Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Клуб: Мартеници!

ИСТОРИЯТА ЗА БАБА МАРТА ... Взела две игли от Ежко, прежда от върбите взела, Баба Марта тази заран мартенички е изплела. Ето ти една за здраве, ето ти една за сила. Баба Марта на децата пролет днес е подарила. /Петя Йрданова/ В народните представи пролетта идва с пристигането на баба Марта. Нейният двойнствен образ — ту весел, ту сърдит, едновременно утвърждаващ и отрицаващ, представя женското, пораждащо живота начало, и в същото време — пак женското, но стихийно, рушащо начало. Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди ля...тото и плодородието. Негов знак е мартеницата, символ на пробуждането и култа към слънцето. Белият цвят първоначално символизира мъжкото начало, силата, светлата, соларна зона. По-късно под въздействието на християнската митология обозначава девствеността и непорочността — белият цвят е цветът на Христос. Червеното е женското начало, здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането. Трябва да си припомним, че първоначално женските сватбени носии са червени. Мартеницата е своеобразен амулет срещу злите сили и окичването с мартеница е един магически ритуален акт: усуканият бял и червен вълнен конец запазват човека чрез механизмите на контактната магия. Сутринта рано стопанките простират или закачват пред домовете си червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци: те пазели къщата, да не влезе в нея злото — болести и немотия. Като ги видела, баба Марта щяла да се разсмее и да пекне слънце. Предварително жените усукват бели и червени вълнени конци — мартеници, които завързват или окачват на всеки от семейството. Мартениците трябвало да са така усукани, както момите се усукват около момците. Невестите носят мартениците отдясно, момите — отляво. Ергените ги носят с разчепкани краища, а зрелите мъже — изрязани до възела, за да не се развяват по седенките. Мартениците пазят човека от уроки и болести; свалят се чак тогава, когато се види първия щъркел и след като се свалят, се закачат на разцъфнало (или зелено) дръвче. По други места я слагали под голям камък и след девет дни гледали какво има под него. Ако са се настанили мравки, годината ще е богата с овце, ако има други по-едри буболечки — сполука в крави, в едър добитък. Затова някъде наричат мартеницата "гадалушка". Другаде я хвърляли в реката, та по вода да им върви и всичко лошо да изтече. В някои краища наричат седмицата, започваща от 1 март броените дни — по тях гадаят какво ще бъде времето през годината. Широко е разпространен и друг обичай — избиране на ден: всеки си намисля определен ден до 22 март и по него познава каква ще му е годината — ако е слънчев, ще е успешна; ако вали и времето е лошо — ще има трудности. Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и бял конец, без прибавки към него. В някои области на конците вързвали златна или сребърна паричка, синьо манисто, но те по-скоро играели роля на народен амулет — да предпазват от болести хора, добитък и овощни дървета. Народното чувство за красота, което създава оригинално творчество, се проявява по-късно. Обикновено направени от вълна, мартениците са във вид на парички, топчета, пискюли, пулчета и "съсънки" (гроздчета). Неповторимо български са кукличките "Пижо и Пенда". Червеният цвят в бита на народа ни е средство за предпазване от болести. Да си припомним, че на младите булки и на малките деца са връзвали пресукан червен конец на китката. Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената — здраве и сила, толкова необходима на всички в края на зимния сезон, когато жизнените сили и хранителни запаси са на изчерпване./news ,s /
User Avatar

Мартеница пращам надалече,
нишка от живота във дома,
бяла като вишната на двора
и червена – сила на кръвта...

Да те топли, даже и да си далече
и да те връща после у дома,
за да имаш сили във крилете
да преследваш своята мечта...

Да ти дава дързост във живота,
че си струва още да вървиш
и където и да си... далече –
носиш нишката на своя род.


Снимка на Любими мисли и стихове.

User Avatar

Към края на своя живот владетелят на българите Кан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат единни, за да бъдат силни и да не ги пречупят, както става с пръчките,
ако ги вадят една по една от сноп.


Минало се време, ханът починал. Тогава хазарите нападнали българите и успели да пленят дъщерята на Кубрат – Хуба. Водачът на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите. Канските синове били поставени пред трудно изпитание.



Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария Кан и се разделили, търсейки свободна земя за своите племена. Единият от братята тръгнал на север, а другите – Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг по различни пътища. Преди да се разделят, братята се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина, докато намерят нова земя.


След това Аспарух щял да им изпрати птица, вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат от Ашина и да ги последват. Четиримата братя потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на врага.


Не след дълго при Хуба долетяла очакваната птица, която имала златен конец на крачето. Като получили тази радостна вест, Хуба и Баян избягали от плен и достигнали земите около Дунав. Не знаели точно накъде да поемат, само птицата можела да им покаже пътя. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето ѝ. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хазарското племе, които започнали да ги обстрелват.
Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели, побягнали.


Аспарух посрещнал Хуба и Баян и ги отвел при своите. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец.
Така с победоносната си войска дал началото на новата българска държава.


Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите.


Нарекли червено-белия конец : “мартеница“, по името на месеца, когато това се случило. Тя станала символ на късмет, любов и щастие...!"


Снимка на Нежна.


User Avatar

Пожеланията на Баба Марта


Прела баба сто къдели,
плела двадесет недели,
та щом пролет наближила
мартенички сътворила.
Грейнали те съживени
всички бели и червени.
Вързала ги по вратите,
по прозорците, колите,
по ръцете на децата,
по ревера на саката.
Чак накрая се поспряла,
всичко щедро щом раздала
и усмихната и мила
топли думи заредила:
- Да сте здрави и засмени,
радостни и окрилени!
Де вървите в този час,
все късметът да е с вас!



Биляна Дар


User Avatar

User Avatar

User Avatar

User Avatar

User Avatar

User Avatar

Визитна картичка

Име:Мартеници!

Създаден: понеделник, 29 февруари 2016

Членове: 23

Описание: За любителите на Българската традиция...Баба Марта бързала,мартенички вързала!

Модератор(и): Мъничето

Галерия
Членове