Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar

ЗАЩО БОЛЕДУВАТ И


ОСТАРЯВАТ ХОРАТА ? - 3


 



    по д-р И. П. Неумивакин (продължение)


     Ако продължава да се говори за стрес, то на първо място той се свежда до страх, който, според някои учени, е движещата сила за всяка болест.
   Тази оригинална теория
за възникване на заболяване е предложена от д-р Николай Григориевич Пешков (Павлодар). Той смята, че страхът е в основата за всяка болест, защото блокира регулаторните механизми, спазъм на капилярите и може бавно или бързо да доведе до заболяване. Ако човек се ангажира да изложи на книга "историята на болестта" си, така както би се изповядвал пред себе си (себе си не бихте се заблуждавали), пациентът, като извади "подпалката"  от душата си, оздравява.
   Нереализиран
ите, в момента на страх, отделяни химични вещества - адреналин, кортизон и др., постепенно се натрупват и като се достигне критична маса предизвикват промени в имунната, ендокринната система, които водят до намаляване на възможностите на организма към саморегулиране и самолечение.   


  Страхът настъпва, когато човек няма възможност адекватно да реагира на ситуацията: да кажете на шефа си всичко което мислите за него; че се страхува да не заболе, да се загуби, да не умре. Например, М. Лепежков вярва, че ракът е 100% в резултат на обиди / недоволство и страх.
   
Клетката е сложна биологична структура, в която протичат енергетични и информационни процеси. Колкото повече тя работи, толкова по-интензивно протичат биохимичните и енергичените процеси, толкова по-здрави са хората. От друга страна, колкото по-малко работи клетката, толкова тя по-малко е подготвена да изпълнява функциите си, толкова по-често химичните реакции са непълноценни, което води до образуването на въглероден окис вместо на въглероден двуокис и по този начин да причиняват самоотравяне на организма (първият се свързва 250 пъти по-бързо от втория с хемоглубина – доставчика на кислорода до клетките,к.м.). За това също допринасят пушенето, алкохола, прекалено многото мазнини и захар в организма. На този фон, отслабва имунната система, която е отговорна за борбата срещу вътрешни и външни вредни фактори, и резервните й възможности се топят, ако тя не е подкрепена от натренираност. Клетката като основна структурна единица организъм се "задръства", метаболичните процеси в нея стават по-бавни, което от своя страна води до дисхармония в органите, системите, и като следствие организмът не е далече до болестта. Необходимо е само да знаете, че Природата е постъпила разумно, като ни е дала 8 до 10 пъти по-високо ниво на надеждност на системите на тялото, която надеждност винаги трябва да е по-силна от всички вредни фактори.
   Наскоро
се появи паразитната теория за възникване на заболяванията, включително инфаркт, инсулт, рак, СПИН и т.н. (Т. Я. Свищова, В. А. Мелников, Хулда Кларк,к.м. ). Не напразно, казват, че "новото е отдавна забравеното минало."
   Факт е, че нашето тяло е обитавано от голямо разнообразие
на микроорганизми, вируси, гъбички, паразити и други подобни, които нямат изброяване, и най-важното, те трябва да живеят едни с други. Всяко заболяване е и активиране на същата микрофлора, която се бори за своето съществуване, произвежда свои антитела за борба с лекарствените и другите средства, в резултат на което тя става по-издръжлива, агресивна. Това е един порочен кръг, в който борбата срещу болестта изисква повече усилия, но е с отрицателен резултат. Сега тези паразити, същите приони (протеинови инфекциозни частици,к.м.), просто са озверели. Вземете за пример тази същата трихомонада, която Т.Я. Свищова обвинява за всички смъртни грехове, която е живяля преди нас и ще живее, когато ние вече ще сме в небитието.
   Какво всъщност се случва, когато
възникне болестта в организма  ? На фона на отслабването на защитните му сили, микробната флора се активира и телесната температура се повишава. Вместо да даде възможност на организма сам да се справи с  възникналите проблеми, на пациента предписват, а и той сам започва да взема антибиотици, антипиретици и други средства, които подменят функциите на имунната му система, които в бъдеще вече няма защо да работят, а и защо когато има посочените изкуствени заместители! Разбира се, че някои от вирусите и бактериите ще умрат, но от друга страна, по-силните от тях, докато се борят за живота си, така стават по-устойчиви към използваните средства. Ето защо се появяват лекарства 2-ро, 3-то и т.н. поколения. В момента все повече и повече специалисти признават инфекциозната природа на заболяванията от същите трихомонади, хламидии, и други подобни паразити, срещу които се изискват по-мощни лекарства, но с обичайни отрицателни резултати. Не става дума за вируси и други микроби, от които, оказва се, не можете да се отървете. Цялата работа е в състоянието на имунната система. Вземете същития този СПИН. Вирусологът на правителството на САЩ R. Gallo получил?! в лаборатория (което е много съмнително) вируса, които той нарекъл " вирус на имунния дефицит/ недостиг" (HIV), и заявил, че този "нов" ретровирус е "възможната" причина за синдром на придобитата имунна недостатъчност (СПИН). 



 


=========================­=============


 


 

User Avatar

ЗАЩО БОЛЕДУВАТ И


ОСТАРЯВАТ ХОРАТА ? - 2


 


     по д-р И. П. Неумивакин (продължение)
    На най-«напредналите» специалисти вече е известно, че всяко заболяване е и изпитване на електромагнитен глад, след като живеем и работим в т.н. «клетки на Фарадей» (това са железобетонните конструкции на жилищата, конструкциите на машините, корабите и т. д.). Ето защо в настоящето ни човечеството изпитва потребност и търси средства и методи за зареждане и презареждане с космическа енергия. (Надявам се си давате сметка, че животът ни съществува в електромагнитно поле, и е пряката зависимост от слънчевото лъчение, без което той е немислим и т.н., и колкото и да ви чудно, когато излезем всред Природата, винаги изпитваме чувството, като че си презареждаме “акумулаторите” с жизнена енергия, к.м.) наслагва на присъщата му от природа, и създавайки резонанс, се потиска патологичната честотата, като по този начин се възстановява работоспособността на органа.
Интересна теория за причините на заболяванията и стареене е тази на В. Райх, които се свързват с нарушението на биологичната пулсация: периодичното свиване и разпускане, което е свойствено на всичко живо. При заболяванията и процесите на стареене процесите на свиване/компресия надвишават тези на разхлабване/отпускане, което води тъканите до загуба на еластичност и тяхното сбръчкване. Този процес, наречен от Райх биопатия, се проявява при каквото и да е заболяване. За да се избегне този процес, Райх предлага изненадващо просто устройство и го нарекъл "оргонен акумулатор" (според Райх, оргон е енергията, която прониква във всичко около нас, и се излъчва от Слънцето) Устройството е дървена кутия, без никакви гвоздеи, облицована отвътре с желязна ламарина, без заземление . Според Райх, устройството събира концентрира и задържа в себе си "атмосферния оргон" и ако всеки ден се намираме до 30 минути в него, “акумулаторът” / батерията, ще зарежда организма ни с енергия, която ще разширява тъканите ни. В този случай, обменните процеси рязко ще се ускоряват, пулсът ще се възстановява, и патологичните огнища ще се “разтварят”. Впоследствие акад. A. И. Вейник, от Беларуската академия на науките, доказва, че в това поле не се натрупва енергия, а времето, което се проявява под формата на енергийни явления, които той нарича "хроноси". Най-добре е тази кутия да не се направи с четири, а с шест страни и отвътре да бъде облицована с фолио, създаващо " ефект на кухите структури".
Още по-любопитното в Природата, забелязва един от водещите лечители на човешката душа, д-р на филологическите науки Ю. А. Андреев, когато наблюдавал живота на костенурката. Да се живее в черупка, един вид куха структура, както нито едно друго живо същество в света, без да забелязваш за времето, според него й осигурява тя да живее много дълго време, до 300 и повече години. Ю. А. Андреев построил подобие на черупка на костенурка, без никакви метални части, състоящо се от две крила от дървени ребра с размер 2,5 х 1, 5 m и височина 1.6 m, обвил рамката с памучна тъкан, напоена с восък. Във вътрешността му бил поставен диван. Съединяването на двете части ставало с помощта на неметални панти. При престояването на човек в “черупката” и реално той е бил там в продължение на 1-2 часа, пациентът отбелязал, че има впечатление, че е престоял там около 10-15 минути.
Изследванията през последните години (на A.A. Литвиненко) доказват, че всички предмети около нас, покрай основното излъчване характерно на дадено вещество, в допълнение създават специфично излъчване, породено от тяхната форма. Напрежението на всяка област при това се увеличава от кривината на неговите изотензиални линии. Това е породено само от ефекта на острието: концентрацията на излъчването върви по граничната линия или е в пресечната точка на повърхностите. В резултат на това влиянието на повърхности се намалява до минимум и се появява възможност да се мине без тях и да се ограничим само с ребрата.
Планините също са вид на естествени концентратори на енергия, където острите върхове, скали имат по-плътен поток от електронния вятър, в който въздухът, водата се обогатяват с отрицателни йони, които зареждат енергийно тялото. Ето защо в планините се диша по-добре и хората живеят по-дълго.
В Русия, напоследък ( 2010 г., к.м.) се вдига много шум около пирамидите (от гръцки "пирамида" - означава "вътрешен огън") на A. Голод. Въпреки факта, че проучванията за ефекта на пирамидите върху човека във времето не е достатъчно, тези пирамиди се строят около Москва, а дори някои от материалите, които са престояли в пирамида, са били доставяни до космическата станция "Мир". Въпреки това, отдавна е известно, че в такава древна наука, като семантиката, кръгът е символа на стихията Огън (високочестотният режим на Земната енергия, която е присъща на човека), на стихията Въздух - равностранния триъгълник (средните, оптималните за хората честоти), а за стихията Земя - квадрата, където основно се концентрирани ниските честоти, изпълнени с отрицателни последици за тялото. Известно е, че четиристенната пирамида с квадратна основа може да запази не особено трайни храни за дълго време, да увеличи въздействието на течни структури, (например да подобри вкусовите качества на вина и ракии, кафе и др.к.м.), но ако искате предварително да се мумифицирате, по-добър начин от дълговременно престояване в една пирамида, няма да намерите. Следва да се припомни този факт, че всички онези, които са търсели съкровища в такива пирамиди, в следващите 3-5 години са почивали всред пълно благополучие. Оказва се, че вместо хармонизиране на пространството, както, например, казва А. Голод, в такива пирамиди протича неговото изкривяване, което може да доведе или довежда до непредвидими последствия (по М. Дмитрук). В кръга на такива форми, като юртата, палаткта, изпитани във времето жилища, в които винаги е хладно през лятото и топло през зимата, чрез хармонизиране на пространството (което също създават куполите на църквите), такова нещо не се наблюдава. Както показаха изследванията на В. Е. Славников, четиристранната триъгълна пирамида има същите подобни свойства (като на юртата, купола, к.м. ).
Оказва се, че самата Природа регулира честотния характер на енергията на Земята: сутрин от 5 до 11 ч. и от 17 до 23 ч., става с по-висока честота, а от 11 до 17 ч. и 23-5 ч. сутрин - по-ниска. Тези колебания в честотата на енергията на Земята оказват директно влияние върху на физиологичните показатели, особено на хормоналните нива. Забелязано е, че с намаляване на честотата се увеличава количеството на хормоните, а заедно с тях и продуктите от метаболизма – мелатонин, който стимулира съня. Сутринта, когато енергия нараства, тяхното ниво се намалява и човек се събужда. Това е толкова нормално. При заболявания също са нарушени фините енергийни процеси, които влияят на физическо ниво, на болестите, което се регулира само от природни фактори: въздух, вода, Слънцето, движението в различните му проявления, режимите на живот.
Тук трябва да се припомни, че Природата е постъпила мъдро: при създаването на човека на нервните ни клетки-неврони е била дадена триъгълна форма, на клетките на протеиновата структура - шестоъгълна, които ни осигуряват по-хармонично зареждане и разходване на енергията в тясно сътрудничество с енергията на Земята и Вселената в оптимален за тялото ни режим. Не е ли това принципа, който използват пчелите за да си изграждат своите клетки, които са изпълнени просто по "ефекта на кухите структури", и за това медът е такъв мощен източник на енергия?
Учените са направили извод (споменатият Славников), че пирамидата и човека имат много общи неща: те улавят и натрупват енергията на Космоса и на Земята, генерират енергийно поле около себеси, с честота на електромагнитните вълни в диапазона милиметровите вълни и практически съвпадат с тях (60 -70 GHz). Така пирамидите с форма на окръжност, три-, и шестоъгълни форми на основата (едно време за намаляване на отрицателно въздействие на четириъгълната пирамида в къщите ъглите се окръгляли, както и масите) подобряват психофизиологичното състояние, укрепват защитните сили на организма, въвеждат ред в енергията на жилището, помагат на организма срещу въздействието на енергоинформационния “боклук”, облекчават умората. При решение да си построите сами такава пирамида (четиристенна от триъгълници), използвайте съотношението на страните на основата към ребрата 1:1,2÷1,5. Универсалният ефект върху тялото, вероятно се дължи на факта, че за хармонизираното на пирамидите оказва влияние на течните структури, като променя значително характера им и по този начин се нормализира киселинно-алкалното равновесие. И което е най-важното, че няма никакви отрицателни ефекти върху организма на човека, което се потвърждава от използването на същите триъгълни пирамиди на В. Е. Славников в сградите на детските заведения и поликлиники. Такива пирамиди помагат да премахване на геопатогенните зони, нормализират дисбаланса на енергийни центрове на човека чрез чакрите, които от енергетична гледна точка се разгллеждат като входно - изходните биокомпютърни устройства, чрез които се получава информация за вътрешното състояние, а също и за въздействието му навън. Направете си малка четиристенна бипирамида със страни от триъгълници, където съотношението на страните основа:странични ребра = 1:1,2÷1,5, която да виси като полилей, и вие не само ще си хармонизирате пространството, но и ще подобрявате здравето си.
С раждането на всяко човешко същество Космосът му дава достатъчно голям запас от енергия, както на самото тяло, така и на квантовите му обвивки. Благодарение на силата на обмена на енергия между тялото и душата, те си влияят едно на друго, помагайки си да се създадат: здраво тяло, съответно на здрава душа, както и обратното. В хармоничното съчетание “тяло- душа" на първо място душата е по-мобилна, динамична, крехка и уязвима. Всяко заболяване на душата предизвиква и болест на тялото-ядро и почти всички телесни заболявания предизвикват терзания на душата. Ето защо през всички времена в Русия е започвало изцеление на душата с врачуване. Външното енергоинформационно поле служи за защита на атомно-молекулното ядро от нежеланите ефекти на околната среда и осигурява един допълнителен канал за получаване на информация от нея, възприемана от човек на нивото на интуицията, която за съжаление с възрастта в болшинството хора намалява до изчезване.
Нарушението в равновесието, който се случва при всяко заболяване, протича защото тялото и съзнанието са лошо съгласувани. Всичко, което ни заобикаля е като в две черупки: едната - видима, физическа, и другата на квантово ниво, свързана с единното информационно пространство на вселената и разпространяващща се под формата на вълни, без да й пречат никакви препятствия. Ако при неживата природа честотният спектър е константа, то при човека и на живите същества, той е динамичен и честотата му зависи от много, както външни, така и вътрешни фактори.
Следва да се отбележи, че тялото работи по различен начин от електроуредите. Ако в последните честотният процес е повтаряем, то в тялото, той има вълнообразен характер, като всеки орган има своята собствена честотата, и за това да се говори за работата на органа на даден човек на някаква честота, е неправилно, толкова повече, че се работи на постоянен ток, в границите на 10 Hz. Всеки уред, който се използва в медицината, работи най-малко на 50 Hz и освен това, има въздействие върху човека от източници на енергията от околното пространство, което възлиза до 20 V, а това е значителна пречка. За да се подтисне този общ режим на шумове, то тялото трябва да употреби много от собствената си енергия, за да я превърне в биологичен вид. Ето защо от всички електрически уреди, които се използват от медицината, трябва да се даде предпочитание на магнитрона на В. С. Патрасенко, който работи с постоянни магнити, точно съответстващи на магнитното поле на Земята, което физиологично презарежда организъма, нормализирайки неговата енергетика, без той да харчи своята собствена енергия. Следващите препратки при споменаването на честотните характеристики на работата на съответните органи и системи на тялото трябва да имат това предвид.
Сега много се говори за изкуството на тибетската медицина, която може да определя диагнозата на заболяванията по пулса. Как е възможно това?
Известно е, че всяка клетка, всеки орган работи на своя, определена "честота", която се предава на пулса, като по проводник и по естеството на неговите промени, след подходящо обучение, може да се диагностицират заболявания. Напоследък все по-голяма значимост придобива ново направление в медицината - "биорезонансната квантова медицина". Факт е, че всеки наш орган от тялото ни работи на заложена от Природата честота, ето защо правим записи на ЕКГ, ЕЕГ, а всеки човек има индивидуално честотно електромагнитно излъчване. Известно е, че при възникване на заболяване, честотата на един или друг орган се променя (или се увеличава или намалява) и, като се въздейства на органа с физиологична честота, която се
Нашето тяло - това е не само физическо проявление, а и носител на квантова енергия, която прониква през всичко, което е създадено от Природата. Оказва се, че душевната нагласа за излекуване е заложена огромна сила, без която е трудно да се пребори болестта, както и стареенето.
Официалната медицина смята, че човекът, неговото тяло като система, постепенно е подложено на процеса на стареене. Още гръцкият философ Хераклит е казал, че човек не може два пъти да влезе в една и съща река, при втория път влизащият вече ще го мият нови води. Така е и в тялото, всичко е в движение, динамика, всяка клетка живее по своя кодиран ритъм: червените кръвни клетки - 4 месеца, кожата - също 4 месеца, на костната тъкан - 1 година, тялото се обновява 98% на всеки две години. Доскоро се е смятало, че клетките на мозъка и сърцето живеят, без да се възпроизвеждат, толкова колкото продължава живота ни, но напоследък има доказателства, че при определени условия те са възстановяеми. Учудващо е, че една клетка ДНК на организма създава различни клетки, със свои срокове на живот. Ако погледнете през микроскоп, ще видите че клетка на неврона в мозъка е подобна на клетка в лигавицата на носа, но първата, живее дълго, а тази в носа се обновява в рамките на един месец.
Вече е установено, че много от заболяванията са свързани със стресовите ситуации, които превишават възможностите от тялото, като активността на имунната система се намалява. Основателят на концепцията за стреса, канадският учен Ханс Селе, го определя като набор от защитни приспособителни реакции, които настъпват в тялото в отговор на евентуални промени. Следва да се отбележи, че след интензивно физическо или стресово натоварване, елементите на имунната защита - имуноглобулините протеини, изчезват в кръвта и слюнката и тялото ни става обезоръжено. В момента на стреса, когато настъпва изменение на киселинно-алкалния баланс и драматично се освобождават хормоните в кръвта, се увеличава броя на специални рецептори, които улавят тези имуноглобулини. Тези молекули под действието на ензими се разпадат и усилено се извеждат от организма. Възстановяването на изходните протеини на имунната система в кръвта става не по-рано от 2-3 седмици, и през този период от време, човек може да се разболее.
Колкото е по-голям стресовата реакция, толкова по-ясно са изразени тези промени. Оказва се, че всичко е добре в умерени количества. Получава се така, че стресовата реакция, от една страна, води до мобилизация на енергийни ресурси за осигуряване на нормалното функциониране на организма в стресова ситуация, и от друга страна - това е фактор за тяхното нарушаване. В случай, ако последното не се реализира веднага (преди нашите предци в този случай, или бягали, или се биели), това води до срив на психо-емоционалните реакции, а впоследствие до функционални или органични заболявания.
Адаптивните механизми по-добре се справят със ситуациите, ако те систематично се тренират с постоянни, не много силни натоварвания: физически упражнения, бягане за здраве и т.н. В случай на силен стрес такъв организъм може да реагира правилно, без някакви сериозни последствия. В случай, че стресовите натоварвания са силни и постоянни (конфликти, професионален спорте и др.), човек се разболява.
За съжаление, не всички лекари се замислят над факта, че като причината за болестта служи спазъм на кръвоносните съдове, особено на капилярите. Сърцето не е помпа за изпомпване на кръв, както много хора мислят, дори лекари, един вид приемно- разпределителен резервоар, кран, с чиято помощ се напомпва кръв само в артериите. Второто сърце - вените, са помпата, която осигурява връщането на кръвта обратно към сърцето За разлика от помпите в техническите системи в човешкия организъм артерии и вените са свързани в двата си края: единият - към сърцето, а вторият - към капилярите. Оказва се, че помпата не е сърцето, а именно капиляри. С намаляване на физическата активност, те помагат слабо на сърцето и то се износва преждевременно.
Имено в нарушаване на капилярна мрежа, нейното запълване с шлаки (което е следствие на ниска физическа активност, неспособност да се управляват стресови ситуации, страх и други негативни емоции) е в основа за сърдечно-съдовите заболявания (ИБС, инфаркт, инсулт), а цялата сърдечно-съдовата система като цяло, от своя страна, води до нарушения на метаболизма, задръствания, увеличаване (или намаляване) на кръвното налягане и, като следствие - до заболяване на всички органи и системи в организма. Отново тук е необходимо пак да се напомни за великия руски лекар А. Залманов, който въведе в медицината, терминът "капиляротерапия" с помощта на терпентиновите бани? Катото въздейства на капилярите, без които в тялото не протича нито един физиологичен процес, може да се подбере ключът към каквото и да е заболяване. Според на А. Залманов, капилярната мрежа в човешкия организъм е с дължина до 100 000 km. Но капилярите да работят толкова добре, е необходимо добре да работят мускулите, където се намират първите, а след това трябва да ги тренират, и – кръгът се затваря. Всичко е в нашите ръце, движението, насочеността на мислите ни за здравето. (продължава)


