Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Фен-клуб: 100 национални обекта

За всички, които обичат пътешествията, обичат своята страна и се гордеят, че са българи.
User Avatar
Сред пазвите на Рила, на 1147 м надморска височина, на десния бряг на Рилска река, се намира най-забележителният паметник на българската култура и архитектура от епохата на Възраждането - Рилският манастир, известен още като Светата Рилска обител. Векове наред той е играл изключителна роля в българската история, в борбата на народа ни за духовна и политическа свобода.
Основан е през Х век от св. Иван Рилски - покровител на България. В днешния си вид манастирът е построен през 1816-1847 г. от български майстори. Докато отвън наподобява мощна средновековна крепост, то отвътре, от централната църква “Рождество Богородично” и от останалите манастирски сгради, декорирани с колонади, стълбища и балкони, лъха красотата на българския възрожденски стил.

Вниманието привлича и първата манастирска кухня (магерница) с конструкцията си от осмоъгълници, издигащи се на 22 метра височина, увенчани с купол. В центъра на манастирския двор се издига Хрельовата кула - мощно каменно укрепление, единствената запазена постройка от средновековието (1335). На последния етаж се намира параклисът “Преображение” със стенописи от XIV век. Забележителни са стенописите и в останалите 3 параклиса, по арките на дворните фасади, в гостните стаи, в черквите из околностите на манастира - все дело на майстори от Самоковската и Банската художествена школа от XIX век. На Съборната черква, наред с библейските сцени, са изрисувани и творби със светски характер - портретите на ктиторите на манастира. Тук се съхраняват мощите на св. Иван Рилски.

Шедьовър на резбарското изкуство е огромният иконостас в манастирската черква “Св. Богородица”, украсен с ажурна резба върху орехово дърво, допълнително позлатено. Интерес представляват и таваните в реставрираните и подредени гостни стаи, интериорът на монашеска килия от края на XVIII и началото на XIX век, постоянната етнографска музейна колекция, манастирската библиотека с 16 000 тома ценни и уникални книги.

В новопостроеното източно крило на манастирската сграда е уреден музей, в който се съхранява портата на Хрельовата черква, старо оръжие на манастирската стража, грамоти на български царе. Изложени са накити, старинни монети и черковна утвар. Цяла зала е посветена на сбирка от икони, носени като подаръци от всички краища на страната. Изключителен е дървеният кръст, върху който монахът Рафаил работил в продължение на 12 години (от 1790 до 1802 г.), като накрая ослепял от този изумителен труд, оставяйки ни неповторима художествена творба.

Като паметник с изключителна стойност и значение за световната култура Рилският манастир е включен в Списъка на световното наследство под егидата на ЮНЕСКО. Тук е гроба на цар Борис III.

До манастира може да се достигне по първокласен асфалтов път. Редовен автобусен транспорт го свързва с градовете: Рила (19 км), Благоевград (40 км), Дупница (44 км) и София (110 км).

Около манастира е възникнало цяло туристическо градче с възможности за посрещане на многобройните гости и почитатели. Ако сте решили да пренощувате, имате избор: най-романтично е в самия манастир, а най-евтино и с най-малко удобства - в туристическата спалня (в стаи със 7, 9 и 20 легла).

На 1 км по посока на Кирилова поляна се намира най-големият хотел в района - “Рилец”.

Изцяло е обновен хотел “Царев връх” (двузвезден), предлагащ висококачествено обслужване и традиционна българска кухня в няколкото си заведения. Асфалтовият път продължава след манастира (навътре в планината) още 7-8 км, до Кирилова поляна, където има друго туристическо селище с възможности за нощувка и прехрана.

На около 30 - 40 мин пеша в източна посока по маркиран маршрут може да се посети обителта и гробът на св. Иван Рилски, където сега се издига скромен параклис. Съществува поверие, че който се промуши през дупката в скалата на пещерата, където той е живял като отшелник, без да се опре, е праведен ...

