Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar

Хунзите живеят в планините в Северен Пакистан, наброяват около 87 000, а са известни с това, че живеят средно по 100 години, но много от тях без проблем доживяват и до 120. Има и такива, доживели и 160 години. Рядко са болни, не знаят какво е това тумор, много са младолики, а жените им раждат и на 65 години. Едно китайско списание през 1984 г. описва много интересно събитие. Един член на племето хунзи, на име Саид Абдул Мобуда, изненадал всички служители на емиграционата служба на лондонското летище Хийтроу, когато показал паспорта си. Той бил роден през 1832 г. и бил на 160 години. Смятан бил за доайен в страната на хуните, а помнел събития още от 1850 година. Книгата "Хунзите - хората, които не познават болестите" от Р. Бирчер, посочва основните характеристики на начина на хранене, твърдейки, че те са ключови за здравословен живот Вегетарианско хранене - голямо количество прясна храна, много плодове и зеленчуци, натурални продукти, без никаква допълнителна химия, хранителни стоки, които се приготвят по начин, който съхранява всички биологично ценни съставки, алкохолът и сладкишите са в списъка на хранителни стоки, които рядко се консумират, редовно спазване на период на гладуване. Хунзите са живото доказателство, че диетата и начинът на живот влияят на живота на човека. Хунзите се къпят в студена вода, дори и ако температурите са под нулата. Ядат само това, което отглеждат - плодове и зеленчуци, бобови растения, сушени кайсии, различни зърнени храни, както и овче сирене, мляко и яйца. За тях няма междинни хранения, имат само закуска и обяд. Много ходят пеша - до 15-20 км на ден. Много рядко ядат месо, само два пъти годишно ядат малко агнешко или пилешко. Също така, много се смеят и забавляват. Една част от годината хунзите не ядат нищо в продължение на 2 месеца, а само пият сок от сушени кайсии. Това при тях е традиция от отдавнашни времена, която много уважават и се провежда в тази част на годината, когато няма пресни плодове. И лекарите са единодушни, че точно начинът на тяхното хранене и периодите на гладуване допринасят за доброто здраве и дълголетие. А именно, навикът за консумация на голямо количество кайсии може би е основата на защитата срещу туморите. Кайсиевите ядки са богати на витамин B 17, който действа антиканцерогенно. Хунзите правят масло от семената. Но става дума за много малки дози, защото в противен случай биха могли да бъдат животозастрашаващи.



Източник: http://frognews.bg/news_101510/Plemeto-hu­nzi-Jiveiat-po-120-godini­-jenite-rajdat-na-65-niam­at-rak

User Avatar

Древен българин "спи" в


пещерите на Тибет вече 2400


години! Очакват да се събуди


и да поведе България!


г



След изследване бе установено, че ДНК на хората от Тибет силно се различава от ДНК на останалите хора на Земята. Учените, провели изследването, твърдят, че тибетците принадлежат към мистериозна група.
Енергийните потоци на това отдалечено кътче от земята са по-разлини от където и да е било по света. От повече от век са известни легендите за тъй наречените Сомати(oт хинду Samadhi, има корени от санскрит), които живеят с векове в мистичните пещери в планините, предпазвани от странни енергийни полета. Тези хора живеят без храна и вода и се хранят само от енергията на мястото. Техните жизнени функции са забавени до предела, но технически те са все още живи, и съшествуват с хилядолетия! 
 
През 30-те години на 20-ти век Хитлер изпраща няколко стабилно финансирани експедиции, които да разгадаят тайната на пещерите на Тибет.
Мистична енергия е спирала изследователите и техните придружители от SS. Според дневниците, когато влезли в определени пещери всички изпитвали пронизващо главоболие и не можели да продължат. Странните физически болки и психически стрес са подробно описани и в кнингите на проф.Ернст Мулдшев "В търсене на града на боговете - в обятията на Шамбала". Мулдашев е несравним учен-офталмолог, като е първият лекар присаждал очи и е възвърнал зрението на стотици незрящи хора. Той е и шампион по ориентиране и провежда редица експедиции в Тибет, изследвайки именно феномена на хората Сомати.
През последните години китайците /новите „господари“ на Тибет“/ провеждат сериозни проучвания и експедиции в пещерите на мистичното място /въпреки острите протести на местни монаси, които редовно се самозапалват, както и остри критики от духовния водач Далай Лама./


г
Пещерите Пиянг са обект на една от новите научни експедизии на водещия китайски археолог Д-р Лу Кай Шек.
Преди седмици, изследователският екип на д-р Шек се натъкна на изумителен стенен барелеф в една от пещерите, който е датиран от експертите от около 700 г. сл.н.е.
 ф

Прекрасни цветове и епични истории са изобразени на изгладената стена на пещерата.
Освен, че красиво, това произведение на изкуството съдържа разказ на древния език на тибетците наречен Калхи. Част от това, което е написано е особено интересно за нас българите! 
Ето какво успяват да преведат специалистите от древния скален надпис:


ф
Древен пътещественик от народа наследник на боговете дойде в земите ни! Благородник в двора на Котис (Пряк превод от езика Калхи на древногръцки Κότυς – Името на Тракийски владетел, царувал по българските земи от 381 до 359 пр.н.е.!!!!), смел и смирен, пътувал с „цикли на небето“/може би имат в предвид лунни или слънчеви цикли – може би години/ за да достигне до светлината (образованието, проглеждането – други значения на думата на древния език).
Или на по-прост език:
Пътешественикът е пътувал с години докато стигне до тези места!
Този благородник ще се върне от САРСАН думата, която се смята, че значи Нирвана на древния език– състоянието на пълна душевна и енергийна хармония, в която живеят вечните обитатели на пещерите - състоянието, което им позволява да са физически живи на практика вечно!“. 
 ф

Тибетска мумия със запазени жизнени функции!
Следващият откъс е изумителен: 
Преводът е директен от езика Калхи, не може да бъде по ясен:
Смирения благородник ще се завърне в земите на рождението на новия(цивилизования) човек, в земите на dānu /ДУНАВ!!!/ /Българската цивилизация е най-старата в света/, и ще поведе натъжения си народ към духовен и енергиен просперитет  /думата също има конотация на ВЛАСТ/.


ф
Или по-просто казано:
Пътникът ще се събуди и ще се върне в земите на Дунавската цивилизация /ЗЕМИТЕ НА БЪЛГАРИЯ!/, ще оглави народа и България ще просперира, а може и да ръководи света!
Последните думи са акцентирани и изографисани със специален подчерг:
Водачи на света! 
/Дали не значи, че българите ще станат лидери на света?!/
Точно около надписа има нетипични за културата от тори регион и период символи, които след внимателна инспекция са подобни на тези, намерени по древните могили у нас и досущ като тези, които виждаме на Розетата от плиска!
 ф
 
 

Даже и Д-р Шек коментира по научния китайски ТВ канал SFE, че най вероятно става въпрос за древен европеец от балканите, който спи в пещерите от хилядолетия и който, според легендата ЩЕ СЕ СЪБУДИ И ЩЕ СЕ ВЪРНЕ ПРИ НАРОДА СИ, ЗА ДА ГО ПОВЕДЕ!


г
Неоспоримо е, че става въпрос за пътешественик, който е дошъл от най-древната цивилизация, тази на древните българи!


 



Изследванията на пещерите продължават!


*********************


User Avatar

User Avatar
User Avatar

ЛУНАТА, ЗВЕЗДИТЕ И


КОСМОСА (част 2.)


 


 


Проблемите на НЛО, звездното оръжие и странната смърт на учените

                                        Вимал Дазибай  и  проф. Аршад Шариф.

                  мистерии, пропаганда, заблуди, любопитни факти и затъмнения



     - 1959 година. Специалистите от НАСА зафиксирали сигнали от неизвестен спътник на нашата планета. Спътникът, получил името “Черният принц” бил преследван две десетилетия от американски и съветски космически апарати, но безуспешно.

- 1961 година. В работата по проекта ОЗМА, групата на доктор Франк Дрейк прослушвала сектора на звездата Тау-Кит. Били прехванати ясни кодирани импулси. После се намесил Пентагонът, заявявайки, че учените са хванали предаване от секретна военна радиостанция. Учените не повярвали на обясненията. Астрономите провели още две програми на търсене- ОЗМА-2 и ОЗМА-3. И всеки път имало “нещо”. По-нататъшната работа обаче се изродила в безкрайни спорове.

В архивите на изследователите, занимаващи се с т. нар. аномални явления могат да се намерят немалко интересни свидетелства на тази тема. 

