Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Фен-клуб: Вессс

User Avatar

User Avatar

Бяла риза

и пиано...

Защо клавишите

не попиват сълзи?

Чаша със джин...

Нищо,

за което да се хване

една душа,

в която адски огън гори.

И гаси спомените

"Лунната соната".

Небето е затворено.

Дори не вали.

Утрото, казват,

по-мъдро от вечерта е.

Но ти не вярваш в това...

Нали?
User Avatar

User Avatar
Светът на мечтата е отвъд нас и над нас;свеветът на мечтата е светът утре,моделиран с изумително могъщите ръце на въображението.Този свят ни привлича и увлича,дърпа ни с невидимите нишки на надеждата,че промените са в посока към доброто и светът утре ще е по-сияен от света днес.Защото такава е природата на човека-живее днес заради упованието в утрешното;иначе животът ще загуби своя сладостен вкус и ще се изроди до проста обмяна на веществата.Такава е дълбоката същност на човека-да се извисява чрез мечтата,да облагородява помислите си с живата вода на бляна,да лети с крилете на светлата си вяра.И в това пречистване,и в това движение,и в този слънчев размах той намира смисъла на собственото си съществуване.Има хора,които притежават сетиво за бъдещето-може би някакво трето,вътрешно око,което може да се взира през пелената на времето,да различава нещата отвъд завесата на неумолимото "днес".Може би се раждат такива,може би животът ги прави такива,може би в тях "се прераждат"древните оракули и пророчици.Те имат благодарна,но мъчително трудна задача:да уловят с ръце вековете,за да ги съединят и да ги спасят от разпадане.През тялото им като живителни токове минават импулсите на копнежите и винаги в една посока-напред;в тях се сблъскват стихииите на възможно и невъзможно,да дупостимо и недопустимо.Мозъците им са алхимични колби,в които кипят и ферментират страстно всички елементи на човешката култура и цивилизация,за да остане накрая безценната еманация-филосовският камък,който ще ни научи да живеем добре.И тъй,разпнати между вековете,обгорени от стремления,те си отиват от този свят.Защото и мечтателите умират.

 

                               Агоп Мелконян
User Avatar

В любовта гордостта е грях..

Горд ли си, сега, че те боли..?.

Разрушен от своите слабости..

Щастлив ли си?

 

Като вещицата зла,

откраднах твоята душа..

Ти така се оправда, нали...?..

Вещици наричат ни,

всички хубави жени..

За това, че с нас боли...боли...

 

Колекция от изгубени души....имам аз..

...но твойта ми тежи...

Няма кой за нея да плати...

Обречен си...

 

User Avatar

"Сега разбирам. Слепешком съм вървяла към тебе. Все към тебе. Предоставям се на силата да ме влече към тебе, далечния и смътния. Знаех, че рано или късно ще те срещна. Винаги ти беше в мене една липса, по-осезаема от всяко присъствие."
User Avatar
-да те обича дори тогава,когато не си за обичане
-да те прегръща дори тогава, когато не си за прегръщане
-да те търпи дори тогава, когато си непоносим
-да ти дава вяра и сили дори тогава, когато целият останал свят се обърне против теб
-когато ти е весело - да танцува заедно с теб, а когато ти е тъжно - да плаче и той редом с теб
Но най-важното от всичко е да бъде "добър математик" и да знае как:
да умножава РАДОСТИТЕ
да разделя ТЪГАТА
да изважда МИНАЛОТО
да събира БЪДЕЩЕТО
да пресмята всички нужди скрити в дълбините на душата ти
и разбира се - да не те захвърля настрана, когато вече не си му нужен!
User Avatar
Здравей , или по-точно сбогом! Исках да ти разкажа за себе си , за чуствата си.Исках да ти кажа толкова много неща,а така и не успях.....В мен бушуват много чуства-гняв ,обида ,болка и любов. Всички са насочени към теб! Мразя те , защото ме болеше и виждах как ставаш все по-студен . Как дори нямаше смелост да признаеш,че не ме обичаш,а ме оставяше да вярам , че има Любов. Обидена съм ти защото ме смяташе за малко глупаво момиче , което винаги ще ти вярва... Боли ме, още много ме боли. Още вечер те сънувам и вярвям , че ти ще бъдеш моята единсвена и голяма любов ........ дори несподелена. Аз искам да бъдеш щастлив , дори и далече... Дори никога да не разбереш всичко това...И не мога и не искам да ти простя . Да аз няма да умра без теб, може би и някога ще спра да плача и за мен живота ще продължи...Може би на друг ще повярвам някога,друг който няма да ме нарани.. Но може би......А може би аз цял живот ще те мразя. Ще късам снимките ти или ще плача с глас.Но ще те мразя вечно защото всъщност още силно те обичам
User Avatar