От Рилския манастир тръгват няколко маркирани пешеходни маршрута из Рила планина:

За хижа “Рибни езера”, през споменатата вече Кирилова поляна (4-5 ч), за хижа “Македония” (5 ч), за хижа “Ив. Вазов” (5 ч), за хижа “7-те Рилски езера” (6-7 ч), за връх и хижа “Мальовица” (6-7 ч).
http://bg.zonebulgaria.com/planini/rila/rilski_m­anastir/
User Avatar
къща-музей-неофит-рилски
Къща Музей Неофит Рилски се намира в непосредствена
близост до църквата „Света Троица” в центъра на
Банско. Открит през месец май 1981г. по случай 100
годишнината от смъртта на Неофит Рилски.
Патриархът на новобългарското образование и просвета
Неофит Рилски /роден1973/ учи иконопис при Тома
Вишанов – Молера - основоположник на Банската
художествена школа. Рисува в Рилския манастир,
където по-късно става и монах. Целият му живот е
отдаден на науката и просветата. Автор е на първата
българска граматика /1835 г./.
Къщата е типичен образец на банската архитектура от
краяна XVII и началото на XIX в. Тя се състои от две части - автентично запазената къща на бележития възрожденец
с етнографска експозиция и документална експозиция,
излагаща най-ценното от богатото наследство на
Неофит Рилски - главно писма, снимки и книжовен
материал. Във фонда се съхраняват над 400 документални
и веществени материали.
User Avatar
веляновата-къща
Веляновата къща в гр. Банско се намира недалеч от
централния площад на града и църквата „Света Троица”.
Сградата е образец на архитектурния тип укрепена къща
от времето на Българското възраждане (ХVІІІ - ХІХ век) и
е отворена за посещение през 1977 г.
Веляновата къща е построена през XVIII в. и представлява
модерна за времето си двуетажна сграда, изградена от
камък и дърво, с приземие, което включва изба и две
свързани помежду си скривалища. По време на
османското владичество много българи са строели
укрепени къщи със скривалища, в които се приютявали
при внезапни нападения от османските турци. Зидана стълба
в преддверието към скривалището го свързва със стая
на жилищния етаж, където са разположени гостната,
всекидневната, женската стая и работната стая.
Сградата впечатлява най-вече с украсата си - стенописи и дърворезбовани тавани, които са дело на Уста (майстор)
Велян Огнев - представител на Дебърската художествена
школа.
Велян Огнев пристигнал в град Банско, за да работи по
украсата на храма „Св. Троица” и местните хора
в знак на благодарност му подарили тази къща.
Майсторът я изографисал отвътре и отвън, превръщайки
я в истинско произведение на изкуството.
Особено ценна е стенописната украса на „Синята стая",
гостната и всекидневната, изкусната дърворезба на чардака, геометричните и растителни мотиви по югоизточната фасада.
Веляновата къща е обявена за паметник на културата с
национално значение в брой 87 на Държавен вестник
от 1967 г.
User Avatar
скално-светилище-




Това е уникално скално изсечено светилище, разположено на невисоко плато. Отстои на около 1.5 км североизточно от махала Гъсак на с. Биволяне и на 2 км източно от с. Долна Чобанка. Заема площта около малка пещера с дълбочина 7 м. Най-ранните археологически материали се отнасят към късноенеолитната епоха, а най-късните - от I – II в. н.е. В скалата до входа на неголяма пещера, са издълбани трапецовидни ниши с южно изложение. Из околностите площ се забелязват изсечени в скалите съоръжения – помещения, кръгли и трапецовидни ниши, гробници, щерни, концентрични кръгове, наподобяващи слънчев часовник, жертвеници, басейни, стъпала. Предполага се, че част от естествената релефна структура на обекта е използвана за астрономически наблюдения на Слънцето по време на неговите годишни цикли -част от ритуалните практики свързани с култа към Бога – Слънце. Въз основа на керамичен материал може да се допусне че светилището започва да функционира едновременно с това, при село Татул.
На около 500 м западно от светилището, върху скала, наподобяваща човешка длан са изсечени 13 ниши, ориентирани на запад, а непосредствено пред тях има добре запазен жертвеник с кръгла форма (диаметър 80 см и дълбочина 30 см).
Непосредствено до крайните къщи на махала Гъсак, край с. Биволяне има добре запазена скална гробница, която местните хора наричат “фурун”.
User Avatar
възпоменателен-комплекс-
http://www.kakvo.org/sredna-gora-turist-va­zpomenatelen-kompleks-bun­tovna/geografia/statia В подножието на връх Вълк в Същинска Средна гора е създаден единственият засега у нас туристически възпоменателен комплекс "Бунтовна". Той заема площ от 70 хил. дка и се простира върху местностите Конска поляна и Кулата.Гората в целия район на комплекса е букова, водата е леденостудена, а пътеките, които отиват до него, са бунтовни - оттам е и неговото име. Дните на бунта по тези места започват от дълбока древност, преминават през хайдушките легенди и свършват с партизанските лагери и скривалища. Робът от Тракия е намирал тук своя приют, хайдутинът от най-будния край на страната е спирал тук да пладнува, а партизаните от бригада "Васил Левски" са преживели тук дни на величие, на тежки загуби и безгранично щастие, защото свободата за тях идва по тези места.В този край над всичко издига снага връх Вълк. Панорамата от него е пленителна и незабравима. На юг се диплят склоновете на Средногорието и се сливат с китната Тракийска низина.

