Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar
да-обичаш-лошия
Добрите хора лесно се обичат.
Магията е да обичаш лошите.
С един от тях — най-лошият от всички,
да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника.
Да ти преседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно,
да те вини, че си му дала ябълка.

Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти.
И да те иска — прокълнато ялова —
да не родиш на някой друг децата му.

А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата.
И нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек... и не заплаче.

Веднъж сълза проронил, е обречен
добър и свят, пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгваш вече.
Добрите хора лесно се обичат.

К.Кондова
User Avatar

И понеже нямаше пътеки,


аз полетях

с измислени крила:

(с една ръка се стигаше небето

и в шепа можех да го побера).

И ето ме:

на твоята планета

изгрявам –

светла капчица живот.

Дори и Бог се чуди, като гледа:

тук аз не дишам въздух.

А любов.
User Avatar

Седмото небе ми е познато,


заведи ме някъде… Отвъд.


Там, където даже и през лятото


снежинките отказват да умрат.


Разходи ме тайно по дъгата,


откъсни ми облак. От дъждовните.


Изгради ми стълба до Луната


и ми дай жълтурчета за джобни.


Не започвай никога да казваш,


че дошло е време да порасна


- всичките мечти, които пазя,


ще започнат бавно да угасват.


Подари ми сън. Една измама,


от онези за преди събуждане.


Обещай ми в него да сме двама,


като спомен от едно прераждане.


Татуирай в мислите ми образа


на една усмихната Неделя.


Забрави часовника, прогнозите...


Нека нищо да не ни разделя.


Примири се, че съм нескопосана,


ако искаш – поживей в ума ми.


И стани ми тайна. Моя собствена,


съчинена без излишни думи.


Остави ме да съм непозната


и ме срещай все за първи път.


Седмото небе е под краката ми,


заведи ме някъде... Отвъд.


 


Десислава Ценова

User Avatar


Добре дошъл във моите мечти,


тук някога е тъмно, нелогично.


Единственият вакуум са очите ми


и всяка стъпка е една критичност.


 


А друг път шия елфови крила,


живея в чашката на цвете розово.


Летя с калинките и точици броя,


с черупка орехова обикалям острови.


 


И с букви свиря слънчеви сонати,


а лунни ноти филм са на мелодиите.


Това, което виждаш, е душата ми,


полу-прибрала се от дълги походи.


 


Пристъпвай плавно, като преди-влюбване,


не бързай, нека първа те докосне.


Към нея пътят е едно погубване…


Без щит и маска срещу жило остро.


 


Не стой така погълнат от очакване,


тук не е фабрика за изненади.


Ако те е страх от необятното…


Тръгни! Преддверието е без огради.


 


Ако обаче в теб всичко разбърквам…


И „миг” да бъде твоето „обичам те”.


Ела за миг! Безкрайността вид смърт е…


Пристъпвай нежно! Стъпваш по мечтите ми.


User Avatar

Отдавна на земята си родена,
но аз отново днес ще те създам.
Да бъдеш първата любов за мене,
аз нови чувства ще ти дам.

Ще ти предложа закъсняла среща.
И тя ще бъде първата за нас.
Очите ми са две венчални свещи,
които чакат сватбения час.
Подай ръка.Светът ще стане хубав,
макар да идвам късно и суров.
Последен може в тебе да се влюбя,
но ще ти върна първата любов.
User Avatar

Надеждата... отива си последна.
А вярата... със третите петли.
Мечтите, дявол да ги вземе...
И те умират. От това боли.

И мислиш, нощем - някой, че те чака.
И гледаш тъжно зимните звезди.
Прошепваш тихо, за да не събудиш мрака.
... Знам, че там си. Ела... и ме вземи.
User Avatar
Обичам те



В днешно време думите „Обичам те” са изгубили значението си. Казваме на почти всеки, че го обичаме, а дори не се замисляме какво значи това, дали е истина... Казваме това на хора, които познаваме от години, но казваме същото и на хора, които познаваме от дни. Каква преценка можеш да направиш за даден човек, след като дори не го познаваш, а му казваш, че го обичаш.

За мен тези две думи все още имат значение и то голямо. Не бих могла да ги кажа на всеки. Има много хора, които уважавам страшно много и винаги ще ги помня, но не мога да кажа, че ги обичам. Има хора, които обичам, но отново не мога да им го кажа. Дали това е проблем?

Не знам. Мислила съм си за това, но никога не съм стигала до логичен отговор. Но честно казано се радвам, че е така. Предпочитам да не мога да изрека тези думи, отколкото да казвам на всеки втори, че го обичам, макар и да не е така.

А защо ли правим това? Защо казваме на всички тези две думи? Защо ги караме да вярват в нещо, което не е истина?... Може би за да ги спечелим за приятели, но какви приятели ще сме, ако се лъжем за нещо толкова съществено. Ами в любовта? Срещаш момче, тръгваш с него и точно след два дена то ти казва, че те обича. Разбира се, става ти хубаво, но дали той го мисли, или просто ти го казва, защото се чувства длъжен. И най-лошото е, когато той не го мисли. Ти мy вярваш и дори го обикваш и в един момент краят на историята ви настъпва. Тогава разбираш, че си била лъгана, страдаш, плачеш и за какво? За това, че някой се е правил на такъв, какъвто не е, за това, че те е лъгал в чувствата си, а и сигурно и в други неща. Но няма как да не страдаш, след като си го обикнала, а за жалост той тебе НЕ. Ето до какво водят понякога тези думи „Обичам те” – изобличават един лъжец и нараняват едно невинно момиче.
Много може да се говори и мисли по тази тема и отговор няма да се намери. Но важното е, когато изричаме тези думи, поне малко да влагаме мисъл и чувство в тях, за да не лъжем околните, а и себе си.

Има хора, които ви казват, че ви обичат и ви става хубаво, но доколко това е истина. Има и хора, които наистина ви обичат, но това, че не могат да ви го кажат, не значи, че не го чувстват. Затова не вярвайте само на думите, а надникнете в душите и сърцата на хората и вижте кой наистина ви цени, кой наистина ви уважава, кой наистина ви обича и останете с него докрай.

Не пропилявайте значението на думите – ОБИЧАМ ТЕ !
User Avatar


Думите са дим - сбирай моите писма,
но не ги чети - идвам вместо тях.
Огън от любов ще запаля аз сама -
и да изгоря - не ме е страх.

Огън от любов - най-щастливият пожар;
и в единствен миг, щом изпепели,
ще се прероди в нежност и във красота.
Докосни ме ти - думите са дим.

И без думи нека винаги във нас
клетвеният шепот нежно да звучи,
любовта да бъде съдница и власт,
слънчев миг във нашите очи.
Думите са дим

User Avatar

Ще позволиш ли в твоята обител
да дойда като призрак през нощта?
Да пия жадно устни недопити,
да стана двойник на съня?
Ще позволиш ли силното ти тяло
да разтопя със крехката си нежност?
Да нажежа душата ти до бяло,
да властвам в нея безметежно?
Ще позволиш ли на очите ми да плачат,
познали в теб Архиетипа
на Идола, Любовника , Палача
и на Отшелника, облечен в дрипа?
Ще позволиш ли да те имам?
Изцяло. Всякак. Без остатък.
Да се отдавам, после да те взимам
във тази нощ... И по-нататък...