Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Клуб: ВЕЛИКИ БЪЛГАРИ

Великите българи са не само борци за свобода. Те са преди всичко родолюбци, независимо от професията, социалния статус или образованието.
User Avatar

11.02.2014


File:Vasco Abadjiev aged 6.jpg







В своята книга “Паганини на ХХ век” авторката Лада Брашованова – Станчева описва жизнения път на великия български цигулар Васко Абаджиев ( 14.01.1926-14.12.1978). Той е син на професора по цигулка в Софийската консерватория Никола Абаджиев и на Лала Пиперова, пианистка.

Васко АбаджиевНаред с подробности за проявите на Васко Абаджиев, в книгата са описани преди всичко неговите първи концерти в София. Следват данни за неговите необичайно ранни международни награди и последователността на концертите.
През юни 1932 г. той свири във Виена пред журито на Първото международно състезание по цигулка (в което са участвали Г. Куленкампф, Б. Хуберман, К. Флеш, Я. Кубелик, Г. Енеску, Никола Абаджиев и др.) една изключително тежка програма. Шестгодишното дете става сензацията на състезанието. Измежду великите цигулари на 20 в. само той има международен дебют на тази ранна възраст. Една година по-късно той свири вече собствени композиции! - пред Е. Дохнани в Будапеща и по-късно пред Ж. Тибо в София.

След като деветгодишният Васко вече притежава диплома за завършено средно образование, той заминава през 1936 г. със своите родители за Брюксел. Там той получава на Първото международно състезание " Е. Изаи" Специалната награда и най-високата оценка (най- висок състезателен бал). Първа награда получава 28 годишният Давид Ойстрах.

През май 1938 г. Васко Абаджиев е отличен с Първа награда и златен медал на VІ-я Международен конкурс по цигулка "Фриц Крайслер" в Лиеж. Той получава също така първа награда на консерваторията в Брюксел и златен медал от крал Леополд Ш, когото той посещава в двореца.

След като тринадесетгодишното българско дете-чудо завършва консерваторията в Брюксел с най-високо отличие, то триумфира с концерти в Белгия, Германия, Франция, Италия, Дания и Швеция.

В началото на Втората световна война семейство Абаджиеви се заселва в Берлин, където Васко се усъвършенства в свирене на цигулка и пиано, в композиция и контрапункт. Той концертира под диригентската палка на В. Фуртвенглер, К. Бьом, Н. Бонгарц, Х. Абендрот, Й. Менгелберг и др. прочути диригенти и свири в многобройни ансамбли за камерна музика или соло концерти.

Тежките военни и следвоенни години оказват влияние върху изключително чувствителната психика на Васко Абаджиев. След смъртта на неговия баща (l947 г.) той отделя значително време на композицията и на камерната музика.

От 1952 до 1956 Васко Абаджиев живее със своята майка почти изключително в България, където изнася много, станали легендарни, концерти- рецитали и с оркестри. През 1952г. е отличен с най- високото отличие за култура в България- Димитровска награда І-а степен.

Васко се заселва с майка си в Германия в края на 1956 г. След нейната смърт (1965г.) следват 13 тежки и тъжни години за абсолютно непрактичния и несамостоятелен виртуоз. Автомобилна катастрофа, болести, материални грижи, самота - това са само някои от многото трагични моменти в живота на този гений, който в своите първи и последни години напомня за живота на В. А. Моцарт. 
На 14.12.1978 г. Васко Абаджиев е намерен мъртъв в градската железница на Хамбург.

За поколенията остават спомените за неговите феноменални изпълнения и записите, голяма част от които са в Златния фонд на Българското радио. Връх на неговото майсторство са интерпретациите на произведенията на Й. С. Бах и на Н. Паганини.

Ето някои отзиви за неговите изпълнения:

Джордже Енеску, Виена, 16.06.1932: Направо гениално дете. Дори да го оставите на някой Робинзонов остров- пак ще стане музикант!

“Ное Фрае Пресе”, Виена, юни 1932: Васко Абаджиев е дете- чудо!

Жак Тибо, София, 28.11.1934: На прелестния малък Васко Абаджиев, който трябва да даде на цигулковото изкуство едно от най- големите и редки имена!

“Льовр”, май 1938: Не се ли е родил един нов Менухин!

“Газет дьо Лиеж”, 20.05.1938: Не се двоумим да кажем, че в личността на Васко Абаджиев виждаме един млад феномен!

Фриц Крайслер, април, 1939: На Васко с пожелание за слава!

Херман Абендрот, София, 2.06.1953: Дирижирал съм най- големите цигулари в света но Васко Абаджиев е уникално явление.

Давид Ойстрах, Москва, юни, 1974: Без съмнение Васко Абаджиев е най- гениалният изпълнител на Бах за нашето време. 

Йехуди Менухин, Москва, юни, 1974: Васко Абаджиев свири божествено- вие българите трябва да се гордеете с него! 


User Avatar

Image_2593405_407


НАСА проучва морското дъно и Космоса с изобретени от него уреди. „Гинес“ го вписа с рекорда за пробит най-малък отвор в света. Въпреки това д-р Атанас Иванов не се възприема като успял човек.


„Какво значи успял? Имам семейство и три деца, радвам им се, имам работа, която ми е интересна. Кеф ми е! Даже да съм успял в нещо, като се събудя на следващия ден, пак започвам отначало“, категоричен е 54-годишният българин.


Старши преподавателят в лондонския университет „Брунел“ не си е идвал в България от 8 години, когато се връща за погребението на майка си. След връчената му награда от Русенския университет за неговите забележителни постижения, всепризнатият изследовател бърза да се върне на Острова.