Зад нея се възправят Родопите. На запад стърчат внушителният лоб на Рила и нежните очертания на Витоша. Обърнем ли се на север, пред нас се разстила могъщата снага на Стара планина, а пред нея издигат рамене върховете Богдан и Буная. Източно от Богдан е гористият хълм Барикадите.Възпоменателният комплекс "Бунтовна" се състои от хижите Партизанска, Средногорска, Воеводска, Червена гвардия, възпоменателни паметници, паметни плочи, чешми, издигнати в прослава на подвига на загиналите повече от 1000 души от Средногорието в борбата за победата на социалистическата революция. Хижата паметник Партизанска е изградена през 1968 г. Инициативата за нейното построяване подемат местните борци против фашизма и капитализма. Помагат им туристически организации, много заводи от Пловдивския и Кричимския промишлен район и околните ТКЗС. Този красив планински дом има 80 легла и е истински архитектурен бисер в Средна гора. Хижата разполага с модерна кухня и столова, отделна туристическа кухня, санитарни възли с топла вода, пералня и гладачница. Всички помещения са водоснабдени и електрифицирани.

В хижата има уредена музейна експозиция. Със снимки, текстове и вещи е показан трудният път на борците от Централното Средногорие. Всеки, посетил музейния кът, се среща с имената и подвизите на стотици герои, паднали в борбата за народна свобода. Втората построена хижа в комплекса е Воеводска. Тя е изградена в стила на старите възрожденски къщи от средногорския край. Разполага със 70 легла. Пред нея има могила от каменни блокове с.изписани върху тях мисли за хайдути и възрожденци и паметник на хайдутина. На нея се намира огромен барелеф, показващ подвига на Хвърковатата чета на Бенковски и на партизаните от отрядите, посещавали този край. По-високо е х. Червена гвардия, която се използва главно от пионери и средношколци. Често тук се връчват комсомолски книжки и се връзват за пръв път червени пионерски връзки. Хижата има 180 места за нощуване, добро битово обзавеждане с кухня и други стопански помещения. Средногорска има 33 места за нощуване. Разположена е близо до х. Червена гвардия.

В района на комплекса са изградени 24 възпоменателни чешми, всяка една свързана с героичен момент от историята на този бунтовен край. Голям паметник напомня за героизма на трите поколения борци, воювали по тези места за свободата, правдата и щастието на народа. Комплексът е съоръжен със спортни площадки и голям паркинг. До възпоменателния комплекс "Бунтовна" може да се отиде с автобус от селата Кръстевич и Красново. Много пешеходни пътеки водят до хижата от с. Кръстевич ( 3 ч), от селата Красново и Стрелча и гр. Копривщица (4 ч), и от с. Старосел(5 ч).