- В 1929 г. например, “чуждопланетни” сигнали хващали не радиотелескопите, а обикновените радиоапарати на вълна 75 метра. Някой, наричащ себе си Никомо, в течение на дълго време на различни езици чел обръщение на Коалиционния отряд наблюдатели (КОН) към жителите на Земята. Никомо съобщавал, че в околностите на нашия галактически куп действа гравитационен циклон, способен да унищожи живота на всички планети, намиращи се в неговия обсег и призовал човечеството да влезе в Коалицията, за да може тя да окаже помощ на Земята в подготовката към преодоляване на опасното явление. 

Дали това не е било шега?

Даже ако това е било шега, то тя е  извършена от някой много талантлив и образован човек,все пак е знаел няколко езика. В съобщението се привеждали сведения, известни и до днес само на ограничен кръг от специалисти-физици и астрономи.

Нещо подобно се случило на 27 януари 1977 г. в Англия, югозападно от Лондон. На територия от около 120 квадратни километра внезапно било нарушено приемането на телевизионни сигнали. Изображението от екраните изчезнало и непознат глас изрекъл, че той е представител на извънземна цивилизация, че човечеството е тръгнало по погрешен път, че земляните трябва да унищожат оръдията на злото, и че не е останало много време…освен терористите,този начин за внезапно излъчване не е приоритет на никой друг радиолюбител. Военните много рядко прекъсвали предавания и филми, за да съобщят някое важно и неотложно съобщение по ефира....

Полицията активно се заела с издирване на непознатия и гръмогласно обещала в най-скоро време да го изправи пред съда. А после срамежливо и скромно вдигнала ръце и се предала - преследването не дало резултат.. Специалистите от лондонската телевизия, участвали в разследването казвали, че даже не си представят по какъв начин шегаджията успял да осъществи своето предаване -за тази цел била нужна добра и висококачествена техника и скъпоструваща апаратура.....

Първият официално регистриран случай на получаване на загадъчни сигнали от космоса е датиран през 1889 година.                   Това се е случило в колорадската лаборатория на Никола Тесла.

- 1921 година. Гилермо Маркони приема странни сигнали.

- 1928 година. Научният печат съобщава за тайнствено “радиоехо” от някакъв обект, разположен зад пределите на земната йоносфера.



Учените, работещи над секретни космически проекти за защита от чуждопланетни нашествия умират при загадъчни обстоятелства. Защо?



    Това се случило през октомври 1986 г. в Бристол. Мъж в елегантен костюм завързал въже за едно дърво, другия край на въжето – за шията си, качил се в своята кола и потеглил рязко. Смъртта настъпила моментално. Полицията намерила у загиналия документи на името на проф. Аршад Шариф. Вестниците писали за самоубийство. И никой не се заинтересувал от странния факт, че проф. Шариф пропътувал сто километра от своя дом в Лондон, само за да се самоубие в Бристол.

Само няколкo дни по-късно още един лондонски професор Вимал Дазибай пропътувал същия път, за да се хвърли с главата надолу от Бристолския мост. Интересно съвпадение, особено ако вземем под внимание, че и двамата учени работели над един и същ проект – английска правителствена програма, аналогична на американската “Звездни войни”. И още нещо – и Шариф, и Дазибай се интересували от НЛО…

Известният американски писател Сидни Шелдън решил да проведе самостоятелно разследване. Той изяснил, че самоубийствата на Шариф, и Дазибай съвсем не са били единствени. Загадъчен мор покосявал английските специалисти, занимаващи се с проблемите на НЛО и звездното оръжие:

От Януари 1987 година до май същата година били регистрирани осем самоубийства на учени занимаващи се с изследване на сигнали от НЛО-причина за смъртта - неизвестна.Странно повторение или съвпадение....

Никой няма да се отнесе с нужната сериозност към една такава информация… освен психиатрите.

Накрая ще разгледаме още един интересен факт. Преди време учените Щермер и Ван дер Пол открили загадъчно радио - ехо от изпращаните към небето сигнали, сякаш някакво тяло ги отразявало обратно на Земята с различна периодичност. Тогава специалистът по извънземни цивилизации Р. Брейсуел предположил, че това е дело на чуждопланетен разум, чийто творения се въртят на орбита около нашата планета.

Всъщност ни е не знаем какъв брой от сателити се върти в орбитата на Земята. Ни е само сме "запознати" с това,което учените астрономи са ни казали,че именно сателити и космически станции се въртят в орбита,а другите тела в и извън орбита - те какви са и на кого са? Спътник ли е луната, вселенски кораб  или е космическа станция?

Погледнете нощтно време към "небето" и ни кажете къде виждате Марс?

Още малко любопитни факти:

Венера се вижда като звезда - звезда Зорница (вечерница) - така са я наричали древните хора и нашите деди.

Диаметър на Земята е  - 12 756 км.

Диаметър на Венера - 12 400 км. 

Диаметър на Марс е - 6 770 км.

Една година на Земята е = 365,25 денонощия (орбитално въртене около слънцето)

Една година на Венера е = 225 денонощия (орбитално въртене около свънцето)

Една година на Марс са 687 денонощия (орбитално въртене около слънцето)

Една година на Меркурий е = 88 денонощия. (орбитално въртене около слънцето)

Юпитер обикаля около слънцето за 11 (земни) години и 9 месеца.

Халеевата комета обикаля около слънцето за 75 земни години.

Халеевата комета има една огромна елипсовидна орбита която е отдалечена от слънцето на 2000 милиона километра,елипсата е разтеглена на североизток и пресича всички орбити на планетите- Уран, Сатурн, Юпитер, Марс, Земя, Венера и Меркурий. Всяка от тези планети е отдалечена на стотици милиони километра една от друга и от слънцето. Така е било преди милиони години и от тогава до сега нищо не се е променило, нито орбитите на планетите имат промяна, нито орбитите на кометите са се променили някакси. Няма зависимости помежду им и всички катаклизми които уж са станали по време на пресичането на орбитите преминавайки на стотици милиони километра от планетите, кометата Халей едва ли има някакво значение за Земята и съоръженията на хората.Орбитата на Халей преминава най-близко до Меркурий - едва на  65 милиона километра от най-близката територия на планетата.


Нещо,което малко хора знаят.

* Орбитата на Земята се пресича на всеки 450 денонощия (15 месеца) от първата изкуствена планета Х, доближава планетата Марс на 25 милиона километра.Тази изкуствена планета е засечена през 1959 г на 02.01. 

Слънчеви и лунни затъмнения-

* когато луната се намира между слънцето и земята се получава пълно и частично слънчево затъмнение.

* когато между слънцето и луната се намира Земята, се получава пълно лунно затъмнение.



        За любознателните

Уран обикаля около слънцето за 84 земни години.

Кометата Енке пресича всички орбити на планетите най-близки до слънцето - земя, венера, марс, меркурий, обикаля в елипса слънцето.

Луната има диаметър по екватора - 3470 км. (разстоянието от София до Лисабон е 3450км)

Меркурий е най-близо до Слънцето,но учените не ни занимават с този мъник, а търсят планетата която е първородната за човеците, поне така е закодирано в митологията. Планетата Марс, какво има там и защо сигналите уловени от тази посока са вредни?  

 

 


=========================­====================


 


 


 

User Avatar

ЛУНАТА, ЗВЕЗДИТЕ И


КОСМОСА (част 1)


 


 


  Магнитна атмосфера на Земята

Древните са наричали небето Фирмамент (или Небосвод) по една нелоша причина: то е било фиксирано. Част от небосвода са всички етерни връзки (нива), които заобикалят планетата, както пластовете на лука. Адептите и Виждащите, които са пътували извън тялото си, знаят за съществуването на тези нива, изградени от твърд етерен материал (или „твърд магнитен” материал, от който са изградени като цяло етерните области..

Тези твърди слоеве от Оргон са изградени от т.нар. Етерен лед. Той плава върху магнитната атмосфера на Земята, която всъщност е изключително плътна. Различни типове етерен лед плават на различни височини. Най-ниското ниво е около 300 м дебело, и плава на около 300 км височина. То е геостационирано – т.е. синхронизирано е на същата честота на въртене като земната. Следващия пласт, изграден от по-лек лед е на височина около 1000 км. Третото е на около 3000 км. Четвъртият пласт е на ок. 8500 км. височина, като той не е геостациониран – върти се по-бавно, без връзка със земната повърхност. Петият слой е на около 30 000 км. Шестият е на 100 000 км височина, а седмият – на около половината път до лунната орбита. Хора, които са запознати с разположението и живота в тези пластове твърдят, че регресивните души обитават ниските етерни слоеве, а ангелските души са населили трите най-високи ... 

При бюря, крилата на самолетите които летят на 10 000 метра височина - замръзват.Това е причината за нелепите катастрофи отнели живота на хиляди невинни жертви от години насам. Новите технологии на НАСА не могат да помогнат.Катастрофи заради замръзване на самолетните крила, все още стават. 



