Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Фен-клуб: Мечо Пух

User Avatar
из-глава-седма,-в-която-кенга-и-бебето-ру-идват-в-гората-и-прасчо-бива-окъпан
“Никому, изглежда, не беше известно откъде дойдоха те, но ето ги в Гората — Кенга и Ру, бебето. Когато Пух попита Кристофър Робин:
— Как дойдоха тук?
Кристофър Робин каза:
— По Обикновения Начин, ако знаеш какво значи това, Пух.
И Пух не каза:
— О!
Само поклати два пъти главата си и повтори:
— Значи по Обикновения Начин? Аха! — И отиде тогава при приятеля си Прасчо, за да види какво мисли той по въпроса. У дома му завари Зайо и всички заговориха за това.
— Ето кое не ми харесва в тази работа — каза Зайо, — ето ни тук Пух и Прасчо, и аз, и изведнъж…
— И Ийори! — каза Пух.
— … и Ийори, и изведнъж…
— И Бухала — каза Пух.
— … и Бухала, и изведнъж…
— О, и Ийори — каза Пух. — Щях да го забравя!
— Ето ни значи всички и… събуждаме се една сутрин и най-неочаквано намираме какво? Намираме Едно Странно Животно между нас! Животно, за което дори не сме чували някога нещо! Животно, което носи децата си в джобовете си! Представете си, че и аз понеса моите деца в моите джобове — колко джоба ще ми трябват?
— Шестнадесет?
— Седемнадесет, нали? — каза Зайо. — И един за носната ми кърпичка, значи осемнадесет. Осемнадесет джоба на един костюм! Представяте ли си го?!
Последва дълго мълчание в размисъл…
Изведнъж Пух, който се беше изчервил от напрегнатото мислене, каза:
— Сметнах ги: петнадесет!
— Кое? — попита Зайо.
— Петнадесет!
— Петнадесет какво?
— Твоето семейство.
— Е, какво от туй?
Пух си почеса носа и каза, че той мислел, че Зайо говори за своето семейство.
— Нима! — каза Зайо иронично.
— Да, ти говореше…
— Остави това, Пух — рече Прасчо нетърпеливо, — въпросът е какво ще правим с Кенга?
— О, разбирам! — каза Пух.
— Най-добрият начин ще бъде — каза Зайо, — най-добрият начин би бил този: да откраднем бебето Ру, да го скрием и когато Кенга ни попита къде е бебето Ру, ние да кажем: „Аха!“
— Аха! — започна да се упражнява Пух. — Аха! Аха! Разбира се — продължи той, — ние можем да кажем „Аха!“ и без да сме откраднали Ру.
— Пух — започна Зайо нежно, — ти нямаш никакъв ум.
— Знам! — каза Пух смирено.
— Ние ще кажем „Аха!“ така, че Кенга да разбере, че ние знаем къде е Ру. „Аха!“ значи: „Ще ти кажем къде е бебето Ру, ако обещаеш да напуснеш Гората и никога да не се връщаш тук!“ А сега не ме смущавай, докато мисля!
Пух отиде в един ъгъл и се опита да казва „Аха!“ по този начин. Понякога му се струваше, че значи това, което Зайо казваше, а понякога — че не значи. „Смятам, че ще го постигна с упражнение — мислеше си той. — Дали и Кенга ще трябва да се упражнява, за да може да ме разбере?“
— Само че има едно нещо — каза Прасчо, леко потрепквайки, — аз говорих с Кристофър Робин и той ми каза, че Кенга Обикновено я Смятат за Едно от Най-Свирепите Животни. Обикновено аз не се плаша от Свирепи Животни, но добре е известно, че едно Свирепо Животно, когато го Лишиш от Малкото му, става свирепо колкото Две от По-Свирепите Животни. В такъв случай е може би глупаво да кажеш „Аха!“.
— Прасчо — каза Зайо, като започна да подостря молива си, — нямаш никаква смелост!
— Трудно е да бъдеш Храбър — каза Прасчо, леко подсмърчайки, — когато си Толкова Малко Животно!
Зайо, който беше започнал да пише много ревностно, повдигна глава и каза:
— Това, че ти си толкова малко животно, ще ни бъде много Полезно в нашето приключение.
Прасчо толкова се зарадва, че ще бъде Полезен, че забрави да се страхува, а когато Зайо обясни, че Кенга е Свирепа само през зимните месеци, а през другото време е Извънредно Разположена, той едва се сдържа на мястото си — толкова нетърпеливо очакваше да стане полезен веднага.
— А аз? — каза Пух тъжно. — Навярно няма да бъда полезен!
— Нищо, Пух — каза Прасчо утешително, — друг път може би!
— Без Пух — каза Зайо сериозно, като подостряше отново молива си — приключението е невъзможно!
— О! — каза Прасчо, като се стараеше да не изглежда разочарован. А Пух отиде в един ъгъл на стаята и си каза гордо:
— Невъзможно без Мен! Ето какво Мече съм аз!
— Сега слушайте всички! — каза Зайо, като престана да пише.
Пух и Прасчо жадно заслушаха със зяпнали уста.
Ето какво им прочете Зайо:
План за отвличането на бебето Ру.