Допълнителни обекти: Дядо Пенковото ханче. На 5 мин от х. Средногорска по пътя за Барикадите се намира малка полянка, на която било разположено Дядо Пенковото ханче, приютявало керванджии и колари, които пътували от Пловдив за Копривщица. Местността Бумкалото. По съшия път на 1 км от Барикадите се намират огромни скали и вековни букови гори. Това е Бумкалото - девствен средногорски кът, укривал хайдути и партизани. На 500 м по на север е поляната Пересатица. На гранитната скала са изсечени фигурите на двамата партизани - Велко Йончев от с. Кръстевич и Кунчо Вителков от с. Красново, обхванати от пламъците на горящата клада, живи изгорени от фашистките палачи.


User Avatar
археологически-резерват-„калиакра“
Природен и археологически резерватНос Калиакра е едно най-красивите места по българското черноморие. Високите повече от 50 м скали изглеждат особено величествени ако имате възможност да ги погледнете от морето.
Намира се на около 60 км от варна и малко повече от 10 км от Каварна. Има изграден паркинг за автомобили и собствения транспорт е единствения удобен начин да стигнете до нос Калиакра. На това място е имало древна крепост /още преди новата ера/. Поради стратегическото си местоположени по-късно е бил част от древноримския път Via Pontica. Тук е имал крепост и Карвунският владетел Добротица, останки от която можете да видите. Напълно е възстановен и старият параклис.
Мястото е много посещевано от туристи и сравнително обезопасено, но все пак внимавайте - скалите са много високи.
Освен останките от старата крепост, много често можете да видите в морето черноморски делфини. Носът е обявен и за природен резерват поради колонията от корморани.
За нос Калиакра се носят много легенди, които сякаш витаят във въздуха. Най-известната безспорно е за девойките, които сплели косите си и скочили в морето за да не попаднат в ръцете на турците. Паметника изграден в памет на девойките напомня на всички за тяхната смелост. Други легенди говорят за преследването на свети Никола от турците. Според жителите на съседните села в пещерите под скалите има скрити огромни богатства още от древни времена. Пак според преданията тук е имало и дервишки манастир.

User Avatar
червената-църква--іv-век-
Уникалната “Червена църква” край град Перущица е заплашена от пълно унищожение. В продължение на 23 години българската държава не е отпуснала нито лев за нейната реконструкция, съобщи БГНЕС. Християнският храм е строен през 4 век след Христа и е едно от чудесата на ранно-византийската архитектура. 40 години след обявяването й за паметник на културата, “Червената църква” е почти неизвестна на туристите, тъй като до нея може да се стигне единствено по черен път.

Раннохристиянският храм е издигнат от император Анастасий. Мястото е внимателно подбрано. “Червената църква” е построена в близост до старо езическо светилище и до най-важните пътища от Тракия за Бяло море, и от Константинопол за Западна Европа. Предполага се, че храмът е бил известен в миналото с изцелителните мощи на християнски мъченик, загинал за утвърждаване на вярата по нашите земи. Църквата е наречена “Червена” заради използваните печени тухли в градежа й. У нас има само два храма, които са издигнати по подобна технология - този в Несебър и църквата “Света София” в столицата.

Днес руините на “Червената църква” стърчат насред полето в полите на Родопите. Запазената арка на храма е напукана и това е наложило укрепването й с дървено скеле през 1985 година. Дъските вече са изгнили и може всеки момент да се счупят. Ако това се случи, частично запазеният купол на църквата ще бъде безвъзвратно унищожен. Музейните служители от Перущица са изпратили десетки писма до Министерството на културата, но до момента за реставрация на църквата не е отделен нито лев. Част от стенописите и мозайките на храма са запазени и се съхраняват в НИМ. Според ЮНЕСКО, те са уникални и наподобяват образците на базиликите в италианския град Равена и синайските византийски манастири.
Оригиналната версия за появата на "Червената църква" е, че е построена от император Анастасий. Приблизителната дата на построяване на църквата от 351 г от н.е. е практически невярна, защото преди това през 2-3 век сградата е била митраеум, а още по-преди терма. С други думи погрешна е представата, че архитектурата на червената църква се явява плод на достиженията на ранновизантийската култура. Доказателство за това е наличието в центъра на басейн, което абсолютно нетипична и може да се каже несрещаема практика в строителството на храмове, на която й да е била религия. Симетрията на сградата се нарушава от двете, придадени от юг и север отделения - в северното е имало басейн, облицован с розов мрамор. По този начин се доказва, че сградата е римска. Само църквата в стария Несебър и още няколко други църкви са изградени изцяло от червени тухли.
User Avatar