Скритата действителност за луната



Защо снимките на НАСА за луната са с черно небе? Къде са звездите?

Има цивилизация от човешки същества, които живеят на Луната. Това е най-голямата и най-добре пазена тайна на Земята.

Близката страна на Луната, това е страната, която гледа към Земята, изглежда пуста и необитаема.

Далечната страна (тъмната страна) на Луната, която има атмосфера с въздух за дишане, също така има реки, езера, планини покрити със сняг и живот, такъв, какъвто го познаваме тук на Земята.

Повечето от погрешните схващания на човечеството за Луната са ни били внимателно и системно втълпявани в продължение на хиляди години.

Учените казват:

" Всъщност, ние нямаме идея каква е плътността на Луната, ние само предполагаме, че плътността е 3.3 gr/cm3, защото това е единственото обяснение видимо за нас в този момент. Изглежда логично.

Точно както нямаме представа каква е плътността на Земята. Ние правим предположения, че е 5.5 gr/cm3 и казваме „Ами тя трябва да бъде 5.5 gr/cm3, тъй като лунната е 3.3 gr/cm3 и лунната гравитация е една шеста от тази на Земята, така че няма друг вариант.“ О да, и експеримента на Кавендиш с 2 твърди сфери метал. Този експеримент определя гравитационната константа в гравитационното уравнение на Нютон, което след това се използва за определяне на масата на Земята.

И разбира се, те съставиха хипотеза за вътрешно и външно желязно ядро на Земята, за да измислят плътността, за която им лисват доказателства.

Така че всъщност ние не знаем реално каква е земната плътност.

Научната общност твърди, че почти всички луни и сателити на планетите от слънчевата система са „гравитационно заключени“ с техните планети-майки.И така има няколко теории за това как Луната е възникнала.-: тя е гигантски космически кораб, който е теглен от слънчева система в слънчева система с основна мисия да помогне за напредъка на по-малко напреднали цивилизации,...Много учени и астрономи в историята са предложили и/или вярвали, че на Луната има въздух за дишане, и че има цивилизация вероятно от човешки същества, които живеят на далечната страна.

През 1950 г. имало няколко мъже, пренебрежително наречени „контактьори“, които твърдели, че са били заведени на Луната в летящи чинии. Били им показани прекрасни градове с огромни сгради, много странни структури и конструкции; реки, езера, ливади и гори заедно с фантастична гледка, много наподобяваща Земята.

Двама от тези „контактьори“ са Джордж Адамски и Хауърд Менгер, които, без знанието на широката общественост стават тайни съветници на Пентагона. Хауърд Менгер твърди, че се е возил на влак, който бил „странно превозно средство, което няма колела и лежи окачено на около един фут над медна магистрала, която минава зигзагообразно през терена и се губи от погледа.“ Той допълва: „Ние се качихме на влака и скоро се плъзгахме безшумно над магистралата. Докато пътувахме можехме да гледаме навсякъде около и над нас...“




архив на ВВС от 19 век 

(Изображение от архива на BBC News) - сн. 88  Рисунка от 1895 г. на златна мина в Операция на Луната от Константин Циолковски „Dreams of the Earth and Sky“ (1895)

Каквато и да е истината, със сигурност има фотографски доказателства от руския Zond, Lunar Orbiter и снимки от мисията Аполо, които ясно показват, сгради, минни дейности и минно оборудване, заводи, куполи, кранове и в един случай, в кратера Аристарх можем да видим това, което изглежда е огромна 40-ина км. в диаметър, шестоъгълна, куполообразна структура, излъчваща или обградена от странно синьо сияние.Тази синя светлина е описана от един ядрен физик като „ефекта Черенков“, който е в резултат на радиация влизаща в контакт с молекулите на въздуха. Съвременната наука твърди, че Луната е безвъздушна – въпреки че има атмосфера, тя е толкова малко, че на практика е вакуум. Те подкрепят това твърдение с формула. Луната има една шеста от гравитацията на Земята и освен това твърдят, че никакъв въздух за дишане не може да бъде държан с толкова малко гравитация.




Ако се изкаже предположение за атмосфера ставаща за дишане, традиционната наука контрира това твърдение с факта, че няма затъмнение на звездите минаващи зад Луната, което доказва, казват те, липсата на атмосфера. Ако вие изкажете предположение, че атмосферата може да бъде много, много чиста, без прах и други частици и височината на атмосферата може да не е достатъчно голяма, за да видите всъщност затъмнение, те го отхвърлят с: „Ами всички научни данни от всички лунни сонди и астронавтите от Аполо?“




във сп."Вярата" има теза свързана с Луната -

И в това е въпросът за това дали има или не повече от една шеста гравитация и/или атмосфера, която може да се диша на Луната: Кой е прав? Контактьорите, които казват, че има цивилизация на Луната, с гравитация и атмосфера, която може да се диша или традиционната наука, с всичките си сонди за милиарди долари и показанията на астронавтите от Аполо, които твърдят, че са били там? Един от тези астронавти, Бъз Олдрин имаше да каже това за чувството да си на Луната: „За Бога не знам, просто не знам. Измъчван съм от този въпрос от деня в който напуснах Луната.“ Едгър Мичъл имаше да каже това: „Някак си не мога да съживя чувствата, които имах докато бях там, въпреки че мога да си спомня мислите и действията си“. И Нийл Армстронг няма какво да каже за това, че е първият човек на Луната. На 25-ата годишнина от кацането на Луната на Аполо 11, той каза: „(там са) откритията са на разположение за тези, които могат да премахнат един от защитните слоеве на истината. Има места където да отидеш отвъд вярата.“




Традиционната наука, 

допреди няколко години твърдеше, че неутралната точка е на 40 000 км. от Луната и според закона на Буйо/Нютон за обратната пропорционалност, който гласи: „Всяка физическа величина или сила е обратно пропорционална на квадрата на разстоянието между нея и източника, специално, гравитационното привличане между два масивни обекта, освен че е право пропорционално на произведението на техните маси, е обратно пропорционално на квадрата на разстоянието между тях.“ Гравитацията на Луната при това положение би била 1/6 от земната. Но има няколко проблема с числото 40 000 (км.).

„На 70 000 км. от Луната, лунната гравитация упражняваше сила равна гравитацията на Земята на 321 800 км. разстояние“ – Вернер фон Браун (списание Time, 25 юли, 1969 г.)......Това е от книгата на Евгений Сърнан „The Last Man On The Moon“ написана заедно с Дон Дейвис:(Наближавайки Луната) „Беше неделя, 9 декември и ние бяхме в здравия захват на Луната само на около 60 000 км. и се приближавахме с всеки момент.“......

Това е от книгата на Майкъл Колинс, „Carrying the Fire An Astronaut's Journeys“:(На връщане от Луната) „Хюстън докладва в момента в който напуснахме сферата на влияние на Луната. Това означава, че въпреки факта, че сме само на 63 000 км. от Луната и все още на 280 000 км. от Земята, земното претегляне е взело надмощие и математическото уравнение сега отчита факта.“....Реджиналд Търнхил, „The Moonlandings“:(Наближавайки Луната) „Скоро след това беше постигнат нов етап от космическия полет. Като топка подхвърлена нагоре, космическия апарат се е забавял постепенно, докато неговата скорост не паднала до 4 383 км/ч. и неговата позиция била 326 345 км. от Земята и 62 590 км. от Луната.

За първи път, човек достига точката, където влиянието на гравитацията на Земята е по-малко от това на друго небесно тяло. Сега влиянието на лунната гравитацията беше по-голямо и скоростта на кораба започна да се увеличава отново, докато той падаше към Луната.“




Признавам си, че тези неща,които сега ще прочетете си ги пазих в тайна,само за мен.Но,днес ми блесна една идея, че ако споделя с всички вас това,което знам за вселената - космос и всичко което ни заобикаля и го публикувам, ще се почувствам по-добре и няма да се чудя, защо някои хора се поддават на манипулациите на журналисти,търсещи "силни усещания" като публикуват нелепи лъжи и търсят повече сензация, от колкото истината в мрежата.

 

Ето причината за това, учените да мислят че на луната няма атмосфера

През 1856 г., Петер Андреас Хансен, много уважаван датски математик и астроном, предложил на Кралското астрономическо общество, че Луната не е сферична, а е елипсовидна, с по-дългата си ос насочена към Земята. На база на това много малко несъответствие между наблюдаваната позиция на Луната и предсказаната й позиция от изчисленията, той съставил хипотеза, че гравитационния център на Луната не е в геометричния й център, а всъщност се намира с 59 километра по-далеч от повърхността й.

