Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar
В зората на съществуването си човечеството е създало множество идоли. Всички те са били „специализирани” богове, отговаряли са за различни сфери от живота и за различни дейности: лов, животновъдство, управление на царството на мъртвите, покровителство на поети и музиканти, здраве, семейно огнище и т.н. Тези Зевсове и Юпитери, Изиди и Озириси понякога толкова плътно са окупирали земята, че е било невъзможно да направиш и крачка, без да се натъкнеш на някое капище.

Но когато в Проповедта на планината Христос казва, че човек не може да служи на двама господари, противопоставя на Господ не някой от тези „специалисти”, а мамона. Божият Син би могъл да произнесе израза, известен от времето на древните пророци: „Не можете да служите на Бога и Ваал.”
Той обаче обединява всички „тясно специализирани” кумири в един образ, чието име е „богатство”. Точно то е способно да се конкурира с Господ в душата на човека. С пари, както казват, може да се придобие и здраве, и семейство, и служение на музите, и достойно място в царството на мъртвите. Религиите разделят човечеството на враждуващи групировки, течения, общества. А стремежът към разкош е разбираем за всички, познат на всички, той е абсолютно надденоминационен и интернационален. Този бог обединява хора от различни вероизповедания, от всички възрасти и социални слоеве. От притегателната му сила не спасяват нито образованието, нито възпитанието, нито културата.

Докато мислех върху темата за парите, зададох на много хора, вярващи и невярващи, един и същ въпрос:

- Какво означават за вас парите?

И близо осемдесет на сто отвърнаха:

- Свобода.

Още по-висок е този процент при богатите и известните. Едно списание в Русия в продължение на няколко години задава един и същ въпрос на звезди от естрадата и киното, политици и бизнесмени, спортисти и писатели, композитори и поети:

- Обичате ли парите? Какво значат те за вас?

Деветдесет и девет процента отговарят:

- Не, не ги обичам, но те ми дават свобода.

- Каква свобода?

И хората с охота изброяват: свобода за творчество (не мисля за насъщния, мога да работя по проекти, които не са комерсиални и масови), свобода за пътуване по света, свобода за придобиване на материални, културни и духовни ценности (от прословутите мерцедеси S-класа и брилянти до билети за премиери на оперите в "Ла Скала” и възможността да летиш до друг континент, за да гледаш световното по футбол), свобода за избор на образование, свобода за опазване на здравето и т.н.

Думите звучат убедително и пределно откровено. Ето един широко тиражиран и ползващ се с огромен успех пример от интернет, на който всъщност никой не може да възрази категорично, макар мнозина да се опитват. Всеки опит обаче изглежда слаб и жалък.

„Парите са свобода. Те са нужни, за да се чувстваш уверен. Да разговаряш със сервитьора като със сервитьор, а не благодетел, с таксиметровия шофьор – като с такъв, а не като с шеф. Парите са нужни, за да не се буташ на пазара, като се опитваш да пробваш избрания панталон, докато стоиш на един крак върху мръсен картон, а другия свиваш виновно. Нужни са, за да не ти се налага два пъти дневно да бъдеш притиснат в тролея между дебел чичко и врътлива бабичка, от чиято чанта капе размразена риба. Нужни са, за да не си задаваш на бензиностанцията смешния въпрос: „Колко литра нафта да сипя – пет или десет?” Парите са нужни, за да не охка майка ти цяло лято, докато копае картофи, а после да лекува до следващата пролет кръвното и кръста си в районната поликлиника. Нужни са, когато жена ти попадне в родилното през нощта, да не й кажат: „Сега се сменяме, чакайте другата смяна.” За да учат сина ти в училище не на начална военна подготовка, а на езици, литература, физика, за да не пита той какво е ананас и къде се намира Париж. Парите са нужни на всеки, за да постигне своите цели. Например някой ги харчи за собственото си здраве, т.е. влага ги в екологично чиста храна, подмладяващи процедури, целебна кал от Мъртво море, минерална вода от Карлови Вари и т.н. Парите най-накрая са нужни, за да не се страхуваш за парите си. За роднините си. За себе си. Изобщо за нищо да не се страхуваш.”