 


=========================­===============


 


 

User Avatar

ЗАЩО БОЛЕДУВАТ И


ОСТАРЯВАТ ХОРАТА ?


 


  Какво е болест и старост? Най-вероятно всеки има отговор на този въпрос.


   И така, животът ни, както вече знаете, е процес, в който постоянно се води борба на противоположности, на старото и новото, и едновременно с това протича непрекъснат стремеж на организма да се саморегулира (с възможностите, които му е предоставила Природата, Бог ,според разбиранията на любезния читател, к.м.). На тази основа, по мнението на много от учените, основната причина за заболяванията се корени в начина на храненето и като следствие на това — нарушаване на биоенергичните процеси в организма. Болестта, разбирана така, е такова състояние на организма, което той може да коригира с помощта на резервните механизми, които са заложени в него.


   По своята природа човекът, по принцип, не трябва да боледува, тъй като представлява добре организирана саморегулираща се система. Разбира се, в своята дейност, той сам си е създал условия, различни от природните, във връзка с което се намира в постоянно екстремно (,което ще рече на границите на възможностите, к.м.) състояние. Особено силни разрушителни фактори за здравето са лошите / отрицателните мисли, страхът и неговите производни, безпокойството по всеки повод, алчността, ревността, завистта, гневът, враждебността, обидата, съжалението към себе си и другите, лоши предчувствия. Само положителното, добронамереното мислене води до повишаване на духа на човека и е мощен фактор не само за профилактика, но и за лечението на различните заболявания. Вместо жизнено и добро настроение за това, че живее, в човека нерядко се вселява страх от живота и нараства чувството му на агресивност, с които той не може дълго да съществува; ето защо животът на такива хора бързо свършва. Разбира се, че на психиката на хората влияе и това, какво прави за тях и властта. Ако тя поставя човека на първо място в своите мисли, намерения, цели и дейност, за да  измени така нравствено-духовния вектор, за да създава условия за живот, когато съвпадат понятията да се живее и твори или, иначе казано, животът да се асоциира с демократичната (а не демагогската) свобода, тогава в хората рязко спада показателят озлобеност, което, съответно, води до демографски подем, увеличаване на раждаемостта на населението и продължителността на живота.


   Една от най-разпространените теории за стареенето е холестериновата. По цял свят за нивото на холестерина сега се води строго наблюдение, дали е по норма в границите на 200 мг на 1 л кръв. Едни изследователи считат, че повишението на нивото му е сериозен фактор на риск, особено за възникване на сърдечно-съдови заболявания: инфаркти, инсулти. Доколкото животинските мазнини са основните доставчици на холестерин в организма, тогава като се промени режимът на хранене, може да се стигне до неговото намаляване. Друга група твърдят, че всичко е така, но пък ескимосите, например, ядат много животински мазнини, монголците изяждат по 1 кг месо на ден и пият млякото си с естествената му масленост, а при тях атеросклерозните изменения са по-малко изразени, от колкото при европейците. При немците средното ниво холестеринът е повече, от колкото при американците, а първите боледуват от инфаркти по-малко от вторите. Кой е прав? Известно е, че холестеринът играе огромна роля в живота на мембраните на клетките, в това число и на нервната система, хормоните, витамините, ферментите. Получава ли холестерин или не, организмът е длъжен сам да си го добива за осъществяване на жизнено важните му функции. В черния дроб ежедневно се  образува около 5 г, което представлява 85% от потребностите, а останалите 15%  организмът получава от храната. Колкото по-възрастен е човекът, толкова повече холестерин му е нужен, за да отстранява повредените си клетки. В организма ни има два вида холестерин, които са съставна част на липопротеините: първият - с ниска плътност и високо съдържание на холестерин (ЛНП) и вторият - с висока плътност, но с ниско съдържание на холестерин (ЛВП). Първият вид се стреми да остане в кръвоносните съдове и мембраните на клетките, докато в това време вторият вид го извлича от там, доставя го в черния дроб, където последният го обезврежда.


   Покрай високата концентрация на ЛНП има и други фактори на риска за развитие на болести и за стареенето, като пушенето, прекалената употреба на алкохолни напитки, ограничената двигателна активност, неразумното хранене. Например, при децата, които прекарват 3-4 часа на ден пред телевизора или компютъра, ЛНП е с над  50% повече, от колкото при децата, които водят подвижен  начин на живот. По време на движението, особено при бягането за здраве, за сметка на активната работа на мускулите тялото се разгрява, и температурата му се повишава с 0,5-1,0 °С и повече. Така се подобрява разтварянето на атеросклерозните плаки, в основата на което лежи ЛНП, а активността на ЛВП се повишава, което насърчава по-доброто хващане и пренасяне на «лошия» холестерин в черния дроб, където той се обезврежда. След 3-5 месеца на активен живот няма смисъл редовно да си измервате нивото на холестерина в кръвта, организмът сам си въвежда ред, което от своя страна се отразява на нормализирането на нивото на кръвното налягане, забавяне на пулса, подобряване на самочувствието и повишаване на работоспособността.


   В последно време (към 2010 г.,к.м.) се появи нова теория за развитието на атеросклерозния процес, свързана с фермента хомоцистеин (по Мак-Калли, САЩ) (и в нета за интересуващите се, к.м.). Този фермент се образува в организма ни само до 4/5 от необходимото и служи за основа на съединителната тъкан, своеобразен съединителен проводник в мускулатурата, което им помага да се съкращават / свиват (и разпускат). За неговото образуване (на хомоцистеина, к.м.) е необходим комплекс витамини от групата В-витамините (В2, 6, 12) и незаменимата аминокиселина — метионин (от животнинските протеини)(, който е изключително полезен и верен наш ангел-пазител - страшилището за всякакви коварни болести, к.м.). Заедно  с това е известно, че витамините от В-групата (в частност, фолиевата киселина) се синтезират в дебелото черво, в което, като правило, в такива случаи е нарушена обработката на продуктите от храната в “кухина”-та му и тази в мембранната част на клетката, и в черния дроб, а това е противораковата защита на организма; техният недостиг, на свой ред, води до недостиг на хомоцистеина, вследствие на което мускулите  стават «хлабави», и към тях се устремяват мастните клетки, като там те образуват атеросклерозни плаки. Струпването на «мастните» клетки по същество формира “пластири”, които закърпват повреденото място, а това вещество е лепило на молекулата — аминокиселинен остатък на лизина.


   Оказава се, че нивото на витамин С в кръвоносните съдове на сърдечно-болните е с 80% по-ниско в сравнение с другите болни. Една от важните функции на витамин С се явява синтезирането и поддържането на колагена в нормално състояние, тъй като той е в основата на съединителната тъкан, която формира  всички органи и системи на организма.


   По последни данни, развитието на атеросклерозния процес се предшествува от възпаление на вътрешните стени на кръвоносния съд, като обратна реакция на действието на едни и същи вируси, бактерии. Това се улеснява от факта, че кръвоносните съдове, особено на сърцето, през цялото време са в състояние на движение: свиване, разпускане, в резултат на което в тях може да се образува нарушения на целостта им. Възниква порочен кръг - цикъл: повредата предизвиква възпаление с последващо израстване на съединителна тъкан в кръвоносния съд, т.е. образоване на цикада /белег от срастване/ вследствие на нарушаване на работата на СЧТ, недостига на фолиевата киселина, витамин С, хомоцистеин, лизин, процеса на обезводняване на организма (за което стана дума по-наред), което пък лежи в основата на образуването на атеросклерозния процес.


   Някои специалисти отреждат определяща роля на генетичния фактор в развитието на атеросклерозния процес, където всичко е програмирано предварително.


   Наскоро се появи съобщение от американци за това, че ако се измени кодът на хромозомите, животът на човека можело да продължи до 300-400 години.!? Разбира се, че може да се застави тялото да бъде в младежко състояние, но на генетично ниво, все едно, всичко ще си остане не изменено, това е заложила Природата в нас. Заедно с това молекулата на ДНК, която лежи в основата на генетичния код на човека, не се е изменила през многовековната история. В този смисъл, това не е ли най-доброто доказателство, че маймуните нямат никакво отношение към нашето родословие, а се развиват по свой път. Значи, работата е в нещо друго!


   В действителност е програмирано не стареенето ни, а типът на обмяна на веществата. Например, мишката живее 2 години, заекът, кучето — до 15 години, кравата — 25-30 години, слонът — до 100 години, орелът - … народната приказка е за 300 г!?, а има пеперуди, които живеят 10-12 часа. Ако вземем за пример кокошката, която обикновено живее около 10 години, то когато я храним по рецептата на С. В. Аракелян (,за която стана дума в един от по-предните текстове, к.м.), то тя може да живее 20 години и при това да носи яйца през цялото това време (това, със същата рецепта, е доказано и за други животински видове, к.м.). Това доказва, че във всеки вид организъм е заложена програма за развитие, където процесът на стареене започва от момента на оплодяване на яйцеклетката, чрез нарушаване на процеса на саморегулация, предаване на информация. В организма ни, например образуваните, от сливането на две клетки,  протеинови структури, по идея би трябвало да бъдат еднакви, а се получава така че, техните функции са различни. Оказва се, че стареенето на организма е ново качество, и то съвсем не означава понижаване на жизненоважните функции. Изследванията са показали, че за повечето от 100 ферменти, които има в организма, с увеличаване на възрастта 42 от тях понижават своята активност, при 43 тя остава в норма, а при 20, обратно, тя се увеличава. Излиза така, че старостта не е болест, а състояние, зависещо от това, до къде сами сме се докарали или е настъпило с помощта на лекуващите ви лекари.