Неговата теория била, че полукълбото обърнато към Земята ще бъде издигнато над средната височина на лунната повърхност и ще бъде без атмосфера, защото атмосферата ще търси по-ниска надморска височина. Но предложил, че противоположното полукълбо, полукълбото с по-малка надморска височина, може да има атмосфера и не е невъзможно да съществуват растения и живи същества.....

Джон Лиър

Моето мнение е, че Луната е интересно място имащо почти всичко, което имаме тук на Земята; гравитация равна на нашата; въздух за дишане; цивилизация много по-напреднала от нашата; гори, езера, поляни, реки, много високи покрити със сняг планини, красива и вдъхновяваща природа, градове, мостове, магистрали, огромни структури за чиято цел можем само да гадаем.




учени без свян и съвест нападат доказани и недотам доказани хипотези,без да чуят мотивите защо тези хипотези трябва да си коментират и от хората които не са  научни работници. 

ето мнението на един такъв отхвърлен учен:

 - Човешкия проблем с необикновените идеи е че те често подкопават фундаменталните предположения върху които са базирани толкова много други изследвания. Ако се появи необикновена идея с достойнства,обикновено само един или няколко души подпомагат новата концепция,докато има много които са чели, експериментирали, обмисляли, публикували, инвестирали средства, време и енергия в резултат на старите теории, които вече биха имали нужда най-малкото да бъдат ревизирани или дори счетени за остарели и извадени от употреба.

Какво се случва ако някой учен има достатъчно влияние да говори пред голяма група свои колеги относно необикновена идея? Това се случи с мен на Колоквиума на Международния Астрономически Съюз в Лион, Франция през 1976г., където за първи път говорих пред мои колеги за хипотезата за експлодиралaта планета (става въпрос за доказателства за бивша планета от Слънчевата система експлодирала наскоро от астрономическа гледна точка, оставяйки зад себе си хиляди фрагменти, които ние наричаме малки планети и комети – бел. пр.). Бях широко разпространил обширни копия за коментари преди моята реч. Без да бъда уведомен известен брой колеги бяха „уредили” с председателя на форума да бъдат призовани трима специалисти, които да представят подготвени опровергателни бележки. След това председателят се опита да прекрати всякаква дискусия, въпреки че поне дузина колеги искаха да зададат въпроси или да направят коментари. Така че един виден специалист се изправи и декларира: „На базата на това, което чухме тази теза със сигурност е без всякакви основания и може да бъде отхвърлена!” Отговорът беше емоционални ръкопляскания и радостни възгласи (без прецедент за научното тяло) и незабавното прекратяване на сесията, отлагайки оставащите планирани презентации. Толкова за претенцията за обективност - След като една парадигма (стандартен модел който има последици в много голям обхват) стане широко приета, повечето учени придобиват стимул да я запазят както си е. В допълнение модерното познание е станало толкова обширно и се натрупва толкова бързо, че става много трудно дори невъзможно за сам човек да оспори парадигма. Историята на конфликта през последните 200 години особено Олберс, Лагранж, Нюкомб, Браун и Патерсън, Картър и Кенеди и Овенден, закона на Тициус Боде за разстоянията между планетите; Алтернативата на Овенден – хипотезата за най-малкото съпротивление; динамика и пространствено разпространение на астероидните орбити; теорията за сблъсъка и вероятностите, сигнатури за експлозии сред изкуствените сателитни орбити около Земята; празнините на Къркууд, гравитационни сфери на влияние, приливни сили за малки тела, теория за резонанса, метеоритни потоци, свойства на метеорите навлизащи в земната атмосфера; сектори от зодиакален прах, астероидни семейства; Облакът на Оорт, теорията за „вътрешната сърцевина”; теорията за поясът на Куипер; хипотезата за слънчевата мъглявина; теории за произхода на кометите; динамика на преминаващите звезди; галактически приливни сили; гигантски молекулярни облаци; физически свойства на кометите като формиране и яркост на опашките; химическо изобилие; статистика на орбиталните елементи; съотношение на физическите и орбиталните свойства; спектър на всички вълни; светлинни извивки; комети минаващи близо до слънцето....изотопни аномалии; формиране на въглеродни изотопи и диаманти; огнени кълба; междузвездни водородни облаци; рентгенови и екстремни ултравиолетови фонове; изригвания на гама лъчи; взаимодействие на материя и антиматерия.....

Някои от идеите изложени в главата „Произхода на Слънчевата система и Човека” от моята книга „Тъмна материя, Липсващи планети и Нови комети”, са чиста интелектуална спекулация. Въпреки това аз съм убеден че няма нищо нередно в тях като жизнени хипотези за нашия произход и че имат право на същото подробно разглеждане от Научния Метод, както други по-конвенционални теории за произхода.По един своенравен начин, който ядосва консервативните учени, упоменатите по-горе условия ще променят баланса на доводите фундаментално в голям брой случаи на изследвания стоящи на границата на науката, където има несъответстващи данни. Това е така, защото един катаклизъм или друго необикновено събитие често ще бъде достатъчно да обясни множество феномени, които иначе биха изисквали индивидуални обяснения. Това понякога се нарича „теория на катастрофата”. -Tom Van Flandern

Томас Ван Фландърн (1940-2009) – американски астроном специализиращ в небесна механика и открит защитник на различни неортодоксални възгледи.

 




нещо много важно



ЗВЕЗДИТЕ НЕ СЕ НАМИРАТ В НАШАТА - ЗЕМНА АТМОСФЕРА - те са във вселената (космос)

защото земната атмосвфера се простира на  около 40 000 - 50 000 км, а след това е космос където са звездите

планетите се намират според учените във вселената Млечен  път, но това твърдение не е истина. Звездите са навсякъде. Всички планети плуват в космическия въздух, затова трябва всички звезди според траекторията си да се виждат от всички планети които се намират в тази вселена. 

ЛЪЖА е това твърдение,че щом на една планета няма атмосфера, то и звездите няма да се виждат. 

Освен това планетата не е затворен кръг, и небето не е твърдо - небето е ефир - въздух напоен с магнитни и електронни частици и благодарение на сателитите които улавят тези ел частици ние гледаме ефирна телевизия, говорим по телефона и летим безопасно във въздуха с парашути, вертолети, планери ракети самолети...

Скептиците искат да повярваме че на Луната няма атмосфера, затова звездите не се виждат.Ако Луната е планета - защо тогава няма атмосфера? Само спътниците които летят около земята нямат атмосфера, те са изкуствени и като летят през тях не се виждат звезди макар че летят в космоса - космическия ефир - електромагнитни частици, те именно привличат или отдалечават предметите,планетите, каменните отпадъци от изгорели звезди...а знаетели че милиони тонове отпадъци от космически апарати, сателити, изгорели звезди,комети, метеорити и др.всяко от тях със собствена орбита се движи в пространството и не, не заплашва никоя планета, макар че по някога орбитите им се пресичат. Само и единственото което може да ни падне на "главата" от космоса са малки неизгорени каменни частици,които не са чак толкова опасни,колкото ги описват във вестниците паникьорите и любителите на сензации.Има метеорити съставени от газове и камък които преди да паднат от небето, изгарят по-голямата си част в космоса (150 000 км.височина), след това в следващата 80 000, след това на 50 000, и накрая навлизат в нашата земна атмосфера която е на 40 000 км.височина, и това което остане пада някъде без посока със средна скорост от 100-150 км/ч както оня буклук изтърсил се върху площта на руското езеро, а руснаците се паникьосаха че ги нападат н.л.о. Не съм против извънземните, но съм сигурна че те се появяват само в сънищата ни. Като имате предвид че, самолетите много рядко летят на 15 000 метра височина в атмосферата и до сега няма наранени от падащи предмети,комети....

иначе по вестниците щяхме да четем непрекъснато такива новини,как еди - кой си самолет бил ударен от падащ свободно метеорид и нанесъм стотици поражения и т.н....иначе знаем и от научните трудове на астронавти и астрономи, че в нашата атмосфера падат частици, прах, боклуци от космоса със стотици килограми на всеки час и...никое човешко същество до сега не е разбрало това нали? ако някой като мен,любопитко, не се заинтересува и не побликува това,което е открил,чак тогава човеците разбират че от небето падат радни неща,които по никакъв начин не са опасни за здравето ни. По - опасно може да ни застигне ако от покрива на някоя къща се изсипат керимиди върху главите ни,тогава може да настъпят неприятни моменти. Но прах има навсякъде и ние я дишаме без маски на усти, този прах в повечето случаи е...космически, остатък от падащите каменни парчета боклук от космоса.

