Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Клуб: Да съхраним Българските традиции

Всеки може да споделя традициите и обичаите от различните краища на България.
User Avatar
Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се три дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) "Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих". Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара "Воскресение Твое Христе Спасе" всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма, при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението, се пее празничния тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите "Отворете се адови врата да влезе Царят на Славата" на което подучено лице отвръща "Кой е този Цар Слави?". Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.
User Avatar


Цветница

- Кога е Цветница?
- Тази година Цветница се празнува на:
08 Април

Цветница е подвижен празник

Цветница или Връбница се празнува в неделя след Лазаровден. Смята се, че на този ден Господ Исус Христос дойде на магаре в Ерусалим, посрещнат с радост от хора с палмови клони в ръцете си.

Православната традиция в България е избрала за този празник клон от току-що избухнала върба. В нощта преди през времето на нощното бдение тези клончета се осветяват в църквата и на сутринта се подаряват на вярващите. Всеки носи в къщата върбови клонки, тъче от тях венец и го закача на вратата против злото и болестите. Този венец се изгаря едва след година.

В някои райони на България е известен обредът "кумичене". Младите момичета, вече отпразнували навечерието на Лазаровден, се събират до релата. Всяка носи със себе си ореола от върбови клонки и специален обреден хляб "куклата". Тя поставя всичко това на дъската и я пуска в реката. Момичето на която венецът плува пред всички става "кума" и повежда хорото до дома си.

В североизточната част на България "Цветницата" е свързана с паметни церемонии. Смята се, че на този ден мъртвите "разпускат" (душите им излизат от гробовете си) и искат от близките си да им донесът нещо. Още преди изгрев слънце, жените отиват на гробищата с върбови клонки и сено в ръцете си. Кадят гроба с ким, напояват с вода и поставят близо до паметника клоновете, а след това запалват на същото място и сеното.

Въпреки строгият пост на този ден се разрешава да се яде риба.
User Avatar

Честито на всички именници

User Avatar

Тодоровден
Снимка за Тодоровден

Третият месец на годината, март, според нашите предци е месец на вола, според астрономите до 21 март слънцето стои в знака на Риби, а след това в знака на Овен, а според вътрешната ни нагласа, това е началото на пролетта. Месецът е посветен на римския бог Марс, от когото и получава наименованието си. Марс е покровител на природата и нейните красоти зараждащи се отново, всяка година през март. За римляните той е бог на войната, но и бог борец срещу демоните на зимата и злото. За прабългарите волът е свещено животно, той не дава мляко, не опложда, но оре земята, която дава всички плодове на природата. Затова март е месец на вола, начало на пролетта и полската работа. През март е и така таченият от нас празник Тодоровден. През 2012 година се пада на 3 март - събота, а седмицата преди събота се нарича Тодорова седмица. В народните представи цялата Тодорова седмица е период, в който върлуват силите на злото; период опасен, враждебен, неблагоприятен и нечист. Време на нарушена хармония, време на хаоса, през което задължително се преминава, за да се смени зимата с пролет. Първият ден на тази седмица се нарича Чисти понеделник, Пъси понеделник, Куковден или Кукеровден. Той е първият ден на Великденския пост, в който се тримири (не се яде нищо, не се пие вода). Стопанките не бива да работят, за да не предизвикат полудяване в семейството или бяс по животните. За да се предпазят от заболяване кучетата трябва в този понеделник да ги люлеят (или бесят) - връзват ги през плешките, усукват въжето и ги въртят. Другаде връзват тенекии на опашките им и ги гонят из селото.

Важен обичай през първия ден на Тодоровата седмица е шествието на кукерите (затова се и нарича Куковден). Това са мъже, маскирани с овчи кожи, дървени оръжия и различни звънци (хлопци, чанове). В дружината задължително присъстват двама мъже, единият е облечен в женски дрехи и с огромен корем (бабата), а другият - в мъжки, но дрипави дрехи (старецът). Тяхната роля в шествието е да симулират полов акт. Дружината се ръководи от цар, който подобно на царя на лозите, поема част от разноските и угощението. От сутринта кукерите обикалят из селото, спират хората, плашат ги и им искат пари. Следобед обикалят по къщите, играейки и вдигайки всевъзможен шум със звънците. След това на площада изкарват колесар, на който е покачен техният цар. Там извършват ритуално изораване и пръскат върху земята семе. Следва боричкане, шеги, при които царят удря, когото стигне. Понеделникът завършва с трапеза - угощение в дома на царя, където всички трябва да се напият.

Вторият ден от Тодоровата седмица се нарича Черен вторник (Чрн, Усовски вторник). Празнува се в чест на болестта устрел (или усов). Не се работи, защото всяка работа, започната в този ден, ще се провали. Вярва се, че Черен вторник е предводител, началник на всички вторници в годината. Който се е родил в този ден, е без късмет. Някъде наричат деня Сух вторник, защото от него започва сушата. За предпазване от болестта и от сушата на този ден стопанките месят питка, прекаждат я и раздават на съседите. Третият ден е Луда сряда (или Черна сряда, куца, крива) и е един от най-лошите дни през годината. Наречена е така, защото според народните представи това е денят на лудостта. В някои краища вярват, че тя се предизвиква, ако на този ден човек работи каквото и да е.