Вече 19 години е във Великобритания и пътят му от Русенския университет до НАСА и „Брунел“ не е бил лесен. В рода си Атанас Иванов е трето поколение машиностроителен инженер. Дядо му по майчина линия е преселник от Беломорска Тракия и открива въглищните залежи в Кюстендилския край, а баща му е бил офицер на границата. С майка му се срещат и заселват в Пазарджик, където се ражда синът.


След математическата гимназия в Пазарджик абитуриентът избира да следва „Машиностроене“ в Русенския университет. „Родителите ми получаваха 150 лв. заплата, а сестра ми, също студентка, работеше нощем за 80 лв. в захарната фабрика, за да ме храни. Връщаше се в квартирата и


плачеше,
че нямаме пари


 


 признава брат . Решава, че трябва да прави нещо към университета, все пак с колегата му Румен Цветков са най-добрите студенти. Шефът на катедрата им ги записва към лабораторията си, за да участват в научните разработки и веднъж дори дава на Атанас 30 лв. да си купи зимни обувки.


„Не очаквах, че ще стана първенец на випуска, но знаех, че съм сред най-добрите. Мама и тати ми изпратиха пари да си купя костюм за завършването, а аз изхарчих парите за риза и обектив на фотоапарата“, не крие реномираният сега учен. Преди да се захване професионално с наука, работи във военнопромишления комплекс „Оптикоелектрон“ в Панагюрище. Там за първи път вижда, че може да изобретява „разни работи и да дава акъл“ срещу 150 лв. заплата.


Д-р Иванов още не е забравил „вица“ при старта на кариерата си. Заради златния медал от университета, в завода го зачисляват към бригада


като
завършил ПУЦ



и даже го вписват в трудовата му книжка. След 2 години младият инженер приема поканата на колеги да се върне като научен сътрудник в Русенския университет, където стига до главен асистент. Не спира да обикаля заводи в страната, защото постоянно го търсят за разработки.


На специалиста обаче му става все по-трудно да живее в България и решава да опита в Нотингамския университет с проект по програмата ТЕМПУС. Не му харесва, връща се за малко и после пак стяга куфарите за Великобритания като старши изследовател към университета в Кардиф. Там работи 15 години, защитава и докторантура, която му отваря вратите за старши преподавател в лондонския университет „Брунел“.


„Разбрах, че са ме оценили, когато в НАСА харесаха първата ми разработка“, връща се 10 години назад българинът. Възлагат му да проектира и изработи екипировка, с която да се вземат проби от морското дъно на 7 км дълбочина. Там трябва да открият бактерии, произвеждащи нефт, които да се пренесат и култивират на земята.


Атанас Иванов изработва 80% от частите за шест секции с апаратура, включително и кислородни бутилки, издържащи налягане до 700 атмосфери. От НАСА веднага купуват две съоръжения, за да съберат образци от Марс и Юпитер. За същата програма той разработва и метод, по който се правят сензорни заготовки за ниски температури. Така българинът става единственият доставчик за НАСА и Европейската програма за изследване на Космоса на подобни апарати.


„Сега пак ме преследват, защото не съм ги произвеждал от 3 години“, усмихва се д-р Иванов. Покрай работата му за американците физици от Queen Mary College го канят да участва и в разработването на сателитите Herschel и Planck. Проектът за 2 млрд. евро трябва да направи инфрачервена картина на Вселената и да определи мястото на началния бум. „Обещах, че ще опитам“, казва д-р Иванов. Ученият създава системата за управление на огледалата, които работят при минус 272,5 градуса.


Докато прави разработки в областта на микроелектроерозията, българинът обучава колеги в нетрадиционни машиностроителни технологии. Успява да ги убеди да експериментират и така правят отвор с електрическа ерозия, който с размерите си от 22 микрометра е регистриран в книгата на Гинес като най-малкия.


След 3 години изследователят печели нов проект, по който разработва първата европейска микроелектрохимична машина. Миналата година тя е внедрена в германска компания и с нея се пробиват отворите за впръскващите дюзи на двигателите с вътрешно горене.


„За мен инженерството е приложна физика и химия нищо друго. Не си представям готовия продукт, преди да съм започнал, иначе няма да ми е интересно“, обяснява изследователят. В момента се мъчи да направи с Бъкингамския университет проект, свързан с ерозията. Българинът смята, че е открил нов феномен на лъчение.


Първите му изчисления показват, че е на прав път, потвърждава го и водеща компания. „Трябва да го направя, а ще стане, ако ми дадат пари. Процесът от откритието до внедряването му е непрекъснат, макар и не винаги успешен“, казва д-р Иванов.


Той е и курсов директор на магистърска програма по инженерно проектиране и дизайн в „Брунел“. Годишно изнася 84 лекции пред студенти, от които взема около 25 да работят с него.


„С едногодишното обучение се опитвам да им дам увереност, че идеите им ще успеят, тази година трима от тях отидоха да работят във „Форд“, радва се преподавателят им. Д-р Иванов е и външен изпитващ експерт за Leuphana University (Германия) и New South Wels University (Австралия).


Когато има свободно време, възпитаникът на Русенския университет играе тенис или тича в парка. В Лондон е семейната къща със съпругата му д-р Анелия Иванова и децата им Натали, Майкъл и Емили.


Те са съответно на 7, 8 и 9 години и макар че са родени на Острова, говорят на български. Тази година синът ги е зарадвал с награда за най-добър млад писател, а Емили е донесла наградата на директора на частното училище.


„Не искам да ги насилвам, нека всеки избере сам какъв да стане, засега като че ли Майкъл върви по моя път“, смята таткото. Жена му е лекар, но не живее с тях и си идва само през уикендите. Системата за докторите в Англия изисква от всеки завършил специалист да обикаля 10 години из страната и да лекува там, където го изпратят. Така д-р Иванов е и майка, и баща, а късно нощем – учен.