 


 


=========================­==================


 


 


 

User Avatar

Проф. КЕН


ДЖОНСТЪН: НА


ЛУНАТА БЯХА


ОТКРИТИ РУИНИ ОТ


ИЗКУСТВЕН


ПРОИЗХОД И


ТЕХНИКА ЗА КОНТРОЛ


НА ГРАВИТАЦИЯТА


 


Бивш служител на НАСА твърди, че на лунната повърхност са били открити “древни руини от изкуствен произход” и неизвестна досега техника за контрол на гравитацията.


В продължение на 40 години правителството на САЩ е пазило в тайна данните за това, какво действително са намерили американските астронавти, които са кацали на Луната.


Бившият шеф на фотографския отдел на лунната лаборатория на НАСА проф. Кен Джонстън каза, че има снимки, с които може да докаже, своите твърдения.


Според Джонстън, на фотослужбата е било наредено да унищожи всички снимки на обекти, открити на Луната, но той, в нарушение на заповедта, тайно е запазил няколко снимки, които ще бъдат показани по време на пресконференция във Вашингтон.


Заедно с проф. Джонстън на пресконференцията ще говори и бившият консултант на НАСА, известен в САЩ популяризатор на различни “космически мистерии” – Ричард Хоугланд. Хоугланд и Джонстън също така възнамеряват да представят документи, доказващи по тяхно мнение, въпреки общоприетите представи за гражданското естество на дейността на НАСА, че


 


 


главната американска космическа агенция всъщност е прикрито “отбранително ведомство на САЩ”,


създададено с идеята без контрол от страна на Конгреса да засекретява важна научна и техническа информация.


Според Хоугланд


американските астронавти са могли тайно да доставят от Луната на Земята образци от “много напреднала технология”,


поради което водещи страни в света, след почти 30 години почти никакъв интерес към Луната, сега отново могат да бъдат въвлечени в нова лунна надпревара. .


 


“Благодарение на невероятните технологични открития, които според нашите данни НАСА е направила на Луната по време на програмата „Аполо”, доставила на Земята и след това държала в тайна цяло едно поколение, тази нова надпревара ще има изход, който, за разлика от първата (космическа) надпревара между САЩ и СССР за политически престиж преди 50 години, ще определи съдбата на всяко човешко същество на Земята,“ – се казва в изявление на Хоугланд, който в годините на програмата “Аполо” е научен съветник в телевизия CBS.


Хоугланд и Джонстън не изключват, че САЩ сега неслучайно форсират старта на новите “совалки”, за да се върнат към тази програма и да преминат към новите космически кораби Constellation, които ще позволят на НАСА да кацне на Луната, като се отчита, че Русия също обяви, че планира да изпрати астронавти на Луната до 2025 г., както и да изгражда база там.


“Откъде е това международно внимание към лунната програма в 21-ви век, след като повече от 30 години луната напълно бе игнорирана? Може би “Аполо” намери на Луната “нещо” много важно, което НАСА е забравила да ни каже “ – се казва в прессъобщението.


Хоугланд е съавтор на книгата “Тъмната мисия – тайната история на НАСА”, в която заявява, че заедно с лунните находки, американската космическа агенция крие някои други тайни, включително, например, откритите през 1976 г. от безпилотния апарат “Викинг” микроби на повърхността на Марс.


В същото време друг съавтор на книгата – консултантът по аерокосмически инженерни технологии Майкъл Бара в отделно съобщение за печата признава, че известният в САЩ и в чужбина експерт по космоса и научен наблюдател Джеймс Oберг от NBC е разкритикувал твърденията на Джонстън за запазените от него лунни снимки.


В свое възмутено послание до Лабораторията за изследване на реактивното движение, Oберг нарича изявлението на Джонстън за НАСА “луди обвинения”.


Нито един официален представител на САЩ не коментира засега твърденията на Джонстън за запазените от него лунни снимки.


 


=========================­================


 


 


 

User Avatar

Въздействие на НЛО


върху земната


техника


 


     Почти при всички описани случаи на срещи с НЛО в близост до последните се е наблюдавало прекъсване на радиовръзката и смущение в навигационните уреди на самолетите, спиране на двигателите с вътрешно горене поради отказ на електрическата система на автомобилите, както и прекъсване на електричеството в жилищните сгради.

     Вследствие на регистрираните мощни излъчвания от НЛО, разпределени в целия електромагнитен спектър, е възможно да възникнат смущения в радиовръзката и другите електронни системи. От чудовищните магнитни полета на НЛО до 200000 оерщеда компасите също могат да излязат от строя. Редица случаи показват, че електричната система на автомобилите престава да работи под влияние на мощното електрично поле, създадено от двигателното устройство на летящите дискове. От физиката е известно, че протичането на ток в проводниците се обуславя от движението на свободни електрични заряди под действието на насочено електрично поле. Възможно е, когато силното електрично поле, създадено от НЛО, се окаже с противоположна насоченост спрямо полето в някои части на проводниците от електричната система на автомобила и се получи така, че се изравни с него по големина, токът да престане да протича. По такъв начин може би се блокира запалването на двигателите с вътрешно горене. Вероятно фаровете и осветлението на автомобилите престават да работят именно под влияние на такова въздействие.

   Друг вид въздействие на НЛО върху земната техника се е наблюдавало при срещи от така наречения III вид, при които летящите дискове посредством силно магнитно поле повдигат леки коли във въздуха, като след известно време отново ги пускат на пътя. Такива случаи има наблюдавани в САЩ, Англия и Австралия. Обикновено след похищението върху купетата на автомобилите са откривани малки блестящи, силно намагнитени кръгчета с диаметър от четири до пет сантиметра. Вероятно при тези случаи от НЛО са били пуснати силно намагнитващи лъчи, като впоследствие мощно магнитно поле е притегляло автомобилите към корпусите на летящите дискове. Подобни случаи на привличане и теглене са наблюдавани не само с автомобили, но и с локомотиви, теглещи влакови композиции в Русия, а също и с малки кораби. Последните са били влачени и теглени от НЛО в продължение на километри. Тези факти показват, че двигателното устройство на НЛО притежава огромен запас от енергия. Голямо внимание трябва да се отдели на факта, че в местата, където са пребивавали НЛО, са откривани често намагнитени скали, факт, който говори за наличие на чудовищно магнитно поле около НЛО, като се има предвид, че обикновените породи скали са немагнитен материал. Особен интерес предизвикват срещите на НЛО с преследващи ги бойни самолети. При тези случаи летящите дискове са реагирали по няколко начина. Те или са развивали внезапно огромна скорост, избягвайки от самолетите, или на свой ред в случай на атака са отреагирали чрез контраудар по някой от следните начини. Чрез топлинен микровълнов лъч са принуждавали пилотите на атакуващите ги самолети да катапултират. При опит за задействане на ракетите и оръдията от пилотите на борда на преследващите самолети електронните системи на оръжията, както и радиовръзките биват внезапно парализирани чрез мощно електромагнитно поле, излъчено от НЛО. Подобен е случаят над Иран през 1975 г., когато ракета "въздух-въздух", "Арм-9" не е могла да бъде изстреляна от "F-5" срещу НЛО.
    При ракетна атака от самолети и зенитни комплекси срещу НЛО изстреляните ракети мигновено били посрещани и унищожавани от свръхтънък мощен импулсен лъч, въздействащ върху бойната глава на ракетата. Такъв проблясващ лъч е бил заснет на суперчувствителна филмова лента от камера на самолет лаборатория на ВВС на САЩ, летящ в близост до НЛО. Впоследствие филмът е бил пуснат на бавна скорост, а характеристиките на лъчите, изпуснати от НЛО, са били анализирани от военното командване. Подобно изследване е било извършено на 25 декември 1976 г. след поява на голям НЛО над база на НАТО.

    Съществуват и случаи на контраатака от страна на НЛО, при която атакуващият прехващач се е разпадал на съставните си части. При тях летящият диск се е приближавал с огромна скорост към преследващия го самолет, облъчвайки го с въртящи се намагнитващи лъчи. Вследствие мощните електромагнитни полета около НЛО в металния корпус на изтребителя са възниквали вероятно мощни огъващи и срязващи сили, при което самолетът се е разпадал. Подобни случаи има регистрирани в САЩ и Русия през петдесетте години. Така например през 1954 г. изтребител F-86 при атакуване на НЛО над територията на САЩ се разпада на съставните си части. Над Курилските острови при подобна атака руски изтребител също се разпада. От началото на шестдесетте години е постигната договореност между суперсилите НЛО да не бъдат атакувани. Тази договореност не се е отнасяла за останалите държави, които в най-добрия случай като този, станал над Техеран през 1976 г., са се консултирали със суперсилите. През март 1967 г. американски подслушвателни станции засекли разговор между кубински радарен пункт и пилотите на два изтребителя МиГ-21. Последните били изпратени за прехват на неидентифицирана блестяща метална сфера, втурнала се във въздушното пространство над Куба. Летците на МиГ-овете не успели да установят контакт с обекта и получили заповед от Земята да го свалят. След минута американската станция записала развълнувания глас на летеца от втория изтребител: "Водещият се разпадна във въздуха."