Много прилича на предизвикателство. Не от автора на тези разсъждения, а от „конкурента” на Бога, за когото говори Иисус. Това е предизвикателството на богатството. Не на онова, което започва с малка буква и е присъщо на новобогаташа, нито на онова, което притежава мегамагнатът, легендарният Крез или приказният халиф. Надутото самохвалство, горделивост и презрение към по-бедните днес се заменят от спокойната, сита сигурност, че парите са материалът, от който се гради животът. Потребностите, които се оказват задължителни за съвременния човек, растат с всяка година. За това спомагат и развититето на техниката, променящите се норми на поведение в обществото, а и самото икономическо равнище на развитите страни. И ние трябва да се приспособяваме, да печелим все повече. Всички трябва да бъдат обезпечени. Границите между социалните слоеве постепенно се избледняват както между града и селото.

Разбира се, трудно е да си представим съвременния европеец или американец да принася жертви на славянското божество на скотовъдството Велес или на „великия дух” на индианците Маниту. Но многобройните магазинчета и сергии, където се продават ритуалните предмети фън-шуй се разпространиха толкова, че древните божества могат да ридаят от завист. В офиси и магазини, банки и кантори, болници и полицейски управления, над бюра с компютри и рентгенови апарати, над плотове с бира и копирни машини висят камбанки, ключодържатели и всякакви играчки, които носят късмет. А от рафтовете със счетоводни документи към посетителите гледат керамични жабчета, които държат монетка в устата си – талисмани за богатство.

Разбира се, можем да оборим (и още как!) твърденията на текста от интернет, че ако имаш пари, нищо не е страшно, но признайте, че в две-три от описаните ситуации видяхте себе си. Наистина, ни се иска да получим качествена медицинска помощ, да запишем детето в елитна гимназия, когато дойде време за пенсия, да не се мъчим с нелепия въпрос какво да купим – хляб или лекарства.

Да, но след като стигне до едни разумни граници, човек не може да спре желанията си. И следващият „смешен” въпрос, който ще го терзае жестоко, е: „Да купя ли още една яхта или да участвам в търговете на аукциона „Christie’s”?

Всеки се стреми към стабилност, безопасност, сигурност, свобода. И човечеството е взело твърд курс към такава прагматична цел – всички да живеят добре. Формира се нова световна идеология – икономическо благоденствие за всеки. Нима е лошо? Разработват се мерки против бедността, за осигуряване на световната безопасност, за всеобщо застраховане. Не можем да си представим съвременните политически програми без тезиси за защита на детството и старостта, поддържане на безработните и помощ за страните от Третия свят. Е, не живеем във времето на някакъв си Нерон, когато основната задача е била да убедят жителите на империята, че нейният владетел е въплътено божество.

Хората се опитват за пореден път да построят на земята царство на щастието без Бога. За разлика от предишния модел - „общество на равенство и справедливост” , където движеща сила бяха националните идеи или комунистическите теории сега като гарант за стабилност се изтъкват материалните ценности. И въпреки че от времето на построяването на Вавилонската кула всички подобни напъни са претърпявали провал, те продължават и ще продължат до окончателното падение на последния Вавилон: „И земните търговци ще плачат и жалят за нея, защото никой вече не купува стоките им, стоки от злато и сребро, скъпоценни камъни и бисери, от висон и пурпур, коприна и червен плат; и всякакво благоуханно дърво и всякакви изделия от слонова кост; и всякакви изделия от скъпоценно дърво и от мед, от желязо и от мрамор; и канела, аромати, тамян, миро и ливан; вино и елей; чисто брашно и пшеница; добитък и овце; коне, колесници и роби; и човешки души” (Откр. 18:11-13). Ето че дори и души ще се продават наред със стадата едър добитък и чувалите пшеница. А прословутият „белег на звяра”? Нали без него „не може никой да купува или да продава” (Откр. 13:17). Тоест не може да участва в процесите, свързани с богатството.

И това е принципно нова идеология, която е ярка и мощна алтернатива на християнството.



Христос обещава на Своите последователи свобода от греха, мир с Бога, покой в сърцето, засищане на духовния глад и помощ в земния път. Той говори каква ценност е всеки, сътворен по Божи образ и подобие. Христос дава на хората талант и възможност да го развиват и да служат на Господ, задоволява нуждите им.

