Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Фен-клуб: ОБЩО МЕСТЕНЦЕ

User Avatar

          Lux et veritas ab initio! (Светлина и истина от началото)


Имало едно време...   не, струва ми се много старомодно. Звучи сякаш ще пиша за принцеси и т.н. Ще представя само едно момиче и неговата история. Случка – най – обикновена. Е, изглежда такава на пръв поглед. Просто и момичето, и историята му са откачени.


 


1


  30 юни 1995. В семейството на Бернард и Анжела се появява 4-ти член - малката Софи. Дейвид е нейният брат. Малко информация? Бернард – мъж на средна възраст, професия – моряк(работи под закрилата на Япония), Анжела – египтоложка(работи за музея, изцяло посветен на Египет, в Берлин), Дейвид – гимназист, запленен още в ранно детство от музиката и литературата, свири на китара, без да участва в рок банда, пише сам песните си. Софи – най- сладкото момиченце на света с наистина смели мечти. Корените на семейство Бенингтън всъщност са от САЩ, но в момента живееха в Германия. В интерес на истината бяха сменили няколко държави, бяха живели във Франция, Италия и Дания. Въпреки това мечтата на Софи бе да живее в Англия. Имаше нестихващ интерес към кралството, цялата тази магия около Биг Бен и Уестминстърското абатство, но главната причина беше Шекспир. Ах, този Шекспир. Да, за нея идеалната държава си оставаше Англия, но тя беше доволна и от дисциплинираната Германия.


 


2


  Години се минаха, Софи порастна, но игривата й усмивчица за момент не бе помръкнала. Вече беше гимназистка. Напълно доволна от училището – учители, съученици, беше си намерила трима приятели, които никога не биха я предали, това бяха Ейми, Шели и Брайън. На пръв поглед всичко изглеждаше страхотно. Но ето, че един ден се срещна и с “готините”. Бяха високи, красиви, с хубави дрехи, мажoретки и всички ги харесваха. Неизбежната среща преобърна всичко. В момента, в който видяха Софи и усетиха, че тя може по чиста случайност да ги измести(те винаги трябваше да бъдат на първо място, позната история) решиха да я унищожат. Започнаха да я унижават пред всички, да й се подиграват за външността, наричаха я “наивница”, “глупачка” и какво ли още не, а тъй като съучениците се “кланяха” на тези персони не оставаха по назад от тях. Когато Софи минаваше по коридорите или влизаше в закусвалнята непрекъснато дочуваше шепот и името си. Добре че бяха прятелите й. Винаги си повтаряше:”Ако не бяха Ейми, Шели и Брайън не бих могла да издържам”. Не един път искаше да е невидима. Просто не искаше да я забелязват. По-точно не искаше другите да се хващат на небивалиците, които “готините” бълваха всеки ден за нея. Какви ли не неща беше чувала, дори един път я обвиниха в кражба, но добре че имаше достатъчно хора, които знаеха що за стока са обвинителите.
  Дните бяха уморителни и трудни, а нощите – кошмарно дълги. Непрекъснато в съзнанието й се появяваха физиономиите на “готините” и техните подигравателни усмивки. “Как може да има хора, които да ги харесват? Какво им допада? Външно може да са “яки”, но духовно са кръгли нули! Къде греша аз? Случайно да съм ги обидила с нещо? Да съм говорила зад гръба им? НЕ!” Да,  Софи наистина бе невинна.


  Един ден беше дошла на училище недоспала и реакцията на Амбър(едната от осите) беше:”Ооо, невинната явно е прекарала нощта, затворена в гробницата на Тутанкамон.” Отново смях до припадък, отново същите лица... Софи се присви над чина си. Усети, че в гърлото й се образува топка и сълзите всеки момент ще “обгърнат” лицето й. За щастие успя да се примири с вътрешния си подтик и остана в същата поза докато някой не я докосна по рамото:


-         Хей, добре ли си? - беше Шели.


-         Да, благодаря ти, няма ли да престанат? – отвърна Софи


-         Оф, не им обръщай внимание, те са глупави. – успокояваше я Шели. – Искаш ли в голямото да излезем някъде само ти, Ейми, Брайън и аз?