 Една от теорийте за стареенето се придържа към становището, че при окислително-редукционните­ процеси в организма се образуват свободни радикали, представляващи високо активни и агресивни непотребни остатъци от химичните молекули, които имат свободен от подобаваща връзка /неангажиран с друга връзка/ електрон. Та с тези свободни радикали академик Н. Емануел и американският учен Д. Харман свързват повредите по протеините, нуклеиновите киселини и особено по мембраните на клетките, възникването на рака, атеросклерозата и другите болести. Ако го кажем иначе, свободните радикали, по същество са не добре обработената храна, от където идват отлаганията на соли, атеросклероза, излишното тегло и т.н. Още по-просто: колкото по-малко човек се “товари” с храна, колкото повече я дъвче и повече се движи, толкова по-добре се чувства и по-дълго живее. Обратното, колкото повече ядете, ако при това и лошо си сдъвквате храната и малко се движите, толкова повече свободни радикали се образуват в организма ви, толкова повече стават възможностите да заболеете. Известно е, че за устойчивото състояние на кислородната молекула, на външната й орбита тя трябва има два електрона, и ако по една или друга причина се появи такава само с един електрон, което на свой ред й придава агресивна способност, то тя ще се стреми да отнеме не достигащия й електрон от други молекули, където последният е по-слабо свързан в структурата на отдаващата молекула. Колкото са повече клетките със свободни радикали, толкова в по-възбудено състояние ще се  намират те, толкова повече ще се  нарушават обменните процеси с произтичащите от това последствия. Природата, чрез системата му за саморегулиране,  се е погрижила за адекватна реакция при такова състояние на организма и му е осигурила съответна противоотрова срещу тези свободни радикали, това са така наричаните антиоксиданти. Общоизвестно е, че с процеса на стареене намалява потреблението на кислород, във връзка с което намалява генерирането на свободни радикали, но пък нараства тяхната агресивност, а следователно и  процеса на описаното нарушаване на обменните процеси. За да го избегне човек, се оказва, че е достатъчно тай да увеличи двигателната си активност и да използва повече естествените продукти, в които има много кислород, и така сам ще усили активността на антиоксидантите, в това число и имунната си система, а старостта ще отстъпва в резултат на това.


   Един от оригиналните възгледи на процесите на стареене и заболяване от рак е теорията на професор Коцузо Пири, известна на целия свят като системата за здраве Ниши (Япония). Тя е свързана с нарушението на обменните процеси. Както е известно, храносмилането, т.е. “изгарянето” на храната става при наличието на достатъчно количество кислород, който винаги не достига при употребата на варена, печена храна, голямо количество животински белтъци/протеини, млечни продукти, при малко количество от растителна храна, пушенето, пиенето на алкохол и т.н. Нормално  химичните реакции при “изгарянето” на продуктите стават по следния “път”: храна — глюкоза, млечна, оцетна, мравчена, пирогроздена киселина, вода и въглероден двуокис. При нарушаване на условията и обстоятелствата (недостиг на  кислород) се образуват оксалова киселина и въглероден окис, които, по мнението на Коцузо Пири, са и главната причина за всички беди, които са свързани със заболяванията, в това число и с развитието на рака.


   При варенето и печенето органичната оксалова киселина, която се съдържа в растителната храна, се превръща в неорганична, която има голям афинитет, т.е.  “привличане”, към свободния калций, като с него образува– калциев оксалат, неразтворимата и трудно извежданата от организма сол. Последната просто предизвиква много резки изменения в съединителните тъкани, които влизат в състава на мембраните, кръвоносните съдове, нервите, ставите, допринася за образуването на камъни, натрупване на шлаки в организма. Единственото средство за извеждане на неорганичната оксалова киселина и нейните соли от организма е органичната оксалова киселина, която съдържат растителните продукти. Препоръките, които дава Коцузо Пири, са достатъчно прости: здравословна храна, употребяване на не по-малко от 3 и повече пъти растителна храна, от колкото варената, което компенсира в някаква степен нарушаването на химичните реакции, добре работеща кожа (контрастни душове, обливания, въздушни бани), добра работа на дебелото черво, нормално състояние на психиката и извършването на редица физически упражнения.


   Същества и теорията на стареене на И. Мечников, чиято същност се състои в допускането, че заради лошата работа на СЧТ в организма настъпва самоотравяне. Сега върху човека въздействат десетки хиляди химични вещества, но все пак всичко зависи от функционалното състояние на организма. Ако СЧТ, като снабдителен отдел на организма, не може да осигури преработването на продуктите от храната до крайните им съставляващи и не е в състояние да подава необходимите вещества на органите, без които е невъзможно нормалното осъществяване на окислително-редукционните­ процеси, значи липсва необходимото равновесно състояние и в организма е настъпил провал.


   Необходимо е да подчертаем (пише д-р Неумивакин, к.м. ), че нарушаването на храносмилането е свързано с не знаене на елементарните правила за хранене: лошо сдъвкване, не съчетаемост на продуктите, пиене на вода по време и след яденето на храната и т.н. да вземем, например, клетките на имунната система, които трябва много бързо възобновяват. При нарушаване на обменните процеси, имунната система се подготвя да разпознава дори собствените си клетки на организма, които отгоре на всичко започва и сама да напада, а чуждите клетки оставя без внимание. Този процес е получил името «автоимунна болест». В какво, например, се корени безсилието на официалната медицина при борбата с тези същите онкологични заболявания? Работата е в това, че рентгено- и химиотерапията не само убиват Т- и В-клетките, които са родоначалници на имунната система, но и разрушават тъканите, където те се възпроизвеждат. Човек не трябва да убива вътрешните резервни сили на организма си, а, възстановявайки ги, за сметка на регулирането на обменните процеси, състоянието на  СЧТ и другите фактори, може със  собствени сили да се избави от всяко заболяване. На организма само не трябва да се пречи — а да му се помага!


(продължава)


 


=========================­==============


 


 


 

User Avatar

КОГАТО НИ СПОХОДИ


ЗАХАРЕН ДИАБЕТ,


КАК САМИ ДА СЕ


ИЗБАВИМ ОТ НЕГО-3 !


 


(по д-р И. П. Неумивакин)


(продължение)


    Колкото  повече ядем от въглехидратите, толкова повече ни се иска от тях, но те, както се оказва, не ни засищат, а ни изтощават, разрушавайки организма ни. Достатъчно е да кажем, че (в Русия, която д-р Неумивакин сочи за пример) се продават в изобилие бонбони, разни сникерси, кексове, сладкиши, бисквити, торти и т.н. Всичко на глава от населението се пада до 50 кг захар, докато в същото време в други страни се падат по: в САЩ — 28, в Италия — 24, Япония — 22 кг. При това в посочените страни, пак на глава, се падат по 200-300 кг зеленчуци и плодове, а в (Русия, пак посочена за пример от д-р Неумивакин, к.м.) в най-добрия случай до 50 кг, от които само половината са в свеж вид, и то те са от задморско производство (значи химизирани, недоузрели и т.н.).


   При излишъка на лесноусвояваните въглехидрати е неизбежно да няма: недостиг на витамини, повишаване на нивото на холестерина и много друго, от което страдат сърцето, черния дроб, жлезите с вътрешна секреция, панкреаса.


   • При диабет е добре да се пият зеленчукови сокове — в готов вид или приготвени е домашни условия с помощта на кухненските “комбайни” и в които, калорите са малко, а витамините - много, особено за тези, които искат да отслабнат.


   • Учените са отчели, че със слабоподвижния начин на живот са свързани до 50% от всички случаи за възникване на диабета от 2-ри тип. При активен двигателен режим, се повишава чувствителността на организма към инсулина и по този начин се улеснява усвояването на глюкозата в клетките, като във връзка с това не се налага панкреасът да изработва много инсулин, но главното е , че се повишава регенерацията на нови бета-клетки. Диабетно болните, моля, да запомните : движението е най-главното за живота Ви!


   • В случая не може да не се каже някоя дума и за изкуствените подсладители – например  за  аспартам (, известен като хранителната добавка Е951, к.м.). Последният, между другото, е 180 пъти по-сладък от захарта и практически не съдържа калории (4 кал/г), и за това някои го считат за безопасен. Но не е така, защото при болните от захарен диабет, а също на желаещите да отслабнат, употребата му води до завуалирано разрушаване на организма. Работата е в това, че аспартамът е химичен агент, който съдържа в себе си подсластителя аспартам, нишесте, Л-леуцин, сгъстител-сол, карбоксилметил, целулоза. Една таблетка аспартам има маса колкото 1 късче захар от 4,5-5 г, и не се препоръчва на болни от фенилкетонурия (генетично заболяване, допълнително се поинтересувайте за това заболяване, особено ако се готвите да създадете поколение, к.м.). В дебелото черво аспартамът се разпада на две аминокиселини - аспартат и фенилаланин - и  метилов спирт, който уж черният дроб превръщал в нетоксичен продукт (?). Механизмът на действие е следният: сладкият вкус през съответните рецептори предизвиква «мозъчна реакция» в главата на употребяващия аспартама (Е951, к.м.), в резултат на което мозъкът изпраща сигнал за прекратяване на изработването на захар и за подготовка за приемане на нова порция храна, а панкреаса — за изработване на инсулин за поддържане на физиологичното ниво на захарта в кръвта. Но храната – я няма, и черният дроб прекратява изработването на захарта от въглехидратите и белтъчините, като използва достъпното за преобразоване в захар метаболично гориво, което, на свой ред, довежда до появата на апетит, и вместо отслабване, организмът натрупва маса / тегло.


   Учените са установили, че когато изпитваните са приемали аспартам (за разлика от захарта), те, до около 90 минути, са продължавали да усещат остатъчно чувство на глад. Сладкият вкус, в такива случаи, заставя мозъка да програмира черния дроб за запазване, а не за разходване на захарта. Ако не постъпва храна, то е естествено чувството да се желае нещо да се похапне, и колкото повече получавате удоволствие от сладкото, без да постъпват някакви калории, толкова повече ви иска да ядете. Удовлетворявайки прищявката си да получавате сладко «без пари», както се казва ( в Русия, по д-р Неумивакин, к.м.), като се използват допинги, във вид на изкуствени напитки и вещества, като аспартам, захарин, кафе, чай, алкохол и др,, нашата цивилизация оказва  меча услуга на човека и с щедра ръка му “предоставя” възможност за допълнителни страдания, а на производителите носи тлъсти печалби.


   Прекрасен естествен захарозаменител е растението / билката стевия. Това е трева (срещаща се в естествен вид в Парагвай и съседните им райони на Бразилия, к.м.), която в естествената си форма е приблизително от 1 до 15 пъти по-сладка от обикновената захар. Екстрактите от нея са до 100-300 пъти по-сладки от захарта. Използването на стевия в качеството й на подсладител не предизвиква никакви странични ефекти.


   Между другото, обърнете внимание на един от най-простите диагностични тестове за диабет. Известно е, че сълзата на здравия човек е солена, а у тези, в които се развива диабет, тя е сладка. Установите ли това, незабавно преминавайте на ритъм и стил на живот, съобразен със спазването на препоръките, дадени в текстовете на този блог (, които са само и изключително в съответствие с цитираната, в по-преден текст, книга на д-р И. П. Неумивакин, к.м.), и разбира се, никога не пропускайте да се посъветвате с лекари.


   И още за сълзите. Известно е, че мъжете се “скъпят” на сълзи, докато «железните леди», сдържащи своите емоции, страдат 5-6 пъти по-често от стресове , което при тях по-често води до възникване на кожни и очни болести и повишаване на пото- и слюноотделянето им. Не е излишно да се знае, че децата до 4-я месец нямат сълзи, а чрез своя “вик-плач” те подават сигнал за това, че са гладни, че пеленките им са мокри, че малко им обръщат внимание. Но след 4-я месец сълзите им вече са сигнал за болка или обида. Така че да поплачете не е слабост, а емоционално състояние, при което се изпуска излишната «пара», така вътрешното ви състояние се уравновесява с въздействащите му фактори. Както ви става известно, сълзите са също един от аспектите на здравето, достатъчно е само те да бъдат адекватна реакция, защото в противен случай това вече е невроза.


   Диабет  вече се диагностира даже при бозаещо кърмаче на гърдите на майката. В последно време,  докторите са обърнали внимание на това, че при бозаещите кърмачета, на които е давано краве мляко за докърмяне, трябва да им се провокира развитие на захарен диабет, за да им се изработят съответстващите антитела. Обяснения за това за сега няма, макар преди 10-15 години не е наблюдавана подобна картина. Тук немалка роля, е възможно да играят комплекс от фактори.


   Най-критичното време за развитие на захарен диабет при децата  се пада на периода на половото им узряване. В този период протичат големи хормонални изменения, които изискват много захар, и единственият орган, който отговаря за нормата на захарта в кръвта, е панкреаса, но когато се наруши режима на хранене на младия организъм и начина на живот, той, панкреасът, не може да издържи на такова напрежение и се «чупи», а намаляването на изработването на инсулин— това е захарен диабет, и захарта, която не се усвоява, се отделя с урината: което означава жажда, отслабване при «добро» хранене, отпадналост, даже загуба на съзнание. Д-р И. П. Неумивакин призовава да не се лекувате  при случайни хора, различен род екстрасенси, те няма да ви помогнат. Даже въвежденето на бета-клетки не би могло да ви излекува от това опасно заболяване. Заедно с това е забелязано, че тези боледуващи, които са се научили да преодоляват трудности, а всяко страдание изостря разума, ставайки волеви, целеустремени хора, са постигнали големи успехи. Само не се подавайте на паниката, а се придържайте към препоръките, дадени в текстовете по споменатата книга на д-р Неумивакин на този блог, и съветите на лекарите-ендокринолози.


   Запомнете! Заедно  с очистването на черния дроб върви и очистване и на панкреаса, тъй като, фактически, те работят в тандем, и ако се нарушат функции на един от тях, това се отразява на другия. Ето няколко рецепти, които ще ви помогнат в борбата с диабета:


   • Очистване на дебелото черво, черния дроб и едновременно на панкреаса, а също спазване на правилата за хранене.


   • Изплакнете коприва, изсушете я на сянка, разрошете я и я разбъркайте, накълцайте я и я сложете в платнена торбичка. Напълнете с нея 0,5 литрова бутилка до половината и залейте с водка / ракия, оставете я да кисне 5-7 дни, излейте всичко, изцедете с изстискване и вземайте по 1 суп. лъжица 3 пъти преди ядене.


   • Артишокът е  прекрасно средство за нормализиране на работата  на СЧТ, оказва слабително действие, понижава захарта в кръвта. Яде се в суров вид както отделно, така и със салати, ежедневно по 7 броя със средна величина.




   • Черника* – вид синя боровинка


Vaccínium myrtíllus, голубика –
вид синя боровинка  


Vaccinium uliginosum L., брусника – вид
червена боровинка  


Vaccínium vítis-idaéa, клюква – вид червена
боровинка Oxycóccus


 (*първите имена са на руски език, тъй като
те не са много познати на българските


читатели, к.м.),  притежават
много добри захаропонижаващи свойства


заради наличието в тях
на миртилин (алкалоид, който понижава


риска при въглехидратния  обмен и


възпалението на пикочната система, к.м.).


Може да се използват и листата им:


на 1 л кипяща вода шепа листа. Държат се 


3 минути, снемат от огъня, отцежда се и се


изстисква и се пие по 1/2 чаша 3 пъти


на ден преди храна.


   • Смлян корен от репей, клонче с листа


от боб, листа от споменатите боровинки 


(черника, брусника, клюква), френско


грозде (, което имате) в равни количества


се смесват. 3 чаши от сместа се заливат


3 чаши вряла вода, сместта се държи 8-10


часа  в термос, допълнитено добре ври


5 минути, изцежда се, изстисква се и се


вземат по 2-3 суп. лъжици 3 пъти преди


храна.


   • По 3 части от корени на глухарче и


репей и по 4 части коприва, плодове
от шипка, горната част на цъфтящ овес се


смесват, смилат и смесват се добре;


2 суп. лъжици от сместа се сипват в 0,5 л


вряща вода, кипят силно 30 минути под


капак, след това се държи на слаб огън


10 минути, процежда се, приема се 2-3


пъти по 1/2 чаша след ядене.


Наблюдавано е, че ако се приема по


1 суп. лъжица коприва, няма да има


никакви последствия (тя
насърчава съсирването на кръвта).


   • Не забравяйе за фибрите (зелето,


тиозахаридите в чесъна, хряна, ряпата,


репичките и др.), които нормализат


работата на дебелото черво, оказват


лечебно въздействие при диабет,


атеросклероза, варикозно разширени


вени, камъни в черния дроб, бъбреците


и укрепват защитните сили на организма.


   • Смелете (15 броя) дафинови листа,


залейте ги с 3 чаши вряла вода, оставете
ги да киснат 3 часа в термос. Ако


измерената захар е до 12 единици,


то трябва да пиете 30-40 минути до


хранене З пъти на ден по 100 мл,


ако е повече – по 200 мл в продължение


на 2-3 месеца. Прекъсване от 1 месец.