1. Общи Бележки. Кенга тича по-бързо от всички ни, даже и от Мен.
2. Още Общи Бележки. Кенга никога не изпуска от очи бебето Ру, освен когато е сигурно закопчано в джоба й.
3. Следователно. Ако трябва да отвлечем бебето Ру, ние трябва да вземем Голяма Преднина, защото Кенга тича по-бързо от всички Ни, дори и от Мен (виж точка първа).
4. Една мисъл. Ако Ру изскочи от джоба на Кенга и Прасчо скочи вътре, Кенга няма да забележи разликата, защото Прасчо е Толкова Малко Животно.
5. Като Ру.
6. Но Кенга трябва да гледа на друга страна, за да не види, когато Прасчо скочи вътре.
7. Виж точка 2.
8. Друга Мисъл. Но ако Пух й разказва в този момент нещо много разпалено, Тя може да погледне за миг на друга страна.
9. И тогава аз ще мога да избягам с Ру.
10. Бързо.
11. И Кенга ще открие разликата едва По-Късно.
Зайо прочете това много горд. Известно време след като той свърши да чете, никой не каза нищо. А после Прасчо, който беззвучно си отваряше и затваряше устата, успя най-сетне да каже с дрезгав глас:

— И… По-Късно?
— Какво искаш да кажеш?
— Когато Кенга Открие Разликата?
— Тогава всички ще кажем: „Аха!“
— И тримата?
— Да!
— О!
— Защо? Какво те смущава, Прасчо?
— Нищо — каза Прасчо, — щом и тримата го кажем… Щом и тримата го кажем, нямам възражения. Но не бих искал да кажа „Аха!“ самичък.”