      Постигането на вероятна договореност относно НЛО между САЩ и Русия в началото на шестдесетте години е напълно обяснима. В началото на контактите с НЛО всяка от страните не е била напълно наясно дали всеки новопоявил се НЛО е извънземен кораб, или е нова разработка на другата суперсила. След надеждното установяване на извънземния произход на всеки новопоявил се НЛО се е стигнало до консултации и споразумения между великите сили.
     Макар и рядко, са регистрирани и случаи на отвличане на бойни самолети от НЛО с изследователска цел. При тях похищаващият НЛО е имал форма на огромен овален цилиндър с дължина до 500-600 метра. Самолетите са били всмуквани в корпуса му през големи правоъгълни люкове с широчина около 50 м'2 (6 по 8 метра). При редица срещи с подобни цилиндрични кораби над Полша, Русия и други страни, както и над Тихи океан, е отбелязано, че в предната си част те имат шест огромни люка по три от всяка на страните на цилиндричното тяло. Тези НЛО вероятно могат да носят в корпуса си до шест средноголеми разузнавателни дисковидни и кълбовидни апарата. Именно в хангарите на тези апарати са били вкарвани похитените изтребители.
Според разкази на военни пилоти, успели да се спасят от подобно отвличане, самолетите им са били привличани към НЛО чрез мощно, вероятно магнитно поле, като преди това около тях са се създавали насочени въздушни турбулентни потоци. Досега са регистрирани няколко случая на подобно отвличане над Камчатка, Австралия, Тихи и Атлантически океан. Отвличането е било проследено от редица радарни станции и разузнавателни спътници. Придвижването на похищаващия цилиндричен НЛО по-нататък е ставало с разположени в едната му страна двигатели, ускоряващи го до 100 км/сек. Съществуват предположения, че отвлечените самолети, както и други образци земна техника, са откарвани на бази на извънземните, разположени на Титан (един от спътниците на Сатурн) и на обратната страна на Луната (под лунната повърхност). Чрез подобна дейност може би извънземните контролират техническото и технологичното развитие на нашата цивилизация.

    При срещи с НЛО, при които последните са имали по-продължителен престой над къщи и сгради в непосредствена близост над тях, обитателите им освен ефектите на спиране на тока са почувствали трусове като при земетресение с честота 3,5-4,0 Хц. Тези трусове може би се получават в резултат на гасящите антигравитационни импулси на двигателите на НЛО, които компенсират слабите пулсации на земното гравитационно поле, имащи същата честота.


 


=========================­================


 


 

User Avatar

НЛО управляват


времето


 


Извънземните, които ни посещават със своите НЛО, чрез неконвенционалните качества на своите космически кораби доказват съществуването на невероятно напреднала технология, която им позволява да преодоляват непостижимите все още за нас междузвездни пространства. Като космични кораби от други светове със своя вид и поведение те непрекъснато демонстрират непознати за нас измерения и свойства, като управление на времето и пространството, видима материализация и дематериализация. Затова, че последните твърдения са факт, говорят редица случаи:

През 1975 г. в Чили капрал заедно с шестима войници от военен патрул спели край огъня, а двама стояли на караул. В четири часа и петнадесет минути сутринта единият войник от караула съобщил на капрала, че недалеч от тях са се приземили два ярко светещи във виолетов цвят обекта. Капрал Алмандо Валдес тръгнал да разузнае какви са тези светлини, но по думите на войниците от караула, щом се отдалечил на няколко метра, просто изчезнал пред очите им. Почти веднага двата обекта излетели в небето, като се стопили от погледа на войниците. След около петнадесет минути те отново се върнали. Капралът също се появил, целият треперещ, опитвал се да каже нещо, но гласът му бил някак глух и чужд.

Войниците твърдят, че Валдес бил казал: "Вие не знаете кои сме и откъде сме пристигнали, но ние скоро пак ще се върнем." Часовникът на ръката на Валдес бил спрял и показвал четири часа и тридесет минути, което съвпадало с времето на завръщането му, но датата била друга - с пет дена напред. Освен това лицето на Валдес, винаги добре избръснато, сега било така брадясало, сякаш наистина не се бил бръснал пет дена. Самият Валдес не можел да си спомни какво се е случило с него. Дошъл на себе си едва когато отново се озовал край огъня и се чувствал "много странно".

Капралът казал: "Бих искал и аз да узная какво се е случило с мен през тези петнадесет минути. Готов съм дори да бъда хипнотизиран, за да се извлече от паметта ми информация за станалото."

За аналогичен на описания случай, станал през същата 1975 г., съобщава главният редактор на китайско специализирано списание за изследване на НЛО фу Ченг. В него участват двама патрулиращи войници от военен лагер в провинция Юнан. По време на нощно дежурство над тях се появил огромен светещ с оранжева светлина обект, който осветил целия лагер. Единият от войниците отишъл да докладва за случая на дежурния офицер. При своето завръщане установил, че войникът, с който е бил на пост, безследно е изчезнал. Незабавно организираната голяма издирвателна акция не донесла успех.

Пет часа по-късно изчезналият войник неочаквано се появил. За учудване на всички войници за няколкото часа отсъствие брадата и косата му така били пораснали, сякаш не се бил бръснал и подстригвал с месеци.

Когато бил попитан от своя командир къде е бил през изтеклите часове, той нищо не могъл да си спомни. Съществуват предположения, че войникът е бил отвлечен от НЛО за по-далечно пътуване, при което е бил изложен на необичаен времеви феномен. При това, както в много подобни случаи, станали в Русия и САЩ, съзнателно от паметта му е изтрита информацията за преживяното през това време.

Ако се предположи, че НЛО се движат само с малки досветлинни скорости, феноменалните случаи като гореописаните не биха били реализуеми. От теорията на Айнщайн за относителността е известно, че при скорости, близки до тази на светлината, времето за пътуващия с подобна скорост се забавя (парадоксът на близнаците). Последният факт е доказан експериментално с помощта на монтирани на изкуствени спътници на Земята свръхточни хронометри, синхронизирани с атомни и лазерни часовници на Земята. Може да се предположи, че извънземните кораби, които посещават планетата ни, използват няколко режима на придвижване в пространството и времето.

При придвижване във времето вероятно се използват основно два вида преходи. Първият от тях би могъл да бъде в посока към бъдещето на локални пространствени събития. При този режим около апарата вероятно се създава мощно локално вихрово поле със специални физични характеристики, което се движи с основна хармонична скорост, съвсем близка до тази на светлината. Колкото мощността на полето е по-висока, толкова повече скоростта му е в състояние да се приближи до светлинната бариера, която за вакуума е 299792458 м/сек.

Респективно с приближаването към тази гранична скорост на електромагнитните вълни ускорението, с което апаратът пътува към бъдещето, се увеличава, като зависимостта е квадратична и се определя от формулите на Айнщайн, дадени в теорията на относителността.
При режим на пътуване към миналото скоростта на базисната ротираща вълна на вихровото поле около апарата вероятно би била близка до 1,41412.C, или приблизително 424 милиона метра в секунда. При достигане на тази втора гранична скорост времето за наблюдател в апарата би протичало почти със същата скорост като в нашето пространство, само че в обратна посока. За преминаване през енергетичната бариера C вероятно се използва втора ротираща прецесионна вълна, която е наложена върху първата, но се движи с много по-висока скорост. Втората вълна би създала тунелен ефект през бариерата C и би била хармонична на базисната скорост в тахионното пространство. Скоростите между C и 1,41412.C вероятно определят едно допълнително пространство, което е разположено перпендикулярно на светлинния конус на Минковски, третиращ бъдещето и миналото на събитията в нашето тримерно пространство.

При скорости, съвсем близки до тази на светлината, от порядъка на 300 милиона метра в секунда в това допълнително измерение времето за наблюдател, достигнал такава скорост, би протекло ускорено, но към миналото. С други думи, пътят към миналото на събитията в нашето тримерно пространство може би задължително би минавал през допълнително тримерно измерение, в което не всички физични закони запазват формата си. По-специално това се отнася за термодинамичните закони и ентропията. Скоростта на светлината играе ролята на граница между тези две тримерни пространства, нашето и допълнителното.

По-голямата част от втората половина на своя живот Айнщайн е отделил за създаването на математическия апарат, описващ именно допълнителното пространство, за което споменахме.

