Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Клуб: Билките

User Avatar

Сибирският женшен е растение, което се използва от хилядолетия в Азия и Източна Европа. В китайската медицина е познато от 2 000 години като средство за борба с инфекции на дихателните пътища, както и за предпазване от настинки и грип. То представлява мощен адаптоген – вещество, което увеличава устойчивостта на организма към различни негативни въздействия. Днес се използва като средство за справяне със стреса, тъй като осигурява нормалното функциониране на надбъбречните жлези. Подходящо средство при синдром на хронична умора. За приготвянето на лекарствени средства от сибирски женшен се използват корените на растението. Активните вещества в женшена са глюкозиди, наречени елевтеросиди. Освен тях се съдържат полизахариди. Тези вещества имат ключова роля за имуностимулиращата функция на сибирския женшен. Заедно с азиатския женшен, той е най-силният адаптоген за борба със стреса. При днешния забързан и динамичен начин на живот много силно се проявява психическият стрес, който влияе негативно върху тялото ни. По-лесен за разпознаване е физическият стрес – резултат от усърдни физически упражнения, физически труд, диети, замърсяване на околната среда. Стресът може да нанесе щети на много системи в организма, но основната му цел са надбъбречните жлези. Хроничният стрес води до постоянна умора, слаба имунна система и проблемен метаболизъм на захари в кръвта (хипогликемия). Женшенът „осигурява горивото” на надбъбречните жлези и помага за нормалното им функциониране при стресови ситуации. Сибирският женшен усилва физическата активност. Подпомага по-активното усвояване на кислород от мускулите и улеснява възстановяването на организма след усилена физическа дейност. Друго негова особеност е способността му да елиминира токсините в организма. Това му действие се използва в центровете за рехабилитация на алкохолна зависимост. Може дори да намали страничните ефекти при радиация. Изследвания показват, че сибирският женшен увеличава образуването на едни от най-важните компоненти на имунната система – Т-лимфоцитите. Той осигурява дългосрочна защита срещу грип и простуди, за разлика от ехинацеята, която действа краткосрочно. Най-често сибирският женшен се предлага под формата на алкохолен екстракт, извлечен от корените на растението. Напоследък се среща под формата на таблетки, съдържащи изсушен корен.

User Avatar
Гинко: Високо 20-40 м дърво. Листата са ветрилообразни, на дълги дръжки. Плодовете са костилкови. Цъфти май-юли

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:

В области с умерен климат и планините с надморска височина до 1800 м. Не е характерно за нашата флора, макар че се среща като парково дърво.

ИЗПОЛЗВАЕМА ЧАСТ: свежи листа
ХИМИЧЕН СЪСТАВ:

флавоноиди;
бифлавонили (глинкетин и др.);
катехини;
гинколиди;
восъци;


ДЕЙСТВИЕ:

за лечение на сърдечно-съдови и белодробни болести;
при смущения в кръвообращението и кръвооросяването;
подходящ за подобряване на мозъчното кръвоснабдяване;
при разширени вени, хемороиди и трофични язви;
за лечение на периферни и церебрални, артериални нарушения;
потиска артериосклеротичните процеси в кръвоносната система;
срещу безсъние;
подобрява паметта;
повлиява болестта на Алцхаймер;

ПРИЛОЖЕНИЕ:

Във фармацията - капки, таблетки, капсули, извлеци и спиртни екстракти.

User Avatar

User Avatar


Описание: Лавандулата е многогодишно вечнозелено полухрастче, високо 30 до 60 (100) см. Долните вдървеняващи стъбла са силно разклонени, възходящи, с многобройни млади клонки. Цветоносните клонки са четириръбести, в основата гъсто облистени, а нагоре с дълго безлистно междувъзлие. Коренът е вретеновиден и прониква дълбоко в почвата. Листата са линейни, срещуположни и приседнали, окосмени, с подгънати ръбове. Цветовете са синьовиолетови, събрани в класовидни съцветия на върха на стъблата. Имат 5-делна тръбеста, окосмена чашка, 2-устно тръбесто венче (горната устна от 2, а долната — от 3 дяла) и 4 тичинки. Плодът при узряването си се разпада на 4 орехчета, всяко от които съдържа по 1 лъскаво черно семе. Медоносно растение.
Използуваема част:
Цветовете на лавандулата. Цветоносните стъбла се окосяват през време на цъфтежа - юни-август и се сушат на сянка или в сушилня при t° до 35°С. След изсушаването цветовете се изчукват от тях и се почистват от случайни примеси. Изсушените цветове имат син цвят, приятна миризма и горчив вкус. Допустима влажност 12%. Запазват се в сухи и проветриви помещения.
поле от лавандула лавандула лавандулово полеХимичен състав:
Етерично масло (състои се от линалилацетат, 1-линалоол, нерол, гераниол, борнеол, цитрал, цинеол, а(алфа)-пинен, оцимен, а(алфа)-феландрен, камфен, a(алфа)-b(бета)-кариофиле­н, кумарин, фурфурол и др., дъбилни вещества, сапонини, гликозиди, горчиви вещества и др.
Лечебно действие и приложение. Билката има нервоуспоксително, болкоуспокоително и дезинфекционно действие. Действува също така пикочогонно и ободрително. Прилага се при неврастения, мигрена, хистерия, сърдечна невроза. Препоръчва се също при чревни болки, безсъние, гастрит, газове в червата и др.
Българската народна медицина препоръчва лавандулата още при главоболие, шизофрения, замайване на главата, а външно за налагане при стомашни болки, парализи, ревматизъм и др. Пръснат между дрехите, цветът прогонва молците и може да се употребява вместо нафталин. Етеричното масло, разтворено в спирт, действува добре против ревматични болки. То се прилага още в парфюмерийната и пивоварната промишленост.