Алън Милн, “Мечо Пух”
User Avatar
пух-отива-на-гости-и-попада-натясно
Мечето Едуард, известно на приятелите си като Мечо Пух, или само Пух, за по-кратко, се разхождаше един ден из гората и си тананикаше гордо някаква песничка. Беше си я съчинило същия ден по време на Гимнастиката за Отслабване, която правеше всяка сутрин пред огледалото:
- Тра-ла-ла, тра-ла-ла - като се изпъваше колкото може нагоре и назад и - тра-ла-ла, тра-ла-ох, помощ! - ла - като се навеждаше да докосне пръстите на задните си лапи... След закуска то си я бе повтаряло толкова пъти, че я научи наизуст, и сега я пееше без грешка:
- Тра-ла-ла, тра-ла-ла тра-ла-ла, тра-ла-ла, рум-тум-тум, рум-тум-тум!
Като весело си тананикаше и весело се разхождаше наоколо, то си мислеше какво ли правят другите и как би се чувствувал някой, ако е друг. Неочаквано стигна до един песъчлив бряг, а в брега видя голяма дупка.
- Аха! (Тра-ла-ла, рум-тум-тум!). Ако зная нещо за нещата, тази дупка значи Зайо - каза Пух.
А Зайо значи Компания. А Компания значи Похапване и Публика, която Ме Слуша, докато Тананикам, и тям подобни... Рум-тум-тум, тум-ру-рум!
Мечето се наведе, пъхна главата си в дупката и извика:
- Има ли някой в къщи?
Отвътре се чу трополене и после - тишина.
- Питам има ли някой в къщи? - извика силно Пух.
- Не! - обади се един глас и после добави: - Няма защо да крещиш толкова! Чух те много добре още първия път!
- Жалко! - каза Пух. - Ама съвсем никой ли няма?
- Никой!
Пух си измъкна главата от дупката, замисли се и си каза: "Трябва да има някой, който да каже "никой"!" Той пъхна отново главата си в дупката и извика:
Здрасти, Зайо! Ти ли си?
- Не - каза Зайо с променен глас.
- Не е ли това гласът на Зайо?
- Не мисля! - каза Зайо. - Не би трябвало да бъде!
- О! - извика Пух.
Той пак измъкна главата си от дупката, помисли малко, после отново я пъхна в дупката и каза:
- Добре, но бъди така добър и ми кажи къде е Зайо?
- Той отиде да види своя приятел Мечо Пух, който му е голям приятел.
- Но това съм Аз! - каза Пух много изненадан.
- Кой Аз?!
- Пух, мечето!
- Сигурен ли си? - извика Зайо още по-учуден.
- Съвсем! Съвсем сигурен! - каза Пух.
- А, добре! Тогава заповядай вътре!
Пух се провира, провира през дупката и най-после влезе.
- Вярно! - каза Зайо, като го разгледа от главата до петите. - Наистина си ти! Радвам се, че те виждам!
- Ти кой помисли, че съм?
- Не бях сигурен. Знаеш какво е в Гората. Не бива да пускаш всекиго в къщата си. Трябва да се внимава! Какво ще кажеш, нещичко за похапване?
Пух много обичаше да похапва нещо към 11 часа сутрин и много се зарадва, като видя, че Зайо започна да нарежда паници и чаши. А когато Зайо го попита: "Мед или кондензирано мляко с хляб?", Пух толкова се развълнува, че извика: "И двете!" Ала се уплаши да не го помислят за лаком и добави: "Но не се тревожи и за хляб, моля ти се!" И дълго след това не продума... Най-сетне, мляскайки с лепкав език, той стана, раздруса любезно лапата на Зайо и каза, че трябва да си върви.
- Трябва ли? - попита Зайо учтиво.
- Е добре - каза Пух, - бих могъл да остана още малко, ако има... ако... ти - говореше той, като усърдно гледаше към долапа.
- Фактически аз трябва да излизам вече - каза Зайо.
- Добре. Тръгвам тогава. Довиждане.
- Довиждане, щом не искаш повече да ядеш!
- Има ли още нещо? - попита бързо Пух. Зайо надникна в паниците и каза:
- Е, не. Свършило се е всичко.
- Така и предполагах - каза си тихичко мечето. - Довиждане! Трябва вече да си тръгвам.
То започна да се измъква от дупката. С предните си лапи дращеше напред, със задните риташе назад и след малко носът му се показа навън. След още малко... и ушите, и предните лапи се показаха, после раменете и после...
- Ох! Помощ! - извика Пух. - По-добре е да се върна... Ох! Жалко, трябва да продължа напред ... Но не мога да направя и това! Ами сега? - изплаши се Пух. - Помощ! Ох! Помощ!
Зайо също искаше да излезе на разходка, но като видя, че предната врата е запушена, излезе през задната, заобиколи и застана пред Пух:
- Хей, ти май се заклещи?
- Ами! Н-не! - отговори Пух безгрижно. - Почивам си, мисля си и си тананикам!
- Я си подай лапата!
Мечо Пух си подаде лапата и Зайо започна да го тегли ... тегли,.. тегли ...
- Ох! - извика Пух. - Боли!
- Никакво съмнение, Пух, заклещен си!
- Това стана - сърдито извика Пух, - защото вратата ти не е достатъчно голяма!
- Това стана - строго каза Зайо - от много ядене! Още тогава си помислих - само че не исках да ти го кажа, - че един от двама ни яде много и това не бях аз! Е ... ще отида да доведа Кристофър Робин.
Кристофър Робин живееше на другия край на Гората и когато той дойде със Зайо и видя предната половина на Пух, каза "Глупаво мое мече!" с такава обич, че всички се обнадеждиха.
- Тъкмо бях започнал да се тревожа - каза Пух, като тихичко подсмърчаше, - че Зайо няма да може вече да използува предната врата. А това никак не бих желал!
- И аз също! - каза Зайо.
- Какво? Няма да може да я използува ли? - каза Кристофър Робин. - Разбира се, че ще може!
- Дано! - каза Зайо.
- Ако не успеем да те издърпаме напред, Пух, ще те избутаме назад.
Угрижен, Зайо си поподръпна мустака и каза, че ако го избутат назад, Пух ще се върне у дома му и разбира се, на Зайо ще му е много приятно да вижда Пух, но нали все пак трябва да се знае: някои животни са създадени да живеят на дърветата, други - под земята и...
- Искаш да кажеш, че аз никога няма да изляза навън? - прекъсна го Пух.
- Искам да кажа, че като си излязъл вече наполовина, ще бъде жалко да се откажем от постигнатото.
Кристофър Робин кимна:
- Тогава ни остава само едно: да чакаме... докато изтънееш отново.
- Колко ще трае това чакане? - попита Пух разтревожен.
- Около една седмица, мисля.
- Но аз не мога да седя тук цяла седмица!
- Много си добре там, глупаво старо Мече! Да не мислиш, че ще бъде лесно да те измъкнем?
- Ще ти четем! - извика Зайо радостно. - Дано само не завали сняг - прибави той. - И понеже, стари приятелю, заемаш почти половината ми къща, ще имаш ли нещо против, ако използувам задните ти крака да си простирам на тях прането? И без това те за нищо не ти служат сега, а на мен ще ми е много удобно!
- Цяла седмица! - каза Пух тъжно. - А за храна?
- Боя се, че няма да има храна - каза Кристофър Робин, - защото трябва по-бързо да изтънееш. Но ние ще ти четем.
Мечето се опита да въздъхне, ала разбра, че не може, защото е много натясно. И една сълза се отрони от окото му, когато каза:
- Тогава, моля ви се, четете ми някоя Ободряваща Книга, която ще бъде помощ и утеха за едно Зазидано Мече в Голямо Притеснение.
Цяла седмица Кристофър Робин чете такава книга на Северния край на Пух, а на Южния Зайо си сушеше прането. Помежду им мечето чувствуваше, че става все по-тънко и по-тънко. А в края на седмицата Кристофър Робин каза:
- Хайде сега!
Той хвана Пух за предните лапи, Зайо хвана Кристофър Робин, а всички Зайови роднини и приятели хванаха - един зад друг - Зайо и дружно задърпаха...
Дълго се чуваше само гласът на Пух:
- Ох!
и
- Ах!
и изведнъж се чу: "Пльок!", като че отхвръкна тапа от бутилка.
И Кристофър Робин, и Зайо, и всички Зайови роднини и приятели се преметнаха презглава и паднаха по гръб един върху друг... а на върха на този куп изскочи Мечо Пух - свободен!
След като благодари с кимване на приятелите си, той, важен-важен, продължи разходката си из Гората, като си тананикаше гордо.
Кристофър Робин погледна след него с обич и си каза: "Мое старо, глупаво Мече!"
User Avatar

