светещи червени сърца, където влюбени двойки обикновено си уговарят срещи. Паркът пред Кметството е вълшебна територия, нямаща все още аналог у нас. Най-впечатляваща, обаче е картината привечер. Един съвет: ако сте пристигнали рано сутринта в града, то не поемайте натам веднага, ами изчакайте да се мръкне. Тогава паркът се раздвижва, а дърветата грейват във всевъзможни светлини. Украсата им е тематична: има дърво на сладкишите, на захарните пръчки, на железничарите, на влюбените с червени светещи сърца и т.н. Според местно поверие, ако влюбени се врекат във вярност под дървото със сърца, то нищо няма да е в състояние да ги раздели. Доколко е вярно това – проверете лично.

Да завършим днешното пътешествие с Германия и "Немският романтичен път" !




Става дума за най-стария и известен туристически маршрут в Германия. Той се простира от град Майнц до Алпите. Дължината му е 350 км и прекосява областите Франкония и Тирол. В северната част на "Романтичния път" близо до Вюрцбург се издига паметник на Балтазар Нойман, а на юг, в подножието на знаменития замък "Нойшванщайн", е статуята на баварския крал Лудвиг Втори. Пътуването по този “любовен” маршрут ще ви даде възможност да се запознаете с двехилядната история и култура на Бавария. Част от пътя се присъединява към римския Via Claudia Augusta. Той датира от 15 вeк пр.н.е., когато е свързвал Северна Италия с Алпите. В южната част на "Романтичния път" се намира езерото Форгензее с кристално чистите си води, което привлича много любители на фото-сафаритата.



Ще се радваме , ако сте се почувствали наистина романтично и влюбено , докато се разхождахме из тези прекрасни и вълшебни градове !

User Avatar

 Бахайските градини - кътче от рая, което събира в себе си Красота, Хармония и Спокойствие!!!

В красивия град Хайфа в Израел /което на арамейски – езика на Бог, означава Красивия бряг/, бродят легенди за кръстоносци и венецианци, франки и египтяни, за тамплиери и съвременни масони, но най-легендарното Чудо там е Бахайската градина, която представлява свещен Храм на бахайците – невероятните поклонници на Красотата и Хармонията във всичките й форми и функции. 




От подножието на планината Кармел до самите морски брегове се ширят Бахайските градини. Това райско кътче е свещен храм за бахаите, но и невероятно място където да се отпуснете и насладите на хармония и красота.
В България подобен комплекс е Градината в Двореца на румънската царица в Балчик, която също е била бахайка по убеждения. Градът се намира в подножието на планината Кармел – Святата планината, в която Пророк Илия се е сражавал и победил злото. Там е и пещерата, в която пророкът живеел – на склона Стела Марис. 





Прегърнал планината, градът се разстила край 
синята красота на Средиземно море.
Преди 9 години Храмът-градина отваря врати и само невиделия тази спираща дъха красота, не би се поклонил пред гения на Природата-майка, сътворен от децата й-поклонници. Разказват, че създаването на уникалните градини отнело 10 години труд и грижа, четвърт милиард долара и усещането за красота на десетки хора, архитекти, ботаници и дизайнери.
Създателят на храма е арх. Фариборс, който създава и „Храма на Лотоса” в Ню Делхи, засенчил с красотата си Тадж Махал. 






Градините се разполагат на 18 тераси, които като цветен водопад се спускат по хълма, за да "потекат" в подножието като бавна и спокойна река. Те пресичат пътя и разпиляват пред смаяния поглед на всеки съзерцател композиции от растения хармонично подредени в прекрасен гоблен от багри и красота. За да стигнете от единия край на градините до другия, през всичките 18 тераси, трябва да изкачите или слезете по над 1000 стъпала (по-добре е да влезете през входа на върха на градините. Така ще се насладите на спиращата дъха гледка от самото начало). Но въпреки това нито една крачка няма да ви се стори уморителна заради гледката, която се разкрива пред и зад вас. 



Красиви цветни мозайки, статуи, фонтани, шадравани, мраморни парапети и арки, беседки и спокойни алеи, покрити с малки бели камъчета, обхождат градините и разкриват пред погледа ви магията на красотата и хармонията.
Бахайците живеят, спазвайки два неотменими закона - всеки ден да твориш нещо съвършено, стремейки се към Красотата и Прекрасното и през всяка своя мисъл и действие да създаваш Хармония и Добро в света. 




Бахайските градини са едно райско място на земята, което събира в себе си красота, хармония и спокойствие. Тук всеки може да открие нещо за себе си!


User Avatar

 Канкун е крайбрежен град в мексиканския щат Кинтана Роо на полуостров Юкатан. Градът е с население от 526 701 жители (2008 г.) и е разположен на надморска височина от 0-10 метра. Представлява остров, отворен от едната страна като образува лагуна. Той е най-големият и най-красивият международен туристически курорт в страната. Плажовете са покрити с бял пясък, водите са синьо-зелени и чисти, а културният живот предлага археологически останки от пирамиди и музеи на открито.