РЕЦЕПТАТА


„Работата трябва да ми доставя удоволствие, иначе няма смисъл и й ставам роб. Не мога да кажа, че удоволствието от нея е условие за успешна кариера. Аз не работя заради успеха, а защото ми е кеф. Зад всяка разработка стоят много усилия и пари. Правя нещо, като се надявам да стане. Понякога се получава, друг път – не. Колко проектирани неща стоят и ме е срам да ги покажа…“.


ЦЕНАТА


„Цената започнах да плащам още през студентските години. Работех по заводи и нямах пари да си купя дори обувки. Живеех със сестра ми на квартира, после в общежитие. Важното е да не се примиряваш. Ожених се на 45 години, не че не съм искал по-рано. Това също е част от цената, която се плаща. Всяко дете иска баща му да е по-млад, но пък така е по-честно“.


http://www.silnabulgaria.com/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0­%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%­BD-%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%­B7%D0%B5-%D0%B2-%D0%BD%D0­%B0%D1%81%D0%B0-%D0%B8-%D­0%B3%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1­%81/

User Avatar
12 декември 2013 

Британската кралица награди посмъртно Пламен Петков с Орден за храброст


Българинът с британско гражданствоПламен Петков, който на 26 май 2012 година загина трагично, докато спасяваше момиче от удавяне, е посмъртно удостоен с кралския Орден за храброст, се съобщава в сайта на британското правителство. Майката на Пламен Петков е поканена в Бъкингамския дворец, за да получи ордена.


Кралският Орден за храброст се присъжда в много редки случаи на хора с изключителни прояви на храброст. Основан през 1974 година, той е връчван не повече от 1000 пъти.


Джайлс Йорк, заместник-началник на полицията в Съсекс, смята, че ако не бяха действията на г-н Петков, щеше да се стигне до смъртта на детето, се казва в съобщението.


Цитиран е Джонатан Алън, посланик на Великобритания в България: "Много съм горд, че Нейно величество кралицата награди г-н Петков с Ордена за храброст за този истински смел подвиг. Той напълно заслужава това признание. На плажа в Уест Уитъринг в онзи слънчев майски ден е имало много хора, но само Пламен Петков е откликнал на виковете за помощ на отчаяната майка и е намерил сила в себе си да скочи в опасните води. Непоколебимият му кураж и пълно равнодушие към собствената му сигурност спасиха живота на едно малко момиченце, но за нещастие струваха собствения му живот. Благородният подвиг на Пламен Петков дълбоко разчувства британския народ, а съдебният лекар по случая удостовери храбростта му, твърдейки, че за петте си години на тази позиция това е "най-безкористният жест", на който е ставал свидетел. Няма думи, подходящи за този подвиг. Няма почест, която може напълно да се отплати за саможертвата на Пламен Петков. Но в ден като този можем да му отдадем почит и да сме благодарни, че съществуват хора като него. Пламен Петков е истински български герой! Обединеното кралство почита неговото геройство и саможертва".


Пламен Петков загива, докато спасява момиче от удавяне на 26 май 2012 година на плажа Уест Уитъринг в Съсекс. Той забелязва в морето дете в надуваем гумен пояс, което се отдалечава от брега, и влиза в морето, за да помогне. Доплувал до детето, Пламен Петков вече не достига дъното. Детето успява да се измъкне от пояса и да се покатери на главата и раменете на Пламен, който плува обратно към брега, но остава потопен под водата. Смъртта на Пламен Петков е удостоверена по-късно.


Кралският Орден за храброст е граждански орден от трета степен във Великобритания. Той се дава за изключителни прояви на храброст, предимно на цивилни. В редки случаи с него са награждавани и военнослужещи. Наградените получават инициалите на ордена (QGM) след името си.


Орденът е създаден на 20 юни 1974 година, за да замести Ордена за храброст наБританската империя, имперския Медал за храброст и Медала за храброст на колониалната полиция. От 30 ноември 1977 година кралският Орден за храброст се присъжда и посмъртно.




http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1188118

User Avatar


След близо година и половина на последователни усилия от страна на българското посолство, кръстовището до сградата на  дипломатическата ни мисия  във Вашингтон официално бе именувано"Dimitar Peshev Plaza”. Табелата бе открита от председателя на Градския съвет на Вашингтон Фил Менделсън и от посланика на България в САЩ Елена Поптодорова. В церемонията  участваха инициаторът на идеята Ний Глик, членове на Градския съвет, представители на американската администрация, Конгреса, еврейски организации в САЩ, много  представители на българската общност от района на Вашингтон, както и специално пътували за събитието българи от Сиатъл и Лос Анджелис. За участие в церемонията от Западния бряг пристигна и проф. Богдан Атанасов, син на дипломата от посолството ни в Париж Боян Атанасов, издал визи и временни паспорти на много евреи и така спасил живота им в годините на Холокоста.


Началото на тази инициатива бе положено на9 юли 2012 г., когато в писмо до българския посланик, Нийл Глик - американски гражданин от еврейски произход, работещ към градската управа на федералния окръг Колумбия,  предложи кръстовището до българското посолство да носи името на Димитър Пешев. През декември м.г. посланик Поптодорова изпрати официално писмо до членовете на градския съвет в подкрепа на инициативата. Посолството осигури писма на подкрепа от интелектуалци и хора, чиято съдба е свързана с Холокоста. През януари т.г. процедурата по именуването на пресечката  влезе в градския съвет на Вашингтон. След две проведени гласувания  градският съвет прие с пълно единодушие предложението за “Dimitar Peshev Plaza”. На17 октомвриизтече 30-дневният срок на процедурата за одобрение  в Конгреса и от този ден законът за наименуване е в сила.