Богатството обещава свобода от всичко, въвежда в света на разкоша, дава покой зад висока ограда, осигурява безопасност зад гърбовете на телохранители, опитва се да гарантира здраве, дава интелектуално развитие, предлага засищане на физическия и духовния глад, повишава самочувствието, предоставя възможност за реализация, ден и нощ задоволява всички потребности. Всичко се свежда само до точната сума пари.

Такава е алтернативата - почти огледална спрямо това, което дава Иисус Христос.

Спасителят сам е платил за това, което ни предоставя. Платил е с кръвта Си. Той дава на човека живот, при това вечен.

За това, което предлага богатството, всеки трябва да плаща сам, и то тук, на Земята, която се върти около богатия.

Но работата не е в това. По-точно, не е само в това.

Мнозина не схващат принципната разлика между тези два пътя. Те усещат много по-остро болката, породена от „смешните” въпроси, отколкото от загиващата душа. И какво да говорим за света, който не чете Библията, не е запознат със Спасителя, отрича Твореца, не вярва във вечността на битието, когато огромният брой от тези, които се смятат за Божии чеда, заемат активно-агресивна позиция в защита на новата теория.

„Християните трябва да бъдат богати!” – това е доказателство за твърдата им вяра.

„Християните трябва да бъдат здрави!”

„Християните трябва да успяват!”

„Християните трябва да стоят начело на земните държави, а не да раболепстват пред чиновници безбожници!” (Тоест да разговарят със сервитьорите като със сервитьори, с таксиметровите шофьори като с такива... Нали се сещате?)

„Християните трябва да водят диалог със силните на деня като властимащи, а не като презрени сектанти!” (Много напомня мантрата: „Ние не сме роби, роби ние не сме.”)



Скоро имах среща с един свещеник от Православна църква в Калининград. Зададох му въпроса:

- Отче, кога ще дойде краят на света?

- Когато престанат ето такива срещи, защото не са интересни за никого.

- ?

- Вие дойдохте, защото ви вълнуват въпросите за душата, вечността, нравствеността. Когато не останат хора, които да задават подобни въпроси, тогава ще дойде краят. Когато светът потъне в своя комфорт и се задави в материалните си блага, тогава светлината ще помръкне за него.
User Avatar
. Освети мрака!

Смелостта не е да си безстрашен, а да се осмелиш и опълчиш въпреки страховете си.

Всеки умира но не всеки живее достойно. Живей с чест!

Куражът ти е нужен единствено за да се изправиш срещу това от което се страхуваш. През останалото време не ти е нужен.

Небива страхът от неизвестното да решава вместо нас. Или Ти решаваш или страхът (страховете) ти.

Слабост е да позволиш да друг решава вместо теб и да взима твоите решения, или решенения, които ако ти не се страхуваше от последствията, не би взел. Може би смяташ че ако позволиш друг да решава вместо и теб да ти управлява живота, ти би бил свободен от отговорноста за това че си го следвал и си му бил послушен роб. Може би позволяваш стахът да те управлява. В такъв случай ти не си свободен но роб на страха, роб на демона на страх. Ако при теб е така - ти ще бъдеш съден за твоята безотговорност и нерешителност.Съществуването ти нито сега нито във вечноста ще може да бъде наречено Живот, защото нито ти ще си живял, нито Господ ще е живял и вършил делата си чрез теб, а този на когото си вярвал и когото си следвал, и когото си направил твой Бог като си му дал кормилото ти на живота.

Да се ​​покаеш е много повече от това да кажеш: "Прости ми!" Да се ​​покаеш - това е ти да вземеш решение и да се промениш, да промениш начина си на живот, да обикнеш Бог и хората около теб. Да обикнеш всички. Да се ​​покаеш - това е да се на посветиш Любовта и Живота - Бог. Ти имаш тази способност защото е Божий дар за всеки. Просто реши и последвай съдбата си - страхотна съдба със Бог!

Днес можеш да посветиш живота си на нещо повече от това, просто да съществуваш. Можеш да Живееш за да даряваш Божията Любов на хората около Теб. Направи го и това ще те направи щаслив!

Доверието е по-важно от фактите. Възможно е да си много повече от това за което представяш се - същественото това е!

Небесата са за Орлите а земята е за червеите. Бъди Орел чиято опора е въздуха! Никой здраво стъпил и вкопчил се в земята не полита - по скоро се заравя надълбоко ...