Софи веднага “прегърна” идеята.  Часовете след дългоочакваната почивка минаха бързо и се върна в своята незаменима “крепост” при семейството си.


 


3


  Дните си минаваха все по същия начин. Сутрин ставаше рано, отиваше на училище, търпеше за радост редките упреци на учителите и за жалост честите подигравки на учениците, после се връщаше вкъщи и започваше отново да учи. Брaт й (Дейвид), свиреше на китара - наистина беше много добър - но караше тийнейджърските си години тежко и Софи не можеше да разчита на него, не можеше да му се оплаче. Не споделяше с майка си нито с баща си за случките в училище. ”Имат си достатъчно работа, не е нужно да ги затормозявам допълнително, а и коя съм аз? Някаква си пикла тръгнала да се оплаква от това и онова”. Дълбоко в себе си знаеше, че не е права. Спокойствие намираше в четенето на книги, слушането на музика, сърфирането в интернет и о,да, фейсбук определено беше един от,както тя се изразяваше, “родните” й домове. Силно желаеше да не бъде като връстниците си, които губеха часове наред в социалната мрежа и скайп. “Как може да не им се иска да погледнат слънцето навън, да не помиришат аромата на нито едно цвете? Що за хора има на този свят?”  - чудеше се.  Да, всъщност и тя не можеше да живее без компютър, но чак пък толкова... Винаги, когато някой я питаше защо не ходи по партита тя отговаряше: ”Предпочитам да си направя чаша топъл шоколад и да си чета някоя книга, или да си слушам музика и да се записвам в отделни форуми, чиято цел е да се борят със замърсяването на природата.” Другите не можеха да повярват, че на една гимназистка не й харесва да се противопоставя на задълженията, не им се вярваше, че някой е по-различен от тях. Според измислените им правила такъв човек трябва да бъде унищожен, просто ей така, да не прави впечатление. Мислеха я за подмазвачка. Горката Софи, беше й гадно, но изобщо не подозираше какво предстои...


 


4


  Продължаваше да живее в своя свят. Той беше същинска страна на чудесата. 
  Сега Софинка, както често се случваше напоследък,  стоеше в стаята си.  “Credo quia absurdum”* мълвеше си тихичко тя. Никой не знаеше, че тайничко по интернет се беше записала на нещо като курс по латински. Много харесваше тайното послание на този език. Вярваше, че той носи в себе си някаква магия, магия шепнеща нещо специално само на чистата й душа. Но какво? Какво се криеше зад латинските словосъчетания? Нейните съкровени желания и мечти? Може би... Сякаш се чувстваше предпазена зад тайнството на “мъртвия език”. “Кой каза, че латинският е “мъртъв” език?” – беше публикувала това на стената си във фейсбук. Хората бяха харесали съобщението, но всъщност  на никого не му беше минало през ума, че Софи “практикува” латинския. За нея това беше много удобно, защото когато имаше да си запише нещо тайно го правеше точно на този език. Наред с това тя си водеше лично свой виртуален дневник, за който също така никой не знаеше. В него пишеше за едно момиче, което беше горе-долу като нея. Героинята й не се страхуваше от нищо и Софи представяше останалите под различни имена, но в действителност описваше своите съученици.


  На следващия ден  тя тръгна на училище ведра, защото си мислеше, че нищо и никой на света не може да я унижи. В класната стая я чакаха Ейми, Шели и Брайън. И те също бяха в радостно настроение. Като че ли компанията не забяляза присъствието на “готините” и най-вече на Виола, която си беше сложила най-малко пет тона грим, а в дрехите си изглеждаше все едно слон в нежна, сценична рокличка.


-         Вижте й ръката.-обърна се Ейми към приятелите си.


-         Какво й има на ръката? – попита Брайън.


-         Как какво? Самите й пръсти са заели такава форма, сякаш непрекъснато стискат огледалце- поясни Ейми.