Една есенна утрин, когато вятърът беше отвял през нощта всичките листа от дърветата и сега се опитваше да отвее и клоните им, Пух и Прасчо седяха на Местенцето за Мислене и се чудеха какво да правят.
- Това, което мисля - каза Пух, - е: мисля да отидем в Къта на Пух да видим Йори, защото може би вятърът е отвял къщата му и може би той ще пожелае да му я построим отново.
- Аз пък мисля - каза Прасчо, - мисля да отидем да видим Кристофър Робин, само че той сега няма да е у дома си. Значи не можем да го видим.
- Хайде да отидем да видим всички - каза Пух. - Защото, когато си ходил няколко мили по вятъра и влезеш неочаквано в някой дом и ти кажат: “Здрасти, Пух, тъкмо навреме си дошъл за малка кльопачка”, и ти си дошъл - това аз наричам Приятелски Ден.
Прасчо мислеше, че трябва да имат Причина, за да обходят всички, например Търсене на Малчо или Организиране на Експедиция. Ако Пух може да измисли нещо…
Пух можа:
- Ще отидем, защото е Четвъртък - каза той, - и ще пожелаем на всеки Много Щастлив Четвъртък. Хайде, Прасчо!
User Avatar

Пух взе да се чувства по-добре, защото, когато си Мече с Много Малко Ум и Мислиш за Неща, ти откриваш понякога, че Нещо, което изглежда съвсем като Нещо вътре в теб, изглежда иначе навън, когато го гледат другите.
User Avatar

Прасчо:
- Знаеш ли, Пух. Мислех си…
- Това е добър навик, Прасчо! - прекъсва го Мечо Пух.
User Avatar

Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.
User Avatar

- Ще бъдем ли приятели завинаги? - попита Прасчо.
- Дори и за по-дълго! - отговори Мечо Пух.
User Avatar

Обещай ми, че никога няма да ме забравиш, защото ако си помисля, че ще го направиш, никога няма да мога да си тръгна!