В добрия и правилен смисъл на думата, да си стъпил здраво на земята, означава да си стъпил на Камъка, на Канарата Исус. Орлите гнездят по високите места на канарите, и кацат най-често върху скалите. Когато Орел докосва земята и нейната пръст - това е основно заради плячката върху нея.

Истинското предизвикателство на живота е това което изглежда невъзможно, а възможното което е лесно е твърде посредствено за да му посвещавам цял Живот. Който е здраво стъпил на Земята, няма скоро да полети, нито да достигне звездите, нито да стане звезда осияваща пътя на онези които се скитат в мрака на пръстта!




Вглеждай се и виждай отвъд това, което виждат другите! Гледай отвъд техните ограничения!

Най-простите решения обикновено са най-правилните.

Най-простият и елементарен отговор или решение са правилните. Проблема, е че търсим сложни отговори и решения. Често цял живот търсим отговорите докато се върнем откъдето сме тръгнали и ги намерим там.

Божиите отговори никога не са сложни. Често хората не ги приемат и продължават да търсят защото желаят сложни отговори, които ако получат - още по-малко биха ги разбрали и удовлетворили
User Avatar
Колко е последно последното време? Или: За пришествието на Исус и грабването на Църквата



През следващия месец (септември 2011г. или най-късно октомври) предстои гласуване от страна на ООН решение за узаконяване на Палестина като държава. Територията на една нова държава наречена Палестина освен всичко друго ще включва и голяма част от Ерусалим. По настоящем с малки изключения почти всички държави членки на ООН удобряват и ще гласуват в подкрепа на това решение. Какво означават всички тези събития в светлината на Библейските пророчества и най-вече на книгата Откровение? Отговора го дава самата книга Откровение написана от Апостола и Пророка на Господ Исус Христос – Йоан. Важно е да знаем, че книгата Откровение е пророческа книга свързана преди всичко със събитията непосредствено преди, по-време и след второто пришествие на Господа.

Откр.11:1-2

1 И даде ми се тръст като тояга; и ангелът стоеше и казваше: Стани та измери храма Божий, и олтаря, и тези които се кланят в него;


2 но двора който е извън храма остави вън и недей го измерва, защото е даден на езичниците, и светия град ще тъпчат четиридесет и два месеца.




В тези стихове ясно се говори, че Ерусалим ще бъде тъпкан и един вид притежаван от не-евреите в продължение на четиридесет и два месеца, които са три години и половина. На практика това е и времето на управлението на антихрист(синът на сатана) на Земята (Откр.1:5) а също и голямата скръб(Мат.24:21,29), както за народа на Израел(поради разделянето и отнемането на дадената им от Бог земя) така и за нечестивия и невярващ свят поради язвите, които ще понесе от Божия справедлив гняв поради отношението им към Израел и поради безбожието и греховете. Узаконяването на Палестинска автономна държава със столица Ерусалим е много вероятно да бъде началото на тези последни четиридесет и два месеца(три години и половина), което ще е времето на голямата скръб, утвърждаващото се 3,5г. управление на антихраста, като в края на този период ще настъпи Армагедонската битка и Второто Пришествие на нашия Господ и Бог Исус Христос даващо началото на 1000 годишното царство на Земята. Истина и неоспорим факт, е че Израел в никакъв случай няма да се примири с разграбването на обещаната му и дадена от Бог земя. Бог още по-малко. Това в крайна сметка ще доведе до решение на всичките народи(обединените нации) за военна офанзива и завладяване над Израел и Ерусалим. Така наречената Армагедонска война(Йоил 3глава) и др. В кулминацията на тази война, която ще продължи много кратко, когато Ерусалим ще бъде окончателно завладян и в голяма степен полуразрушен от „умиротворителните войски и контингент” на обединените нации ще настъпи Грабването на Църквата на Господа а в последствие и пришествието на Господ Исус Христос заедно с Църквата, Който ще унищожи армиите на нечестивите народи и антихриста, и ще установи на Земята 1000 годишното царство и управление съвместно със Божиите светии – Църквата. Колко последно е последното време? Дали едно скорошно обявяване на автономна палестинска(филистимска) държава с територия Израел и столица Ерусалим ще е началото на края – последните три години и половина преди Второто Пришествие на Исус Христос и изпълнение на непроменимите Божии пророчества в Библията? Без да го твърдя със сигурност то е много вероятно да стане точно така. Исус предсказа в евангелията(Мат.24гл. Лука 21гл. и др.) че преди края ще имаме за белези на края на времето: войни, слухове(новини) за войни, земетресения, наводнения, урагани, глад, мор(смъртоносни епидемии) и др. Това са събития които през последните години се случват по-често и по-драматични от когато и да било преди. Целта на Божиите предупреждения и случващите се събития не е за да се страхуваме и ужасяваме за живота си и това, което предстои но за да бъдем максимално подготвени, духовно будни и трезвени, духовно адекватни и подготвени и най-вече за да бъдем съвършенно посветени на Господа да вършим призванието си да сме Негова светлина и свидетели на изкупителното Му дело до края на света. Църквата на последното време не е хладка, светска, посредствена и оплакваща се но смела и побеждаваща портите на ада. Така е записано и в книгата Откровение - 12глава:

10 И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог.


11 А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт.




А също и Откровение 17:14 те ще воюват против Агнето, но Агнето ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; тоже и ония, които са с Него, ще победят, които са звани, избрани и верни.

Грабване, Пришествие, Голяма скръб

И понеже понастоящем има определени погрешни виждания свързани със времето на грабването, второто пришествие на Господа и периода на голямата скръб то в следващите редове ще поставя правилните уточнения за тези неща на основата на Библията за да не се заблуждават мнозина.

Грабването: Погрешна е идеята, че грабването ще стане преди скръбта и времето на управление на антихрист на Земята.

Матея 24гл.

29 А веднага след скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето и небесните сили ще се разклатят.


30 Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена като видят Човешкия син идещ на небесните облаци със сила и голяма слава.


31 Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия.






Марк13гл.

26 Тогава ще видят Човешкият Син идещ на облаци с голяма сила и слава.


27 И тогава ще изпрати ангелите, и ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от края на земята до края на небето.


Стиховете ясно указват че събирането(грабването) на избраните(църквата – истинските християни) става при идването(пришествието) на Исус.

Апостол Павел разкрива Божията тайна за грабването в първото си послание към Коринтяните 15 глава:



51 Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,


52 в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.


53 Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.


54 А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: "Погълната биде смъртта победоносно".


Тоест – грабването на светиите става при затърбяването на последната търба. Защо е последна? – Защото Откровението на Йоан говори за седем търби.

Откр.7:10 но в дните на гласа на седмия ангел, когато затръби, тогаз ще се извърши тайната Божия както благовести на своите раби пророците.

Откр.11:15 И седмият ангел затръби; и станаха гласове големи на небето които казваха: Царствата световни станаха царства на Господа нашего и на Христа негов, и ще царува във веки веков.

Виждаме че седмата търба затърбява във края на управлението на антихриста. Тя е последната търба за която, пише апостол Павел, а също и за която говори Исус в Матея 24 глава и Йоан в Откровението 7 и 11 глави.

Голямата скръб - Никъде в Библията не се говори за седем годишна скръб нито, че антихриста ще владее на Земята седем години. Откр.14: 4,5

4 и поклониха се на звяра и думаха: Кой е подобен на звяра? Кой може да се бори с него?


5 И дадоха му се уста да говорят горделиво и богохулно: даде му се още власт да направи каквото ще четиридесет и два месеца.


Логично е този период от 3,5 години в който, антихриста завладява Земята да е срока на голямата скръб. Защо? Защото това е и периода на големите Язви, и Наказания изливани от Бог на Нечестивите земни жители, и описани в книгата Откровение.

Лука 21 глава:

32 Истина ви казвам, че това поколение няма да премине докле не се сбъдне всичко това.


33 Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.


34 Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка;


35 защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя.


36 Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син.
User Avatar
Живот след смъртта


ЕВ, 07.09.2011

Живот след смъртта


Човек винаги се е интересувал от въпроса за задгробния живот. Този интерес е залегнал в основата на всички култури и цивилизации в миналото. Египетските пирамиди и до днес са безмълвен свидетел на стремежа на древните египтяни към безсмъртие. Човекът не се е примирявал с факта, че със смъртта неговият живот приключва. Той е търсел и продължава да търси пътища за преодоляване на този универсален феномен – смъртта. И това става чрез един друг универсален и вроден в човека феномен – стремеж към безсмъртие и вечност. И в наши дни интересът към безсмъртието на душата не е по-малък – по темата „Живот след смъртта” в интернет има над 731 000 резултата.