   • Сутрин и вечер 30 минути до хранене


изпивайте по една чаша айрян (кисел)


с 1-2 суп. лъжици зърна от елда.


Елдата е една от зърнените храни,


които нормализират работата на черния


дроб и панкреаса заради наличието в


нея на много от необходимите елементи


за организма.


   • Листата от диви ягоди представляват


леко противодиабетично средство.


По време на бране на диви ягоди изберете


силните, зелени листа, сложете ги на


чиста хартия и ги изсушете на сянка,


разтрийте ги и ги сложете в стеклено


шише с плътна запушалка.


На 1-2 суп. лъжици от изсушените зелени


листа, добре стрити (или 20 г изсушени


листа), изсипете една чаша вряла вода,


оставете ги да се задушават 20 минути,


след това се изцеждат, изстискват и


отватара се пие на малки глътки:


покрай лекото захаропонижаващо


действие тя оказва и пикочогонен ефект,


помага и за извеждане на соли от


организма, понижава кръвното налягане,


нормализира сърдечния ритъм при


инфаркти; тя е и средство за


профилактика на подаграта, образуването


на камъни в черния дроб и бъбреците.


   • При употреба на пикантни подправки:


лютив червен пипер, коприва, пелин,


вратига и други —работата на черния дроб,


панкреаса, лигавицата на СЧТ се


подобрява, съществено се понижава


количествота на захарта в кръвта и се


  отстраняват последиците от инфаркти


(аритмии), инсулти.


   • Залейте с 1 чаша вода преградките на


ядките от 15-20 орехи, варете ги 10 минути.


Разделете дозата на 3 части, и ги изпийте


за един ден.


   • Без активни упражнения, особенно


без такива които са насочени към


укрепване на мускулите на живота и


гърба, диабетът не може да се излекува,


за което подробно  разказва в книгата си


«Пути избавления от болезней:


гипертония, диабет...» уважаваният


д-р И. П. Неумивакин (има я само на руски


език и може да се намери в мрежата, к.м.).


                                                        (край)




 


=========================­===========


 


 

User Avatar

КОГАТО НИ СПОХОДИ


ЗАХАРЕН ДИАБЕТ,


КАК САМИ ДА СЕ


ИЗБАВИМ ОТ НЕГО-2 !


 



(по д-р И. П. Неумивакин)


(продължение)


   Но има две основни мастни киселини, които не могат да се синтезират в организма. Това са алфа-линолевата (алфа-линоленовата) киселина, известна като омега-3, и линолевата киселина — омега-6, които участват в производството на клетъчните мембрани, хормони и епинервии (обвивката на “сноп” с нервни влакна, к.м.). Най-богатият източник за тези киселини е лененото семе и слънчогледовото нерафинирано масло.


   Следва да обръщате внимание на това, че при нарушаване на работата на бъбреците, трябва да бъдете особено внимателни при пиенето на водата и не трябва да се отказвате от лекарствата.


   Следва  строго да отчитате, колко вода сте изпили и колко сте отделили, като постепенно добавяте по половин до една чаша на ден. Ако обемът на отделяната вода се увеличива, то всичко е в реда на нещата.


   Самата вода е прекрасно пикочогонно средство. Официалната медицина счита, че водата не може да бъде причина за  заболяването, а служи само като средство за транспортиране, което е крайно опасно заблуждение. За да се изведат излишните соли, които се образуват в резултат на обменните процеси, се изисква обемът на урината да се увеличава. Когато намалее изработването и отделянето на урина, настъпва отичане на краката и клепачите, ето защо количеството на употребяваната вода трябва да съответства на количеството на отделяната урина. Когато се появат отоци, пиенето на солена вода трябва да бъде прекратено, а започне ли спадането им — пиенето на вода може постепенно да се увеличава.


   Кислородът, водата, солта и калият са основните елементи, които са необходими за нормалната жизнена дейност на организма. Около 27% от солта се намира в костите, тъй като е необходима за тяхната твърдост, за това недостигът й в кръвта може да доведе до развитие на остеопороза, и за да се запази необходимото й ниво в кръвта, тя се извлича от костите. Недостигът на сол води да повишена киселинност на органите, което, на свой ред, служи за пусков механизъм на образоването на отоци. Ако организмът натрупва сол, то той се опитва да задържа водата, която, филтрирайки се, се насочва в клетката. Ако  количеството на употребяваната вода се увеличива, а това на солта - не, то организмът започва да губи сол. Мускулните спазми, главозамайването, прималяванията / припадъците означава недостиг  на вода и соли, които са признаци за обезводняването на организма.


   При диабет инсулинът престава да тласка водата в клетките, вследствие на което те се обезводняват, а отделянето на инсулина се намалява. При диабет от 2-ри тип продължителният недостиг на вода води до това, че такова химично вещество, като липида простагландин Е (един от представителите на групата на просталгините, които се съдържат в почти всички тъкани и органи, к.м.), един от заместителите на хистамина, отговарящ за разпределянето на водата в организма, подавя бета-клетките на панкреаса. Ако този липид, простагландин Е, остане продължително в кръвта, той, на свой ред, активизира хормона интерлейкин-6. Последният, прониквайки в ядрото на клетката, която произвежда инсулин, постепенно разчленява скелета на ДНК/РНК в ядрото на клетката. Така я лишава от възможността й да функционира нормално, преизвиквайки й необратими изменения, а след това усложнения, които се разпространяват върху другите органи и, на първо място, предизвиква разстройство на сърдечно-съдовата система: ретинопатия (нарушение на зрението, водещо до ослепяване, к.м.), гангрена на крайностите, кистозни образувания в черния дроб, бъбреците, мозъка и в самия панкреас.


   Недостигът от вода в организма влияе също на изработваннето на бикарбонати от панкреаса, които неутрализират излишната киселина в стомашния сок, постъпващ в дванадесетопръстника от стомаха. Недостигът от инсулин в организма престава да стимулира разкриването на порите на клетките, през които в тях трябва да постъпва вода и необходимите вещества, в резултат на което клетките започват да намаляват размерите си и дори да умират. Киселината, акумулирайки се в дванадесетопръстника, предизвиква рязко съкращаване на сфинктера (кръглия мускул) на пилорния канал между стомаха и него, което води до появата на язви.


   Процесът на заболяването от диабет при децата е същия, както и при възрастните, само че при тях клетките, които произвеждат инсулин, се разрушават бързо, за това тази болест се отнася към автоимунните заболявания. Необходимо е да се отбележи, че резервът от вода при детето е много по-малко, ето защо то винаги трябва да пие повече вода, тъй като всяка  клетка в мускулите, за да функционира нормално, трябва да бъде осигурена / напълнена с вода не по-малко от 75% от капацитета й. Когато организмът расте и хистаминът регулира постъпването на водата и храната, то частичното обезводняване на организма, което винаги е на лице при децата и стимулира усещането им за жажда, може да се компенсира само с чиста вода, а не с газирани напитки, чай или кафе, сокове. Соковете даже могат да повишат киселинността в чревния тракт, при това нивото на калия в течността се повишава, а той, увеличивайки нивото на хистамина, води организма до стресово състояние, от което не е далече и до болестта.


   Болшинството от болните от диабет практически имат наднормено тегло. Работата е в това, че на тях им се иска постоянно нещо да похапват, особено през нощта, което пък още повече задълбочава состоянието им, въздействайки на работата на ендокринната им система. Денем, като правило, организмът трябва да живее за сметка на лесноусвояема въглехидратна храна, “изгаряща” с помощта на инсулина, а тлъстините / мазнините се складирват за запас. Нощем, когато панкреаса, стомаха, дванадесетопръстника, черния дроб (за него в китайската традиционна медицина се обяснява, че в последната стража от 01:00 до 03:00  ч преминава жизнената ни енергия, в смисъл тогава е с най-активни функции, к.м.), далака трябва да «спят», докато в това време другата многофункционална ендокринна железа — хипофизата — синтезира соматотропнин / соматропин (хормона на растежа), който участва в разпада на тлъстините. Ако добре си похапнете на вечеря, то панкреасът започва да отделя инсулин и организмът дава команда на хипофизата да не отделя от този хормон на растежа, което пък води до затлъстяване.


   По норма за поддържане на основния обмен (при минимални енергийни загуби), с помощта на хормона на растежа, на нощ се изразходват до 150 г тлъстини (за месец – до 4-5 кг), което много желаещи не могат да постигнат дори с помощта на диети или физически натоварвания. Пак по норма въглехидратната съвместно с растителната храна се задържат  до 2 часа в стомаха, а месната (още повече и лошо сдъвкана и полята обилно с някаква течност) — до 4-5 часа. От гледна точка на физиологията, стомахът и дванадесетопръстникът трябва да бъдат свободни от погълната храна най-късно до 22:00 часа. А някои учени твърдят, че последното хранене за деня не трябва да бъде по-късно от 16:00-17:00 часа, за да се насърчава нормалната работа на всички органи и системи на организма.


   Ако на вчеря сте се “натъпкали” за през нощта, то дванадесетопръстникът, «заспивайки», не може да работи в нормален режим, поради което коремната ви област се раздува и заедно с препълнения стомах подвдигат диафрагмата нагоре, като с това сами си затруднявате работата на сърцето, белите дробове, а и притискате бъбреците, далака и черния дроб. Всичко това води до гастрити, дуоденити (възпаления на дванадесетопръстника, к.м.), панкреатити, гнилостни процеси в червата, дисбактериаза, алергии. Увеличаването на инсулина в кръвта задържа натрия в бъбреците, а следователно, и водата (ето ви отоците, и хипертонията), усилива активността на остеобластите — клетките, които разрушават костите (остеопороза). Тъй както целият СЧТ «не спи», то другият ендокринен орган — епифизата — престава да отделя  хормона на съня — мелатонин, от което ви спохожда безсъницта, а след нея хроничото недоспиване, които още повече увеличават затлъстяването.


   Особено от ядене през нощта страдат децата. С помощта на хормона на растежа хората растат най-активно до 20-25 години, а след това този хормон се синтезира все по-малко и по-малко, което ускорява процесите на стареенето. Много вредна за тях, а и за възрастните, е лесноусвояемата храна (много ситно смляното бяло брашно, сладкарските изделия), защото , чрез мозъка, тя съдейства за изработването на хормона на удоволствието, един вид на «кефа»(, с извинение за арабския израз, който е употребил д-р Неумивакин, к.м.), а пристрастието към такава храна води до забавяне на растежа, затлъстяване, наркотична зависимост от пушенето, алкохола и наркотиците.


   Какво би трябвало да правите? След обяда яжте няколко пъти и по-малко, помнейки пословицата: «Закуската си изяш сам, обяда раздели с приятеля, а вечерята дай на врага си». Ранната вечеря винаги да бъде легка, например, нещо с зеленчуци, плод, нискомаслено кисело мляко и …, вие си знаете най-добре! Преди да легнете за нощния сън — не забравяйте да пийнете малко от солената вода (описана в по-преден текст, к.м.), която ще потисне чувството за глад за известно време. По такъв начин ще се  оттървете от излишното тегло, хипертонията, диабета, остеопорозата, ще си нормализирате съня, от вечното недоспиване, угнетеност / смазаност и главното — ще подобрите здравето си.


   Първото средство за защита от диабета е отказът от мазна храна, която понижава чувствителността на клетките към инсулина и забавя процеса на разграждане на глюкозата.


   • Особено вредни са наситените мазнини в продуктите от животински произход: месо, яйца, кашкавал, масло, млека с над 2% масленост; още хот-доги, дюнери, бургери, пици, пържени картофки, снакс, чипс, пилешки хапки и евтини десертчета и т.н.


   • Старайте се да обогатявате менюто си с  въглехидрати, които не предизвикват рязко повишаване на захарта в кръвта: това са продуктите от едро смляни зърнени храни, бобовите, зеленчуците, плодовете, в които има малко калории, — но много фибри, минерални вещества, които задържат усвояването на глюкозата в кръвта. Доказано е, че употребата на тлъсти риби (сьомгата, сардината) може даже да предотврати развитието на диабета, тъй като съдържащите се в тях мастни киселини от клас  омега-3, -6 помагат на глюкозата да прониква в клетките.


   • Едновременно трябва рязко да ограничите всички въглехидрати с висок гликемичен* индекс на захарта: всевозможните сладости, изделията из бяло брашно, картофите, белия ориз, спиртните напитки.


(Гликемичен индекс* - отразява нивото с което в % се увеличава кръвната захар при употребата на определен вид хранителен продукт спрямо захарта, за която той е приет 100%; храни с под 55% увеличение са с нисък индекс, - от 55 до 70% са със среден индекс, а над 70% - висок. За пример -картофите имат 80%  гликемичен индекс, к.м.)


                                                 (продължава)


 


=========================­=======


 


 


 

User Avatar

КОГАТО НИ СПОХОДИ


ЗАХАРЕН ДИАБЕТ,


КАК САМИ ДА СЕ


ИЗБАВИМ ОТ НЕГО !


 


(по д-р И. П. Неумивакин )

 


    Известно е (разбира се, че не на всички), че дивите гъски, в отличие от домашните, не боледуват от захарен диабет. Този факт принудил учените да се замислят: защо е така? Причината за болестта, известна като, диабет, лежи в неспособността на панкреаса – подстомашната жлеза, да изработва инсулин, поради което захарта попада от кръвта в клетката в по-голямо количество от неоходимото. Но тъй като въглехидратите бързо се разрушават,  а запасите от тях в организма им не са големи, то дивите гъски не биха могли да прелетят и няколко километра. Оказва се, че гъските «затлъстяват» преди полет, т.е. натрупат мазнини (вероятно, както и всички прелетни птици), които, разлагайки се до крайния продукт — захарта, не изискват инсулин. Когато проверили това:  отстранили панкреаса на дивата гъска, но тя останнала жива, а домашната, вследствие на същата операция, умряла. При болните от диабет предимно се наблюдава въглехидратния обмен/метаболизъм. В същото време, например, чукчите, които с часове могат да бягат редом с нартите/шийните  и имат явно изразен метаболизъм на мазнините, не боледуват от захарен диабет.


 


   Още един път да подчертаем: захарният диабет — не е наследствено заболяване, родителите могат да предадат само предразположението към него, а вие вече сами, по-вероятното е, с помощта на тези същите “палиативни роднини”(които понижават тежестта на симптомите на заболяването, но не го лекуват, к.м.), си помогате да се появи диабета (чрез обилнната консумация на сладки храни, шоколад, изделия от много финно смляно брашно, млеко, изключване на растителната храна от менюто и др.).


 


   Това  ужасно заболяване излиза на едно от първите места по заболеваемст, което е особено опасно за децата. Диабетът, това означава голямо натоварване на панкреаса, основно за сметка на начина на живот: използването на рафинираните продукти, белия хляб, сладкарските изделия, сладоледите, месната, тлъстата храна, ограничяването на двигателната активност, моториката на чревния тракт, смесената храна, т.е. всичко това, което образува шлаки в нашия организъм, както вече сте прочели в предните текстове  на блога sandlih. Като правило, когато при децата се развива  инсулинозависим диабет, веднага им назначават инсулиново лечение. Животът на детето така се превръща не в радост, а във вечен страх от болестта. При възрастните, като правило, възниква  инсулинонезависим диабет.


 


  Трябва да се помни и да се съобразяваме с изискванията на един от основноте закони в Природата: потребяваното трябва да съответства на изразходваното, което даже може да бъде и в повече. В противен случай възниква риск от различни заболявания, а не само от диабет, главно от инсулинонезависимия тип. При този тип диабет бета-клетките ((β-Клетки)  се отделят от панкреаса и произвеждат хормона инсулин, който понижава нивото на глюказата в кръвта, к.м.) функционират нормално, но организмът получава повече храна, от колкото се изразходва, а панкреаса отделя повече инсулин, защото организмът «мисли», че той ще бъде изразходован по предназначение. Това обаче не става: макар инсулинът в клетките да е много, той не може постъпи в неработещите клетки, и те губят чувствителността си към него, което е и причината за развитието на диабета от 2-ри тип. И никакви лекарства не могат да заставят клетката да използва глюкозата.