Освен разгледаните два режима на работа при пътуване към бъдещето и към миналото на нашето пространство вероятно извънземните кораби имат и режими на тунелни преходи при преодоляване на огромните разстояния между звездите в нашата Галактика. При тези преходи може би се използва преминаване през някое от октавните ни измерения. От малко по-напредналите цивилизации от нас вероятно най-вече се използва "Т"-пространството или тахионното пространство, за което се предполага, че е най-близкото до нашето октавно пространство. За момента може да се предположи съществуването на шест октавни пространства, всяко от които има и съответно допълнително. На тяхното разглеждане и на границите между тях ще се спрем по-нататък.

Максимално определената от Айнщайн скорост на светлината основно е валидна само за електромагнитните вълни. Ако НЛО използват за придвижване в пространството гравитационни вълни с носител тахиони вместо фотони, възможно е да достигат скорости, хилядократно превишаващи скоростта на светлината. Теорията, създадена от Айнщайн, Подолски и Розен, напълно допуска движение с подобни скорости, като се използват тунелни преходи, при които времето и другите параметри на пространството се превръщат в комплексни величини.

НЛО, идвайки от други звездни системи, отстоящи на разстояние, измервано със светлинни години, вероятно използват именно подобни скокове в пространството. При тези преходи е напълно възможно времето в корабите на извънземните да ускорява и забавя своя ход и дори в определени моменти да сменя посоката на своето протичане.

Нелинейното протичане на времето е регистрирано както при редица срещи от така наречения III вид, така и при директно изследване на полето в местата на кацане на НЛО. Оказва се, че в тези места свръхточни диференциални хронометри получават базова грешка от 1000 до 10000 пъти над нормалната, при което се регистрира ускоряване на времето с една стотна от секундата при секундни интервали. Нещо повече, в определена малка област от петното на кацане на НЛО е регистрирано увеличение на скоростта на протичане на времето с близо 50%. Тази активна област се намира обикновено на разстояние, равно на половината от радиуса на петното спрямо неговия център. По всяка вероятност на това място се разполага хроналният реактор, задвижващ кацналия НЛО.

Неслучайно хората, пребиваващи в зоната на приземяване на НЛО, получават забележимо ускоряване на пулса на сърцето. Друг интересен факт, който може да се отбележи, е, че при преминаване на светлинен лъч през мястото на кацане на НЛО последният се пречупва с няколко градуса. Ефектът е аналогичен на преминаване на светлина през водна преграда. Скоростта на светлината във водата е близо с една трета по-малка от тази във въздуха и от нея пряко зависи показателят на пречупване. В местата на кацане на НЛО времето вероятно протича ускорено и тъй като скоростта е пряко свързана с времето, за което се изминава определено разстояние, то и светлинната скорост се променя. Все пак ефектът на пречупване на светлината в местата на кацане на НЛО може и да се дължи на изменената диелектрична и магнитна проницаемост на въздуха, тъй като последните излъчват мощни електрични и магнитни полета.

Освен разгледаните случаи съществуват и такива, при които е регистриран обратният феномен. В едно съобщение от Австралия от март 1988 г. се описват неприятните преживявания на жена с трима синове, чиято кола е била разтърсена от пикиращо НЛО. Последният повдигнал леко автомобила, поразклатил го и след това го пуснал отново на пътя. Пострадали най-вече гумите. Хората избягали в близките храсти, докато НЛО не напуснал местопроизшествието. Австралийката после разказала, че, докато обектът кръжал над главите им, гласовете на тримата й синове звучали като на забавена магнетофонна лента.

Очевидно е, че подобни процеси на забавено излъчване и възприемане на звуци може да се наблюдават при по-бавно протичане на времето. Явно е, че представлявайки своеобразни "машини на времето", НЛО излъчват в околното пространство хронални вълни с различна плътност и посока. Що се отнася до наблюдаваните случаи на спиране на часовниците при поява на НЛО, то вероятно явлението се дължи на силните до двеста хиляди оерщеда магнитни полета, излъчвани от последните в околното пространство.

Понякога екипажите на НЛО вероятно извършват фрапиращи времеви експерименти с нищо неподозиращи хора. Такъв е случаят с Джони Лонифакс от щата Уайоминг в САЩ. При този случай екипаж на НЛО може би е изследвал максимално възможното ускоряване във времето, което човек може да понесе при преход в далечното бъдеще. За целта е бил избран здрав човек в напреднала възраст с неособени ангажименти.

При извършване на експеримента изследваният 47-годишен мъж за десет дена се превърнал в осемдесетгодишен старец. За изминалите десет дни в нашето време той бил изпратен в двадесетото хилядолетие (двестотния век) и върнат обратно. При това пътуване във времето на всеки изминат ден в полето на машината на времето човекът е остарявал с близо четири години. Скоростта на придвижване във времето е била около 2400 години, или 24 века за локален ден в нашето пространство. Но нека разгледаме как точно е протекъл предполагаемият експеримент.

Джони Лонифакс излязъл една сутрин както обикновено от къщата си, като казал на жена си, че ще се върне за обяд. След това се качил на поршето си и се отправил по работа. Пътувайки по пустото шосе, в ясния слънчев ден изведнъж бил смутен от светкавица и последвал гръм. Това го учудило много, тъй като гърмът се повторил няколко пъти, а денят бил, както казахме, слънчев. В този момент от лявата страна на колата си от далечината видял към него да се приближава някакво тяло, отдолу приличащо на фуния, което постоянно променяло формата си. Тялото се въртяло около оста си, гърмяло и святкало.

Човекът видял, че тялото се приближава към него. В този момент моторът на колата заглъхнал и спрял, а тя самата започнала да се люлее като орехова черупка. На Джони Лонифакс му прилошало и той заспал, като през цялото време имал чувството, че пада в бездънна пропаст.

Когато дошъл на себе си, с ужас разбрал, че край него се простира пустиня. Колата до половината била затрупана от пясък и колелата й дори не се виждали. Обаче моторът и радиото на колата работели. От радиото се чували гласове, чийто език той не разбирал. В това време летящият диск се е намирал над колата. Джони Лонифакс чувствал силна жажда. Пясъкът от пустинята влизал в устата и ушите му. Агонията на човека продължила до момента, когато летящият диск престанал да виси над колата и кацнал встрани от нея. Илюминаторите му, както забелязал Лонифакс, светели.
От диска излезли две същества със скафандри. Те му направили знак с ръце и започнали да говорят на човека на непознат език. Лонифакс нямал сили дори да ги слуша. Единият от двамата го взел на ръце и го понесъл към летящият кораб. Лонифакс загубил съзнание.

Събудил се в силно осветено помещение и видял, че лежи върху нещо, наподобяващо операционна маса. Странни хора го били заобиколили и внимателно го разглеждали. Този, който стоял до главата му, си бършел челото с нещо, подобно на памук. Лонифакс изпитвал силни болки и отново загубил съзнание.

Когато отново дошъл на себе си, бил вече облечен и седял в някакво кресло. Срещу него седнал възрастен мъж, който внимателно го огледал и се усмихнал. Мъжът задал на Лонифакс няколко въпроса на развален английски език. След получените отговори Лонифакс на свой ред му задал няколко въпроса. Мъжът се представил. Той казал, че името му е Крафт.

Според Крафт Джони Лонифакс е попаднал в "тунел на времето" "случайно" и преминал през него в бъдещето в съвсем друга епоха. Онова място на аутобана, по който пътувал с колата си, сега било пустиня. Крафт твърдял, че, пътувайки в тунела на времето, Лонифакс е останал на същото място в пространството спрямо Земята, само че се бил преместил във времето с цели осемнадесет хилядолетия.

За това време на Земята били станали големи промени. През 2007 г. имало голяма катастрофа. През същата година на Слънцето имало мощно изригване. От него на Земята започнали страшни наводнения. Засилила се рязко и вулканичната дейност. Голяма част от континентите се оказали под водата. Въпреки това голяма част от човечеството оцеляло. Но скоро след това започнали войни и в тях повечето от хората на планетата загинали. Спасили се малка група от учени хора, които успели с помощта на машини на времето да попаднат в друго по-ново време.

Крафт дори споменал името на човека, който пръв изобретил машината на времето, но Лонифакс го забравил. Според Крафт малка група от хора успяла да се спаси и извън Земята.

Представата на хората от бъдещето за нашата епоха била историческа. Те показали на Лонифакс музей, в който се пазели образци земна техника, като танкове и самолети, както и малък брой животни от нашата първобитна епоха на двадесетия век. Потомците ни се движели не със коли, а със летателни апарати във формата на сфери и дискове.