Всяка една култура е дала отпечатък във формирането на вярата в отвъдното. Дори и в сферата на големите християнски религии съществуват различия в това отношение. Всеки разумен човек трябва да си постави въпроса, защо има такива различия, откъде идват те и, разбира се, най-важният въпрос е къде е истината за същността на отвъдното. Ето защо не е случаен фактът, че в областта на живота след смъртта има най-много лъжеучения. Основната причина за това е, че в тайните на отвъдното не може да се проникне по рационален път, поради което хората си създават представи, които не отговарят на духовните реалности.

Обикновено родителите полагат много грижи да осигурят и да дадат на децата си всичко, необходимо за тяхното благоденствие и просперитет (образование, жилище, кола, техника и т.н.). Естествено, че това не е лошо, но много важно е родителите своевременно да запознават децата си с духовните ценности и ги подготвят да приемат реалностите на вечността, където рано или късно всеки човек ще отиде. Затова и младият човек, след като не получава в семейството тази информация, приема много по-лесно онова, което улицата му предлага, и води живот, който не може да бъде контролиран нито със силови, нито със законови методи. Разривът между генерациите дава бързи и горчиви плодове.

Огромна е отговорността на християнските религиозни институции в България, които са задължени да информират хората относно смъртта и реалностите на задгробния свят така, както те са дадени в Божественото откровение – Библията. Ако обикновеният гражданин не получи от духовника познания в това отношение, то той е склонен много лесно да търси обяснение в традициите, преданията, ритуалите, в отделните личности или пък просто да антропоморфизира представите си за отвъдното, като вярва и върши неща, които нямат нищо общо с реалностите на задгробния свят. Това е една от причините в днешната т.нар. християнска Европа все повече хора да търсят отговор на този въпрос в източните окултни религии и философии.

Живот след смъртта



Ние, хората, често забравяме, че животът не е наша заслуга, а е дар от Бога. Ето защо човек е длъжен да даде отчет за живота си пред Този, Който му го е дал, т.е. пред Бога (Лк. 16:2).

С раждането започва една нескончаема борба срещу смъртта, т.е. борба за запазването на живота. Смъртта е единственият враг, срещу който човек трябва да воюва през целия си живот. Победата може да дойде само чрез Един, Който има власт над смъртта и я е победил.



Какво казва науката за душата и живота след смъртта?

Невробиолози и физици от Харвардския университет (Масачузетски технологичен институт) в публикация в реномираното научно списание Modern Physics съобщават за съществуването на човешката душа, доказано чрез ултратънък лазерен сноп и свръхмодерна електронна апаратура. Те определят душата като „особена форма на електромагнитна енергия” и проследяват пътя и поведението й при умиращи пациенти. Установяват, че душата напуска умиращия за 0,6 сек след издъхването му.

Научните резултати от медицинските изследвания на душата по време на клиничната смърт потвърждават учението на редица религии и Библията за душата и нейната съдба във вечността. Освен това резултатите от тези изследвания могат да помогнат както на вярващи, така и на невярващи да се запознаят и по-добре да разберат реалностите на отвъдното и да се подготвят за това, което всеки човек ще види в часа на смъртта и непосредствено след нея. В този смисъл д-р Муди с право казва: „Защото ще излезе вярно, че не можем изцяло да разберем този живот, докато не хвърлим поглед върху онова, което се намира отвъд него.”



Религията по въпроса за душата и задгробния живот

Католическата църква учи, че тези, които са извършили грехове и не са получили опрощение, ще отидат в т.нар. чистилище. Такива души „трябва да преминат през пречистване, за да достигнат святост, необходима за влизане в радостта на небето” (Католически катехизис, точка 1030–1031). Пречистването е състояние, различно от наказанието на осъдените. Католическата църква учи, че тези, които са извършили тежък „смъртен” грях и не са били опростени, ще отидат в ада, лишени от Божието присъствие и обречени на вечни мъки. Очистването на душата може да бъде подпомогнато от молитви към Бога и дарения.