 


   Само по себе си повишението на концентрацията на инсулина в кръвта насърчава развитието на исхемична болест на сърдцето и други проблеми, а лекарствата, водещи до увеличение на работата на бета-клетките, само още повече изощават панкреаса, предизвикайки допълнително различни усложнения, свойствени за диабета, и сам той преминава вече в диабет от  1-ви тип, което още повече влошава состоянието на болния. Всъщност пониженият обмен на веществата, който е свойствен на всички хора заради отсътствието на физическа активност, не изисква много инсулин и работа на бета-клетките с целия им клетъчен апарат, включително митохондриите (клетъчна структура с функции при клетъчната смърт, пъпкуването, производството на стероиди и АТФ – енергията на клетката и организма, к.м.), които стават един вид “безработни”. Колкото повече се употребяват въглехидрати, особено лекоусвояемите, толкова повече инсулин е необходим, и панкреасът работи на границите на своите физически възможности. Организмът, на свой ред, реагира на това явление с образуването на антитела към бета-клетките и инсулина, т.е. възниква автоимунно състояние, при което вместо инсулин се произвежда повече проинсулин (основната форма за запазване на инсулина, но без инсулинови функции, к.м.), който пък разрушава самия инсулин с помощта на съответни ферменти, и диабетът във всички случаи може да премине в диабет от 1-ви тип. При това състояние клетката въобще губи чувствителността си към инсулина.


 


   Възниква следният вопрос: може ли да се възстанови способността за производство на инсулин на бета-клетките и другите елементи на панкреаса и те отново да започнат да го произвеждат? Да, разбира се, но само с помощта на увеличаване на интензивността на работата на клетките, когато ще се появи потребност от инсулин и той напълно ще бъде обезвреждан / оползотваряван от работещите клетки.


 


   Как да се направи това? А.С. Залманов посветил целия си живот на ролята на капилярите (като при това  се запознава, когато заминава за Германия след 1921 г., и с монографията за капилярното кръвообращение на датския нобелов лауреат А. Крог к.м. ), това «периферно сърце» в жизнената дейност на организма, и доказал, че при всяко каквото и да е физическо действие, с помощта на мускулите, започва да се помпа кръв  и, включвайки запустелитите кръвоносни съдове, усилива добиването / образуването на енергия, за сметка на увеличаването на снабдяването на клетките с необходимите вещества и кислород, независимо от възрастта им. Удивителното в този случай е, че при физическата работа на капилярите, те се развиват не само в мускулите на сърцето, но и в мозъка, защото основната роля на течностния «конвейер», по помпането на организма, приемат върху себе си не само капилярите, но и повишения тонус на мускулите, в които те лежат, а също и «помпите», разположени в дясното предсърдие - диафрагмата (по д-р Неумивакин "главното венозно сърце", к.м.) и “спомагателното венозно сърце” — мускулите на прасците, в ставите, които работят също като помпи. При физическата активност много по-икономно започват да работят сърцето, системата на дишането, при което този процес се наблюдава независимо от това, от какво  страда човек: било то диабет, хипертония, прекаран инсулт, инфаркт, различен род заболявания на ставите.


 


   Както е доказано от спортните физиолози, активизацията на скелетните мускули води след себе си до нормализирането на всички обменни, енергетични и биохимични процеси на имунната, ендокринната, сърдечно-съдовата, дихателната системи и опорно-двигателния апарат. Необходимо е също да се отбележи, че физическите упражнения не могат да заменят инсулина, а само могат да намалят дозите му. Така постепенно, с увеличаване на физическото натоварване на лицата, които  страдат от диабет, особено от 2-ия тип, се изключват всички фактори на последващото му развитие и усложняване, а след това протича и неговото излекуване.


 


   Общоприето е мнението, че енергетичните загуби се попълват в мозъка само за сметка на захарта. Но, както е считал Ф. Батмангхелидж, това е вярно само за тези случаи, когато в организма се наблюдава малко съдържание на вода и соли, което от своя страна води до отслабване на добива на енергия. Разглеждайки проблема с диабета, никой от учените не обръща внимание на работата на мозъка. Мозъкът е програмиран така че, автоматично повишава нивото на съдържание на глюкозата в организма, тъй като тя директно се разходва от него без участието на инсулина. Това особено се проявява при обезводняване на организма, защото водата лежи в основата на енергетичните процеси в клетката, и в такива случаи мозъкът се  ползва само от захарта, която се появява в кръвта. Не сте забелязали, вероятно, че при стресови ситуации, когато организмът се нуждае от много енергия, човек иска нещо да яде? Недостигът на вода в организма забавя метаболичните процеси и усвояването специално на солта, която отговаря за регулиране на обема на водата извън клетките. Количеството на съдържащата се сол в организма зависи много от аминокиселината триптофан (една от десетте много важни за живота ни аминокиселини, к.м.), която също отговаря и за нивото на съдържание на сол в организма. При понижаване на количеството на триптофан и, съответветно на солта, отговорността за задържане на водата в организма поема захарта, което се отразява на повишаването на количеството й в кръвта. Когато не се изработва достатъчно инсулин, клетките на организма не получават достатъчно от необходимата глюкоза, калият остава извън тях, а и съпровождащата го вода също не прониква в тях. Мнозина свързват диабета с генетичната предразположеност на структурата на ДНК, където е записана цялата информация за организма, и която също не може нормално да функционира без достатъчното количество вода и да регулира всички функции на белтъчните структури.


 


   Инсулинът. В този случай, той се явява това вещество, от което зависи проникването на калия в клетката. Ако той остане извън клетката, това ще предизвиква появата на аритмия, сърдечни пристъпи и даже спиране на сърцето. Това обстоятелство за сетен път подчертава известното, че инсулинът регулира обема на водата в клетките.


 


   Зависимостта на мозъка от захарта предизиква приятното усещане от сладкото. Ако захарта в кръвта е малко, черният дроб започва да я произвежда, отначало от нишестето, след това от белтъците, а след това от мазнините. При мускулната активност с помощта на ензими — хормоните на чувствителната липаза — мазнините се разграждат, като образуват захар, която се разходва за енергийните загуби. Ето  защо мускулните натоварвания трябва да бъдат задължително условие за живота на диабетиците. Тези ензими едновременно очистват кръвоносните съдове от мастните отлагания. Ако човек се намира в състояние на хиподинамия (нарушени основни функции на организма, при ограничения на деятелната активност, силата на съкръщаване на мускулите и т.н., к.м.), но работи в усилен режим или стрес, той счита, че за компенсиране на недостига на енергия трябва да употребява калорийна храна. Но  в този случай само 20% от хранителните вещества и глюкозата се доставят на мозъка; останалото се доставя на клетките на организма или се заделя за запас. Надявам се, че сега вече разбирате, защо човек натрупва излишно тегло? В такива случаи ако, вместо да ядете, приемате подсолената вода, която за около 90 минути отстранява чувството за глад, вие просто постепенно ще се освобождавате от излишното си тегло, което е по-добре, отколкото ако спазвате някави диети.


 


   Приемането на вода 15-20 минути преди ядене, предотвратява повишаването на концентрацията на кръвта, която поглъща необходимата й вода от близко разположените клетки. Когато запасите от вода се изтощават, за разход отива енергията, която се съхранява в запасите от калций в клетките и костите. При това когато една молекула калций,  се отделя от друга,  се свобождава една молекула АТФ (пълното име е в по-предните текстове, к.м.), за сметка на което се образува и енергия. Когато водата и калцият се употребяват в достатъчно количество, отпада необходимостта от освобождаване на енергия, съхраняваща се в резервите от калция. За това костите се явяват отличен източник на енергия. Нашият организъм притежава много тънък механизм на абсорбция на елементи, в резултат на което в него попада не всичкият калций. Трябва само да се ограничи мазната и печената храна. Мастните кислелини се заменят с аминокиселината триптофан, която, като се съединява с албумина, не дават да се разрушава черния дроб. Мастните киселини, разделяйки триптофана от албумина, образуват свободнен триптофан, повече от 20% от който се разрушава в черния дроб.                                                                  (продължава)


 


=========================­=============


 


 


 

User Avatar

МИКРОЕЛЕМЕНТИТЕ И


ТЯХНАТА РОЛЯ В


ЖИЗНЕНАТА


ДЕЙНОСТ


 



(по д-р Неумивакин)



   Ролята на микроелементите в жизнената дейност на организма е огромна. Без тях практически не може да протече нито една окислително-възстановител­на реакция. Не напразно много изследователи свързват заболеванията най-напред с нарушения на електролитния баланс, т.е. на взаимовръзката между различните микроелементи.


   Минералните вещества не се образуват в организма и по тази причина се явяват незаменима съставна част от нашия хранителен режим. Разбираемо е, че в подбора на необходимите макро- и микроелементи съществува трудност във връзка с една особеност: техният обмен е много тясно и взаимно свързан. Така  например, излишъкът от мед винаги се съпровожда с недостиг на цинк, манган, калций, а пък тяхното попълване е невъзможно без предварителното отстраняване на излишъка от мед. Когато пък съдържанието на цинка в организма се повиши, това води  до недостиг на мед и олово, които от своя страна  са необходими за нормалното кръвообразуване. По такъв начин, опитът за изкуствено въвеждане в организма на единичен микроелемент става безпредметен и нецелесъобразен, например на селен, йод, доколкото при недостиг на някой елемент в организма се блокира системата за техния обмен. В това отношение най-переспективна е системата за приемане на препарати на основата на природни цеолити от типа литовит (lit – камък, vit – живот или камък на живота = жизнен камък, не е известн да се предлага на българския пазар, к.м.), в които всичко, което е необходимо за организма, е балансировано,  а последният сам пък регулира всичко ставащо в него. И, което е най-интересно, тези препарати нормализрат физиологичните норми за макро- и микроелементи, едновременно с това  извеждат излишекът от тях, като тежките метали, радионуклеиди, т.е. притежават универсално действие.


   Към макроелементите се отнасят: калция, фосфора, магнезия, натрия, калия; към микроелементите: желязото, медта, цинка, мангана, хрома, селена, йода, флуора, лития, кобалта, силиция. За част от тях ще стане въпрос в този текст.


   Подържането на постоянство на вътрешната среда от организма се нарича хомеостазис, скоростта на химичните и другите реакции — хомеорезис и взаимоотношението между структурите на органите — хомеоморфоза. Кислинно-алкалното равновесие на организма трябва да се намира в достатъчно твърди граници на pH (7,4 +0,15), и отклонението му в една или друга страна —вече е болест.


   Как точно трябва да работи сложният механизм на човешкия организъм, така че всичко в него да се намира, както казват лекарите, «в границите на физиологичните норми»?


   Да се съсредоточим още един път на калция. На калция, например, се пада до 1,5% от масата на тялото ни (от 1 до 1,3 кг). Калцият основно се съдържа в костите и е техният структуриращ елемент, където постоянно протичат процесите на обновяването му: при децата през 1-2 години, с увеличаване на възрастта през 10-12 години, а у възрастните хора още по-бавно. Не е излишно да се напомни, че процесите на “умиране” и на “раждане” на нови клетки в структурите протичат в течение на целия ни живот: кръвта “живее” в границите на 4 месеца, клетките на  СЧТ — 6-14 дни, белтъчините — 5-6 месеца и т.н. Установено е, че вследствие на варенето, печенето, така както и всички микроелементи, витамини и други вещества, органичният калций, който се съдържа в съответните продукти, преминава в неорганична форма, и повче от 60% от тях прминават транзит през организма ни или това води до образуването на отлагания от соли. Колкото повече постъпва калций от растителна храна, зърнени култури в организма ни толкова повече състоянието на костните тъкани става по-добро, и обратно. Продуктите с киселинна реакция (като месо, животински мазнини, мляко, изделия от бяло брашно, захар и други) водят до нарушаване на обмяната на калция, привеждайки го в неорганична форма.


   Сега много  специалисти обясняват, например, че калцият е носител за всички смъртни грехове, защото разболявал човека. Действително, с напредванне на възрастта, се наблюдават все повече процеси на резорбция, разрежедане на костната тъкан, поради недостиг на калций, и нарушения на взаимоотношението му със силиция. Калцият, вследствие на неразбиране, по-често преминава в неорганична форма, и макар човек да приема много от него, в този вид той не може да се усвоява от организма му, вследствие на което често възникват фрактури на костите, особено на шийките на бедрените кости, които са носещите на големите натоварвания.


   Органичният калций нормализира киселинно-алкалното равновесие за сметка на калциевия монофосфат, който понижава киселинността в организма, отбележете че, онкоклетките живеят в кисела среда. Лауреатът на Нобелова премия Отто Варбург, със съавтори, даже е разработил препоръки за профилактика и лечение на рака с помощта на калций, съчетавайки го с биологични активни вещества.


   Органичният калций служи за подобряване на обменните процеси, работата на черния дроб, бъбреци, СЧТ, гъвкавостта на ставите, гръбначния стълб, мембраната на клетките.


   Както е видно от изложеното, в развитието на патологичните процеси и стареенето на органоизма е виновен не органичният калций, а неорганичният, с което човек може да се бори, като се ползват препоръките, дадени в книгата ( на д-р Неумивакин, чието заглавие и съдържание, за съжаление на руски език, е посочено в по-преден текст,к.м.).


   Известният руски ветеринар  С. А. Аракелян е предложил рецепта за подмладяване, нормализираща калциевия обмен в човешкия организъм и явяваща се много добро профилактично и лечебно средство. Оказва се, че лимонената киселина — това е единствената киселина, която се съединява с калция в организма и образува лимонено-калциевата киселина, а тя е уникална киселина с алкалните си свойства. При нейното разлагане, калцият и фосфорът се освобождават без каквито и да е особени енергийни загуби. Освен това, лимонената киселина, съединявайки се с молекулите на АТФ (вижте в по-предните текстове, к.м.), също се освобождава енергия, като по такъв начин се подобрява работата на организма по преработката на храната.


   Но и това още не е всичко. Лимонената киселина, като се съедини с амините (белтъчините), образува аминолимонена киселина с отрицателен заряд, а от 20 аминокиселини само 3 са отрицателно заререни, и те играят голяма роля в обменните процеси. Споменатият Сурен Аварович  (Аркелян) предлага рецепта за подмладяване, която може да се прилага във всяка възраст, особено в напредналата (виж. « Очистване на ставите и лечение нарушенията при обменните процеси 3 », к.м.).


   Интересна е връзката между инфаркта, инсулта с калция: ако последният е 3-4 пъти по-малко от нормата в косите, то в течение на близките 2-3 месеца може  да настъпи криза. Антагонистът на калция е силицият.


   Силицият  е един от много необходимите елементи за организма. В 1970-а година при изпълнение на програмата за космически полети ние (споделя д-р И. П. Неумивакин) отделяхме необходимото внимание на силиевоорганичните съединения (М. Г. Воронков, Л. Г. Полевой и др.); за съжаление, работите не бяха завършени.


   Силицият това е: провеждането на импулсите в нервната система (в радиоелектронната апаратура играе ролята на елемента - пиезодатчик), еластичността на кръвоносните съдове, на клапанния апарат, нормализацията на биохимичните и енергетичните процеси в организма и много други роли. Една от важните особености на силиция е способността му да образува колоидни съединения, които «прилепват» към себе си патологичната среда — били то микроби, гъби, трихомонади, хламидии, кандиди и т.н., но не засягат полезната микрофлора. Неорганичното вещество на силиция — каолин (вид глина с бял цвят)— под действието стомашния фермент силиказа се превърща в органична форма. Силицият винаги не достига в организма, което се усеща особено от бременните жени или от бързо растящия организъм на бебетата, когато под нялаква форма ядят креда. В дейстителност не достига не само калция (калциевия карбонат под формата на гипс), но и силиций.


 При недостиг на силиций калцият придобива неорганична форма, организмът «ръждясва», а костите стават порьозни (крехки, чупливи). Тези два елемента трябва да са в равновесно състояние, как и всичко в организма.