Настана смях между тях и класът се обърна, и ги изгледа пренебрежително, но на        групичката не й пукаше. Всъщност бяха на мнение, че изобщо не трябва да се интересуват от такива. След малко влезе учителката по математика носеща със себе си тестовете, които учениците бяха направили предния път. Повечето бяха много притеснени, “готините” си мислеха, че са най-добрите по всички предмети, но ето, че сега бяха на  опашката на класа. Софи и Брайън бяха получила най-високите оценки. Това предизвика голяма злоба у другите без Ейми и Шели. “Дай пет!” – възкликна момчето, което никога не подозираше, че ще постигне някога връх в точно тази наука. “К’во се надувате, а?” – обади се едната “кифла”. На т.нар. “наши” хора им беше писнало от тях, затова и вече не обръщаха внимание. Ами злоба, какво да се прави? Софи се върна вкъщи също толкова радостна и Бернард подписа бележника с голяма гордост.



  Седмицата мина хубаво с малки изключения, които струва ми се, ако пропуснем няма да сгрешим.



 


* Credo quia absurdum – Вярвам в това, защото е абсурдно.


 


 


5


  Следващата седмица не започна добре, нито свърши добре. Новата дума в речника на двойкаджиите беше:”зубър!”. Ашли(едната от надувките) непрекъснато унижаваше Софи не само пред класа, но и по коридорите, където знаеше, че цялата гимназия ще я чуе. Вярно, момичето беше свикнало горе-долу, но никак не беше приятно. Утешаваше се с думите: ”Die dulci freure”(“Имай хубав ден”). В часа по психология изразяваше личното си мнение и “тъпите” казваха:”Ооо, мис “Вижте ме колко съм умна!” предлага на учителката нов подход за преподаване.” Софи никога не би си позволила да прави забележки на преподаватели. Пълна измишльотина!  “Cogitationis poenam nemo patitur!”* – отново латинският нахлуваше в мислите й.


  Часът свърши и дойде ред на литературата. Госпожата влезе с усмивка до ушите, което предразположи “мечтателката” към приятна работа. Всеки се питаше, защо литературката е весела, но тя бързо заяви, това, което имаше да каже:”Деца, обявен е конкурс за най-добър ученически разказ. Всеки от вас може да участва. Трябва да изпрататите материалите на моя и-мейл адрес.”. Имаше възклицания от сорта на:”Кой пък ще иска да си губи времето с такива неща?” и такива като:”Оле, това е супер, ще участвам!”. Софинка първоначално не “прегърна” идеята, но после размисли и реши да участва. “Прави каквото трябва, па да става каквото ще.” – каза си на ум тя. Вечерта, когато се прибра у тях вечеря няколко залъка набързо колкото да залъже глада, пренебрегна леко уроците и седна да пише. Нейният разказ щеше да бъде за това как ученето може да бъде и забавно. На пръв поглед това изглежда доста познато и банално, но през нейните очи една тема може да се види по много и различни начини. Наистина имаше развита фантазия и въображението й не стихваше, напротив – то се развиваше с всеки изминал ден все повече и повече. Това не можеше да се обясни. Майка й и баща й бяха съвсем земни хора, брат й – да, той имаше фантазия, но нейната преминаваше всякакви граници. В същотото време имаше доста ясна представа за нещата около нея, не хиперболизираше.


  Две седемици тежък труд, но ето че най-накрая се появи и разказът “Нека бъде по-забавно”. Изпрати го веднага на учителката си така, както бяха направили Ейми и Шели. Брайън се страхуваше от такива състезания, макар че “имаше” доста добро перо. Никога не би си признал, че го е срах от нещо, но истината беше, че е доста ранима и плашлива душа. Обичаше да обмисля всеки един свой ход из основи. Представяше си всички възможни изходи. Беше от типа:”Оставете ме,опитвам се да мисля”. Въпреки всичко това, той много често просто се “оставяше” под ръководството на сърцето си. Винаги е мислел, че по някой път е по-добре да не разсъждаваш, а да чувстваш и именно тогава ставаха хубавите и непредсказуеми неща в живота.


  “Резултатите ще бъдат обявени само след няколко дена” – заяви тържествено учителката.


-         Нямам търпение! – възкликана Шели.


-         И аз! – обади се Ейми.


-         Недейте да бързате толкова, не се знае какво сме направили. – отговори мъдро Софи.



Може да се каже, че приятелките й бяха първосигнални, но не бяха от тези, които вършат нещатата без да мислят.



* Cogitationis poenam nemo patitur! – Никой не трябва да бъде наказван, заради собствените си мисли.