Православната църква учи, че след смъртта Бог определя за душата мястото на пребиваване в съответствие с това, което тя е заслужила, докато е живяла в тялото – рай или ад. Въз основа на светоотеческите писания се вярва, че след смъртта душата преминава през т. нар. митарства (20 на брой), при които се осъществява частният съд на душата според делата й. Православната църква учи още, че мъченията на грешниците в ада могат да бъдат облекчени и дори премахнати чрез молитви за тях и добри дела на живите, както и с благотворителност, извършвани в тяхна памет (Православен катехизис, СИ, 1991). В Православната църква се вярва, че след смъртта душата на починалия остава до третия ден на Земята и след това се възнася при Бога, до шестия ден обикаля рая, след това до тридесетия ден е в ада. На 40-ия ден душата отива на място с неокончателно решение за нейната съдба до деня на всеобщия съд. Освен това се вярва, че некръстени, езичници и еретици нямат достъп до Царството Божие.

В протестантските църкви учението за душата и задгробния свят се движи в доста широки граници – от познатото библейско учение, прието от някои свободни протестантски църкви, до възгледи, различаващи се напълно от Библията. Всред някои протестанти е разпространена вярата, че в края на краищата Бог ще опрости всички (т.нар. Allversohnung) и те ще бъдат в рая. В неотдавнашно интервю ръководителят на Държавната протестантска църква в Германия (епископ Хубер) публично е заявил, че ад повече не съществува – евангелският синод в Берлин е решил да демитологизира Библията в това отношение, т.е. да премахне ада. Очевидно тези високообразовани и добре платени богослови не приемат за истина онова, което Христос на много места в Библията говори за ада (Лк. 16:24; Мат. 5:22; Мат. 13:41–42, Откр. 14:9–11 и т.н.).



Какво учи Библията за задгробния живот?

В Библията (Лк. 16:19–31) Христос повдига завесата на задгробния свят и ни дава отговор на въпроса, какво става след смъртта на човека. Това е историята за богаташа и бедняка Лазар. Какво е посланието на тази история, имащо отношение към настоящата тема?

След смъртта душата на човека продължава да живее и има само две места, където тя пребивава – едното се нарича рай (лоното Авраамово), където е занесена душата на Лазар, а другото е ад, където се озовава богаташът. Попадането на тези две места, става веднага след смъртта.

Тези две места са разделени едно от друго така, че да не може да се премине от едното в другото и обратно; нищо и никой не е в състояние да съдейства за такова преминаване от едното място в другото.

В задгробния свят човешката личност, т.е. душата на човека, запазва всичките си свойства, които е имала приживе на земята – вижда, чува, усеща, говори, спомня си, проявява желания, разпознава личности, страда, радва се, мисли, търси помощ и т.н.

От задгробния свят не може да се направи нищо, за да се предупредят хората на Земята да не попаднат в ада. Сам Христос на едно друго място казва, че и Той не може да промени съдбата на мъртвите (Ио. 5:28–30). Ако Христос не може да стори нищо за мъртвите, то живите на Земята едва ли биха могли да направят нещо за промяна на съдбата на починалите. Двете настоятелни молби на богаташа към Авраам не се изпълняват.

Единственото средство, което определя мястото, където душата на човека ще отиде, е начинът му на живот, докато е жив на този свят, както и отношението му към Библията: тези, които я отхвърлят и не живеят според нея, ще попаднат на мястото при богаташа. Именно поради тази причина той е в ада, а не затова, че е бил богат.

Страданието в ада има комплексен характер: неугасим огън, мъка от пропуснат шанс, укор към самия себе си, вечна раздяла от Бога.

За всички онези, които не са запознати с Библията (нехристияни и атеисти), сам Христос казва: „Иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божи и ще излязат: онези, които са вършели добро, ще възкръснат за вечен живот, а които са вършели зло, ще възкръснат за осъждане” (Ио. 5:28–29). Бог е справедлив и Той ще зачете доброто, което човек върши. Освен това Библията учи, че човекът, виждайки Творението, е длъжен да търси Твореца и да живее според Неговата воля. Поради това никой човек не може да има извинение за своето неверие (Рим. 1:20–25).

