Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar
Аз искам да плувам със чайките бели,
със тях да летя в висините,
да гледам зорите, косите разпилели,
да тичам със тях над горите.

Желая да литна високо в небето,
да пипна със длани звездите,
да видя оттам заблестяло морето,
да чуя как пеят вълните.

Аз искам Венера над мен да изгрее
и Марс да ми махне приветен,
над мене луната сребро да излее,
светът да проблесне заветен.

Аз искам привечер по лунни пътеки
да тичам, да чезна в тъмата,
край мене да мамят звездиците леки,
под мене да мами земята.

И пак в България искам да кацна,
да дойда по лунна пътека,
където от всичко всесилно, могъщо
най-смел и велик е човека.
User Avatar

ЗАЩОТО СЪМ ЖЕНА

Такава съм, защото съм жена –
променлива, влудяващо различна.
Понякога съм ангелски добра,
понякога на демон заприличвам.

Недей да ме упрекваш, че безчет
любовни думи мога да повтарям,
а после, по-студена и от лед,
с мълчание от студ да те изгарям.

Че може днес от гняв да се взривя
и в мене да изригнат сто вулкана,
а утре - кротка, мила и добра –
да легна аз до мъжкото ти рамо.

И зарад мен горкото ти сърце
без милост и без жал да е сломено,
а след това, с наивност на дете,
да плача за врабче с крило ранено.

Не ще ме разбереш, не ме вини!
И други преди теб не са успели.
През вековете колко ли жени
духа си буен в мойта кръв са влели!

И в лабиринтите на моята душа,
когато безвъзвратно се изгубиш,
недей, не ме упреквай за това!
Ти сам във мен поиска да се влюбиш!

Мария Вергова
User Avatar

ЩО Е ЛЮБОВ

Любов е да помогнеш. Любов е да дадеш:
На гладния - надежда, на сития - копнеж,

На силния - неволя, на слабия - кураж,
На веселия - милост, на тъжния - мираж,

На скромния - посока, на алчния - сърце,
На имащия - радост, на можещия - цел,

На гордия - утеха, на плахия - мечта,
На властника - боязън, на роба - доброта…

ЛЮБОВ е да раздаваш душата си без жал
и мигом да забравяш кому, какво си дал!



Надежда Захариева
User Avatar

ЗА ДА ОСТАВИШ СЛЕДА...

Щом не можеш да бъдеш на хълм бор висок
ти бъди дребен храст, но бъди
най-прекрасният храст край пенлив водоскок
и на бора недей се сърди.
Щом не можеш да бъдеш и храст,
ти трева покрай пътя стани мълчешката;
вместо щука бъди малък клен,
но това да е кленът-мечта на реката.
Няма как да сме все капитани,
моряци да станем, пак нужни сме значи.
Има труд за титани и труд за слабаци.
Просто всеки си има задачи.
Щом не си пътят царски, пътека стани,
щом не си слънце, бъди пък звезда.
Просто своята собствена цел постигни
и така ще оставиш следа!

Дъглас Малок
User Avatar

НЕ ОТЛАГАЙ!

Вчера – вече е минало….

Утре – не можем да знаем…

Утре може да бъде късно…

Да кажеш че обичаш, да кажеш че съжаляваш,

да се извиниш,

Да кажеш че искаш да опиташ наново,

Утре може да бъде много късно,

За да поискаш прошка,

За да кажеш – Прости ми, грешката беше моя…
Твоята любов, утре може да е ненужна!

Твоето извинение утре може да е излишно!

Твоето завръщане утре може да е нечакано!

Твоето писмо утре може да не бъде прочетено!

Твоята нежност утре може да не е необxодима!

Твоята прегръдка утре може да не срещне

друга прегръдка…

Защото утре може да бъде много, много късно…
Не отлагай за утре да кажеш:

“Обичам те”

“Липсваш ми”

“Прости ми”

“Това цвете е за теб”

“Изглеждаш много добре”…
Не отлагай за утре твоята усмивка,

твоята прегръдка, твоята нежност…

Твоята работа, твоите мечти, твоята помощ…
Не отлагай за утре да попиташ:

“Мога ли да ти помогна?”