Като отбеляза силата на моралния избор на Димитър Пешев, на днешната церемония посланик Елена Поптодорова припомни  тежката, противоречива и мъчителна тема за депортацията на 11 343 евреи от териториите на северна Гърция и Вардарска Македония и прикани със свещ в ръка присъстващите към минута мълчание в тяхна памет. В словото си Фил Менделсън подчерта: „Пешев, една личност, с каквато всяка нация би се гордяла, умира в нищета и забрава. Ние спираме забравата, като отдаваме почит на този забележителен човек. Името му е на уличната табела, нека хората да питат кой е, за да може да бъде разказвана историята му.”

User Avatar

12.11.2013 


Бих казал, че той със сигурност се надсмива на сънародниците си от отвъдното, че плащат огромни сметки за електрически ток, когато е създал нещо, което не струва нищо. Създал го е за всички нас! А на енергийната мафия в България изобщо не и се нрави да се чува името на Стефан Маринов.


 Чували ли сте някога за Стефан Маринов? Сигурно много от вас си нямат ни най – малка представа кой е този човек. Въпреки това обаче вече 16 години след мистериозната му смърт той е един от най – известните по цял свят българи. Не са никак малко учените учили се от него, не са малко и учените по света, които го цитират и привеждат негови тези в действие. Как тогава се получава, така че един българин да е световно известен в научните среди, а и не само, а в България – неговата родина почти никой да не е чувал за него?


 


Стефан Маринов е роден през 1931г. в София. Майка му Галина е сестра на бележитата наша актриса Адриана Будевска. Баща му Марин Маринов е юрист (близък приятел на проф. Нисим Меворах, баща на поета Валери Петров). Родителите му се изучили в Мюнхен. В семейството гостуват художници, артисти, писатели - Константин Щъркелов, Иван Лазаров, Елин Пелин... 


 


Завършва физика в Пражкия университет и след това в Софийския, после завършва и Висшето военноморско учи­лище във Варна. Пътува като капитан на чешки кораб, после постъпва на работа в БАН в секцията по физика. Владее до съвършенство руски, чешки, полски, английски, немски, френски, италиански. На тези езици съчинява стихове, а на български пише блестяща сатирична проза в епистоларна форма. 


60-те и 70-те години на миналия век никак не били леки за човека, за който може би един ден ще казваме, че е променил света. По това време той е бил обект на политически гонения в България заради възгледите му, през 1977г. той емигрира от родината си. През 1978г. започва да живее постоянно във Вашингтон, по – късно ще живее в Италия и Австрия също. През 1997 г. загива, падайки от седмия етаж на университетската библиотека в Грац (Австрия). Макар и оставил прощално писмо, обстоятелствата около смъртта му са подозрителни. Негови колеги физици допускат, че е бил хвърлен от прозореца. И лансират версията за намеса на нефтени, електрически или газови кампании, застрашени от „алтернативните безплатни енергии".


 


Стефан Маринов всъщност е станал известен не с бурния си житейски опит, а главно с неговата работа. Като човек завършил физика в два много добри за времето си университета, мечтата на живота му е била да създаде машина “Перпетум Мобиле”. Идеята му била странна, не много нова, а и в голяма част вече разработена от други, но важното е че неговата работа я е доразработила в много отношения. Той създал така наречената машина “тестатика”, която буквално правила електрически ток от нищото. Най – мощната такава машина документирана досега е в състояние да създаде около 30 киловата електричество, което никак не е малко като се има предвид, че всичко от което има нужда е просто магнитно поле. Интересното около тази машина, е че има една общност намираща се в Швейцария, която твърди, че притежава 6 такива. По последнa информация, на която случайно попаднах Китай също в момента се опитва да разработи своя машина “тестатика”, но в много по – големи мащаби, което ако се случи ще промени коренно съотношението на световния енергиен пазар.


 


"Тестатика", така е наречен един генератор за енергия в Швейцария, в християнската община-кооператив, с име Methernita, не използващ никакви външни източници, но доставящ електричество в продължение на по-вече от 30 (!) години в количества достатъчни за задоволяване на цялата община, включително и намиращите се там производствени работилници. Изобретателят Проф. Стефат Маринов е нарекъл своето устройство Swiss M-L converter , Thesta-Distatica, и заявил, че е получил описанието на конструкцията и принципите на работа по-време на медитация. От техническа гледна точка, устройството представлява модернизиран електростатичен генератор на Вимшурст, дисковете на който са способни да се въртят постоянно за сметка на силите на електростатичното взаимодействие. В конструкцията също са включени постоянни магнити.




Машина с диаметър на дисковете 20 сантиметра произвежда около 200 Вата мощност, голямата машина има дискове с диаметър 2 метра и произвежда около 30 Киловата. Детайлно описание на конструкцията може да бъде получено от TedBart, Haltenstarsse 5A, 8912 Obfelden, Switzerland, или от Швейцарската Асоциация за Свободна Енергия.

В заключение- "Тестатика" - име на генератор на "чиста" енергия, или наука- не официално призната!!!
Закономерен въпрос - И защо?
Защо до ден днешен този генератор не стои във всеки дом и всеки цех?

Според някои непроверени данни при гласуване в общността на предложението ”за предоставяне технологията на машината „Тестатика” на всички заинтересувани по света”, единственият глас „Да” е бил на Българския професор Стефан Маринов, който както вече споменах загива при загадъчни обстоятелства, като преди това построява образци на два 300 ватови работни модели на генератора Тестатика.