 


6


И ето, че няколко дена “изтекоха” като капки от Ниагара, разбиващите се в остри скали. Резултатите бяха на лице. Кой печели първото място? За голямо учудване това беше нашата Софи. Самата тя не вярваше, но веднага си спомни за думите, които много обичаше:” Credo quia absurdum”. “Защо пък не? Това е много хубаво” – помисли си тя. Преподавателката я поздрви и прочете малка част на класа. Когато тя започна, Софи се изчерви и не знаеше на кой свят се намира. Мислеше, че всеки момент ще припадне. Не знаеше как да реагира. Усети, че нещо я задавя в гърлото. Толкова много мисли нахлуха в главата й и никакви думи не бяха способни да “излязат” от устата. Мислеше си, че това е краят. Нейната кръв “бушуваше”, сърцето й щеше да изкочи, очите – червени и крака – подкосени. Грешката, която бе направила беше колкото сладка, толкова и горчива. Софи не беше изпратила “Нека бъде по-забавно”, а личния си виртуален дневник. Беше твърде късно, но въпреки това, тя прекъсната госпожата с думите:


 - Спреде, моля Ви! Станала е грешка! Изпратих грешен файл!


 - О, Софи, моля, тъкмо стигнах на интересно място. – отвърна учителката.


 - И аз наистина Ви моля, това е грешка! – продължаваше да настоява Софи.


Въпреки всичките усилия нищо не се получи. Още по – учудващото беше, че след като преподавателката свърши да чете настанаха бурни аплодисмети. Когато директорката разбра какво се е случило взе изпратения грешен файл и го занесе на едно издателство. Софи наистина не знаеше на коя земя се намира, но беше безсилна. Съвсем скоро целият й дневник плъзна по книжарниците, в училище всички я възприемаха много добре, “готините” искаха да я преобщят към себе си, но тя много добре осъзнаваше, че това ще бъде катастрофа. Не след дълго, колкото и невероятно да звучи, книгата се превърна в световен фурор и беше един от най-продаваните романи по света. Преведени на какви ли не езици словата на тийнейджърката имаха небивал успех. Започнаха да викат Софи в най-различни предавания и вестници, за да дава интервюта. Беше канена на какви ли не партита наред със световни личности в областта на литературата. Веднъж тя си помисли:”Ех, къде е сега Шекспир, за да се запозная с него? Хаха”. Настъпи времето, в което трябваше да напише и продължение, защото милионите й, не по-точно милиардите й фенове бяха “жадни” за нейните думи. В края на краищата тя не можеше да ги остави така и се зае с продължението, което след напечатването си й се струваше, че има още по-голям успех. Безспорно Софи се беше превърнала в мегазвездата на  “модерната” литература. “Оттук нататък всичко ще си записвам на латински! In perpetuum!”*. Казваше си тя леко на майтап. “Притежаваше” свободата на говорене или както тя казваше: “Licentia liquendi”*.



  Дори когато можеше да загърби преднишния си живот, приятели и пр., тя остана верна на всички, които бяха “влезли” по някакъв начин в сърцето й.



* In perpetuum! – Завинаги
* Licentia liquendi – Свободата на говорене


 


 


7


Да, тя остана верна на Ейми, Шели и Брайън, но ето, че се появи и онова чувство у другите, което много я нарани. При Брай – не! Появи се при Ейми и Шели. Чувството, от което в днешно време сме “заляти”, то сякаш разяжда нашите клетни. Никоя химична киселина не е по-силна и жестока от емоционалната и духовната.  Злоба... завист. Приятелките й започнаха да говорят зад нея, както се казва. “Забиваха” нож в нейния гръб. Никога не си беше помисляла, че това може някога да се случи. Беше го очаквала, но не и от тях. Та това бяха най-близките й, как така?! “Наистина няма невъзможни неща, но това вече е прекалено!” – мислеше си Софинка. Най-страшното беше, че се бяха съюзили с “готините”, а те в интерес на истината харесваха произведението й. Новите членове на групата на “надувките” започнаха да настройват абсолютни всички против някогашната си приятелка, но за щастие другите разбираха много добре какво се случваше. Майкъл – момче от по – горните класове, което всички харесваха безумно много, през това време се сприятели с Брайън, а той от своя страна направи така че Софи и Майк да се запознаят. Сега момичето беше напълно убедено, че едно момче може да ти бъде много по-голям и истински приятел от едно момиче. Всички искаха да са близки с младата писателка (Donec eris felix, multos numerabis amicos*), но тя разчиташе само на двете момчета. Въпреки цялото си доверие нея още я болеше от това, което бяха извършили Ейми и Шели. Често беше чувала, за такива предателства, но си мислеше, че те не са способни на такова нещо. Започна да търси вината в себе си, но който и да питаше, както и да извърташе нещата тя наистина нямаше вина. Известността превръщаше, в повечето случаи, хората в чудовища. “Изтирваше” паметта им и ги правеше нахъсени  и злобно амбициозни. Такива “чудовища” бяха способни на всичко, за да постигнат още по-големи творчески успехи. Ала какво творчество, когато ти самият са “счупен” отвътре? Човек, който не притежава душа на малко дете и в същото време се нарича “творец” е по-добре сам, чисто от професионална гледна точка, да сложи край на т.нар. си творчески път.


