Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Клуб: ИЛЮЗИИ

User Avatar
Може би изобщо не искаме да осъзнаем, че по-голямата част от живота ни преминава в илюзии...Това е начин да оцелеем психически, когато не сме подготвени да приемем реалността...Ако си свалим розовите очила и видим точно как живеем, с кой, и на къде сме тръгнали, ще се наложи да се срещнем с болката...А кой иска да го боли??? За това здраво сме стиснали илюзиите..за да се крепим на тях...
По тази причина трудно разваляме неуспешните си връзки, защото се надяваме един ден нещата да се променят, не виждаме реалните чувства на децата си, защото се страхуваме, че не можем да се справим с тях...затваряме си очите за неискрените отношения с близките ни, за да не останем сами..и така си живеем с илюзорни представи, колко ни е хубав живота...или поне поносим...
До някъде се доверявам на природата на човек и знам, че след като не успява да си свали очилата, значи не е подготвен да преживее реалността каквато е и в този случай илюзиите са като спасителна жилетка...просто ни държат над водата, за да не потънем..Но понякога водата ври от акули, крие под себе си водовъртежи, и жилетката която сме си сложили няма как да ни спаси..спасява ни илюзията, че няма да потънем...
Не казвам, че е приятно един ден да се събудиш от съня в който си живееш и да приемеш, че нищо не е такова, каквото изглежда, но пък поне ще имаш реална представа къде си.. Е да това може да те докара до пълно отчаяние...до депресия, до отказ да продължиш.. Когато потънем имаме два изхода, или да ни свърши въздухът от съпротива и да се удавим или да се отпуснем и водата да ни изхвърли на повърхността...Но това е възможно само ако видим къде се намираме в момента...Илюзията, че не сме на дъното едва ли ще ни помогне...
Моята работа се свежда до това, да помагам на хората първо да се свържат с истинските си чувства, после да ги преработят по здравословен начин, и в този случай няма да имат нужда от очила, които да изменят истинската действителност... И този процес никак не е лесен...Т. е аз разрушавам илюзиите...( звучи ужасно , а???)
Но помислете само, ако стоите пред пропаст, а не искате да я видите не е ли по-страшно, ако не виждате завоя пред себе си и продължите направо, ако виждате нещата в бяло, а те са черни...????
Заблудата че сме добре, когато сме ужасно зле какво ни спестява..май само забавя момента в който ще се срещнем с истината...нищо повече.. А може и да не се срещнем..За всеки ще бъде различно...
Аз самата живеех дълги години " над нещата"...и ИЗГЛЕЖДАХ щастлива...е имах някакви симптоми, страхове, но пък бях експерт по това да ги отричам....и редовно си купувах розови хапченца....убеждавах се, че това е нормално...А после...??? После паднах, и очилата за красиво гледане изобщо не ме спасиха...пръснаха се на парченца, за да видя истинската действителност...и най- неочаквано оцелях..гледайки.
Сега не ме е страх да виждам...защото не ме е страх да ме боли..Не казвам, че ми е приятно ( все още не съм станала мазохист), но поне е истинско и отдавна не влизам в аптеката за хапчета...нито се старая да избягам от проблемите...Симптомите, които преди потисках, сега са ми пътеводител...показват ми какво не е наред...Стоя в тях и ги изследвам, вместо да ги избягвам...
Просто от " над нещата", влезнах " в нещата". Стопих илюзиите...
И сега ми се случва пак да се срещна с някоя илюзийка, и тя да ме опияни, да ми се иска да е вярно, да се хвана за нея...да имам съпротива да я пусна, защото в нея е добре...Но колкото и да е трудно да отпусна стиснатите юмруци, които здраво я държат..просто го правя.. Уморих се да се самозалъгвам, защото това нищо не променя...И когато потъвам не си затварям очите...гледам надолу към дъното, защото вече знам, че колкото по бързо стигна до долу, толкова по бързо водата ще ме изтласка на горе...и дори да не ми стигне въздуха...това пак е ок...не ме е страх..
Но това е за мен, за моят опит и за моят живот, а ние всички сме различни, и всеки сам трябва да избере за себе си, дали да живее илюзорно или да види живота си такъв какъвто е. Ценя индивидуалността на хората и се доверявам да природата..ще може да прогледне само този, който е готов за това.