Важно послание на тази история е, че смъртта не прави всички човеци равни. Смъртта прави равни само телата, които отиват в земята, но в никакъв случай душата, която отива във вечността. Ако в живота на Земята хората не са равни, то в задгробния свят различията са неимоверно по-големи. Във вечността Лазар и богаташът изобщо не бяха равни, както не са били равни и приживе. Това е отговорът на Христос, даден в Библията относно задгробния свят, т.е. какво става с човешката душа след смъртта на човека. Зная, че за някои читатели тази истина е тежка за възприемане. Невъзможно е за човек да разбере как Божията любов и милост, от една страна, и Неговата справедливост – от друга, се съчетават в едно. Ето защо за човек остава единствено алтернативата през този живот да се подготви за вечността, която го очаква.





Избрани откъси от книгата „Живот след смъртта. Какво казват науката, религията и Библията?”

Проф. д-р Дечко Свиленов
User Avatar


Библейското разбиране за църква e описано в 1 послание до Коринтяните, 12 глава, стихове 4-22. Бог е непроменим. Той е толкова велик в мен, колкото и в теб, независимо какви дарби имаме. Призивът ти не прави Бог по-велик в теб или чрез теб! Дарбите, които имаме, са за обща полза. Бог ни е създал зависими един от друг. Без теб не е същото! Важно е да бъдеш себе си; да не се страхуваш да си такъв, какъвто Бог те е създал! В момента, в който влезеш в Божието царството, ти ставаш значим! Дали живееш живота си с Бог, или не, влияе на цялото Тяло на Исус Христос. Дали ще присъстваш в неделя, или не, има значение! Много хора не отдават нужното значение на това да си част от църквата, защото не осъзнават значимостта на това, за което говорим. Нямат откровението за Христовото тяло, което апостол Павел разкрива. В духовния свят и живот на Тялото ти си значим и присъствието ти влияе! Истини за църквата: • Църквата не е сграда, църквата са хората. • Църквата не е консуматор, а генератор. • В църквата не трябва да сме термометри, а термостати. Ти си важен! Според Ефесяни 4:16 всяка част изпълнява своята функция и така тялото расте. Независимо да си разпоредител; дали помагаш, дали си групата за хваление; дали свидетелстваш за Исус, дали си изправен да се бориш със ситуация, в която да устояваш в святост, ти допринасяш за напредването на Божието царство на земята! Данаил Танев
User Avatar
Какво би станало ако,това което пише в Библията е вярно а Исус е това за което претендира че е ?ИЗПРАТЕНИЯТ от Бог, Месия Спасителят на света,който понесе наказанието за твоите грехове за да ни избави от Ада и осъждението което заслужаваме.Какво би станало ако няма Бог,рай и ада?Ако това не е истина Ти не губиш нищо,но ако се окаже истина и си пропуснал единствената ВЪЗМОЖНОСТ за спасение .От твоето решение зависи къде ще прекараш ВЕЧНОСТТА .Струва си да се замислиш!Бог казва чрез словото си в благодатно време те послушах,в спасителен ден ти помогнах ДНЕС Е БЛАГОДАТНО ВРЕМЕ ДНЕС Е СПАСИТЕЛЕН ДЕН.Покай се и приеми Исус Христос за свой спасител за да дойде избавление и милост от Господа за теб.И НЯМАЙ ТВОЕ РАЗБИРАНЕ ЗА БОГ А ТАКА КАКТО БИБЛИЯТА ГО ПРЕДСТАВЯ НЕ ВЯРВАЙ ПО СВОЙ СИ НАЧИН!ЗАЩОТО АКО ПРАВИШ НЕЩО ПО СВОЙ НАЧИН А НЕ КАКТО ТРЯБВА НЯМА ДА ПОСТИГНЕШ ЖЕЛАНИЯТ ОТ ТЕБ РЕЗУЛТАТ И ЩЕ ОСТАНЕШ РАЗОЧАРОВАН И НЕЩАСТЕН.
Визитна картичка

Име:Християните и Църквите

Създаден: събота, 31 декември 2011

Членове: 1

Описание: Кой е Бог , Коя е Църквата на Бога и Какви трябва да бъдат Християните ?

Модератор(и): Брат-Мариян

Галерия
Членове