Четвъртият ден е Въртоглав четвъртък (или Въртоломей, Въртолей, Зимен Въртоломей). На този ден също не се работи, защото човек получава световъртеж и става зашеметен. Болестта произхожда от някакъв лош дух и влиза в главата. Прихваща също и добитъка и от нея той може да умре. За да умилостивят тази болест, домакините месят питки, наречени някъде мравучени пити, които раздават. Ядат ги на бунището, а трохите се събират само на едно определено място; вярва се, че така всяка къща ще се предпази от нашествие на мравки.
Най-лошият и опасен ден в седмицата - петият е Черен петък (куц, глух, луд или сух петък). Смята се, че е предводител на дванадесет лоши петъци в годината. Не се работи, за да се предпази човек от болести, а реколтата - от гръм, градушка и суша.

Тодоровден е винаги в съботата след Сирни заговезни и с него завършва Тодоровата седмица. Празнува се в чест на конете, за да са здрави и да дават добър приплод. Според народните представи на този ден св. Тодор забивал копието си в земята, връзвал за него коня и отивал при Бога, за да моли за лято. Сутринта стопанките месят две погачи: св. Петка и св. Тудур; прекаждат ги, прекаждат също и вино и ги раздават по къщите. Хлябът (колач), наречен на св. Тодор, е начупен предварително на парчета и когато дават от него, стопанките процвилват като кобили и ритат. От този хляб се слага и в зоба на конете, за да са здрави и плодовити. Когато получат от питата и виното, съседите и близките благославят конете.

По-късно сутринта всички излизат извън селото, на равно място и там ергените се надбягват с конете си (кушия). Спечелилият кушията кон се окичва с венци, всички го съпровождат до дома му, а там го посреща мома с бяло котле, пълно с прясна вода и малко вино и му дава да пие. Вечерта в дома на победителя ерген се събират всички, черпят се и играят хоро. Докато момците се подготвят за състезанието, момите задължително измиват косите си, за да са гъсти и лъскави като конски опашки. Във водата слагат пъпки от дряновиците сурвачки, стъбла от къпина или билки. На зимния Тодоровден някъде подстригват за първи път момченцата. Вярва се, че по този начин измитите и подрязани коси ще израстват дълги и гъсти.

На този ден младите булки обличат сватбените си дрехи и отиват тържествено в черквата за първо причастие. Свекървите варят царевица и я носят, затисната с прясна питка. Младите булки се нареждат в редица, покланят се на свекървите си и изпълняват песен за св. Тодор. Обичаят завършва с общо хоро на булките, което често изпълняват боси. От този ден невестата вече може да меси хляб в мъжовата си къща, да го пече и да го раздава.

В някои краища родители, роднини и съседи отиват на гости в домовете на младите булки и носят подаръци. Празничната трапеза е от пита, супа от леща, чорба от гъби, картофи, варена царевица.

Празнуват всички именници.
Тодор, Тодора, Теодора, Тошо, Божидар, Божидара, Божанка, Даринка, Божо, Доре, Дарчо, Дора, Дорка, Дарка.
User Avatar
Тодорова неделя в българския народен календар се нарича периодът, обхващащ седмицата от Сирни заговезни до Тодоровден. Известна е и с имената Ту̀дурица, Ту̀дурска неделя, Суха неделя, Луда неделя, Трѝмирна неделя, Гладна неделя, Кукерска неделя. Схваща се като лош и опасен период — В Източна и Югоизточна България се смята за лоша („хаталия“) седмица, вярва се, че който се разболее през тази седмица не може да се излекува и че „глухият Тодор“ причинява глухота и изсъхване на растения и хора (Странджа); В Ловешко и Плевенско се смята, че през това време нощем ходят таласъми, караконджули и др. подобни. Спорадично се среща и вярването, че ако пиле, излюпило се от яйце, което е снесено през Тодоровата неделя, прескочи мъртвец, то той ще вампиряса. Във вярванията Тодоровата неделя е една от трите „сестри“ - Тодоровата, Русалската и Празната (или
User Avatar
Тодоровден е църковен празник, празнуван в съботният ден от първата седмица на Великия пост. На този ден, както и на 17 февруари, Църквата възпоменава паметта на Св. Теодор Тирон. Почитта към св. Теодор е засвидетелствана още в ранните векове.

По време на гоненията на християните император Юлиан Отстъпник (332 – 363) продължавал да иска връщането на езичеството. Знаейки, че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, той решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Юлиан наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв от езически жертвоприношения всички постни храни на пазара, така че християните, макар и без да знаят това, да се осквернят и да бъдат подиграни.