от нета
User Avatar
TNT
1. Имаше едно време един Учител, роден в светите земи на Индиана и израсъл по мистичните хълмове източно от Форт Уейн.

2. Бе усвоил знанията за този свят в общинските училища на Индиана, а щом порасна, изучи занаята на автомонтьор.

3. Ала бе натрупал знания и от други земи и други училища, от другите животи, които бе изживял. Помнеше тези знания и затуй стана мъдър и силен, та другите съгледаха силата му и дойдоха при него за съвет.

4. Учителят вярваше, че притежава мощта да помогне на себе си и на всички хора, така и стана, другите съзряха неговата сила и дойдоха при него да ги изцели от всичките им страдания и от безбройните им болежки.

5. Учителят бе убеден - всеки трябва да се мисли за Син Божи, - така и стана, във всички сервизи и гаражи, където работеше, започнаха да се стичат, да прииждат хората, които търсеха неговите знания и искаха да усетят допира на ръката му, а улиците отвън се задръстиха от онези, които копнееха сянката му поне да падне връз тях и да промени живота им.

6. Заради тълпите притежателите на автосервизите и главните майстори помолиха Учителя да остави инструментите и да си върви по пътя, понеже навалицата беше толкова голяма, че нито той, нито другите монтьори имаха къде да поправят колите.

7. И пое той по широкия свят, и хората, тръгнали подире му, захванаха да му викат Месия и чудодеец, и в каквото вярваха, се сбъдна.

8. И буря да се извиеше, говореше ли той, върху главите на насъбралите се не падаше нито капчица дъжд; и последният човек сред множеството чуваше словата му точно тъй ясно, както първият, ако ще и да трещяха гръмотевици и светкавици. А той винаги им приказваше в притчи.

9. И рече им: "У всекиго от нас се крие силата да е здрав или недъгав, богат или сиромах, свободен или роб. Ние, никой друг, сме господари на съдбата си."

10. И рече му един мелничар: "Лесно ти е на теб. Учителю, да го кажеш, ти си направляван свише, а ние не; не си принуден да превиваш гръб като нас. Вески на този свят трябва да си вади хляба с пот на челото."

11. И Учителят му отвърна: "Имало едно време едно село, всички в него живеели на дъното на пълноводна кристална река.

12. Не щеш ли, течението ги заляло безмълвно до един: млади и стари, бедни и богати, добра и лоши; течението следва своя път, не признава друго освен собствения си кристален Аз.

13. Всеки се вкопчил, доколкото може, в коренищата и камъните по дъното на реката; това се превърнало в техен начин на живот, още от рождение те знаели само едно - да се съпротивляват на течението.

14. Ала най-накрая един измежду тях рекъл: "Уморих се да се държа вкопчен. Не го виждам с очите си, но съм убеден: течението знае накъде отива. Ще се оставя да ме носи, пък да става каквото ще става. Както съм се вкопчил, ще умра от скука"

15. Другите му се изсмели в лицето и рекли: "Голям глупак си! Оставиш ли се да те носи течението, пред което се прекланяш, то ще те изхвърли, ще те размаже о камънака и ти ще умреш по-бързо, отколкото от скука!"

16. 0нзи обаче не ги послушал, поел си въздух и се оставил да го носи течението, а то начаса го изхвърлило, размазало го о камънака.

17. Но се минало време, онзи пак отказал да се държи, та течението го отскубнало от дъното, понесло го нагоре, без никъде да го одраска или нарани.

18. А онези там долу, на дъното, за които той вече бил чужденец, се провикнали: "Чудо нечувано! Уж е досущ като нас, пък лети! Вижте, вижте, Месия, дошъл е да ни спаси!"