User Avatar

http://www.pharmacy-bg.com/uploads/th279/file2353.jpg?1326798574496


Бабини зъби - Начин на употреба:


Прилага се като извлек, получен от 2 чаени лъжички билка, която се накисва в 250 смстудена вода за 1 ден. Изпива се на глътки за 1 - 2 дни.


Бабини зъби - Лечебни съставки:


Бабини зъби съдържа стероидни фуростанови и спиростанови сапонини, сапогенина диосгенин, гиогенин и хлорогенин, хектогенин, β-ситостерол, стигмастерол и кампестерол, флавоноидите кемпферол, астрагалин, трибулозид и рутин; алкалоиди от харманов тип, тлъсто масло.


Бабини зъби - Къде се среща?


Бабини зъби  расте по сухи каменисти места. В България се среща само из Витоша и Люлин до 800 м надморска височина. По-широко разпространено у нас е планинското котенце ,на което околоцветните листчета не са извити навън.


Растението Бабини зъби има успокояващо действие върху централната и вегетативната нервна система и местно дразнещо действие, предизвикващо нахлуване на кръв към раздразнените места.


Бабини зъби се прилага и при оскъдна и нередовна менструация, хронично възпаление на половите органи у мъжа и жената, невралгия, мигрена, спазми на жлъчните пътища, на стомаха и червата, бронхит, коклюш и др.


Дрогата има диуретично действие и слабо изразен тонизиращ ефект и се употребява при камъни в бъбреците.


Основното действие на Бабини зъби е стимулирането на половата система. Екстрактът от тази билка стимулира производството на лутенизиращ хормон,който от своя страна влияе пряко върху производството на тестостерон. Повишеното ниво на тестостерона води до повишаване на силата, мускулния растеж, удължава ерекцията и потентността. При жените се увеличава естрогена,затова екстракта може да се ползва за повишаване на либидото,лекуване на безплодие и при менструални болки.


Бабини зъби не трябва да се прилага при стомашно-чревни възпаления и възпаления на бъбреците, тъй като силното дразнещо действие може да изостри заболяването и да влоши протичането му.


http://www.pharmacy-bg.com/herbs/babini-zubi-tra­buzan.html

User Avatar

Хрянът е многогодишно растение от семейство Кръстоцветни (Brassicaceae), в което са и синапът и различните видове зеле. Растението вероятно произлиза от югоизточна Европа и западна Азия, но в наши дни се отглежда по целия свят. Достига 1,5 метра на височина и се отглежда главно заради големия си бял заострен корен, въпреки че и листата могат да се ядат. Коренът му се използва като зеленчук или смлян като подправка и е бил използван за горчива подправка в ястието за Пасха в някои еврейски общности. Хрянът, понякога смесен със сметана се сервира често с печено или варено говеждо месо или кренвирши, както и с пушена риба. Използва се и в някои видове горчица. В България се сервира настърган в оцет към свинска пача. Също така, много от това, което минава за уасаби е всъщност обикновен хрян, оцветен в зелено. Самият корен на хряна почти няма аромат. Когато се нареже или настърже обаче, ензими от разрушените клетки на растението разлагат синигрина (вид глюкозинолат) на алилизотиоцианат (горчично масло), който дразни синусите и очите. След като се настърже, ако не се използва веднага или смеси с оцет, коренът потъмнява и губи острите си миризма и вкус и става неприятно горчив, ако се изложи на въздух и топлина. Като билка се използва при лечение на безапетитие, подагра, ревматизъм, скорбут, катари, подобрява храносмилането. Като продукт Хрян - сух корен Може да се използва при: безапетитие, подагра, ревматизъм, скорбут, катари, подобрява храносмилането. Начин на употреба: 1 супена лъжица от билката се залива с 400 грама гореща вода. Кисне 5 минути. Прецежда се и се пие 4 пъти дневно по 100 грама на празен стомах. Да не се предозира! Опаковка: 20гр. сух корен в целофанов плик. Билков чай, добавка към храната.