http://www.hobyto.com/post/255/aladzha-mana­stir


20.11.2010


Аладжа манастир


   Ако се намирате някъде по северното черноморие, не пропускайте да посетите Аладжа манастир. Скалната света обител е най-известният скален манастир по Българското Черноморие, една от многобройните скални монашески обители, съществували през ХIII - ХIV век. В историческата литература се е утвърдило мнението, че появата им е свързана с появата и разпространението на християнството - известно е, че пещерата е основен символ в най-важните християнски тайнства - Рождеството и Възкресението. Това обяснява присъствието на пещерните обители в бита и практиката на отшелниците и ранните монашески братства от IV - VI век, а скалните манастири от средновековния период се явяват продължители на тази традиция.
  
Съществуват и мнения, че скалният манастир край Варна е част от един огромен комплекс от над 500 подобни обители на територията на Североизточна България, свързани с разпространеното във Византия и България през ХIII - ХIV век учение за божествената енергия - исихазма. Аладжа манастир принадлежи към голямата група естествени пещери, образувани в меките варовикови утайки на дъното на древното Сарматско море, покривало преди около 12 млн. години територията на почти цяла Югоизточна Европа.

Истинското християнско име на манастира не е известно. Названието "аладжа" е от персийско-турски произход и означава "пъстър, шарен". То вероятно се дължи на запазените до по-ново време стенописи от параклиса. В края на миналия век К. Шкорпил е записал едно предание, според което манастирът се е наричал "Свети Спас". Името произлиза от Христос - Спасител.

Разположен сред красива гориста местност на 14 километра от Варна, той отрано е привлякъл интереса на изследователи и почитатели. За първи път в литературата името му се споменава през 1832 година в книгата на руския писател Виктор Тепляков "Писма от България". Началото на системни проучвания на този стар християнски паметник е поставено в края на миналия век от първите български археолози - братята Карел и Херминегилд (Хермин) Шкорпил. Още в началото на века основаните от тях Варненско археологическо дружество и музей поемат грижата за неговото стопанисване и опазване. По инициатива на двамата братя през 1912 година Аладжа манастир е обявен за народна старина, а по-късно - през 1957 година, с научно обосновано предложение на Националния институт за паметници на културата - за паметник на културата от национално значение.
  
Аладжа манастир е разположен на две нива във висока почти 40 метра варовикова скала. В най-западната част, на първо ниво, непосредствено до стълбището за посетители, е разположена манастирската църква. В средата на източната й стена е вдълбана малка олтарна ниша. Подобно на други православни църкви от Средновековието и тази е била украсена със стенописи, но лесният достъп до тях е решил съдбата им. Запазени са отделни фрагменти, които трудно се разчитат по стените. Малко повече информация за стенописната украса ни дават бележките на К. Шкорпил и едно запазено акварелно копие на художника Милен Сакъзов от началото на века. Централно място върху източната стена (в олтара) е заемало изображението на Богородица. От акварелното копие се вижда, че тя седи на висок трон, а в скута си, върху дясната ръка придържа Младенеца. По периферията на изображението, особено в долната част, отчетливо се долавя друг пласт стенописи. Направената сравнителна датировка на горния пласт го отнася към ХIII - началото на ХIV век. В такъв случай долният пласт, от който личи само една ръка, придържаща книга (вероятно изображение на Исус Пантократор), е датирано поне от ХI - ХII век.

В пода на църквата е изсечена каменна стълба, която през тесен ходник води към останалите помещения на първо ниво. От края на стълбата започва тесен коридор, в северната стена на който са запазени шест монашески килии. Те са били отделени една от друга и от коридора с дървени прегради. В стените се забелязват неголеми ниши, в които са били поставяни икони или други вещи на монасите.
  