  След всичко това животът на Софи “вървеше” напълно нормално, без да се самозабравя, и дори още по-добре от преди. Имаше си прекрасното семейство, идеалните приятели и незабравимите, щури мигове в гимназията. Всеки ден, когато майка й и баща й отиваха на работа, колегите им все повтаряха, че дъщеря им е много талантлива. Доколкото брат й  - Дейв, той се запозна с Майк и Брайън и всички много се харесаха. Основаха рок банда, в която Дейв беше китаристът, Брайън – басистът, Майк – барабанистът, а Софи беше вокалистката. Тя продължи творческата си кариера не само като писателка, но и като певица. Логото на групата беше знакът на мира, а тяхното мото: ”Liberae sunt nostrae cogitationes”*. В превод:”Мислите ни са свободни.”


_________________________­_________________________­______________________


* Donec eris felix, multos numerabis amicos – Когато си успешна личност, всички искат да са ти приятели.


 


 


 


8
  - Ставай вече! Поспаланка! – чу гласа на брат си.
  Един момент! Какво се случваше?! Да, нещо наистина не беше наред! Софи сънуваше... След като се събуди беше толкова объркана. Фантазията й беше доста развинтена, че понякога я смесваше с действителността. Ето как се е получил необичайният сън. Трябваше да подреди мислите в главата си и да разграничи реалността от въображението. Някои случки не се бяха осъществили. Например: превръщане на творбата във фурор по целия свят и превеждането й на най-различни езици, поканите от предавания, вестници, партита. Момичето не съжаляваше за нищо, напротив – радваше се за неосъществяването на онова, което беше превърнало съня й в кошмар. Ейми и Шели не я бяха предали. А изпращането на грешния файл, успехът сред аудиторията в училище и сформирането на рок бандата бяха реално случили се събития.
  Ала какво следва? Дали Софи ще продължи с литературата? Какво беше посланието на съня? Ами ако той бе поглед към бъдещето? Кой знае? ...


 


 


 


 


                                     "Вярвам, че въображението е по-могъщо от знанието, че митът е по-могъщ от историята, че мечтите са по-силни от фактите." - Робърт Фългъм


 


 


 


 


 


 


 


 

User Avatar
Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин -известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия — толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по­вече, но научаваме по-малко. Планираме по­вече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

User Avatar
http://vbox7.com/play:3050dc53
Искам да споделя с вас тази песен. Тя е на един мой съученик. Мисля, че е много стойностна за човек, който е в 12-ти клас.
User Avatar
Ще публикувам едно мое есе, което беше за конкурса Силен Старт.



Есе

“Изгони скуката от училище”


В дни на безхаберие, простотия, мутри с вериги и културни дейци борещи се за прехраната си. В дни на загиваща българска памет и война между министри. В дни, в които се пишат нови книги, а почти няма кой да ги чете, какво всъщност става с българското училище? Защо на учениците им е скучно да прекарват времето си в една от най – важните институции?