Св. Теодор Тирон се явил на патриарх Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник. Заръчал му също да предупреди християните да не вземат храна от пазара през тази седмица. Предупредени своевременно, християните се хранили с варено жито (коливо). Юлиан разбрал, че замисълът му е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена от езичниците стока на пазара.
User Avatar

"Заговелки" е народен празник който се празнува 7 седмици преди Велик ден и поради това всека година се пада на различна дата, но е винаги в неделя. Това е последния ден в който се блажи. От тук нататък до Велик ден се пости. В различните краища на страната се среща под различни имена - "заговезни" , "прошка" и др. Вечерта преди да се седне на масата, младите искат прошка от по старите. На масата се слагат пиле, баница, яйца, вино и халва. Изпълнява се обичая "хамкане". Халва или яйце се вързват с конец, закачат се на тавана над масата, залюлява се и хората се опитват да го лапнат, като условието е ръцете да са зад гърба.
В района около Стара Загора и на някои други места се изпълнява традицията. Хвърляне на "стрели"срещат се още и с имената: бутурници, чавги, курканици. Изработват се от леска или мекиш
да-съхраним-българските-традицииОт Бис.БГ

Вечерта се пали огън който се нарича "курница"
да-съхраним-българските-традицииОт Бис.БГ
да-съхраним-българските-традицииОт Бис.БГ

Хората се събират около него. Играе се хоро пеят се песни. "Стрелите се слагат на шишове, палят се и се хвърлят чрез удар на шиша в пръчката. Наричат се за какво се хвърлят



да-съхраним-българските-традицииОт Бис.БГ
да-съхраним-българските-традицииОт Бис.БГ
да-съхраним-българските-традицииОт Бис.БГ

След като се изхвърлят всички стрели "шишовете " и "пръчките" се слагат в огъня да изгорят. Накрая се прескача огъня, целта е да се изгонят болестите и лошотиите. Веднъж хвърлена стрела не се взима повече, защото това ще наълни къщата с въшки и бълхи


да-съхраним-българските-традицииОт Бис.БГ

User Avatar

След Ивановден в България се празнува Бабинден. Това е древен празник, който е запазен и до наши дни от езическите времена. Той е посветен на акушерките, които в старото време, помогаха при раждането. Като цяло този празник се възприема като един вид женски отговор на определено мъжките празници като Богоявление и Ивановден.


Рано сутринта при бабата-акушерка идват жени, чиито деца са на възраст от 1 до 3 години. Там в двора, под овощни дървета се извършвал ритуалът "измиване на ръцете". Млади жени, които донасяха със себе си от дома една кофа с чиста вода, сапун и нова кърпа и поливат водата на "акушерката" да си измие ръцете, а след това подават кърпата, която тя приема като подарък (още като подаръци на акушерката донасят облекло, текстил - всичко това оставят на дясното й рамо). При този ритуал старата жена пожелава на детето да е живо и здраво, като го напръсква с вода.


 От своя страна, бабата подарява на майките чорапи и блузи за децата им, а ако с майката дойде и детето, тя му връзва на ръцете монетка или фигура на конче, които са плетени в бели и червени конци.


На този ден всички жени идват на вечеря при бабата-акушерка. Всяка носи вино, ракия, варена кокошка и обредни хлябове, и на входа на къщата целуват ръката на домакинята. На масата всички се забавляват, шегуват се, говорят почти винаги на теми със сексуални нюанси. Самата акушерка понякога провежда ритуали, които би трябвало да помогнат на жените да имат повече деца. На този празник мъжете не се допускат, но в един момент те идват в дома на старата жена, облечени като бикове с рога с предварително приготвена количка, вземат бабата, избутат я в количката и я отвеждат до реката, където я къпат във водата. Този ритуал за къпане се прави за да е жива и здрава бабата през новата година.


Празникът завършва вечерта със забавления и танци на площада.

User Avatar

Църковен празник: празнува се в чест на Йоан Кръстител, който посочва Исус като пратеник на Бога. Наречен е Предтеча, защото предрича идването на Исус на замята.


Обредна трапеза: ошав, баница, варено жито, боб, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.


На този празник продължава обредното къпане от Йордановден.Навсякъде кума или девера изкъпва младоженците. Също така момците обикалят къщите и къпят именниците, момите и младите мъже. Който не иска да се го изкъпят може да се откупи с пари.


Според народните представи св. Иван е покровител на кумството и побратимяването. Затова на този ден семействата гостуват на кумовете си.


На Ивановден спират да ходят новогодишните маскирани дружини . На места коледарите отвеждат царя на реката и го изкъпват. След това той прави угощение, за което мъжете се маскират като мечка, булка, арапи и др. След гощавката всички играят празнично хоро, което завършва и коледния празничен цикъл.

Визитна картичка

Име:Да съхраним Българските традиции

Създаден: неделя, 27 февруари 2011

Членове: 44

Описание: Всеки народен календар представлява своеобразна, строго изградена система за организиране и определяне на времето в рамките на една година. Обикновено той се състои от няколко цикъла, предопределени въз основа на природния и стопански кръговрат. Подобна подялба е типична и за традиционната народна култура на българите.

Модератор(и): Emanuela

Галерия
Членове