   От къде да вземем силиций? От под  краката ни, на дълбочина от 5-8 м, в глината с белеещ се, розовеещ, гълабов цвят, известна като «каолинова, каолин, хума». В тази глина се съдържат практически всички микроелементи, с които се попълва организма, и тя работи също така и като сорбент. Взема се по 1 ч. лъжичка 1 път на ден, разтворена в 1/2 чаша вода, разбира се, без утайката, която  остава на дъното на чашата. Такава вода още се нарича «силиконова» (за разлика от кремъчната / силициевата, в която известен период е имало камък — кремък), вероятно, поради това, че в природата силицият е повече, — в десетки, сотици пъти, от колкото другите елементи. (На силиция се падат 29,5% от масата на земната кора.)


   Не напразно наричат силиция елементът на живота. Само когато използвате самостоятелно добита глина е необходимо леко да я  нагреете, така ще отстраните микроорганизмите, които биха могли да предизвикат алергична реакция.


   Много силиций има в поникналите зърна на пшеницата, овеса, ръжта, ечемика. Напоследък  при лечилителите все по-голяма популярност придобива кремъкът — биологичен кристал, формиран от микроорганизми в периода креда (третия последен период на геоложката ера мезозой, к..м.) в продължение на хилядолетни превръщания на силициевия двуокис Si02 в органична маса - кремък. Кремъкът, това е камък с черен цвят, в природата залежи от него се срещат рядко, в някои области на Белорусия, в Канада, там, където се добива гипс.


   В земната кора кремъкът - силициевият двуокис заема около 12% от масата на земната кора. Той е силен биокатализатор, способен хиляди пъти да усили окислително-възстановител­ните процеси, благодарение на което водата се активира, става бактерицидна, кристално чиста и придобива целебни свойства, които се съхраняват с години. Струва ни се, че тази особеност на кремъчната вода й придава не самият камък, а остатъците от органичните съединения от този животински свят, който е съществувал в геоложкия период креда преди милиони години. Противопоказания няма. Достатъчен е 15-20 г кремъ, дори на 1 м3 вода, за да се превърне тя в «жива» вода след 5-7 дни и да съдейства за нормализирането на всякакви функционални или патологични състояния в организма.


   Водата трябва да се приготовя в стъклени съдове (3, 5, 10, 20-литрови) на светлина, но без воздействие на пряка слънчева светлина и да се приема до 1 л в ден, по 1 чаша до 15 – 30 мин преди хранене и след 1 ч 30 мин след него. С тази вода може да се приготвя чай, супи. Съхранява се при температура не по-висока от 50 °С. В случай, ако (след година-две),  забележите на кремъка светла тънка ципа това значи, че външният слой на кремъка е отдал своите полезни вещества, трябва просто да го очистите с четка за зъби със солен разтвор, след което да се измие в обикновена вода и отново се използва или се рачупва на по-малки части. След началото на използване на кремъка, той се съхранява само във вода, не на пряка слънчева светлина; вода, в която има кремък, не трябва да се вари, тъй като при нагряване кремъкът се разлага.


   Йодът е един от най-важните елементи, които се явяват основа за стартиране на имунната система, работата на хормоните, ферментите.


   В Русия (това е твърдението на д-р И. П. Неумивакин,к.м.) недостигът на йод е глобален проблем, който по-рано по някакъв начин е компенсиран с  йодирана сол. Наи-добре е да се приема т.н. «син йод» ( по И. В. Мохач - “синий йод” : йод, калиев йодид, картофено нишесте, вода. В 100 мл се съдържа 400 мкг йод; много полезно лечебно средство, особено за лечение на щитовидната жлеза и др., к..м.). На страдащите, от болест на щитовидната жлеза, болни се препоръчва лекарството тиреоидин (thyreoidinum,к.м.), който в ред случаи не им помага. Това е свързано с обстоятелството, че чревният тракт и черният дроб са замърсени и трябва предварително да се почистят. Много йод се съдържа в морските продукти. В някои страни, Япония, САЩ, дървеното  масло се използва с йод, което се счита за по-рационално.


   Независимо, че йодът в земната кора е 0,0001 -0,0003% от масата й, ролята му в живота на живите организми е огромна. Йодът е единствен от микроелементите, който участва в биосинтеза на хормони, образуване на тироксина, от който зависи състоянието на енергийния обмен и количеството на топлинната продукция в организма. Тироксинът въздейства активно на физическото и психическото развитие на детето, за съзряване на тъканите, регулира функционалното състояние на централната нервна система и емоционалното състояние, влияе на всички обменни процеси, ръста, детородната функция. Недостигът на йода това е и недосената беременност, спонтанния аборт. Сега недостига от йода вече изпитват до 40% от хората, а децата — до 90% (в Русия, пише д-р Неумивакин, к.м.), а това е по-бърза уморяемост, раздразнителност, лошия сън, отслабване на паметта, ниският ръст, олигофренията, разстройството на нервната система и др.


   Селенът е необходим за изработване на хормони и ферменти. Възпроизводството на поколение, развитието, стареенето, заболяването на кръвта — всичко това зависи от селена. Използвайте такава рецепта: денонощната доза селен се съдържа в 2 г дрожди, само преди приемането й те трябва да се залеят с вряла вода, за да ги «убиете», и се пият с водата, но само без захар. Може да използвате и препарата нооселен (на български език не ми е известно да се среща лекарство под това име (може и да греша), а има и препарат “неоселен”, който се ползва за същите цели, к.м.).


   В последно време бе изяснена огромната роля на селена, влизащ в състава на ензимите (прорасналите зърна), защитаващи артерийте и клетъчните мембрани от увреждания от свободни радикали, а това означава профилактика на сърдечно-съдовите и онкологичните заболявания. Селенът е един от изключително необходимите за  организма ни микроелементи, за съжаление, не се произвежда в организма ни, източник за него са соевите зърна и пълнозърнените — пшеница, ръж, ориз, а също лука. По норма трябва да бъде до 200 мк/г, в случай на превишаване на тази доза е възможно опадване и разрушаване на зъбите, ноктите, разстройство на СЧТ. Но, като правило, той не  е повече от 40-50 мк/г в тези растения.


   Магнезият е един от малкото елементи, които играят огромна роля при изработването на енергия: предаването на нервните импулси, синтеза на белтъчини, регулирането на кръвоносните съдове, мускулите, усвояването на глюкозата, изграждането на костната тъкан, обмяната на веществата. Недостигът от магнезий води до нарастване на раздразнителността, остлабване на имунитета, депресия и т.н. Известно е, че важната роля за регуляцията на холестерина принадлежи на лецитина — аминокиселината, която се образува под действието на фермент, содержащ витамин Вб, а последният не може да се образуват без магнезий. Ако  употребявате калций с витамин С за укрепване на костите, без магнезий, това е безполезна дейност. Калцият се усвоява свамо в присътствието на магнезия, който, между другото, почти винаги не достига, особено при жените. Наличието на магнезий е също и профилактика на камъните в бъбреците. Магнезият може да се набавя от прорасналите пшенични зърна, хляб от едросмляно брашно, салатите, пресните зеленчуците (под кожичката им), соята, в които той е в достатъчно количество.


   Германият, който много се съдържа в пресния чесън и който е значително по-малко в рекламираните  т.н. «царски таблетки», осигурява еластичността на кръвоносната система, клапанния аппарат и т.н.


   Калият се намира в клетките за да ускорява вътрешноклеточните процеси, помага за извеждане на водата от организма, и е най-съществената структура на нервната и мускулните тъкани, особено на сърцето и еритроцитите.


   Натрият се съдържа в плазмта на кръвта и междутъканната течност, задържа водата в организма и е нещо като ключ за отваряне на каналите (физиологичните прозорци), по които в клетката постъпват необходимите вещества. По тази причина недостигът на натрий в организма оказва влияние на работата на всеки орган. В частност, при хората, които спазват диета без сол, в кръвта им се наблюдава увеличение на количеството на ренин — хормона, който, на свой ред, предизвиква спазми в кръвоносните съдове и води до образуване на тромби, инфаркти. Взаимовръзката в работата на калия и натрия, а също тяхното физиологично съотношение играят огромна роля в осигуряване на работата на нещо като помпа, която нагнетява необходимите вещества в клетката и отстранява от нея преработените продукти от жизнената й дейност. Колкото по-точно работи тази система, толкова повече е съдържанието на калий в клетката ( което ще рече растителна храна, зеленчуци) и по-малко натрий (оптималното количество сол), толкова в по-малка степен е рискът, свързан със заболявания, особено на сърдечно-съдовата система ( като хипертония, инфаркт, инсулт, тромбофлебити и т.н.).



 


=========================­============


 


 

User Avatar

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА


БЕЛОДРОБНАТА


СИСТЕМА


 


(по д-р И. П. Неумивакин)


   При заболявания на белите дробове (бронхит, бронхиална астма и т.н.) болните не могат / умеят да дишат правилно. При такива болни, поради честата кашлица, алвеолите се раздуват и се съединяват по между си, поради което гръдният кош увеличива обема си, тъй като в него има много остатъчен въздух.


    В такива случаи изпълнявайте следните упражнения. Направете дълбоко вдишване, през носа при затворена уста, издувайки корема си, т.е. включвате диафрагменото си дишане. Напрегнете мускулите на корема си, свивайки го на вътре към кръста, и издишайте през тръбичка в устата. Издишването трябва да бъде не по-малко от 2 пъти по-дълго от вдишването. При  това може и да се свири. Диафрагмата на белодробно болните, като правило, се уплътнява, и нейната работа се поема от гръдните мускули и мускулите на раменния пояс, а гръдният кош става неподвижен като бъчва. Дишането на диафрагмата се подобрява, ако се научите да дишате с долните ребра. Положете ръце отстрани на ребрата на гръдния кош. Бавно вдишайте през носа, натиснете гръдния си кош, след това през стиснатата с устни тръбичка — издишайте, свивайки корема към гръбнака и с натиск свивайте гръдния си кош. Диафрагменото дишане и включването на ребрата в акта на дишане подобряват отхрачването на храчката, отстраняването на остатъчния въздух, укрепва мускулния състав на корема, гърба, гръдния кош, което подобрява значително самочувствието на болните. Необходимо е да се помни, че заболяванията на белите дробове, особено болестта на века — бронхиалната астма, е последица от неправилно хранене (предпочитане на печено, тлъсто, сладкарски и тестени продукти), лоша работа на чревния тракт, черния дроб, задръстването на организма с шлаки, запека ( всичко което трябва да се отрегулира на първо време).


   При затруднено дишане, суха кашлица:


   • Вземете една сламка ( или тръбичка) с дължина не по-малко от 20 см,  натопете я в бутилка с вода. Вдишайте  дълбоко и бавно издишвайте въздуха през тръбичката във водата, така че мехурчетата да дойдат от дъното. Може да издишвате и на къси тласъци. За сметка на повишеното съпротивления в трахеобронхиалното дърво започва да се отделя лигавична секреция, което ще подобри състоянието ви.


   • Следващ метод. Поставете празна 3-литрова бутилка на гръдите си и наливайте по една чаша вода през всеки 3 минути в нея. Вдишвайте през носа, издишвайте през устата, спокойно, произволно.


   • Научете се правилно да «не дишате», по-правилното, преминете към физиологичния тип дишане. Вдишайте  бавно и недълбоко в течение на 2-3 секунди, направете пауза 1-2 секунди, издишайте бавно и недълбоко 3-5 секунди, направете пауза 2-3 секунди. Съотношението вдишване към издишване трябва да бъде 1:2, :3, :4, :5. Учете се да дишате не повече от 6-8 пъти в минута, така след 1-2 месеца тренировки ще започнете да го правите успешно.


   Едновременно с това усвоете следната методика. След незначително вдишване или издишване задръжте дишането си толкова, колкото можете. Желателно е човек да се научи един път да не диша не по-малко от 30, 40, най-добре 60 секунди. Общто време на задържане на дишането в денонощие трябва да бъде не по-малко от 30 минути, а още по-добре да е 1 час. По време на работа и/или интензивни движения може да дишате произволно, както искате.


   Следващ тип дишане: вдишване с корема, бавно издишване, с прибиране на пъпа към гърба, издишвайте на стъпки, и колкото тези стъпки са повече, толкова по-добре.


   • Оказва се, че да се диша през носа е съвсем просто нещо, на което ние съвсем не обръщаме никаково внимание, и напразно. От правилното дишане с носа, в немалка степен, зависи нашето здраве. Йогите наричат свободното дишане през дясната ноздра - слънчево, то сгрява  тялото, а през лявата — лунно, то охлажда тялото, но за съхраняване на баланса между натрупването и разходването на енергията, всеки два часа дишането се сменя.


   Така че, запушването на носа (известно като назална конгестия, к.м.), особено хроническото, това са възпалителни процеси в синусите, ушите, белите дробове, очите, болките в главата, лоша памет, сънливост, нарушаване на обменните процеси и т.н. За да се избави човек от тях и другите разстройства е необходимо всичко-навсичко да се научи да прави следната процедура. Взима се чаша с вода със стайна температура и се изсипва в чайник, добавя се по 1/4 ч. лъжичка сол и сода (с времето може да се използва просто вода), изпълняващият процедурата трябва да се наклони над раковината на мивката, да извие глава надясно и на долу, но така, че дясното ухо да не бъде по-ниско от дясната ноздра. Поднесете чучура на чайника към дясната си ноздра и, запушвайки лявта и отваряйки уста, всмуквайте вода до тогава, докато тя не започне да изтича през ноздрата. След като използвате половината от водата, обърнете главата си право надолу към раъковината, вдишайте няколко пъти през устата и рязко издишвайте през носа. Повторете процедурата с другата ноздра. След  завършване на промиването на носа се наклонете по-ниско и направете едно вдишване през устата  и издишване през носа, повдигнете се, отпуснете глава, та водата добре да се излее.


   Това се прави при запушен нос до оздравяване, а в последствие периодично. Това,  разбира се, не изключва общото закаляване и другите препоръки, дадени от д-р Неумивакин в книгата, която е изписана в един от по-предните текстове на блога.


   При бронхити към 0,5 л сок от настъргана черна ряпа, добавете 400 г мед, смесете ги и пийте по 1-2 суп. лъжици сутрин и вечер преди хранене.


   За  ефекасно отделяне на храчките добре въздейства сокът от червени боровинки в равна пропорция с мед. Взема се по 1-2 суп. лъжици пред хранене.


   Обърнете внимание на следната рецепта при хронични бронхити: 2 суп. лъжици краве масло се смесва с 2 жълтъка, 1 лъжица брашно и 2 ч. лъжички мед. Взема се по 1 суп. лъжица 3-5 пъти на ден преди хранене.


   При бронхиална астма:


   • 300 г мед, 0,5 чаша вода, добавете смлян лист алое и варете 1,5-2 часа на слаб огън, охладете, разбъркайте, съхранявайте в хладилника. Взема се по 1 суп. лъжица 3 пъти на ден преди хранене.


   • Полезен е чаят от листа на люляк, събрани в периода на цъфтенето. 1 суп. лъжица сухи листа, сушени на сянка, на чаша вряла вода, киснат 10 минути и се пие на неголеми глътки.   


   Хайморит (възпаление на челюсните кухини / синуси, к.м.). Смесете керосин (газ за горене) с олио (растително масло) в отношение 1:1 — и намажете бузите си, носа и синусите си с тази смес и капнете по 3-5 капки във всяка ноздра. Няколко пъти направете така, и ще забравите за хайморита.


   Хроничен бронхит. Настъргайте черна ряпа на едро ренде. Намажете на тънко с олио гърба и гърдите си. Ряпата разстелете на целофан с размерите на гърба. Легнете на него, а на гърдите положете също от черната ряпа и я покрийте с друг целофан. Покрийте се и полежете до 30 минути. Този начин е подходящ и в качеството на резорбиращо средство при синини от удари, и натъртвания на пръстите на краката и други подобни.


   При заболявания на носоглътката, хайморитовите синуси:


   • Разредете сок от жълтурче / змийско мляко в съотношение 1:1 с кипяща вода и  си капвайте в ноздрите по 5-8 капки 2-3 пъти на ден, след което 10-15 минути не пийте нищо.