“Защо си тъжен?”

“Какво ти става?”

“Хей… Ела тук, хайде да поговорим…”

“Къде е твоята усмивка?”

“Защо не започнем на ново?"

“С теб съм… Знаеш, че можеш

да ми разкажеш…”

“Къде са твоите мечти?”
Не забравяй: Утре може да бъде много късно!

Търси! Моли! Настоявай! Опитай още веднъж!

Единствено ДНЕС е решаващо!

Утре може да бъде късно…мнoгo късно
Женя Димитрова
User Avatar

ПРЕД ПРАГА НА СМЪРТТА...

Противно на всички правила житейски,
тя не пристигна страшна и прикрита...
Напротив, някак си и по библейски,
за себе си напомни мъдро и свенливо свита....

И застанала пред прага на смъртта
се сетих да погледна към живота си.
Не исках и за миг да зная как плътта
ще изцеди в земята като гнил плод сока си!

Решила бях дните в папка да подредя,
да сложа и кламер с прикрепена бележка,
но безмълвна на пейката в парка седя
и знам, че това е задача невъзможна и тежка.

И песни любими аз исках отново да чуя...
И стихове толкова много още да пиша...
Но сега ми идеше само да псувам и плюя
света наоколо, който и след мене ще диша.

Внезапно в краката ми топчица шарена спря -
детето отсреща погледна ме виновно и мило...
А смисълът на живота си разбрах чак сега -
то бе в ей това детско лице тъй щастливо...

Женя Димитрова
User Avatar
Бягай! Бягай от мене! Спаси се!
И от себе си мене спаси!
Угаси тази лумнала мисъл!
... Моята лудост по теб угаси!
Тя е страшна! Безумна! Нелепа!
И тъй както в най-сладката жар
днес ни топли, тя утре е пепел
ще ни стори във своя пожар.
Казвам "Бягай!", а всъщност протягам
две ръце: "Остани в моя ден!"...
Как от себе си сам да избягам?
Ти си цялата, цялата в мен

Дамян Дамянов
User Avatar
Обяснения



Премина любовта ни в обяснения,

в съмнения, взаимни обвинения…

И кой беше виновният – за мен

остана си въпрос неразрешен.



Сърцето ми изпълват съжаления:

защо ми бяха нужни обяснения?

Защо не те целувах всеки ден

и всеки миг – когато беше с мен?
Давид Овадия
User Avatar
Ileiin Ilein
да обичам ей-така!
Обичам
да погалвам с ръка
пясъка горещ
с отблясъка на
на морската вода.
Обичам
да съм боса по брега
понякога сама,
понякога и не сама.
Обичам
ей-такива нещица
(да,да… )
Обичам
да се разпилявам в любовта
макар,че често пясъка
превръща го в пепел тя.
Аз няма да се дам !
Обичам
любовта с цвят на златен пясък
и с цвета на изгоряла пепел
(може би на пепелта от рози)
Обичам
я такава-нека ме изгаря
Огъня-той светлина
нали дарява и пътя,
който е пред мен го осветява.
User Avatar
Друго няма какво да ти дам.
Само обич самотна и дива .
...Само обич , много малк...о е знам.
Но затова пък не е ли красива ?

Не е ли шеметен всеки наш миг.
Всяка истина, всяко докосване.
И всеки път този, силният вик .
На звездите прогонващ въпросите …

И ако някога всичко умре.
За това аз няма да имам вина .
Щом така трябва да бъде, добре .
Свети болка в очите ми вместо тъга .

Само обич самотна и дива.
Само обич , много малко е знам.
Но затова пък не е ли красива?
Нямам друго какво да ти дам .

Дамян Дамянов