19. А онзи, дето се бил оставил да го носи течението, им отвърнал: "Аз съм Месия точно колкото и вие. Течението веднага ни възнася нагоре, стига да наберем смелост и да се оставим да ни носи. От нас всъщност се иска да поемем на това пътешествие, да се престрашим за това приключение"

20. Другите обаче  си знаели своето: "Ето го Спасителя!" И все така се държали за скалите, а когато вдигнали отново очи, онзи вече го нямало и те си останали сам-сами да измислят легенди за своя Спасител."

21. И щом видя, че от ден на ден хората около него стават все повече, че се стичат и се тълпят, щом видя, че го молят все по-неуморно да ги изцели, да ги нахрани с чудодейството си, да учи вместо тях и да живее живота им, той се усамоти на един хълм и там се замоли.

22. И си рече наум: "Безконечен Лъчезарен Аз, ако такава е волята твоя, иска тази чаша ме подмине, спести ми туй непосилно бреме. Не мога да живея живота на другиго, а десет хиляди ме молят със сълзи на очи да им даря живот. Не биваше да позволявам всичко това да се случи. Ако такава е волята твоя, нека се върна при автомобилите и инструментите, нека живея като всички простосмъртни"

23. И както седеше на хълма, чу глас - нито мъжки, ни женски, нито висок, ни нисък, благ-преблаг. И рече му гласът: "Ще бъде не моята, а твоята воля. Понеже каквато е твоята воля, такава е и моята спрямо теб. Върви си по пътя като всички простосмъртни и бъди честит на тази земя!"

24. И щом чу това, Учителят благодари и доволен, слезе от хълма, тананикайки си песен, каквато си тананикат монтьорите. И щом тълпите го наобиколиха със своите несрети, щом го замолиха да ги изцели и да учи вместо тях, и да ги храни до премала с прозренията си, и да ги теши с чудодействата си, той се усмихна на множеството и рече: "Напускам."

25. 3а миг множеството примря от почуда.

26. И рече му той: "Ако някой каже на Господ, че каквото и да му струва, най-силното му желание е да помага на страдащото човечество, и Господ го насочи що да стори, трябва ли този човек да изпълни заръката Божия?"

27. Разбира се. Учителю! - извика множеството, - Каква по-голяма наслада за него от тази да понесе всички мъки на ада, щом така му е заръчал Господ!"

28. "Независимо какви са тези мъки, колко тежка е тази задача?"

29. "Каква по-голяма наслада от тази да увиснеш на бесилото, да бъдеш разпнат и изгорен на клада, щом такава е волята Божия!" - отвърна тълпата.

30. "А какво ще сторите - обърна се към нея Учителят, - ако Господ ви рече право в очите: "ЗАПОВЯДВАМ ВИ ДА СТЕ ЧЕСТИТИ ДО СЕТНИЯ СИ ДЪХ НА ТОЗИ СВЯТ!", какво ще сторите тогава?'

31. Множеството мълчеше, над хълмовете и долчините, където стоеше, не се чу нито един глас, ни един-единствен звук.

32. И Учителят рече сред тишината: "По пътя на нашето щастие ще намерим познанието, заради което сме избрали този живот. Та ето какво научих този ден и сега решавам да ви оставя, за да следвате който път намерите за добре"

33. И пое нататък през тълпите, остави ги, за да се върне в делничния свят на хората и машините.
User Avatar
TNT
"Живей така, че никога да не те е срам, в случай че онова, което правиш или говориш, бъде публикувано някъде по света, дори публикуваното да не отговаря на истината. Още в първия миг, в който те срещнат, приятелите те познават по-добре, отколкото познатите ти и след хиляда години. Най-добрият начин да се измъкнеш от отговорност е да кажеш: "Нося отговорност." Р. Бах
Визитна картичка

Име:ИЛЮЗИИ

Създаден: четвъртък, 08 май 2014

Членове: 4

Описание: Въображението,фантазията и другостта са пропуск:) Илюзията трябва да бъде създадена и пусната на свобода....после Тя създава....:)

Модератор(и): TNT

Галерия
Членове