Едно време, на далечен остров, живели всички чувства: Щастието, Тъгата, Знанието и останалите. И разбира се-Любовта. Един ден всички те разбрали, че островът е на път да потъне, така че решили да построят кораб и да го напуснат. Всички без Любовта..
Любовта била единствената, която останала. Тя толкова обичала този остров, че искала да бъде там, с него до края му, но последния възможен момент.
Когато островът почти потънал, Любовта решила, че е време да потърси помощ.
Богатството минало покрай Любовта в огромен, луксозен кораб. Любовта попитала: “Богатство, ще ме вземеш ли с теб?”.
Богатството отговорило: “Не, не мога. Имам толкова много злато и сребро на кораба, че на него просто няма место за теб”.
Любовта решила да пита Суетата, която също минавала наоколо в голям кораб. “Суета, моля те, помогни ми!”
“Не мога да ти помогна, Любов. Ти си мокра цялата, ще изпоцапаш новият ми кораб, ще стане целият в петна.”
Тъгата била наблизо и тя. “Тъга, нека дойда с теб”, помолила Любовта.
“Ох, Любов, толкова съм тъжна, че имам нужда да бъда насаме”
Щастието минало покрай Любовта, но то било толкова щастливо, че въобще не чуло, че Любовта го вика.
Изведнъж Любовта чула глас: “Ела с мен, Любов, аз ще те взема”. Гласът бил на един старец. Любовта била толкова доволна от спасението си, че въобще забравила да пита кой е нейния спасител. Когато пристигнали в новата земя, старецът се обърнал и се изгубил в далечината. Осъзнавайки колко е задължена на спасителя си, Любовта попитала Познанието, един друг такъв старец “Кой беше този, който ме спаси?”
“Това беше Време”, отговорило Познанието.
“Време? Но защо точно Времето ми помогна?”, попитала отново Любовта.
Познанието се усмихнало с усмивка, зад която личала дълбоката му мъдрост. “Защото единствено Времето знае каква е цената на Любовта”!
 

User Avatar

Обикновенните приятели никога не ме виждат да плача.
Истинските приятели имат рамо, подгизнало от сълзите ми.
Обикновенните приятели не знаят малкото име на най-близкия ми човек.
Истинските приятели имат номера на мобифона му в тефтерчетата си.
Обикновенните приятели носят бутилка вино на купоните, които правя.
Истинските приятели идват по-рано за да ми помогнат в подготовката,и остават до късно, за да ми помогнат в почистването.
Обикновенните приятели се сърдят, когато им звъня, след като са си легнали.
Истинските приятели питат, защо ми е отнело толкова време да им позвъня .
Обикновенните приятели се стремят да говорят за моите проблеми.
Истинските приятели се стремят да ми помогнат да се справя с проблемите си.
Обикновенните приятели гадаят за моите любовни истории.
Истинските приятели знаят толкова много подробности, че ако не бяха истински, можеха да ме шантажират с това.
Обикновенните приятели, когато ме посещават се държат като гости.
Истинските приятели отварят хладилника и се обслужват сами.
Обикновенните приятели мислят,че с приятелството ни е свършено,когато имаме разногласия.
Истинските приятели знаят, че няма истинско приятелство, ако не сме имали разногласия.
Обикновенните приятели очакват винаги да съм до тях, когато имат нужда от мен.
Истинските приятели очакват винаги да са до мен, когато имам нужда от тях.