В края на коридора се влиза в обширно помещение с неправилна форма. В северозападната му стена е издълбана неголяма полукръгла ниша. Малките отвори в средата на тавана свидетелстват, че тук е била използвана дървена преграда, която е разделяла помещението на две части. В западната половина (с нишата) е била кухнята (магерницата), а в източната - трапезарията. Тя носи в себе си определена символика, чието начало може да се търси в "Тайната вечеря" и общите трапези на ранните християни.

Източно от трапезарията по къса рампа се стига до малко помещение, от което липсва по-голямата част - църква за заупокойни молитви. Църквата е изпълнявала още една функция - комуникативна. От нея е започвала вита дървена стълба, която през коминообразен отвор е водела към параклиса на второ ниво.

Криптата (гробницата) е разположена в най-ниската част на първо ниво. Средновековната крипта е имала само три гроба. Малкият им брой дава основание да се предположи, че и в Аладжа манастир е съществувала широко разпространената практика от средновековните манастири костите на починалите монаси да бъдат изваждани след седемгодишен престой в гроба и след съответния ритуал да бъдат полагани в обща костница. Но къде е костницата на скалния манастир, все още не е известно. Останалите два гроба са издълбани върху входната площадка и са от по-късно време, за което свидетелства откритият в единия от тях сребърен пръстен-печат от ХVIII век.

Второто ниво на скалния манастир представлява само една по-голяма ниша, в източния край на която е разположен параклисът. Това е единственото запазено зидано помещение в манастира и е било използвано за второстепенните, ежедневни църковни служби. Поради трудния достъп, дължащ се на разположението на параклиса и рухването на дървената стълба от първо ниво още през Средновековието, тук са съхранени част от оригиналните средновековни стенописи. Най-добро е състоянието на композицията върху тавана, която представлява един от основните сюжети в християнството - Възнесение Христово. Стилът в изписването на отделните фигури, цветовата гама и орнаментацията дават възможност стенописите от параклиса да бъдат отнесени към ХIII - ХIV век, което със сигурност определя периода на разцвет на монашеската обител.

На около 800 метра, в гъстата растителност, е скрита още една група пещери, разположени на три нива. Братята Шкорпил са ги нарекли "Катакомбите" по аналогия с култовите средища на ранните християнски общини на територията на Римската империя. Най-добре запазено тук е второто ниво. То се състои от едно по-голямо помещение с неизяснено предназначение и до него - по-малко с пет гробни камери. На западната стена на по-голямото и на източната на по-малкото личат два врязани кръста от раннохристиянската епоха. 

Датировката им се прецизира от врязаните букви А (алфа) и Ω (омега) в долните междурамия. Смисълът им е: "Аз (Христос) съм първият и последният, началото и краят. Останалите две нива представляват естествени пещери, които са били обитавани от монасите.

Гробницата, двата врязани кръста и откритите находки, датирани към IV - VI век - фрагменти от керамика, монети на император Юстиниан I Велики (527 - 565 г.) и частите на една металическа кадилница - дават основание да се предположи, че Катакомбите са били обитавани през раннохристиянската епоха (IV - VI век). От същия период са и разположените източно от Аладжа манастир останки от раннохристиянска базилика, малко укрепление и няколко селища.
  
Каква е връзката между трите групи паметници, разположени на малки разстояния една от друга, е неизвестно. Една от хипотезите е, че е Катакомбите, базиликата, укреплението и селищата са част от един от ранните християнски центрове по Черноморието от IV - VI век, за които споменава в летописите си известният византийски хронист - император Константин VII Багренородни (913 - 959 година). В такъв случай средновековният скален манастир от ХIII - ХIV век се явява продължител на старата християнска традиция тук и заедно с Катакомбите са оформяли един по-голям монашески комплекс.
  
След падането на България под османско владичество в края на ХIV век Аладжа манастир, подобно на много други български манастири, е бил изоставен. Местното християнско население обаче е продължило да почита и посещава това място и през годините на робството, за което свидетелства откритият в криптата сребърен пръстен-печат от ХVIII век.

Писмени сведения за Аладжа манастир и останалите паметници не са открити. Останали са само легендите за бродещи сред развалините призраци на монаси, горски божества и за безкрайни подземни лабиринти, криещи несметни съкровища, а може би и свидетелствата за миналото на това красиво и тайнствено място.


