Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar

"Преди около 6 месеца съседът ми ме помоли за паролата на домашният ми интернет.”
Дадох му я, защото не струва нищо и защото се разбирам с него. Вчера се прибирах, а той беше на вратата. Спрях и поговорихме малко, както обикновено, когато той с радост ми каза, че сега има Нетфликс. После се пошегувах, казах: "Работя здраво, едва имам време да гледам телевизия, но е супер, после ще ми заемаш паролата да гледам някои предавания".
Тогава жена му, която поливаше градината, му каза: "Не можем да му я дадем, защото аз съм тази, която плаща и вие не можете да си я споделяте".
Пълна тишина се възцари!
Мъжът се извини тихо и аз му казах, че няма проблем. Продължихме да си говорим за други неща и накрая влязох вкъщи. Малко след това жената на съседа излезе да го търси, гледайки нервна, казвайки, че телевизорът не работи.След няколко минути той и жена му дойдоха да ми се обадят и казаха, че мрежата не работи, че паролата е сменена!
Погледнах ги и им казах: "Смених паролата, защото аз съм този, който плаща и мрежата не е за споделяне.
“Обичах ви приятелски, толкова много".
Съпругата стана червена и се опита да спори, казах: "Госпожо, имам си интернет, а вие имате своя Нетфликс, всичко е наред и всички са доволни". Обърнах се и затворих вратата. Никога повече не ми проговориха.
Урока, който научих от нея:
Приятелството трябва да е реципрочно.
Любовта трябва да е реципрочна.
Привързаността трябва да е реципрочна.
От днес смятам да отвърна на мълчанието с мълчание,на отсъствията със отсъствия, на обич с обич, на приятелство с приятелство и на лоялност с лоялност. Не, на еднопосочните чувства!
Чувствата трябва да са двупосочни!
Стига си бил човекът, който винаги дава и никога не получава!!!

User Avatar

!

User Avatar

Неусетно и бавно, ден след ден, се изнизват годините...
А косите ми златни среброто покрива полека.
Достолепната възраст е дар за избрани малцина.
По лицето ми времето нека чертае пътеки...

Безпощаден природен закон: остарявам по малко...
И физически тялото, клетка по клетка, умира.
Но не съм примирена, хленчеща, тъжна и жалка.
В красотата на хиляди малки неща радост намирам.

Как през толкова бури свирепи, през тръни минавах...
Бях до кръв наранена, но не сведох страхливо глава.
И до края на пътя аз на себе си вярна оставам.
До последния изгрев и залез... И след това...


ВАНЯ СТАТЕВА


Снимка на Ваня Статева.

User Avatar

„Всеки човек, който познаваш в живота си е листо, което обогатява дървото ти. Много от тях отлитат с вятъра, други никога няма да изчезнат.”


Снимка на Захир.

User Avatar

“Не си мисли, че другите са по-щастливи от теб само защото имат повече от теб.
Понякога има толкова много празнота в тези, които притежават всичко и толкова много богатство в тези, които притежават сърце.”


Снимка на "Art- graphiK".

User Avatar

Жената на мъжа
и метър и шейсет да е,
ще е висока топка.
Да трябва той да се надскочи,
за да я достигне.
И като я целува да си знае,
че се прекланя, а не се навежда.
Косата й да бъде дълга,
ще видиш колко точно.
По възглавницата.
Да гъделичка, да ухае на липи.
Понякога и на море, и лятна буря.
Препоръчително е да е във форма.
Във формата на щастие.
И с лекота да си тежи на мястото.
И леки да са стъпките й,
а следите й – завинаги.
Жената на мъжа
трябва да лекува
грип,
мъка,
слънчеви изгаряния.
Трябва да познава билките,
планетите, магиите.
И точния човек за всяка работа.
Да помни всичко.
И бързо да забравя лошото.
Да може да омеси хляб.
Да прави дом от нищото.
Да я харесват и деца, и кучета.
Жената на мъжа
трябва да има най-красивата рокля,
да ходи боса, и с обувки на токчета.
Да се обръщат след нея.
И да й се чува думата.
Трябва да може да казва НЕ.
Трябва да може да каже ДА на Верния.
Да се изчервява. Да е безсрамна.
Да се гордеят с нея децата й.
Жената на мъжа
трябва да има ключ от свой апартамент.
Винаги пари за такси. Независимост.
И свобода да избира да бъде нечия.



Малвина Болярска


Снимка на Polina Jordanova.


User Avatar

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.

Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.
Стига заеми!
Стига везни!
Искам
обич за обич.
Евтим Евтимов


Снимка на Улето Китанова.

User Avatar

Ние, мъжките момичета,
момичета на антидепресанти
В живота мразени или обичани
помъкнали света в две тежки чанти
Превили гръб, разплакано - усмихнати
пълзим на ум, но гордо крачим
Душата смачкана, но винаги изправени
Момичетата мъжки... те не плачели.
Понасяме обиди, чужди настроения
раздели ни болят, но продължаваме
Момичета - магьосници, мистерия
Но за цената само ние знаем.
Платили сме мечтите си разбити
Платени са сълзите, всяка рана
Момичетата мъжки могат и да скрият
но плачат... тайно и без драма.
Те могат да обичат и без граници
Болят и страдат, но отричат
Превързват раните и се изправят
Това сме ние - мъжките момичета

User Avatar

Най-хубавият ден : Когато се влюбиш, когато ти се роди дете, когато в най-трудния ти момент разбереш, че не си сам.


Най - лесното нещо : Да бъдеш излъган и да повярваш на празни думи.


Най - голямата грешка на една жена: Да се влюби в мъж, който е тръгнал с нея заради хубавия задник или гърдите, и после да чака чувства .
Най - голямата грешка на един мъж : Да се влюби и да обича жена, която носи друг в сърцето си и да очаква да се почувства единствен в живота й. Колкото и да е обичан винаги ще има моменти да му се покаже къде е истинското му място.


Коренът на злото - алчността, завистта.


Когато видят двама души щастливи, винаги има трети, който им завижда и се опитва да влезе между тях...и в повечето случаи успява.


Най - хубавото нещо е да споделиш живота си с човек, който обичаш и те кара да се чувстваш обичан.


Най - голямото поражение : Да се бориш за една любов с вички сили и въпреки това да бъдеш изоставен.


Най - добрите учители : Децата. Те са искренни, неподправени, не им трябват особени поводи за смеха им или пари за да се радват.


Животът е най - жестокият учител, неговите уроци никога не ги забравяш, защото винаги плащаш с болка.


Природата - мъдър учител. Там няма животни педофили или животни джендъри. Например, като видиш змия знаеш, че е змия и се вардиш. Докато при хората незнаеш кой за какъв ще ти се представи и как ще те издокара.


Най- необходимото: Уюта и спокойствието на един дом.


Най- трудното : Сърцето и разума да намерят общ път, защато често са на кръстопът и гледат в различни посоки.


Най- опасният човек : Двуличникът. Той винаги казва това, което на теб ти харесва. Винаги пръв се обявява за твой приятел и винаги пръв те предава.


Най - сложното нещо е да се изкажеш. В повечето случаи или не намираш нужните думи или винаги съществува възможността да не си разбран.


Memo

Визитна картичка

Име:Избрано от тук от там!

Създаден: събота, 23 февруари 2013

Членове: 68

Описание: Стихове,клипчета,картички и още нещо! :)Добре дошли!

Модератор(и): Мъничето

Галерия
Членове