   • Приготвяне на сок от жълтурче/змийско мляко: прекарайте растението през месомелачка, изцедете течността. Сокът се държи в затворен съд / бутилка, който , в течение на 10-12 дни, ежедневно се отваря и затваря. В бутилката отдолу ще се появи утайка, а от горе — ципа/филм. С каучуково  маркуче, като при дестилация, излейте чистото съдържание и съхранявайте сока на долната лавица на хладилника.


   • Извлек от жълтурче / змийско мляко: 1 суп. лъжица (щипка) на 7 чаши вряла вода. Задушава се до 5 минути, след това се отсипва, изстисква. Взема се вътрешно по 1 суп. лъжица на чаша вода или по 50 мл с преварена вода за микроклизма или по 200 мл за пълна клизма.


   При възпалителни процеси в носоглотката, в частност ангини, се препоръчва дъвчене на пита мед. Ангината, особено в началния период, спира развитието си. Ако вече  е изпуснат този момент, препоръката е всеки час да се прави гаргара на гърлото с 30%-тен разтвор на лимонена киселна и на всеки два часа гърлото да се увива с листа от зеле като при компрес.


   Ларингит, трахеит (възпаление на трахеята, к.м.). разтрийте ходилата с чист терпентин, обуйте топли чорапи, разтрийте гърба, гърдите, шията, изпийте половин чаша горещ чай, с добавени 6 капки терпентин и малко мед за през нощта, и се увийте добре. Повторете процедурата за закрепване на ефекта, но след това не забравяйте за закаляващи процедури.


   При хайморит, ринит използвайте следното:


   • Разрежете на половина твърдо сварено яйце, залепете го от двете страни на носа до като изстине, след това втрийте мед.


   • 0,5% -н разтвор на формалин — дишайте парите му, капвайте по 3-5 капки в носа си.


   • (Ако не разполагате под ръка с друго подходящо средство,к.м.) промивайте носа си с урина, всмуквайки я от дланите си от начало в едната, а после в другата ноздра.


   • Разтопете свещ, легнете и, гледайки в огледало, си направете маска на носа, бузите, на челото (между веждите). Увийте се и я дръжте, докато не се отлепи. Превете така 8-20 дни ежедневно всяка нощ. Ще забравите какво е това хайморит и фронтит / синозит.


   При гноен отит разредете пеницилин с новокаин, като за инжектиране, и капнете в ухото.


   Полипи в носа: залейте с 200 мл вряла вода 2 суп. лъжици хвощ, да кисне 15-20 минути. Всмуквайте във всяка ноздра по 10 пъти на ден. Може да използвате и пулверизатор / пръскало.


   Неврит на слуховия нерв:


   • 1 кг мед, сок от 10 лимона и кашица от 10 глави чесън, всичко се смесва и оставя така 6 дни, като всеки ден се разбърква. Приема се 1 път в денонощието по 4 ч. лъжики, след всяка лъжичка се прави минута почивка.


   • Раздробете и размачкайте 40 г чесън, залейте го със 100 мл водка/ракия, оставете го да кисне 10 дни и взимайте по 10 капки 3 пъти на ден 10 минути до хранене.


   При загуба на слуха:


   • Изрежете сърцевината на средна по размер глава лук и я посипете до половината с анасоново семе (то се продава в аптеките). Запича се във фурна, изстива и получената течност се прецежда през 2 слоя марля, нощем си капвайте по капка във всяко ухо до оздравяване.


   • 5 шепи ръжено брашно, 5 шепи семена на кимион и 5 шепи плодове от хвойна се прекарват  през кафемелачка, добавете малко вода, замесете тесто, изпечете питка. Снемете кората на питката от едната страна, напоете я със спирт и както е гореща я сложете през марля на ухото. Когато  изстине, в ухото вкарайте навит тампон, намокрен с олио. Направете си 3-5 такива процедури до като слуха ви се подобри.


   • Вземете памучна тъкан с неголям размер. Разтопете на нея восък. Разрежете я  на половина, после напряко; от всеки “лист” направете фунийка с восъка навън. Вкарайте края на дръжчица   в тясната част на фунийката, закрепете с неподвижно с восъка. Вземете кърпа и вода. Легнете на възглавница на едната страна на главата си. В ухото си вкарайте фунийката, наложете я с кърпата. Запалете фунийката и нагрявайте ухото, докато започне да ви пари. Извадете фунийката и я угасете. Повторете процедурата с другото ухо. Правете ежедневно тази процедура, докато на тъканта не останат никакви следи от восъка.


   От шум в ушите: вземете шепа люспи от лук, залейте я с 0,5 л вода и варете 10 минути, прецедете и пийте като чай.


   Внимание! Не забравяйте при всяко заболяване на  горните дихателни пътища и белите дробове капвайте в носа си водороден прекис и го взимайте вътрешно (по-подробно за него в текста за «Онкологичните заболявания», който предстои да бъде публикуван).


 


=========================­===========


 


 


 

User Avatar

ПРЕПОРЪЧИТЕЛЕН


КОМПЛЕКС ОТ


УПРАЖНЕНИЯ 2


 


(продължение) по д-р Неумивакин


УПРАЖНЕНИЯ ПРИ ЛЕГНАЛО ПОЛОЖЕНИЕ ПО КОРЕМ


   18. Лежейки на пода по корем, се разхлабете, издуйте си корема, полюлейте се, «походете» с извит корем. Ръцете изправени напред и ги опъвате над главата, краката и петите също. За да се усили ефекта може, протягайки се, както лястовичка, да подигнете горната и долната части на тялото си над пода, и  се полюлеете напред-назад, наляво-надясно.


   19. Позата на «змията». Като не отлепяте пъпа си от пода, с опънати напред ръце, опитайте да съберете лопатките си към средата на гръбнака в горната му част, през рамо погледнете към левия, а след това към десния крак. Легнете, разхлабете се.


   20. Позата на «лъка». Сгънете крака в коленете, протегнете се, хванете се за глезените, застанете с тялото си така, че да се люлеете напред-назад, наляво-надясно. Легнете, разхлабете се.


   В началото на усвояване на това упражнение едната ръка хваща сгънатия крак, а с другата, като при позата «змия», хванете повдигнатото рамо от другата страна, или разкрачете широко крака, като в зависимост от натрениранността се стигне до момента да се съберат заедно.


   21. Лежейки по корем, се разхлабете, брадичката да докосва пода, извийте глава надясно, с лявото ухо докоснете пода, после главата наляво, с дясното ухо докоснете пода.


 


УПРАЖНЕНИЯ ОТ ПОЛОЖЕНИЕ СЕДНАЛ ИЛИ СТОЕЙКИ


   22. Ръцете по тялото или протегнати напред. Коляното на единия крак повдигнато под прав ъгъл с подбедреницата. Издърпвайте чорапа си нагоре, като едновременно повдигате другия крак с извиване назад на гърба, главата нагоре.


   23. Застанете на “четири крака”, максимално се извийте към пода, огънете се назад както котката, движете глава надолу-нагоре.


   24. Поза «куче». Седнете на пети, с ръце докосвайте по пода, доведете бедрата до вертикално положение, извийте се за сметка на изправяне на ръцете, след това повторете всичко в обратен ред.


   25. Седейки на пода се опирайте с изпънатите пръсти на ръцете и на краката си, таза нагоре, докоснете пода с таза, вдигнете главата. Така се полюлейте 1-2 минути.


   26. Изходно положение същото. Поразходете се по стаята. Походете по стаята на колене.


   27. Изходно положение същото. Лявата страна на тялото отпуснете надолу, като че се завъртате, разтягайки гръбнака. Същото  — на другата страна.


   28. Нормалното «центриране» на гръбнака е: главата, лопатките, таза, глезените да са на една права, брадичката успоредно на земята. Необходимо е постоянно за сметка на тила и гръбнака да се издърпвате нагоре, при това гърдите отиват напред, рамената се разгъват назад, лопатките се сближават.


   29. Стоейки изправен, стъпалата се развръщат под ъгъл 180°. Бавно сядайте, колкото можете по-ниско, дръжте се за стол, стегнете навътре правото си черво, задръжте 5 секунди, върнете се в изходно положение.


   30. Свободен стоеж. Повдигнете се малко на пръстите на краката и със силата на свободно падащо тяло рязко се отпуснете на пети. Отначало правете това меко.


   Втори вариант на упражнението: едвам  сгънете един от краката в коляното, вдигнете петата нагоре. Рязко отпускайки я надолу, приведете другия крак в изходно полусгънато положение. Продължете все едно, че престъпвате с  краката.


   31. Изпънете  ръцете си пред себе си, сгънете ги в лактите под прав ъгъл и свийте пръстите в юмрук. Върнете лактите си назад, без да изправяте ръце, колкото може по-назад зад гърба, а брадичката вдигнете нагоре. Продължете така с движения напред-назад на ръцете като че са ръчки. Усложнете упражнениета за сметка на извиване с рамо на ляво и с поглед на дясно, и обратно, тазът да е неподвижен.


   32. Седнете на пода или на пети. Люлейте тялото си на всички страни, като свивате навътре или издувате корема си.


   33. Седейки на пода, скръстете крака по-турски (ако още можете), тила, лопатките, таза да са на една права линия, поставете ръцете на колене. На вдишване стягайте и свивайте правото си черво навътре, с ръце натискайте коленете си към пода, задръжайте така 5 секунди и се отпускайте.


   34. Много интересно откритие е направил немският учен Герхард Егетсбергер. Изучавайки връзката между мускула на лонното съчленение (областта на срамната кост, к.м.) и мозъка, той забелязал, че колкото по-активно работи този мускул, толкова по-интензивно ставало енергетичното захранване мозъка, изчезвала депресията, значително се подобрявало общото състояние, изчезвала умората. Упражняването на този мускул преди сън води до по-бързо заспиване и здрав сън. Този мускул  е разположен в областта на таза между половите органи и правото черво, като подпира свода над таза и не дава на вътрешните органи да пропадат на долу. Определянето на неговото местоположение е много просто: когато по време на уринирането си волево / нарочно го прекъснете, запомнете, че това е направил мускулът на лонното съчленение.


   Изработваната енергия от този мускул се предава по нормалната структура на гръбначния стълб само директно, с отчитане на биологичните му извивки, но при изкривен гръбнак това не може да се осъществи. Оказва се, че са прави древните учени и лечители от Изтока, които твърдят, что зоната “Кундалин”, известната 1-а чакра, която е разположена в това местоположение, е източникът на енергия, или по-точно нейният своеобразен генератор. Благодарение на неговата (на този мускул) натренираност, протича не само активизацията на мозъка, но и всички стволови структури на мозъка, от които зависи изцяло работа на вътрешните ни органи, ендокринната, ферментационната и другите системи на организма ни: хипофиза, хипоталмуса, епифизата («третото око»), възниква своего рода процес на подмладяване, расте творческта ни активност, разкриват се нови способности, страховете отстъпват, да не говорим за повишаването на сексуалната активност.


   Интересни са сведенията, които привеждат древнокитайските философи: от активността на мускула на лонното съчленение зависи положението на пениса и състоянието на ерекцията, а по ъгъла на наклона му може да се съди даже за биологичната възраст на мъжа и, разбира се, за неговото здраве.


   Как да се тренира този мускул, та да можете да вдигате своята стрела нагоре? Ето как трябва. Сядате възможно по-удобно и на вдишване стегнете така мускула си до усещане, като че областта на таза ви се повдига на горе, на издишване се отпускате. Докарайте стягането на мускула до 5, 10 и повече секунди, като можете да правите и тренирате това упражнение във всяко състояние и където ви е удобно. И след 2-3 седмици тренировка, ще го правите автоматично.


   Всичко казано, разбира се, има пряко отношение и към жените, които не водят активен начин на живот, в редица случаи те даже не знаят, що е това оргазм.


   Продължителният стрес и страхът винаги са свързани със значително мускулно напрежение, което причинява изкривяване на гърба, гърдите, шията, в резултат на което в тези области жизнената енергия се застоява, а това води до отслабване на вниманието, умора, депресия, трудности с ученето и възприемането.


   Отстраняването на тези явления става с помощта на следното упражнение. Седнете с изправено тяло от кръста нагоре и издишайте с енергично усилие, при това пъпът и долната част на корема се стягат и прибират навътре с едновременно напрягане на мускула на лонното съчленение за 3-5 секунди (и повече). След това спокойно вдишайте. В бързо темпо подишайте така 3-5 и повече минути. Това упражнение помага за увеличиване на енергията ни и до бодрост, подобрява кръвообращението, насърчава отделянето на шлаките от белите дробове, кръвоносните съдове, слизистите лигавици, повишава издръжливостта, избистря процеса на рехабилитация.


   Нашето тяло се нуждае от постоянно зареждане и презреждане с енергия за сметка на храната, дишането, през чакрите, а също за сметка на енергетичните процеси, протичащи при синтезата на АТФ /– аденозинтрифосфорната киселина, к.м./.


   Така, изкуственото зареждане само за сметка на активизирането на мускула на лонното съчленение повишава нивото на отделяната енергия, до 500% при АТФ-синтеза, до 40% се повишава клетъчната енергоемкост, до 70-75% се повишава изработването на протеин, до 70% се увеличива активността на Т-лимфоцитите (имунната система) и се подобрява усвояването на калция, което е особено важно при остеопороза, ускорява се срастването на фрактурите по костите, подобрява се работата на соединителнотъканните структури, т.е. процесите на преноса на елементите на храненето, тяхната преработване, всмукване и отделяне на продуктите на метаболизма. Увеличението на енергията, достигано при тренировката на този мускул, е способно да пробуди по-рано неизвстни усещания и способности, а химическите реакции само съпровождат този процес. Само по себе увеличаването на енергията облекчава процеса на обучение, подобрява паметта, изостря вниманието, развива творческите способности, създава доброто настроение, което може да достигне до еуфория.


   Следващото упражнение също е насочено за укрепване на мускула на лонното съчленение, всички мускули на таза, коремната област, гърба, долните части на организма.


   35. Седнете на пода с изправени крака. «Ходете» по пода напред-назад 1-2 м, движейки лявата част  на тялото: крака, седалищния мускул и лявото рамо напред, извиване на главата наляво, размах на дясно с изправени ръце. След това всичко се повтаря с дясната половин на тялото с извиване на главата на дясно, а размаха на ръцете— в ляво. Това упражнение отстранява застойните явления в малкия таз, остеохондрозата във всички отдели на гръбначния стълб, нормализира работата на СЧТ, отстранява патологията на половите органи, напикаването, падането на правото черво, отоците на краката, подобрява потенцията.


   Седалищните мускули са най-големите, покрити са с дебела кожа, с голямо количество мастни жлези и относително малко количество от нервни окончания (във връзка с това тези мускули са най- предпочитаното от медицината място за инжекции). Трите слоя мускули са достаточно надеждна защита на всички органи на малкия таз и тазовата област с подкожната тъкан.


   Между другото, тук се намира една от важните ерогенни зони, за това не се препоръчва да се удря дете по «дупето» (при анкета на американци, които попадали в затвора: «Коя е причината за вашего попадане тук?», 85% отговорили, че в детството им родителите са ги били по «мекото място»).


   “Спомням си (пише д-р Неумивакин) какъв вид имаше една болна, когато се наложи тя да се съблече при преглед. Покрай това че гръдният й кош беше изкривен назад за сметка на кифоза (гърбица), коремът изпъкнал напред, а мускули на седалищните мускули фактически нямаше, кожата й просто беше увиснала надолу. Като изобретател, си помислих — добре би било на това място да се надене сутиен, всичко да се подигне нагоре, все би било нещо като на хората. Но за да не обидя пациентката, я посъветвах да походи на седалищните си мускули, да изпълни комплекса от упражнения по разтягане на гръбначния стълб и за укрепване на коремната преса. Тя беше на 26 години, не омъжена. Какво беше моето удивление по-късно, когато тя дойде на повторен прием в съпровод на млад човек, аз не я познах. Гръдният й кош, заедно с разположените в него органи беше напред в нормално състояние, гърдите й бяха насочени като бойно оръдие, раменете разгънати назад, гърбица нямаше, коремът прибран, но главното, вместо увисналата кожа на седалището имаше две кръгли образования, които при вървежа й правеха осморки. Двете й съставляващи: отпред безотказното оръдие, а отзад съблазнителните полукълба бяха направили своето, скоро тя се омъжи, а наша милост стана свидетел на всичките й семейни дела.”