User Avatar

http://www.hobyto.com/post/1026



04.10.2010 



Ивановските скални църкви





   Ивановските скални църкви са уникален по рода си манастирски комплекс, който няма аналог на територията на България. Обикновено традиционните манастирски обители включват в себе си няколко църкви и помещения за монасите, докато в Ивановските скални църкви може да видите своеобразна мрежа от малки скални църкви, параклиси и килии, които са издълбани в скалите на живописния каньон, който очертава преминаващата от тук река Русенски лом. Ивановските скални църкви са издълбани на 32 м. височина над водата.

Уникалният и красив комплекс на Ивановските скални църкви е разположен на 12 километра в южна посока от дунавския град Русе. В тази част на Североизточна България, Скалните църкви се намират непосредствено до село Иваново. Тук е било лоно на християнската религия от векове. Като значим паметник на българската религиозна култура Ивановските скални църкви са включени в списъка със 100-те национални турситически обекта. През 1979 г. ЮНЕСКО включва в листата си с паметниците на световното културно и природно наследство девет обекта в България, един от които е и Ивановските скални църкви.

Тази обител край Иваново е най-известната от групата на скалните манастири в Добружанския район най-вече заради красивите си и добре запазени стенописи. Своя апогей Ивановските скални църкви достигат между 10 и 14 век, когато тукашните средновековни скални църкви, манастири, скитове и отделни отшелнически килии се превръщат в прочуто българско духовно средище. През 13 век отшелници издълбават край естествените пещери на Русенски лом още допълнително около 40 църковни параклиса и манастири и около 300 килии във варовиковия камък от двете страни на реката. 

Пригодени са и някои естествени пещери в първоначалния им вид. Повечето от прекрасните и интересни стенописи, които днес могат да се видят по стените на Ивановските скални църкви са изрисувани през 14-тото столетие. Тези отлично запазени образци на стенопис са свидетелство за изключителния талант на художниците от Търновската школа. Повечето от рисунките представят развитието на Комниновия и Палеологовия живописни стилове в България. 

Църквите и всички помещения край тях в местността "Писмата" при село Иваново са обединени в големия скален манастир "Свети архангел Михаил". Той е основан през 20-те години на 13 век от монаха Йоаким, избран по-късно за първи Търновски патриарх. Има сложно устройство, включващо скалните помещения на т. нар. "Затрупана" църква (параклис "Св. арх. Михаил"), Кръщалнята, Господев дол, "Съборената" църква ("Св. Теодор") и църквата "Св. Богородица". 

„Света Богородица” е най-известната от църквите и в нея може да видите великолепно запазен портрет на цар Иван Александър. В Съборената църква в Ивановските скални църкви е изографисан портретът на първата царска съпруга – Теодора, която по-късно става монахиня. Ликът на цар Иван Асен пък може да видите в Затрупаната църква в Ивановските скални църкви. 

По време на Второто Българско Царство, основано от братята Асен и Петър през 1185 г. Ивановските скални църкви се радват на благоразположението на владетелите. Наследниците на братята, управлявали до 1396 г. често правели дарения на обителта и именно затова техните ликове са изобразени по стените на манастира. 

Обектът е част от създаденото през 1966 движение 100 национални туристически обекта на България. 

 













 

User Avatar
Rai

Приветствам идеята за създаването на този клуб! Да - обичам пътешствията и използвам всяка възможност.  Радвам се, че тук имаме възможност  да споделяме впечатления , да си разменяме информация за различните интересни места. Посетих доста места това лято, но и за много не ми остана време. Искам да попитам някой ходил ли е вече в пещера "Лепеница" ? Тя не влиза в 100 те национални обекта, но е много автентична и сигурно си заслужава вниманието. Зная, че вече е открита и за туристи, но доколкото ми е известно може да се разгледа с подходяща екипировка и придружител.Някой може ли даде още мъничко информация? Благодаря!
Визитна картичка

Име:100 национални обекта

Създаден: вторник, 18 март 2008

Членове: 236

Описание: 100 Национални Обекта на България

Модератор(и): ◄Ифони►

Галерия
Членове