Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar
Върни се при него, Тъга,
много време остана при мене,
гостува ми дълго, години живя,
сега да си тръгнеш е време.

По живо, по здраво изпращам те днес,
без жал се разделям с тебе.
Изпращам ковчеже, подарък по теб,
записвам отгоре адреса.

В него съм скътала само мечти,
събирани много години,
бисерни миди и перли – сълзи,
цяло море с раковини.

Върви днес при него, Тъга,
занеси му подарък от мене,
прегърни го, но само с едната ръка,
не, не посягай и с двете!

Нека по-малко от мен го боли,
половината мъка му давам,
колкото може, нека сам си прости,
всичко друго - аз му прощавам!
User Avatar
Автор : Християн Ангелов

Беше в съня ми като птица спокойна,
като миг откраднат от самия рай..
Беше там,ах колко ясно те помня,
колко силно исках сънят да няма край!

Сън бе по-силен от реалност,
чувах сякаш реално всяка твоя мълва.
Как ми се искаше да слушам този глас до безкрайност,
да бъде пролет в моята душа..

Не ще забравя този миг наслада,
макар и на сън,поне за кратко имах те в нощта.
Усещах всеки трепет,всяка нежност блага,
по-силни от страха, че идва сутринта...

А тя пристига,по-бърза от самата светлина.
Да сложи край на съня притихнал,
в тихите прегръдки на нощта.

И тогава пак ще те загубя зная,
на яве нищо не е тъй като в съня.
Реалността,туй за нас не ще е рая,
но знам ще бъдеш моя с настъпването на нощта.
User Avatar

User Avatar

ОБИЧ ЗА ОБИЧ- Евтим Евтимов
Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.
Стига заеми!
Стига везни!
Искам обич за обич.

User Avatar
КАКВО Е ЛЮБОВ

Ти не знаеш какво е любов -
шепа вяра докрай да даряваш
като майка, родила живот
и приела греха - да създаваш.

Ти я чакаш - такава любов,
дето с зеници в гърлото драска -
тя е сила и жив благослов,
и на тялото - жадна препаска...

Ти я искаш - онази любов,
с устни слепи която ти връща
всяка ласка със изгрева нов
и е храм за семейство и къща...

Ако срещнеш такава любов
и прегърне живота ти с длани,
ти помни - тя е огън и зов,
но покрива душата със рани...

ekstasis
User Avatar
Довиждане деца! Отивате далече,
По всички краища на този пъстър свят.
Довиждане ! Аз ще се моля вечер,
да помните, че има път назад.

Че наш`та страна, изтерзана и бедна,
ви откъсва от свойто огромно сърце.
Всеки капчица кръв е и болка неземна,
и сълза по вековното нейно лице!

Ще се моля за вас, за да помните вечно,
че България свята е. Тя е олтар!
Тя е огънят жив и дори и далечна,
пали в нас неугасващ и буен пожар.

Довиждане, деца! Но утре се върнете,
Прекрасен, но и чужд е тоз далечен свят.
Довиждане деца! И винаги помнете -
от всяко кътче земно ви чака път назад!

автор Румен Ченков
художник Christian Jequel
User Avatar
че да не можеш да опишеш с думи?
Да искаш, жадно, нечия душа
и от жесток копнеж да се погубваш?

Жадувал ли си някого в нощта
и в денят ти... просто с теб да диша,
да те погали с трепетна ръка
и с устни тялото ти да изпише?

Оставал ли си нявга без сърце
и без да можеш себе си да бъдеш?
И макар да знаеш, че някой е далеч-
за теб да е молитва и присъда...

И този някой да е твоят дъх.
Душата си в дланта му да положиш!
Да му дариш сърце, сълзи и кръв!
Да искаш да си с него, а... не можеш...
User Avatar

Усмихни се, дори и на простия факт,
че докосваш нещата, които обичаш.
Даже аз да те нямам, някой има те пак -
вдъхновена, красива, различна.

Даже в глухото утро да не пеят врабци
и светът да изглежда студен и прекършен,
във душата ти млада ще отекват звънци
и копнежът ти няма да свърши.

Усмихни се, дори и на чудния шанс,
че реката на времето сякаш е спряла.
Имаш всичката вечност, събрана във транс.
Светлина за душата си бяла.

Даже в тихата вечер да не свирят щурци,
нито вятър сред клоните чувства да скрива,
пак ще имаш в сърцето добри мъдреци...
Усмихни се! И дишай щастлива!

Ясен Ведрин
User Avatar

 
Цъфтят липите и разбирам
аромата им в дъжда.
Целувам и събирам
не хербарий. Любовта.

Докосват ме като Ефир.
В криле превръщат ми ръцете!
Разпервам се! Не търся мир...
Едно да бъда мога... в двете.

Цъфтят липите и разбрах,
че билката е тайна скрила,
да изсъхне след като я брах...
за да има свойта сила.

/ Автор: in /

User Avatar
Признавам си...

Не съм идеална и никога няма да бъда.
Понякога пуша - като комин.
Има сутрини, в които съм лоша
и вечери - в който се тръшкам на моя любим.
Има мигове, когато съм нетърпима -
заливам с помия - спретвам скандал,
вместо да съм перфектна домакиня -
лежа до обед и не ми пука кой ял - кой не ял.
Не медитирам по три пъти на ден -
даже в себе си не влизам често.
Чета рядко - не всеки ден. Абсурдно е,
но понякога се карам с цялото си семейство.
Не съм страхотната дъщеря,
която хвалят на лягане и на ставане,
все още майка очаква от мене с тъга -
да вдигна чиниите след ядене.
Не съм идеална и никога няма да бъда.
Понякога пуша - като комин.
Но за сметка на всичко мога до гуша -
да глътна болките на хората - до един!
Мога в огъня да скоча вместо приятел -
мога залъка си последен да дам.
Не съм идеална - ей Бога ми, но не съм предател,
мога да обичам силно. Мога го! Знам!



Маргало
Визитна картичка

Име:СТИХОВЕ,СТИХОВЕ

Създаден: четвъртък, 01 септември 2011

Членове: 24

Описание: СТИХОВЕ ЗА ОТМОРА,ЗА ЗАБАВЛЕНИЕ

Модератор(и): Тони1960, аби5626

Галерия
Членове