 


Той отрича Айнщайн. Непознат в България, тачен в чужбина, физикът антирелативист Стефан Маринов е една от най-необикновените личности на нашето съвремие. Определя себе си като „дисидент пред дисидентите", а западните му колеги без уговорки го зоват „български гений". В скалата на големите умове го поставят и руските му колеги. На трудовете и личността му са посветени стотици интернет страници - изследователски и възпоменателни.Присъства и в световната енциклопедия Wikipeida.








http://www.burgasnovinite.bg/Balgarskiyat-genii-Ste­fan-Marinov.html

User Avatar

Как се пише най-добрата дипломна работа по икономика в света?


Студентът Борис Георгиев, който спечели престижна награда от световен конкурс,


Борис Георгиев спечели световна награда на Международна атлантическа икономическа асоциация за „Най-добра дипломна работа по икономика”. Отличен е за работата си върху оптимизирането на финансово портфолио, като основната тема на статията е как даден инвеститор да оптимизира по най-добър начин своите инвестиции. 
Борис е последна година магистър в университета в Орхус в Дания в специалност международно икономическо консултиране. Има бакалавърска степен по икономика и бизнес администрация от същия университет. За него това е второ участие в престижния конкурс. Миналата година той печели второ място. 


User Avatar


Опитен образец, изработен от капитан Хр.Николов
Опитен образец, изработен от капитан Хр.Николов, 1939 г.
експонат в Националния военноисторически музей - София



Христо Николов Спасов е роден през 1894 година в гр. Самоков. През 1900 г. баща му, останалият без работа гайтанджия Никола Спасов Чешмеджийски, заедно жена си и четерите си деца - две момчета и две момичета - се преселва от Самоков в София в кв. Кубаглар (сега Лозенец) и започва работа като шлосер във Военния арсенал. Покрай баща си малкият Христо надниква в тайните на оръжията и за пръв път прави от отпадъчни материали малък топ, който изпробва пред приятелчетата си от махалата. Завършва гимназия и през 1912 г. постъпва в подготвителен клас на Военното училище.


В Първата световна война Христо получава офицерско звание и е назначен за взводен командир в картечна рота. С развети знамена българите атакуват противника. Близо са до първите окопи, когато отсреща "лайват" картечниците.




Подпоручик Хр.Николов, 1916 г. - Скопие
Подпоручик Хр.Николов,
1916 г. - Скопие


Капитан Христо Николов, 1920 г.
Капитан Христо Николов,
1920 г.




"Нашите атакуващи вериги легнаха на двадесет крачки от вражеските окопи - пише Христо Николов. - Френските "хочкие", "пюто" и "сенетиени" стреляха с дълги редове, без прекъсване, сменяйки се една след друга, а при нас откази, блокиране... Една от петте наши картечници веднага излезе от строя, друга едва теглеше лентата." В тези минути българският офицер е завладян от идеята да създаде надеждно оръжие, така необходимо на войската. Тази идея става негова съдба до края на живота му.


Участието във войната помага на Христо Николов да формулира едно от най-важните изисквания към автоматиката на картечницата - висока надеждност. За да се постигне тя, оръжието трябва да има възможно по-малко на брой части, с къс ход и прави очертания, които да се сглобяват и разглобяват просто, с голи ръце, без инструменти, бързо.


След критичен анализ на известните системи "Максим", "Колт", "Луис", "Бергман", "Шварцлозе" той постепенно изгражда своята техническа идея. Чертае, рисува, пили детайлите в къщи. Заниманията на Николов, произведен през 1920 г. в чин капитан, стават известни на командира на полка. Анатемосват го, но той не се отказва от намеренията си да създаде картечница. Преместват го в друг гарнизон - в Пазарджик. От този момент ще го съпровожда убийствената атестация на полковия му командир, който го обвинява, че се занимава със странична, унизителна за офицера работа в ущърб на службата...


По-късно, изградилият се като технически високообразован специалист, макар и без инженерно образование, Христо Николов признава своите грешки и заблуждения, дошли от прекомерния му ентусиазъм - нарича първия си вариант на картечницата "жалка пародия на оръжие", неудачна комбинация от някакви лъснати железца и дървена ложа. Налага се затворът да бъде изработен в Софийския арсенал, но при условие, че ще заплати със собствени средства. През април 1923 г излиза в едногодишен неплатен отпуск, взема под аренда фалирала тухлена фабрика в гр. Ихтиман, превръща я в рентабилна и продавайки керемиди, се сдобива с необходимите средства. През това време продължава да работи над конструкцията, като я усъвършенства. Поръчва и заплаща като частна поръчка в Арсенала затворният механизъм.


На 28 декември 1924 г. Николов в писмо пуска молба за ходатайство пред Военното министерсвтво за съдействие от държавата. В отговор началникът на Софийския арсенал гледайки чертежите на картечницата се смее през сълзи:
- Момко, правиш ли си сметка с какво си се заел? Фирми, момко, фирми с години не успяват да постигнат нещо свястно в автоматичното оръжие, а ти кой си?


Но капитанът се връща отново и отново към чертежите. Присмива му се и помощникът на главния инспектор към военното министерство, отказвайки да приеме проекта за разглеждане. Но упоритият конструктор успява да се срещне в началството и да му доложи за своята картечница. Инспекторът, възхитен от семплата конструкция, предоставя на капитана средства и му предлага да го командирова зад граница, за предпочитане в Германия, където оръжейната промишленост е развита, за да усъвършенства своята картечница. Николов смята, че няма какво да научи в чужбина, той познава световните системи и решава да работи над изобретението си в Софийския арсенал.




Семейството на майор Христо Николов Спасов:
Отдясно-наляво: майор Николов, съпругата му - по баща Гинка
Ангелова Колибарова, двете му деца - Николай и Димитър,
майка му - Мария Николова Спасова.



