Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Клуб: Поезия за Душата

Поезия за Приятели със сърца!
User Avatar

ДА ТЕ ВДИШВАМ



Позволи ми сега да те вдишвам -
като пролетно цвете в пръстта.
Да забравя за болки предишни.
За раздели и тъжни неща.

За обиди и думи излишни.
За преглътнати стари мечти.
Позволи ми сега да те вдишвам -
като роза, която цъфти.

Аз те търсих. Изплаках те скришом.
Много дълго самотен живях.
Позволи ми сега да те вдишвам -
с твоя ведър и радостен смях.

С твоя поглед - по детски възвишен.
С разпилените твои коси.
Позволи ми сега да те вдишвам!
И дъждът нека още роси!

Нека чувство в душата ми пише
всеки ред от любовния блян.
Позволи ми сега да те вдишвам!
Ти си мирисът - дълго желан!

Ти си цветето в моята ниша -
нежен смисъл, че още съм жив!
Позволи ми сега да те вдишвам!
Позволи ми да бъда щастлив!

Ясен ВедринLoveОт Бис.БГ
User Avatar


Ще бъдеш в бяло - с вейка от маслина
и като ангел в бяло облекло...
А мисля днес; света прогнил от зло
не е, щом той е твоята родина.
И ето усъмних се най-подир
в невярата тревожна - искам мир.

И с вяра ще разкрия аз прегръдки,
загледан в две залюбени очи,
и тих ще пия техните лъчи, -
ще пия светлина, лечебни глътки.
И пак ще се обърна просветлен
света да видя цял при ярък ден.

И нека съсипни се той окаже!
(Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,
залутан из среднощни тъмнини?)
Аз бих намерил и тогава даже
обломки, от които да създам
нов свят за двама ни, и свят, и храм.

Пейо Яворов 
User Avatar
Усмири ме, когато съм вятър
и свистя с побеснелия дъжд,
притисни се до мен и танцувай,
да потъна в ръцете на мъж.

Обуздай ме, прегаснал от жажда,
превземи крепостта отведнъж,
разузнай как страстта в мен се ражда,
покори ме със устрем на мъж.

Долепи ме до твоето тяло,
превърни се във звяр изведнъж,
изтръгни с вик сърцето ми цяло,
да събудя ловеца във мъж.

Размажи ме със тръпнещи ласки,
да крещя, да си в мен неведнъж,
да отхвърля порядки и маски,
да почувствам стомана на мъж.

Разгори до полуда кръвта ми,
открадни ми дъха наведнъж,
и жигосай със устни плътта ми,
да усетя как чезна за мъж.

Запали ми пожар във гърдите,
разпилей ме нашир и надлъж,
подлуди ме със галещи пръсти,
със сила на мъж...
Цветелина
User Avatar
Тази нощ как не исках да съмне.
Тази нощ се опивах от тъмното.
Тази нощ исках бури и тътени.
Тази нощ... с колко обич отвърна ми.
Тази нощ и луната ревнуваше.
Тази нощ тя надничаше в спалнята.
Тази нощ ти, луна, не пътуваш ли?
Тази нощ... остави ни нас двамата.
Тази нощ бе нощта на обричане.
Тази нощ беше страстна и праведна.
Тази нощ беше нощ на обичане.
Тази нощ... ще е нощ незабравена.
Инес
User Avatar
Вдъхновяваш ме.
Търся очите ти
в изгрева.
Наричам звездите
с твоето име.
И вярвам сляпо
в нашите бели нощи.
Тъмнината
е мека и златна
в ръцете ти.
А аз съм чаша
без дъно –
наливай в мен
още нежност.
Напълни ме догоре
с любов.
После отпивай
малки пенливи глътки
до зазоряване.
Слънцето ще изгрее
в очите ти.
Вдъхновявай ме –
всяка нощ.
Ариел
User Avatar
Разголваш ме с очи от разстояние.
Под дрехите прогаряш и плътта.
Останалото, зная, е мълчание.
А, всъщност, ми се иска да крещя...

Желая те. На прага на морала.
И сигурно гранича с лудостта.
Със всяка клетка. С цялото си тяло.
Не утре. Не след време. А сега.

Събличай ме. Докосвай ме. Почувствай ме...
Със пръстите, със кожата, с очи...
По дланите, по миглите, по устните...
Не съществува нищо друго. Само ти.