   36. Седнете на пода, с ръце малко по-назад, краката леко сгънати в коленете. От това положение повтигайте таза си до хоризонтално положение на гръбначния стълб.


   37. Седнете (легнете) на пода, краката едва сгънати, стъпалата съединени. Без да ги разделяте едно от друго, ги движете напред-назад.


   38. Ръцете свободно отпуснати. Максимално наклонявайте глава напред-назад, наляо-надясно. Въртете я по и срещу часовата стрелка. Сложете  по ред ръка на челото, тила, дясното, лявото ухо и главата и ги натискайте като че натискате стена. Сложете  ръка на отлява-отдясно на брадичката си и също я натискайте. Това упражнение може да правите седейки.


   39. Вземете обло дървено парче без кора с дебелина 5-8 см и дължина 25-30 см, направете фаска, като резба, от дясно наляво и обратно. Образуват се ромбчета, с които ще усиливате въздействието си на стъпалата. Седейки, търкаляйте това дръвце с ходилата си, после по мускулите на прасците, бедрата, корема, гърба. За тези цели използвайте и дървените китайски масажори.


   40. Закрепете здраво ластик (от експандер, еластичен бинт и т.н.), хванете го с ръце и застанете с лице към него, слабо го натегнете и, правейки извивания  наляво или надясно на тялото си при неподвижен таз, го натягайте. Това упражнение развива мускулите на гърдите, гърба и в т.ч. в частност, на малките междупрешленни и подлопатъчни мускули. Така се отстраняват болките в областта на сърцето, и се прави профилактика за избягване на радикулит, миозит, остеохондроза.


   41. Стоейки бос на дъска под ъгъл 5-10-15°, премествайте краката си, както при ходене, а тялото ви да стои вертикално, стремете се да достигнете горния й край, правейки наклони наляво-надясно и кръгови движения с таза. Използвайте здрава дъска 400x400 мм, покрита с пластмаса.


   42. Представете си, че товарите пясък с лопата в каросерията на автомобил. Правете го с наклон и с развъртане от ляво на дясно и зад гърба с движение нагоре. След това сменете “товаренето” от дясно на ляво и нагоре. Това упражнение е важно за тези, които страдат от радикулит, миозит, остеохондроза, тъй като основно е свързано с късите мускули на гръбначните прешлени. Колкото повече отделяте внимание на това и други подобни упражнения, които са свързани с въртене на раменния пояс при неподвижен таз, и обратно – въртене на таза при неподвижен раменен пояс, толкова по-добре ще се чувствате.


   43. Вземете два ореха и ги търкаляйте между дланите си или в едната ръка.


   44. Тези от любезните читатели на блога или други подобни на него, които са се научили да стоят в обърнати пози, на глава с краката нагоре, в асаните «брезичка» или дори в «полубрезичка» (за които в блога има отделен текст, к.м.), като правило, нямат проблеми с нарушенията на кръвообращението в мозъка, тъй като така значително се укрепват кръвоносните съдове, захранващи мозъка и се подобрява зрението и слуха. Ето защо е така необходимо в напреднала възраст да се правят наклони напред с тялото и с главата, само трябва увеличаването на амплитудата да става постепенно.


   Необходимо е да помним, че кръвоносните ни съдове излизат от строя не от физически натоварвания, изискващи постоянно  напрежение и тонус, а от прогресиращия процес на съединително-тканната реггенерация на съдовата ни тъкан. Физическите упражнения, при които постепенно се увеличиват усилията до вашите индивидуални физиологични норми, които се определят по носовото дишане (ако увеличението е наднормено, то се включва и дишането през устата), укрепват мускулатурата, ставите, повишават общия тонус на организма, усиливат обменните процеси, водят до по-слабо задръстване на организма с шлаки и т. д. Само за всичко трябва да се знае и спазва мярата, в това число и стоенето на глава не трябва де е продължително (до 1 минута).


   Не бива да се забравят и ушите, дланите, пръстите на ръцете, които, така както и тези на краката, са своеобразно разпределителено табло, на което са проецирани всички нишки за управление на органите и системите на организма. Масирайки ги, вие възстановявате обменните и енергийните процеси в тях, като по такъв начин сами отстранявате застойните явления, “късите съединения” на пътищата за преминаване на енергията.


   При определяне на обхвата на дадена тренировка указаните упражнения трябва да се изпълняват с увеличаване на натоварването не по-малко от 10 пъти в продължение на 25-30 минути, до усещане на умора и изпотяване. Редът на изпълнението им не играе роля.


   След упражненията, ходете интензивно, бягайте за здраве и задължително си направете контрастен душ.


   Към препоръчаните упражнения може да добавите каквото се сетите, което ви е по душа, спазвайки принципа: разгъване, въртене, разтягане.


   Периодичността, постепенността и увеличаването на натоварването ще ви позволят след 2-3 месеца да усетите подвижността на гръбначния си стълб, ставите, а заедно с това се поява бодрост, лекота и сили.


 


=========================­===============


 


 


 

User Avatar

ПРЕПОРЪЧИТЕЛЕН


КОМПЛЕКС ОТ


УПРАЖНЕНИЯ


 


(по д-р И. П. Неумивакин)


   Както е известно, почти 85% от времето в ежедневието на човек, преминава в полусгънато състояние и в този смисъл води слабоподвижен  начин на живот. Това, на първо място, предизвива образуване на различни видове шлаки в организма, на блокажи в гръбнака, ограничения в подвижността в ставите и нарушаване на съотношението между мускулите-сгъватели и -разгъватели в полза на първите, което по начало довежда към функционални, а след това към патологични промени в едни или други органи. Ето защо в предлагания комплекс основното направление на всички упражнения е насочено към разгъване, разтягане и въртене.


   Противопоказания за изпълнение на тези упражнения са: наличие на дискова херния, прихлъзване на прешлени, херния на Шморл, остри и неотложни състояния.


   За да проверите дали има образувани шлаки в споменатите стави си направете тези тестове: 


   1. Коленичете със събрани бедра и колена и седнете на петите си. Ако не го направите, значи ви трябва повече движение.


   2. Съберете длани  си пред гърдите, така че те да сочат нагоре и вдигнете лактите си колкото можете нагоре. Ако между задната (горната) страна на дланите и ръката до лакътя се образува прав ъгъл, то всичко е на ред.


   3. Захванете дланите си така че, пръстите на едната рука да бъдат под прав ъгъл спрямо другата и да се отблъскват. Китката  трябва да се прегъва под прав ъгъл към дланта. 


УПРАЖНЕНИЯ ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ ЛЕГНАЛ НА ГРЪБ. 


   Мускулната структура на човека е сложна система, която за сметка мускули-разгъвачи и сгъвачи не само осигуряват различните форми на движения (ходене, бягане, скокове и т.н.) и статика, но и служи за помпене на течностната среда: кръв, лимфа, междутъканна и другите видове течности, а също за така необходимото масажиране, с цел подържане в нормално функционално състояние, на  кръвоносните съдове и особено на капилярите. Не напразно тази система е наричана периферно сърце: колкото по-добре работи тя, толкова е по-добро состоянието на целия организм.


   Сърдечно-съдoвата система е грамадната магистрала, която осигурява доставката на кислорода и необходимите хранителни вещества на клетките и отстранява отработените продукти от тях. В човешкия организъм кръвта, която циркулира, през голямата част от времето, в него, е не повече от 40% от общото й количество, а в покой и при хората с наднормено тегло и още по-малко, като останалата кръв  застоява в капилярите — най-малките кръвоносни съдове. Само за едно денонощие в организма ни умират около 200 милиарда еритроцити, и ако не се отделят навреме, то наред с другите продукти на метаболизма, те, отравяйки организма, водят и до неговото заболяване. Ето защо заниманията с физически упражнения са така важни, като например разтриването на цялото тяло, с което се осигурява по-добрата работа на всички мускули: тяхното пулсиране: разпускане и свиване, т.е. така се включва мощното периферно сърце, което облекчава голямото натоварване на сърцето, и разпределя равномерно кръвта и всяка друга течност в организма, отстранявайки так наричаните застойни зони, които от своя страна предизвикват активизация на различните дремещи инфекции и паразити. От последното особено страдат кожните повърхности на тялото, като най-отдалечените части на тялото от сърцето.


   1. Едно от мощните общоукрепващи упражнения е разтриването (чрез потупване, месене / стискане, разтриване, напрягане / свиване/ и т.н.) на кожата и подкожните мускулни влакна на цялото тяло, особено на ръцете, краката, ушите. Например, за краката тази процедура може да се прави така. Лежейки на гръб, стъпалото на един от краката, се завърта в една или друга страна, като се “откъсва” от другото стъпало, което като че то го дърпа към себе си. След стъпалото се масажират мускулите на прасеца, бедрото от едната и другата страна, като се сменя позицията. Това не се прави при тромбофлебити и варикозно разширени вени, а те само легко се поглаждат, все едно си обувате и  събувате чорапите, със стъпалата се правят въртеливи  движения при сгънати и изпънати крака, напрягат се и се разпускат мускулите на цялото тяло по 2-3 секунди за 5-6 минути.


   Вдишва се с пълни гърди и с диафрагмата на корема, ръцете по тялото, пръстите свити в юмрук, петите опънати, напрягане на цялото тяло за 4-5-6 секунди и разхлабване.


   2. Ръцете захванати с пръстите отзад на главата, дланите изтеглени настрани, опъване на пръстите на краката към петите и към главата за по 5 секунди и разхлабване. Повийте се с ръцете в тази поза на ляво, а дясната пета на дясно,  сменете позицията в обратна посока.


   3. Вдишайте дълбоко с диафрагмата, така че стомахът да излезе напред, задръжте 5 секунди и бавно издишайте. За усложняане на упражнението правете издишването на импулси в съотношение на вдишване към издишване като 1:2,3, 4, 5. Вдишайте, така че сомашно-коремната област да се издува напред (диафрагмата да се движи надолу и нагоре). С увеличаване на броя на тренировките, на едно вдишване (колкото можете) правете същото както при издишване, като дръжите издута тази област.


   4. Прилепете рамената и плешките към пода. Лежейки, за сметка на движението на таза, краката ви да  «се движат» по хоризонтала в страни  и да се събират, при неподвижна горна част на тялото.


   5. Опънете  крака, отначало единият, а после двата и ги вдигайте от 3,5 см от пода и до ъгъл 45°, задържайте така. Раздвижете краката си, както при каране на велосипед, правете  «ножици», като  разделяте краката си в страни и ги кръстосвате. За усилване на ефекта повдигайте глава, рамене и ръце на врата. Необходимо е да знаете, че в тазовата област и мускулите на бедрата се намира повече от 50% от всичката кръв, която циркулира в организма, за това е особено важно да се правят статически упражнения в тази част на тялото. 


   6. Притиснете рамене към пода, а ръцете опънете в страни. За сметка на движението на таза се постарайте да закарате левия си крак, без да го вдигате на високо, до дясната ръка. Сменете позицията. Това упражнение може да се прави и в този вариант. Вдигнете  вертикално левия си крак, събуйте си чорапа и го положете до дланта на дясната ръка. Сменете позицията. 


   7.  Обхванете с две ръце едното си коляно, притеснете го към корема си, поставете брадичката си на  коляното. Сменете позицията.


   8. Свийте колене, обхванете ги с ръце и почнете да се “движите” с “патешко ходене” наляво, надясно, и обратно, напред-назад. Още малко си свийте коленете, почнете да повдигате и спускате таза си.


   9. Повдигнете горната и долната части  на тялото си, така че да лежите на седалищните си мускули. Започнете бавно да се завъртате на дясно с лявото рамо и протегнати ръце, а с протегнатия десен крак - на ляво, тялото при това се усуква. Отначало правете това упражнение, просто като лежите на пода, след това, постепенно го усложнявайте, повдигайки тялото си. Постарайте се с дясното рамо да достигнете сгънатото си ляво коляно, и обратно.


   10. Упражнение «златна рибка». Захванете ръце зад врата, лактите, тялото, крака притиснати към пода, опашката опъната. Започнете да вибрирате тила, цялото тяло и стъпалата наляво-надясно, надясно-наляво.


   11. «Велосипед». С изправени крака правете кръстосани движения по хоризонтала и вертикала.


12. Под шията си поставете руло (може и без него), пръстите на ръцете и петите дръжте нагоре вертикално към пода, тресете се 2-3 минути с вибриране на ръцете и краката.


   13. Сгънете коленете под ъгъл 45°, раменете притиснати към пода. Събраните си крака се старайте да положите надясно-наляво.


   14. Тялото, като че е разделено на две части. Повдигнете дясното си рамо заедно с лопатката, с въртеливо движение ги «хвърляйте» зад ухото си, като си помагате с петата на едва сгънат крак. Задръжте се в тази поза. Същото направете с лявата страна на тялото си. Започнете да «ходите», напред-назад, на лопатките си по пода; по този начин сам отстранявате възможни прояви на сколиоза (гръбначно изкривяване) и други отклонения в областта на гръдния кош на гръбнака. Едновременно с това активирате работата на подлопатъчните си мускули, от които зависят болките в областта на сърцето, инфарктите.


   15. Легнете по гръб с глава в ъгъла на дивана, изпънете крака, отпуснете таза. Движете рамената си нагоре-надолу, а с глава правете кимвания, допирайки гърди с брадичката си. Изпънете тялото си, врата и гръбнака да са на една права линия. Завъртайте глава наляво, надясно. След това при движение надолу на рамената започнете въртеливи движениа с главата по и срещу часовниковата стрелка. С напредване на изпълнението на упражнението можете да опирате тялото си на две точки, тила и опашката, а в началото си помогайте с ръце.


   16. Легнете по очи на едно от слепоочията в ъгъла на дивана. Движете рамене нагоре-надолу. Например, лежите на лявото слепоочие на дивана, отпуснете рамената, а с главата кимайте /накланяйте я/ с дясното ухо към  рамото. Сменете позицията си.


   Тези упражнения ще ви позволят сами да се справите с шийната остеохондроза и проблемите с органите, които се намират над шията.


   17. Легнете по гръб, под него подложете пластмасова тръба с диаметър  4-6 см. Най-добре е да използвате полиетиленова бутилка с обем 1 л, напълнена с вода, но да издържа на натиска ви и да не се спука и разлее водата. С помощта на краката, в легналото положение, се привижвайте напред-назад. При това особенно добре се обработват гръдните прешлени на гръбнака, което ще ви позволи да се отървете от кифоза (гърбица), ако е започнала да се образува, или да я избягвате.


УПРАЖНЕНИЯ ПРИ ЛЕГНАЛО ПОЛОЖЕНИЕ ПО КОРЕМ


   18. Лежейки по корем, се разхлабете, издуйте си корема, полюлейте се, «походете» с извит корем. Ръцете изправени над главата и да ги опъвате от себе си, петите също. За да се усили ефекта може, протягайки се, как лястовичка, да подигнете горната и долната части на тялото си над пода, и  се полюлеете напред-назад, наляво-надясно.


   19. Позата на «змията». Като не отлепяте пъпа от пода, с опънати напред ръце, опънете лопатките към средата на гръбнака в горната му част, през рамо погледнете към левия, а след това към десния крак. Легнете, разхлабете се.


   20. Позата на «лъка». Сгънете крака в коленете, протегнете се, хванете се за глезените, застанете с тялото си така, че да се люлеете напред-назад, наляво-надясно. Легнете, разхлабете се.


   В началото на усвояване на това упражнение едната ръка хваща сгънатия крак, а с другата, като при позата «змия», хванете повдигнатото рамо от другата страна, или разкрачете широко крака, като в зависимост от натрениранността се стигне да се съберат заедно.


   21. Лежейки по корем, се разхлабете, брадичката да докосва пода, извийте глава надясно, с лявото ухо докоснете пода, после главата наляво, с дясното ухо докоснете пода.


(продължава)


 


=========================­==========


 


 

Визитна картичка

Име:ЗДРАВЕ ДИЕТИ

Създаден: вторник, 10 януари 2012

Членове: 6

Описание:

Модератор(и): tonibg

Галерия
Членове