На 25 октомври 1927 г. по заповед на военния министър комисия от специалисти подробно се запознава с картечницата на капитан Христо Николов Спасов от 22-и тракийски полк и я подлага на изпитания. Зложелатели заменят редовните патрони с патрони от арсенала с много високо налягане, за да я развалят и успяват - при показната стрелба картечницата се поврежда, но продължава да стреля и без изхвъргач, което обаче помага на Николов по-нататък да oпрости затворният механизъм. Признават я като най-добра от всички представени за сравнение конструкции. Експертите препоръчват тя да бъде приета на въоръжение в българската армия, капитанът да бъде произведен в чин генерал и да му се заплати възнаграждение 1,5 млн. лв. (около 300 000 долара по тогавашния курс).


В протокола комисията отбелязва: "Новото в картечницата "капитан Николов" е затворът - много прост, без никакви пружини, който малко напомня затвора на "Шварцлозе". Състои се от три едри и четири дребни части, докато у "Максим" те са двадесет и три. Разглобяването и сглобяването става без инструменти... би трябвало Българската армия да се гордее, че български офицер е създал това ново автоматично оръжие..."


За този вариант на картечницата Христо Николов получава патент N001167 от 20 октомври 1927 г. Признават го и в Германия. Подадена е заявка в Британското патентно бюро, откъдето идва специалист, разпитва подробно автора, "чува гласа" на оръжието и предлага да го купи за огромна сума в чисто злато, плюс други пари допънително. Николов отказва. Все пак по-късно английското патентно бюро издава патент No 336 600 от 15.04.1929 г., екземпляр от който се пази в Националния Военноисторически музей.


Започва подготовка на картечницата за серийно производство и приемане на въоръжение. На 19 септември 1929 г. Николов завършва новият упростен модел на картечницата със заключен затвор и подвижна цев и предава конструкцията във военното министерство. Но през 1930 г. тя е "изгубена" заедно с документацията. Заради завистта на началникът на Арсенала Стоенчев, обещаното възнаграждение е забравено, конструкторът не става генерал. А е похарчил 194 930 лв. лични средства.




Тежката картечница, гледана отзад -
откъм ръчника и спускателният механизъм
при второ положение на ръчките



Изморен, той се връща в Самоков и се отдава на службата в ротата. След една година го навестява новият военен министър, който го познава лично. Предлага му да възстанови чертежите. Николов иска разрешение да се отдели за един час и пристига с нова картечница. Веднага отиват на гарнизонното стрелбище. Висша оценка получават скорострелността, групираността на попаденията, надеждността. Хвърлят пясък върху оръжието - то работи, посипват го с прах - работи, наливат върху него вода - продължава да стреля безотказно...


На въоръжение обаче е приета картечницата "Мадзен", комисията предпочита тлъстите чуждестранни комисионни пред българската конструкция. Новият министър е уволнен. Уволняват и Христо Николов. През 1935 г. той вече е запасен офицер. Припомнят му, че през 1917 г. е държал реч на войнишки митинги срещу войната. И нищо, че сред предците му е имало хайдути и участници в освободителната руско-турска война, не му прощават републиканските убеждения.


През октомври 1937 г. пише до министъра, а през декември подава прошение до царя. Моли за нова комисия, която да проведе разширени войскови изпитания с картечницата му. Отговарят му, че знаят за заслугите му, но всички заводи са претрупани с работа, армията е напълно въоръжена. Ето защо той е свободен да продаде своята картечница и патента на която и да е страна или фирма. После го предупреждават да не я продава на Съветския съюз. Българският изобретател получава шест предложения за продажба на патента - от Франция, Германия, Италия, Чехословакия, Швейцария и Англия.




Картечница, система "Христо Николов", построена с лични средства от 
изобретателя й,
 запасен полковник Христо Николов, в частната работилница
"Дизел", на ул. "Екзарх Йосиф" в София, от 1936 до 1938 г. и подарена на
Съветския съюз през 1939 г.



През 1938 г. Христо Николов се свързва със Съветската легация и през февруари 1939 г. предава безвъзмездно своята картечница, резултат на двадесетгодишен труд, заедно с чертежите и 250 манлихерски патрона, калибър 7,92 Маузер, на съветския военен разузнавач полк. Бенедиктов, аташе в София. По-късно с първият съветски кораб, акостирал на бургаското пристанище е изнесена за СССР. С писмо No 1533/30.IX.1967 г. се съобщава от началника на Военноисторическия артилерийски музей в Ленинград (сега Санкт Петербург), че картечницата е зачислена под No 19Р във фонда на музея.


"Няколко месеца аз търсих връзка с вашите съотечественици - пише по-късно той до един московски журналист. - Повярвайте ми, това не беше лесно. Но аз не можех да постъпя иначе. В тогавашните условия беше естествено моята картечница да попадне при внуците на нашите освободители."



Картечен пистолет, опитен образец ЦБ, 1944 г.,
Картечен пистолет, опитен образец ЦБ, 1944 г., изработен 
от капитан Николов, експонат в Националния 
военноисторически музей - София



По-късно Николов е арестуван за републиканските си убеждения и влиза в списъците на д-р Делиус, шефа на германското Гестапо в България, Мобилизиран е и търпи още унижения, арести и обвинения в кражби.


Умира през 1972 г. в България.



Награден е и от българското правителство
Заслужено отличие и от българското правителство.



Жестът на конструктора Христо Николов е оценен от правителството на Москва. На тържествено събрание в Самоков след войната той е награден от военния аташе при посолството на СССР в България. По-късно е награден и от българското правителство.



http://handguns.g00net.org/BG/HrNikolow/Hristo_N­ikolov.htm

User Avatar

Аз не съм песимист. Аз съм дълбоко убеден, че каузата на България не е загубена и бих желал да вдъхна във вас същата вяра, да повдигна вашите сърца,да ви дам малко от моя оптимизъм, защото оптимизмът е извор на вяра и енергия,а българският народ има нужда в днешния момент от едното и от другото, за да търпи,да се надява и да действува…



буров3Тези думи принадлежат на един българин, чиято любов към България е неизмерима. Българин,  в чиято мъдрост трябва да се вслушаме и да си вземем поука. За нас той е от онези политици, за които работата е призвание. Той е държавник в истинския и пълен смисъл на тази дума. В този ред на мисли, смятаме, че особено днес е много важно да се вгледаме в живота му и да си припомним що за управници са се раждали в тази държава. Атанас Буров е роден в Горна Оряховица на 30 януари 1875. Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово. Завършва право и икономика в Сорбоната в Париж през 1903.