Само ти, без многократна повторяемост.
Докосване. Изпиване. Веднъж.
Ще бъда грешна, може би, но не разкаяна.
Попила в себе си усещане за мъж.
Надежда Тодорова
User Avatar
Дамян Дамянов
Какво ти липсва, за да си честит?
Що още искаш, лакомнико смъртен?
Тъй малко ти е нужно да си сит-
отвънка- залък хляб, мечта- отвътре!
И нищо друго. Другото е смърт,
лъжовна лакомия, празна жажда.
Мечтата да е мека, хлябът- твърд!
Такива само ще ти се услаждат.
Не искай нищо повече! Помни:
човекът е устроен толкоз жалко,
че колкото и земни благини
да има, вечно му изглеждат малко!
Какво ти липсва още, братко, та
се чувстваш все самотен и ограбен?
Май всичко имаш. Само не мечта?
Май си забравил сладостта на хляба,
та за това те мъчат скръб и глад?
Ако е тъй, знай- един е лекът:
раздай се цял на този беден свят!
Пак беден си стани! Че най-богат е
в своето раздаване човекът!
User Avatar
Горчиви усмивки
========
Най-непо­носимата любов е тази, която нямаш към себе си...
Понякога животът е игра,
в която търсим липсващи парченца
и ровим в мислите на нашата съдба
и бързаме, да изпреварим себе си...
Безшумно влюбване в една мечта,
неумолимо води до страдание,
понякога в живота е така -
не винаги във даването - получаваме.
Когато си на дъното и си далеч,
недей да искаш глътка въздух,
по-лесно ще е да се предадеш,
по-лесно ще е да ме пуснеш.
Когато те предават многократно,
преставаш да си вярваш в чувствата,
усмихваш се, а после - страдаш,
и вярата отново е изгубена...
Когато те е страх да те обичат,
избягай, докато не стане късно,
измисли си хиляди причини...
Всичко е наред, но не за дълго...
Как силна е заблудата човешка,
че може да изпита щастие,
и колко малко винаги е нужно
някой да ти стане недостатъчен...
Когато търсиш грешките във другите,
и не можеш да надмогнеш себе си,
бягай, но преди да съм се влюбила
и преди да съм те пуснала в сърцето си...
Ивона Иванова
User Avatar
Забранената
И тя е като другите любови -
с очи те гледа и с ръце прегръща...
Но търси пътища различни, нови.
Среднощем чука все по чужди къщи.

Тя идва или късно, или рано,
пропуснала най-точния момент.
Съвсем неволно ти отваря рани.
Внезапно си отива някой ден.

Понякога започва като флирт,
но с мигове расте и се променя.
Любимия издига във кумир -
до първото погубващо съмнение.

На глуха и на сляпа се преструва,
погазва всички земни правила.
Но срещнеш ли я, без да се ръкуваш,
я пущаш в себе си. С "Добре дошла".
voda
User Avatar

В ЕДНА СЪЛЗА
Не питай как възможно е това -
тъгата от очите да извира.
Изгубил светлина и синева
светът дори в една сълза умира.
Човек не е на дните господар.
Съдбата си не може да избира.
След сляпа стъпка или грешен зар
светът дори в една сълза умира.
Не чакай буря, за да те смути,
и мълния небето да раздира.
Мечта изгубил сред безброй мечти
светът дори в една сълза умира.
Тъй плахи сме от своите следи -
прашинки в самотата на Всемира.
Без лъч от пътеводните звезди
светът дори в една сълза умира.
Утеха ще потърсим в брегове
и изповеди в струните на лира.
Но ако няма кой да ни зове
светът дори в една сълза умира.
Отворим ли врати към вечността,
която от душите ни прозира,
причина е едничка любовта
в една сълза светът да не умира.
ЯСЕН ВЕДРИН
Визитна картичка

Име:Поезия за Душата

Създаден: събота, 04 юли 2015

Членове: 64

Описание: Не трябва ти да си вълшебна с неповторима красота, а трябва да си земна, за да заслужиш любовта! Не трябва ти да си вълшебна да омайваш с чудеса, а трябва просто да си майка да носиш името жена! И твойта красота ще бъде кристална утринна роса, любовта си да обвържеш с дълга на цялата земя. Бъди така обикновенна недостижима във света, бъди така дълбоко земна, бъди ти майка и жена! Мариета Ангелова

Модератор(и): Меги

Галерия
Членове