Малко по-късно Лонифакс заспал, а когато отново се събудил, се намерил с колата си до къщата си в двадесети век. Жена му, когато отворила входната врата, първоначално не го познала. Толкова се бил променил. За изминалите десет дни той изглеждал състарен с близо четиридесет години. Съпругата изпратила мъжа си в полицията, където от няколко дни бил обявен за издирване. Полицията го предала за медицинско изследване. Лонифакс изглеждал като прекалено уморен човек с абсолютно бели коси. По цялото му тяло имало следи като от насилие. Имал дълбока рана от лявата страна на гърдите. По шията му, ръцете, лицето и бедрата имало множество синини. На носа му била премахната разделящата ноздрите преграда, а в областта на сърцето имал следи от направена инжекция. Иначе психически човекът изглеждал напълно нормален.

Може да се приеме с голяма доза вероятност, че Джони Лонифакс е човекът, проникнал в далечното бъдеще, използвайки "тунел на времето", който е бил под контрола на хората от това бъдеще. Вероятно, заставайки над колата на избрания човек от дисковидната хронална капсула е бил пуснат конусовиден темпорален лъч.

Както вече отбелязахме при разглеждането на невидимите НЛО, лъчите, изпускани от тези обекти, имат много особени свойства. Неслучайно те носят името "лъчи на твърдата светлина". Съществуват предположения, че част от хроналното силово поле, обгръщащо НЛО, може да се модулира, насочи и отдели от тези апарати под формата на лъчи. Тогава обектите, попаднали под обсега на тези лъчи, ще бъдат подложени на същите натоварвания, на каквито е подложен самият корпус на излъчващия апарат при избран съответен режим на модулация. В гореописания случай полето на хроналната капсула и полето на лъча, обгърнал колата с човека, са били идентични по своите физични характеристики. Поради това капсулата и колата с човека са се движили в тандем към далечното бъдеще. По време на това пътуване здравето на човека вероятно е било под постоянния контрол на екипажа на капсулата.

Подобни лъчеви въздействия върху леки коли с хора в тях от страна на дисковидни обекти, но от друг характер са наблюдавани неведнъж. Така например през август 1970 г. край град Хадерслев (Дания) над колата на офицера от полицията Морупа, на височина 20 метра увиснал дисковиден сив обект с диаметър около 10 метра, от който се появил конус ослепителна светлина с ширина на основата около 5 метра. Този конус осветил колата, в резултат на което двигателят й се задавил, фаровете й изгаснали, а радиото замлъкнало. След това този светлинен конус с еднаква яркост бил всмукан в кръгъл отвор с диаметър един метър в долната част на обекта. Прибирането на светлинния конус продължило около 5 минути. Когато основата на конуса постепенно се издигала, се виждала точна граница между долната част на конуса и тъмнината. След като очертанията на лъча напуснали контурите на колата, двигателят й отново заработил, фаровете светнали, от радиото се чула музика. Дисковидният обект прибрал лъча в корпуса си, рязко се издигнал и изчезнал от полезрението на полицая.

Трудно е да се разбере дали в този случай не е имало също кратко времево въздействие върху колата и човека в нея от страна на летящия диск. По данни на статистическия анализ на наблюденията на НЛО в периода 1900-1990 г. подобни лъчеви светлинни въздействия са наблюдавани около 30 пъти. В случая с Лонифакс обаче експериментът е бил разрешен и извършен вероятно от твърде напреднала цивилизация от нашето далечно бъдеще, тъй като съществуват сведения, основаващи се на срещи на хора с хронавти, че има забрана за полети в бъдещето с темпорални машини след средата на двадесет и четвърти век. Казано по-просто, темпоралните капсули с пътешественици, пътуващи към бъдещето, са връщани автоматично в изходно положение в същата епоха, от която са тръгнали. Това е било направено вероятно с цел да се въведе ред в хронопътешествията и хронозависимостите след 2350 г.


 


=========================­=================


 


 

User Avatar

Първи модерни


съобщения за НЛО


 


    Преди термините "летяща чиния" и "НЛО" да бъдат измислени, съществуват съобщения за странни неидентифицирани въздушни феномени. Такива съобщения има от средата на XIX в. до началото на XX в. Те включват:
Юли, 1868, изследователи на този феномен определят първото модерно документирано наблюдение, че се е случило в града Копиапо, Чили.
На 25 януари, 1878, Denison Daily News публикува статия, в която местия фермер Джон Мартин твърди, че е видял голям, тъмен, кръгъл летящ обект, наподобяващ летящ балон с "невероятна скорост."
На 28 февруари, 1904, Лейтенант Франк Скофил съобщава, че трима членове от екипажа на USS Supply са видели странни обекти 300 мили западно от Сан Франциско. Скофилд описва три ярки червени обекта, наподобяващи яйца да летят във формация, след което се издигнали над облаците.
Необичаен феномен е наблюдаван на 17 ноември, 1882 от астронома Едуард Уолтър Маундер, както и от още няколко европейски астрономи. В списанието The Observatory Маундер описва "странен небесен посетител", които имал формата на дирижабъл (както го описва през 1916). Обектът е бил много ярък, имал добре очертани ръбове и бил тъмен в центъра, имал зелено-бял цвят, дължината му билаоколо 30 градуса и 3 ширина, и се движел по небето около 2 минути от изток на запад. Маундер казва, че е бил много по-различен от метеор или сияние, което е виждал. Въпреки това, Маундер (и някои други астрономи) смята, че вероятно е свързан със слънчевите петна появили се по това време.
Така нареченият инцидент Фатима или "Чудото на слънцето," наблюдаван във Фатима от десетки хиляди на 13 октомври, 1917, е смятан от някои изследователи за НЛО.
    На 5 август 1926, докато пътува за планините Хъмболд, Николай Рьорих съобщава, че членове от неговата експедиция са видели високо в небето "нещо голямо и бляскаво, което отразявало слънцето и се движело с много голяма скорост".
    По време на Втората световна война са наблюдавани така наречените "Фу-изтребители" (топки от светлина), които са следвали самолетите както на Съюзниците така и на Оста [3].
   На 25 февруари, 1942, американската арми засича и визуално, и на радар неидентифициран летателен апарат над Лос Анджелис, Калифорния. Апаратът останал в небето въпреки поне 20 минутната стрелба по него. Произхода на апарата остава неизяснен. Инцидентът по-късно става известен като Битката за Лос Анджелис.
   През 1946, са направени повече от 2000 съобщения за неидентифицирани летателни апарати в скандинавските страни, заедно с изолирани съобщения от Франция, Португалия, Италия и Гърция, тогава са наричани "Руски поздрав," а по-късно и "ракети-призраци," защото се е смятало, че мистериозните обекти са руски тестове на немски ракети. Оказало се е, че случаят не е бил такъв и феноменът останал необяснен. Над 200 са били засечени от радари и са били определени като "реални физически обекти" от шведските военни. Голяма част от останалите са били сяматани за метеори.
В България първото документирано свидетелство е от 1858 г. във варненското село Аврен, когато три приличащи на звезди тела преминават над Гергьовденския общоселски събор. Инцидентът е описан от Илия Блъсков, който посещава селото 8 години след това.


П-П


.........


 


    В продължение на няколко хиляди години  около земята се движи Огромно НЛО или Изкуствен Обект. Той успешно е наблюдаван от всички земляни. И се нарича Луна. Това е извод от данните, събрани по време на полетите по програма "Аполо" и след това.

“В продължение на дванадесет години НАСА е укривала истината за инцидентите между космически кораби и летящи чинии, както и за необикновените наблюдения, направени от космонавтите на Луната. Отделните експедиции на “Аполо” доставиха доказателства, че активността на НЛО не се ограничава само в областите, разположени близо до Земята, но че те могат да се срещнат между Земята и Луната и дори по-близо до нея. Корабите “Аполо” ни доставиха най-после информации за това, че на Луната съществуват геометрични структури, които не могат да имат естествен произход, а само земен или извънземен” – Морис Шатлен, член на екипа, проектирал и реализирал корабите “Аполо”.
    На 21 март 1996г. в Националния прес-клуб във Вашингтон учени и инженери от НАСА, участващи в програмите за изследване на Луната и Марс, съобщават за резултатите от получената информация. Обявено е, че на Луната съществуват изкуствени структури и обекти с техногенен характер.
Показани са видеофилми и снимки, направени от американските астронавти, изпълняващи мисии по проекта „Аполо”. На зададен въпрос защо тази информация не й е дадена обществена гласност, говорителят на НАСА отговаря:
”Преди двадесет години беше трудно да предскажем как ще реагират хората на съобщения за това, че някой е бил на Луната или е там в наше време. Освен това имаше и други причини, извън НАСА”. 

 


 


.........................­.........................­.........................­...................


 


 

Визитна картичка

Име:ТАЙНИ, МИСТЕРИИ, ЗАГАДКИ, ИЗВЪНЗЕМНИ

Създаден: вторник, 03 януари 2012

Членове: 11

Описание:

Модератор(и): tonibg

Галерия
Членове