“Звънеца бие! Отново на училище. Ежедневие. Оф-ф-ф-ф, защо винаги трябва да е така? Скучно ми е! Искам да е лято! Не може ли това да се промени?”. Реплики чест “разхождащи се” из мислите на учениците. Отговор на въпроса обаче има и той е:”Разбира се!”.
В момента съм в 9 клас и уча в Гимназия с хуманитарен профил “Св.Св.Кирил и Методий” – гр. Пловдив. Много съм доволна от училището, но ми се иска да участвам в този конкурс, не за да поучавам някой, а за да подтикна по някакъв начин хората на моята възраст да не са контра задълженията си.
За да не ни бъде скучно, когато изравняваме уравнения по Химия или говорим за Ланцетника по Биология можем да си направим тези начинания приятни. Иска да творчество, доза амбиция, увереност, надежда и щипка фантазия. По мое мнение не трябва да приемаме ученето като задължение, а като отделни плюсове прибавящи се към изграждането на една достойна, в очите на обществото, личност. Получаването на нови знания е като разбиване на стена за нов прозорец. Прозорец към света даващ свобода на духа и възможност за по-голямо самоуважение. Не винаги това, което изучаваме в училище, ни е от полза в по – късен етап от живота ни, но дава богата обща култура. Учението трябва да ни бъде забавно и вместо да се бонтуваме колко е непроятно училището можем просто да си кажем: ”Не е болезнено и в никакав случай не ми вреди. Ще се видя с приятелите си, ще си поговорим, но същевременно ще получа нови знания.” Учениците трябва да бъдат търпеливи към материала. Не е зле тези, които искат, да заемат първите чинове.
Когато едно дете на около моята възраст се върне вкъщи вместо да се “рови” из facebook може слушайки любимата си музика да извади допълнителна информация за материала в училище. Като казах музика, тя също е много полезна за усфояването на един език(най-често учените: английски, немски, френски и руски). Аз [например(уча френски и английки)] намирам в мрежата френски изпълнители и започвам да си превеждам текстовете на песните им. Голяма част от знанията си по английски дължа на песните написани от някои американски и немски певци.
Презентациите са много нашумели в днешно време и изработването на такъв тип документ може да усъвършенства както знанията по дадения предмет, така и способностите по информационни технологии. Това може да донесе и отлична оценка. Също така може, чисто ученически, да се направи състезание кой първи ще изпише химикала си. Този, който свърши последен, не губи, просто си прави изводи, че трябва да се старае повече. Хубаво ще бъде, ако ученикът си създаде стимул за нещо. Например: ако учи и върши, това, което има за задачи всеотдайно, ще му се даде повече време(от родителите) за хобито му. Но дали пък само децата трябва да правят усилия? Учителите могат да стимулират учениците като ги пращат по олимпиади и са сигурни в техните знания, че ще изкарат хубави резултати и ги насърчават. Така и двете страни получават плюсове. Гимназията би направила жест като организира за отделните класове уроци на открито. Независимо дали ще бъдат в двора на гимназията или на екскурзия. По този начин, според мен, учебния материал ще бъде по - разбираем и достъпен за множеството. Би било и леко разтоварващо за самите учители.
През тези години се учим и на най-важното: “Всички велики неща са прости и могат да се изразят с по една дума: свобода, справедливост, чест дълг, състрадание, надежда” (Уинстън Чърчил). Или както е казал Алберт Айнщайн: “Не се стреми да бъдеш преуспял, по – скоро стани значим човек.”
От девет години се занимавам с театрално изкуство и мисля, че имам до известна степен креативност. Надявам се това, което казах тук, да се хареса от комисията и по някакъв начин да съм била полезна.
User Avatar