Брат му Иван Буров също следва образованието си в чужбина. Завършва Търговската Академия във Виена, а след завръщането си поема управлението на свищовския клон на „Българска търговска банка”. Подобна съдба има и Атанас.След завръщането си от Париж той също навлиза в банковото дело. Всъщност това не е случайно. Бащата, Димитър Буров, основава през 1895 г. в Русе именно „Българска търговска банка”. По традиция бизнесът на бащата е трябвало да бъде поет от синовете му.


Атанас Буров е човек на действие, което е доказал и неведнъж. Банковото дело му отеснява и той разширява интересите в журналистиката и политиката. Става член на Народната партия, която впрочем е създадена от банката на баща му и съставляващите я предприятия. Трибуна на политическите му възгледи се превръща вестник “Мир”, където са изложени едни от най-запомнящите му се цитати и мисли, показателни за отношението му към обществения живот на България.


Фактът, че произлиза от богат и виден род, не го спира да участва в Балканската война като подпоручик. Той се отличава в боевете и е награден с орден „За храброст”. Това е поредният негов акт, който изкачва авторитета му в йерархията на обществения и политически живот. На 1 юни 1913 г. Атанас Буров е назначен за министър на търговията и индустрията в кабинета на Стефан Данев. Мимолетното управление на това правителство, както и неспокойната обстановка в държавата, го карат да преосмисли възгледите си. Не след дълго идва и Първата световна война, срещу чието присъединяване към страната на Тройния съюз се обявява Буров. Той е твърд защитник на Антантата. Неведнъж предрича пагубен край на войната, за което се оказва и прав.


OLYMPUS DIGITAL CAMERAКатастрофалният изход от военния конфликт води и до преустройство в политическия живот на страната. За кратко Буров е министър на търговията в правителството на Стамболийски. За една година той извършва значими реформи, необходими в след военна България. Чрез тях кредитната система на страната постепенно се стабилизира. Ефектът се вижда след 1923 година, когато с огромни усилия и с цената на нови косвени налози бюджетните дефицити постепенно са преодолени. Търговията се оживява, а инфлационното печатане на пари се изоставя с въвеждането на по-модерни форми на разплащане – полици и банкови чекове.


През ноември 1920 г. се обединяват Народната и Народнопрогресивната партия в Обединена Народнопрогресивна партия, за секретар на която е избран именно Буров.Неговата политическа дейност се свързва с опитите му за обединяване на всички десни партии, които се противопоставят срещу режима на БЗНС, както и акциите на БКП. Този момент поставя всъщност и черно петно в биографията му след промените от 1944 година. Именно в хода на тази дейност се оформя и Демократическия сговор. В центъра му стоят Буров и Ляпчев. През 23-та година, непосредствено преди Деветоюнския преврат, в “сговора” се оформят две крила. Едното можем да наречем умерено, тъй като то иска демократични принципи в управлението. То е водено именно от Буров и Ляпчев. Другото, което е радикално по същност, е представено от проф. Цанков и ген. Вълков.


През 1926 година идва и времето на Буров. Властта взима правителството на Андрей Ляпчев, а за външен министър е назначен големият български банкер. Сложната вътрешна и външна обстановка изисква доста усилия от страна на външния министър, който заедно с финансовия министър Владимир Моллов постига редица успехи, сред които отпускането през 1928 г. на заем, наречен „Стабилизационен”. Целта е стабилизиране на националната валута и развитието на транспорта. Едно от огромните постижения на Буров е намаляването на “Репарационния дълг” от Първата световна война. Въпреки негативното и пренебрежително отношение на Великите сили към България, страната ни успява значително да намали вноските си към победителките от Първата световна война.


Следващите няколко години от живота на Буров не са много активни в политическия живот. Превратът от 1934 година на практика ликвидира парламентаризма, с което се ограничава и дейността му. От своята трибуна – вестник “Мир”- той многократно призовава народа да не одобрява този тип управление.


буров2Макар блестящ политик и банкер, сложната политическа обстановка от този период в България му създава пречки. В края на 30-те години далновидният Буров предусеща настъпването на нов световен конфликт. Неведнъж той често заявява, че този ще е с много по-сериозни последствия дори от Първата световна война. Виждайки накъде отиват нещата, той има идея да се създаде антифашистки фронт, но така и не успява да убеди политическите лидери. Съгласява се да влезе в правителството на К. Муравиев, което управлява едва няколко дни, тъй като идва датата 9-ти септември. За него това е последният шанс България да бъде спасена.


Нататък събитията са ясни. Обявената ни от СССР война води след себе си сериозни промениСтарият политик остава привърженик на парламентаризма и демокрацията, което се оказва вероятно и причината за бъдещите събития. Осъден от Народния съд, той лежи в затвора, а през 1948 г. е изселен в Дряново. През 1951 г. отново е задържан и осъден от Народния съд на 20 години затвор. Макар че Буров води достоен живот, далеч не може да се каже, че смъртта му е подобаваща, а даже напротив – отношението на управляващите към него е унизително и обидно. Той, както мнозина други, си отива от този свят, отритнат от новата власт. Умира в Пазарджишкия затвор на 15 май 1954 г. от хроничен миокардит и пълна сърдечна недостатъчност на 79 – годишна възраст.