User Avatar

Името на рода е дадено в честа на немския учен Leonard Fuchs. Месторастене: Светло до полусенчесто и защитено от вятър. Някои сортове понасят и слънце. Произход: Карибски басейн, Мексико, Централна и Южна Америка, Таити, Нова Зеландия. Българското название на това красиво цвете идва от формата на цветчетата, които са увиснали като обици. Характерно е, че тичинките са по-дълги от венчелистчетата, а стълбчето е по-дълго от тичинките. Целият цвят стига 3-5 см. Багрите на цветовете са различни – карминени едноцветни, с бяла чашка и червено венче и обратното и др. Голямото разнообразие на създадените форми може да се раздели в две групи – с прости и с кичести цветове. Цъфтят от юни до октомври. В народната медицина се използва при стерилитет и менструални смущения. Като продукт Обичка - суха билка Може да се използва при: стерилитет и менструални смущения. Начин на приготвяне: 2 супени лъжици от билката киснат 10 минути в 500 грама гореща вода. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 120 грама преди ядене. Опаковка: 20гр. суха билка в целофанов плик. Билков чай, добавка към храната.

User Avatar

Черешите са познати от преди около 300 години пр.н.е. През вековете черешовите дървета са били възхвалявани както заради техния вкусен и сочен плод, така и заради красотата им. Най-известни сортове череши са: Бинг: Най-широко разпространеният сорт череши. Когато са напълно узрели, са почти черни. Големи, кръгли, сочни и сладки. Ламбер: Плодът е тъмно червен, с форма на сърце и малко по-малък от Бинг. Има богат, сладък вкус. Рение: Цветът им е светло кремав до златист, на места розов или червеникав. Месото им е сладко и деликатно, а сокът – безцветен. Плодовете на черешата са нетрайни и срокът на използването им е кратък. В състава им присъстват витамините С, РР и каротин и др. Чай от черешови дръжки се приготвя по следния начин: шепа добре измити черешови дръжки се заливат с литър вряла вода и се оставят на къкрят на котлона в продължение на 7 минути. След това течността трябва да преседи поне 20 минути. Ежедневно се приемат по 2 чаши от течността. Като продукт Черешови дръжки - изсушени Може да се използват при: воднянка, камъни в бъбреците, нередовна менструация, полова слабост, простатит, артрит, чернодробна цироза. Начин на приготвяне: 2 супени лъжици от нарязани дръжки се варят в 500 грама вода по 10 минути. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 100 грама преди ядене. Опаковка: 20гр. сухи черешови дръжки в целофанов плик.

User Avatar

Лютивата тлъстига е многогодишно тревисто растение с тънко, разклонено коренище с къси отчасти подземни издънки. Расте по каменисти и скалисти места. В България е установен е във всички флористични райони. От 0 до 2000 метра надморска височина Стъблата са разклонени от основата, полегнали или възходящи и са два типа: цветоносни - носещи цветовете и стерилни - без цветове. Цветоносните стъбла са възходящи или изправени, 5-15 cm високи, голи, разклонени. Листата на цветоносните стъбла са последователни, раздалечени, 2-5 mm дълги и 2-3 mm широки, яйцевидни, месести; върху стерилните стъбла листата са плътно, керимидообразно наредени. В основата на цветоносните стъбла се запазват изсъхнали ципести листа. Цветовете са 5 делни събрани във връхни съцветия. Венчелистчетата са 5 дълги от 5 до 10 mm, златистожълти. Тичинките 10, малко по-къси от венчето. Цъфти май-август Растението е лечебно, декоративно, медоносно и отровно. Употребяема част за лечебни цели е стръка. Билката се суши в силно проветриви помещения или под навеси. Стръковете се разстилан на много тънък пласт (1-2 cm). Стръковете и листата са с високо водно съдържание и сушенето става бавно. През първата седмица билката се обръща всеки ден, след това обръщанията се разреждат в зависимост от състоянието на билката и времето. Лютивата тлъстига има хипотензивно и общоукрепващо действие. Като продукт Тлъстига - сух стрък Може да се използва при: хиперациатиет, язва на стомаха, атеросклероза, малария, хемороиди, високо кръвно налягане и др. Начин на употреба: 2 супени лъжици от билката киснат 1 час в 500 грама гореща вода. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 120 грама преди ядене. Опаковка: 40гр. сух стрък в целофанов плик.

Визитна картичка

Име:Билките

Създаден: вторник, 27 септември 2011

Членове: 58

Описание: Клуб за билките и тяхното приложение.

Модератор(и): bisi, karina

Галерия
Членове