В началото бе слово....условностите после дойдоха!
***
Прави добро! Ама не на инат деее
***
Абе....Айдееее
***
Горкият Цезар! Пожертва се, за да се радват жените на сечения!
***
В началото бе слово... сребърниците после ги броиха!
***
Миг невнимание - цял живот...БАЩИНСТВО!
***
Живота е безкрайност в която достигаме до крайности!
***
Педанта не е педал, но се държи като такъв!
***
Жената ляга с първия мъж от любов и любопитство – да разбере как е! С втория- за да разбере има ли разлика, с третия за разнообразие, а с останалите по навик!
Мъжът ляга с жена за първи път за да се похвали на приятелите! Втория за да се почувства завоевател, третия за бройка, а с останалите – за спорт!
***
Изневярата е търсене на загубеното в любовта!
***
Омразата е перфидна форма на самонаказание!
***
Завистта е пълна слепота за собственото несъвършенство!
***
Воайорът е примат слязъл от дървото, но стигнал до първата дупка!
Компютърния админ и модератор е надскочил дупката примат , но заседнал на ключовете в интернет!
***
Душата е като рентгеновите лъчи – никой не я е виждал, но пък как детайлно я описват поетите!
***
Милиони мечтаят да се родят в Бъкингам, но се броят на пръсти успелите!
***
България било прекрасно място за живеене! Твърдят го избягалите от тук....
***
Интересно нещо е носталгията – мъка голяма! Но пък страдащите предпочитат да се мъчат...
***
Вярата е първата стъпка към омразата за измамените!
***
Не е вярно ,че Надеждата умирала! Просто идва по-хубава...
***
Любовта няма граници! Само лимит от време...
***
Любовта от пръв поглед се убива от внимателен оглед...
***
Ако някой ти е станал досаден – дай му малко пари назаем. Повече няма да му видиш очите!
***
Затворът е велика среда за превъзпитание! Толкова добре се шлифоват уменията...
***
Смъртта е продължение на живота с други средства! Убийствени...
***
И пак е време разделно – партиите делят парите от дрогата!
***
Понякога връщането назад е голяма крачка напред!
***
Умният се смее на собствените несъвършенства, глупакът се надсмива на чуждите!
***
Ако имаш проблеми не се обръщай към политик! Не само ще ги задълбочи, но ще си финансово и духовно ограбен!

User Avatar
Подготвяте ли се вече за Коледните празници? Украси, подаръци и т.н.
Аз лично вече се каня да вадя гирляндите... Колкото по-рано и по-дълго, толкова по-добре! :ha::poz::gift::ny:
User Avatar
Две студентки - едната по математика, а другата по логика се прибирали късно вечерта. Зад гърба им се чули дебнещи стъпки. Математичката казала:

- Ако вземем предвид скоростта, с която се движим ние и той, след 30 секунди ще ни настигне. Затова е по-добре да се разделим и според теорията на вероятностите шансът ни е петдесет на петдесет.

Разделили се, а дебнещият мъж тръгнал след студентката по логика. След 10 минути двете се срещнали в общежитието и студентката по логика започнала да разказва:

- Наистина след 30 секунди той ме настигна. Тогава аз, по пътя на логиката си вдигнах полата, а той пак по пътя на логиката си свали панталона. Но нали знаеш, винаги е по-лесно да бягаш с вдигната пола, отколкото със свален панталон!

User Avatar
уравнение 1
==========
Човек = ядене + спане +работа + забавления

Магаре = ядене + спанe
следователно
човек = магаре + работа + забавления

следователно
човек - забавления = магаре +работа
или казано по друг начин:
Човек, които не се забавлява,е магаре, което работи

уравнение 2
==========
Мъж = ядене + спане +изкарване на пари
Магаре = ядене + спане

следователно
мъж = магаре + изкарване на пари

следователно
мъж - изкарване на пари = магаре
или казано по друг начин:
мъж, които не изкарват пари = магаре

уравнение 3
==========
жена = ядене + сън + харчене на пари
магаре = ядене + спане

следователно
жена = магаре + харчене на пари

следователно
жена - харчене на пари = магаре
или казано по друг начин:
жена, която не харчи пари = магаре

Обобщение:
==========
от уравнение 2 и 3:
Мъж, който не изкарва пари = жена, която не харчи пари

Мъжа изкарва пари, за да не позволи на жената да стане магаре (постулат 1)

Жената харчи пари, за да не позволи на мъжа да стане магаре (постулат 2)

такааа....

Мъж + жена = магаре + изкарване на пари + магаре + харчене на пари

следователно от постулати 1 и 2 можем да заключим, че мъж + жена = 2 магарета, които живеят щастливо заедно
:roll::roll::roll::roll::roll:
User Avatar

12>>
Визитна картичка

Име:ОБЩО МЕСТЕНЦЕ

Създаден: вторник, 25 март 2008

Членове: 36

Описание: Клубчето, където можете да говорите за всичко, което ви вълнува или където да убивате време с останалите!

Модератор(и): Miss StoneHeart

Галерия
Членове