Ние от “Българска история” не можем да останем безразлични към личността на този голям български общественик и интелектуалец. За разлика от много други, той влиза в политиката единствено с намерението да даде своя принос за благоприятното развитие на държавата. През целия си съзнателен живот Атанас Буров е бил воден само и единствено от патриотизма и любовта си към България. Това се потвърждава и от писмото, което изпраща на съпругата си Смарайда:



Мисля за България, мечтая за теб. Ти и България сте ми двете любовници, едната на ума и живота ми, другата на чувствата и на сърцето ми. И двете сте ми еднакво мили, еднакво необходими, еднакво най-важните стимули на живота ми. Да изтръгна едната или другата от сърцето си, значи да откъсна част от себе си, да осакатя живота си



http://www.bulgarianhistory.org/%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0­%BD%D0%B0%D1%81-%D0%B1%D1­%83%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D1­%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%­BA%D1%8A%D1%82-%D0%BA%D0%­BE%D0%B9%D1%82%D0%BE-%D0%­BE%D0%B1%D0%B8%D1%87%D0%B­0%D1%88%D0%B5-%D0%B1%D1%8­A/

User Avatar



Radoi-Ralin На 22 април 1923г. в град Сливен е роден един наистина необикновен човек. Той е един от най-големите български автори-сатирици, а името му е Димитър Стефанов Стоянов. Творецът обаче е по известен на хората със своя интересен псевдоним – Радой Ралин. Вероятно много от вас още живеят със спомена за него, той често ходеше сред хората и дори и ние, макар да бяхме малки, сме виждали твореца който моментално ни грабна с магнетичното си излъчване. Нека обаче продължим историята на самата личност, без повече лирически отклонения. Както споменахме, Радой Ралин е родом от Сливен, както често го наричат – “градът на стоте войводи”. Може би силният дух на поета произтича именно оттам – както историята показва, той е правнук на Таньо войвода – съзаклятник на самия Левски и герой от Априлската епопея(1876г.). Поетът прекарва младостта си предимно в Сливен, като завършва и местната гимназия. След дипломирането се премества в столицата – София. Радой кандидатства в Софийския университет, където е приет през 1941г. в Юридическия факултет и записва специалност право. В първата година поетът, заедно с негови приятели, публикува един твърде неудобен за властта бюлетин – “Истината по антисъветската война”, който моментално е обявен за нелегален поради антинацистката и антифашистка тематика в съдържанието. Реакция, разбира се, последва и през 1942г. младият автор е арестуван. По-късно е освободен, но несъгласието му с властта го кара да се сближи с нелегалната опозиция на комунистите.


Годината е 1944-та и ситуацията в България се е променила коренно отпреди 2 години. След 9 септември държавата е принудена да се включи във военните действия в края на Втората световна война, като се бие на  страната на СССР. Поради близките си контакти Радой Ралин по това време се оказва завеждащ-отдел “Агитация и пропаганда”. Той обаче далеч не е съгласен с начина по който висшестоящите действат, той започва да им противоречи и за назидание е изпратен да се бие на фронта – подобна практика е била твърде често явление. До 1945г. Радой Ралин е на бойното поле, след което се завръща в родината си. Завършва специалност право през същата година, след което започва да се занимава с културна дейност. Работи като редактор на списание, а през 1953г, създава заедно с други свои съмишленици Стършеловия сатиричен театър. До началото на 90-те се занимава изключително с редакторска дейност. Наеман е на длъжности във вестници, студия за игрални филми, за хроникални и документални филми. Именно по време на работата си в последните Радой Ралин създава сатирична кино поредица, която нарича “Фокус”. До “промените” заема длъжност във вестник “Литературен фронт”, а след това заедно с Б. Димовски и К. Стоянов започва да издава вестник “Щастливец”. След 1989г. писателят продължава да живее предимно в София, някак недолюбван от доскорошната власт. Смъртта си среща през 2004г., на 21 юли. Умира на 81 годишна възраст, преживял възможно най-динамичните времена на ХХ век. На Радой Ралин е кръстен малък площад, срещу бившото кино “Изток”, където съвсем скоро бе поставен и бронзов паметник на великия писател.


pametnik-radoi В творчеството си Ралин се отличава много от типичните жанрове, той въвежда много нестандартни за българската литература форми като афоризмите и сатиричната парабола. . Още през 1931г. той отпечатва своето първо стихотворение, макар и на страниците на детски вестник. През 1939-1940г. няколко негови хумористични анекдоти също са публикувани. Истинското, професионално начало на неговите творби дава сборника “Войнишка тетрадка”. Той е съставен от стихотворения, посветени на войната, но от една малко по-различна гледна точка. Типично за поета е единството между лириката и сатириката. Стиховете му сякаш бранят чувството за справедливост. Прочути са неговите епиграми, сред които книгата “Люти чушки”, която през 1968г. е изгорена в пещите на Полиграфическия комбинат. От невинния, злободневен и анекдотичен хумор, Ралин достига до същинска сатира, каквато е неговият роман “Кадровикът Теофраст”. Творбите му са високо ценени не само в родината. Българинът е превеждан на 27 чужди езика, а негови издания са публикувани и в далечен Китай.




http://www.bulgarianhistory.org/%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0­%BE%D0%B9-%D1%80%D0%B0%D0­%BB%D0%B8%D0%BD-%D0%BD%D0­%B5%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%­BA%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B­5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82­-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3­%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD/

Визитна картичка

Име:ВЕЛИКИ БЪЛГАРИ

Създаден: неделя, 16 юни 2013

Членове: 34

Описание: Велики личности-Българи

Модератор(и): МИШ7

Галерия
Членове