Разделен е на 5 зони:

1. Остров Канкун
2. Урбанистична зона
3. Пуерто Хуарес
4. Франка Ехидал
5. Алфредо Бонфил

Канкун има 150 хотела с повече от 24 000 стаи и 380 ресторанта. Всяка година е посещаван от 4 милиона туристи, като средно на ден пристигат и заминават 190 полета. Някои от хотелите са сравнително евтини, тип мотел, докато други са изключително скъпи и луксозни. Всеки от тях предлага различни развлечения за гостите си – екскурзии с лодка, водни ски, плуване с делфини и други. В района се намират няколко музея на открито, основно с развалини от градове на маите. В съседния щат Юкатан се намира Чичен Ица.

User Avatar

 

Някъде в в пясъците на Къзълкум и Каракум, в Бухарският оазис се намира частица от стара приказка.
Бухара.
Град на повече от 2500 години. Изключително важна точка по пътя на коприната от Китай до Европа. Около VII-VIII век градът е превзет от арабите и става част от техният свят.

И макар и да били мразени от местните, арабските покорители развили много неща тук-астрономията, математиката, медицината. За астрономите от Бухара не е било тайна, че земята е кръгла и то 300 години преди Коперник. А това, че Авицена е бил сред известните и граждани е достатъчно красноречиво. Бухара бил град с неизброими джамии, всяка от които имала основателни претенции да е шедьовър на ислямското изкуство.

През 13 век. двеста хиляди конници на Чингис хан превзели с огън и меч града, за да отмъстят за убитите в него свои търговци. Монголците сриват красивият град. Остава единствено минарето Калян , запазено в старият град и до днес.
Има си интересна история. Когато застанал пред него и вдигнал глава, за да го разгледа, шапката на хана паднала. Навел се и после осъзнал, че това е единственото, което го е накарало да се поклони. Е, дали това е причината...не е сигурно, но минарето оцелява.

За жителите на този град-приказка казвали, че обичали лукса и удоволствията. Производството на коприна, както и огромните количества злато се отразили на градската мода – харесвали се скъпите и изкустно изработени облекла от памук и коприна. Златните накити били тежки и масивни, а скъпоценните камъни проблясвали в изобилие по тях.

Като всеки владетел по това време и емирът на Бухара имал и зимен и летен дворец. Летния се намира извън стените на града. В него пазели момичетата за харема на емира. Сега....защо точно там са избрали да ги държат-преценете си сами. Може и нарочно да е било-от стените на града понякога хвърляли неверните жени. Май за да си знаят предварително!

Умен човек е бил този емир. Прозорлив – имал няколко спални в Зимният си дворец. И до последно не се знаело, в коя ще положи тяло за почивка. Май и не само за почивка ставало въпрос, защото казват че причината бил страхът му да не бъде покосен от женското коварство в харемът му. Ами така е, който си играе с огъня...Пък и интригите не са съвременно средство за разнообразяване на емоциите.

Местните с нескрита гордост твърдят, че две посещения в Бухара се равняват на поклонение в Мека. Може и да имат право. Медресетата /ислямски духовни училища/ тук са няколко, величествени и много красиви. Специално за една приятелка само ще спомена, че в керамичните плочки на мозайката по стените преобладава синият цвят.... :)

По повечето ъгли на Бухара цвърчат прословутите узбекски шашлици. А като ти дадат и питка, тъкмо отлепена от стените на пещта...дори за човек, ненавиждащ миризмата на овнешко..Вкусно си е!

И зеленият чай... Пийнеш ли от него, със сигурност ще ти остане доживот. Макар, че първо оставаш като потресен, че при 40 градуса на сянка ти сервират врял чай. Дори настояват да го изпиеш докато е много горещ. Но се оказва изпитано през вековете –никаква жажда през следващите няколко часа. Ефикасно. А какви сладкишчета само поднасят с него...Бързо ти стана ясно защо с усмивка разказват, че ходенето в градската баня било основната причина за семейни раздори през вековете. Ми така де, заради едната чистота що да се развалят хубавите пухкави булки? :):)

User Avatar

 
Рангироа е коралов рай и едно от най-добрите места за гмуркане на цялата планета. Този невероятен остров е част от архипелага Туамоту (Tuamotu), който е разположен във Френска Полинезия. Това е най-големият, както и най-населеният остров от групата, както и вторият по-големина атол в света. Рангироа се намира на около 200 км в северна посока от Таити, а до острова се стига съвсем лесно с директни полети от Бора Бора или от самото Таити.

В състава на тази островна група влизат общо 78 ниски коралови атоли, които заемат район от неколкостотин километра. На Рангироа, която е с обща площ от 170 кв. км живеят около 2500 души, предимно в градчето Аватору (Avatoru), което е и най-голямото населено място на острова и е изградено в северната му част. Другото селище е Типута, но за да стигнете до него ще ви се наложи да вземете лодка.

В двете градчета има отлични условия за пристигащите тук туристи. Единственото, което ще ви предложи любезното местно население е спокойствие и хармония. Разхождайки се из селцата ще видите красиви коралови църкви, малки занаятчийски магазинчета, уютни кафета и ресторанти, предлагащи местни деликатеси.

В буквален превод от местния туамотуски език Рангироа означава "огромно небе". Напълно заслужено е това име за ниския остров, защото от тази суша гледката към небесата изглежда безкрайна. Приказността на мястото се допълва допълнително и от няколкото все още функциониращи ферми за перли. На територията на Рангироа има и доста интересен резерват за птици, разположен на остров Моту Пайо. Кристалните води пък са дом на множество интересни морски обитатели, сред които различни шарени тропически риби, рифови акули, които не са опасни за хората. Невероятно изживяване за туристите тук е възможността да поплуват и да си поиграят със дружелюбните делфини.

Близо 220 малки суши, наричани моту, съставят невероятно красивата лагуна на този полинезийски остров. Всички те не достигат повече от метър надморска височина, а прозрачните води на Източния Пасифик са прорязани от близо над 100 малки канала. Нещо, което пристигналите тук туристи не бива да пропускат е да се разходят с лодка из кораловата лагуна.

User Avatar

 


Айфеловата кула е най-познатата архитектурна забележителност на Париж и световноизвестен символ на Франция. Тя носи името на своя конструктор Густав Айфел. За цялата й история тя е посетена от над 230 милиона души и се оказва най-посещаваната забележителност в цял свят. Първоначално тя е била замислена като временно съоръжение – служила е като входна арка на парижкото Световно изложение през 1889 г. Кулата е била спасена от планираното срутване заради поставените на върха й радиоантени – именно по това време е била епохата на внедряване на радиото.


 


 

 Айфеловата кула е изградена в парижкия парк Марсово поле, срещу Йенския мост, който минава над река Сена. Височината й заедно с антената е 324 метра. Към върха на кулата водят 1792 стълби, както и няколко асансьора. В продължение на над 40 години Айфеловата кула е била най-високото съоръжение в света, докато през 1930 г. тя не е изпреварена от сградата на Крайслер в Ню Йорк. От площадката на третата платформа в ясен слънчев ден се открива панорамна гледка с периметър от 140 км.



 



Историята на кулата е следната: френските власти решават да организират световно изложение в памет на стогодишния юбилей от Френската революция (1789 г.). По този повод парижката градска администрация кани известния инженер Густав Айфел да даде своето предложение. Първоначално Айфел бил в известна степен озадачен, но след като разгледал някои свои стари планове, внася за разглеждане чертежите за 300-метрова желязна кула, за които той почти бил забравил.




Строителните работи продължили над две години и се извършвали от 300 работници. На първата платформа са изградени няколко зали на ресторант; на втората платформа са се намирали резервоарите с машинно масло за хидравличната подемна машина (асансьора), както и още един ресторант. На третата платформа пък са се намирали астрономическа и метеорологическа обсерватория, както и физическа лаборатория. Светлината на фара се е виждала на разстояние 10 км. 



 



За пръв път осветлението на Айфеловата кула е включено в деня на откриването й през 1889 г. Тогава то се е състояло от 10 хиляди газови фенера, два прожектора и монтиран на върха фар, който е бил със синя, червена и бяла светлина – цветовете на националния флаг на Франция. През 1900 г. по конструкцията на кулата са поставени електрически лампи, а днешното златисто осветление за пръв път е включено на 31 декември 1985 г.



 


 

Огромната желязна кула не страда особено от вятъра, тъй като дори най-силната буря, регистрирана в Париж, при която вятърът достигнал до 180 км/ч, е отклонил върха й едва с 12 см. Значително по-силно въздействие върху нея има слънцето - обърнатата към него страна на кулата се разширява от топлината дотолкова, че върхът се отклонява встрани с 18 см.   Пре з 1940 г. нацистките войници закачат на кулата знаме със свастика. Посещавайки Париж, Хитлер така и не се осмелил да се качи на нея. Поради това французите се шегуват, че Хитлер може да е завладял Франция, но не е успял да завладее Айфеловата кула. Днес кулата се използва за телевизионно и радио излъчване, както и за предавателите на мобилните телефонни мрежи.




 


Визитна картичка

Име:Най-красивите места, които да посетите!

Създаден: петък, 04 февруари 2011

Членове: 29

Описание: Тук ще намерите информация за едни от най-красивите и забележителни места в света.

Модератор(и): Dima

Галерия
Членове