Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar

булгариа

Българи, точно днес, в деня, когато трябва да почетем паметта на един от най-големите революционери, ние ще ви споделим едно писмо на англичанин. И го правим, защото се надяваме... вярваме, че именно то ще ви вдъхне онази гордост, която ви принадлежи по право само, защото сте поели първия си дъх на нашата райска земя - ГОРДОСТТА, че сте българи, пише Beu.bg."Здравей, приятелю... Отдавна ме молиш да ти разкажа за България.

Когато за пръв път чух, как в 12 часа на 2 юни неистово завиха всички противовъздушни и противопожарни и заводски сирени в столицата... ужасно се изплаших. “Война” – помислих си за части от секундата и се заоглеждах за някакво скривалище... И в следващия момент видях нещо съвършено потресаващо: всичко спря! Не се шегувам, приятелю – в милионната столица (а, както разбрах впоследствие, и в цялата страна) спря всякакво движение – автомобилите и градския транспорт, хората по улиците и зад прозорците в работните си кабинети, учениците, гонили до преди секунда топка... Стана неестествено тихо... Уверявам те, приятелю, София е единствената столица в света, където веднъж в годината можеш да чуеш... такава тишина... Само воят на сирените!

След три минути, когато всичко се върна към нормалния си ритъм, се сетих, че са ми разказвали за някой си техен герой Христо Ботев – поет и революционер, който с присъщия на ненавършените си 30 години, а и на възбудата на епохата авантюризъм, повел на вярна смърт група също такива невръстни търсачи на остри усещания, уж обединени от мъглявата представа за “свободата на отечеството”... Всички емигранти в Румъния, те са отвлекли австрийски кораб, принудили капитана да ги свали на българския бряг и след няколко дни битки, естествено, са били напълно разбити от редовната и въоръжена до зъби турска войска... В този ден, на 2 юни, бил загинал самият Ботев (по непотвърдени данни – от “приятелски” куршум). Накратко – това е историята. Чувал я бях, но да ти кажа право, не бях особено впечатлен – приключенска му работа... Авантюризъм и малко безотговорност.Така мислех до момента, в който на 2 юни се озовах в епицентъра на тази смразяваща тишина и неподвижност...

От тогава всяка година чакам този ден за да видя, дали ще се повтори, дали ще е същото. Дали някой от по-младите няма да се зачуди защо и дали изобщо да се спира... Вече много години живея в България, пред очите ми са се променили много неща. Но тези три минути се проектират от година в година... 2 юни ме е заварвал в много от големите градове на България и в малкото планинско селце където живея. Но картината навсякъде е една и съща. Хора, спрели да помълчат, да се сетят за подвига на един не доживял христовата възраст авантюрист, да му се поклонят или, може би, да го осъдят – но така или иначе в тези 3 минути мислите на 7 милиона българи са концентрирани в едно и това едно, в крайна сметка, е страната им, България. Що се отнася до мен, чужденеца... Аз в тези три минути... обикновено изпитвам позорното чувство на завист. Да, аз завиждам – на целия български народ и на всеки българин поотделно."

Beu.bg
User Avatar

tova e i moq rojden den
User Avatar

2 юни, работен ден, слънчев ден.. както всеки друг делничен (и не само делничен ден) по улиците вървят забързани хора, по строежите усилено се работи.. Поредното задръстване.. поредното неспокойно пибипкане на кола карана от мъж, говорещ по телефона си с цел да прескочи 5 коли за да мине по-бързо на червения !! сфетофар.. става 12 ч - сирените тържествено озвучават града, в мен се надига чувството за гордост, тъга и инстинсктивно замръзвам на място -поне това дължим - 3 минутно уважение.. Заглеждам се наоколо - хората ме гледат с недоумение, с пресмех, суетенето е все същото.. Само аз стоя на едно място. А, има и една жена с бастун - и тя е останала неподвижна.. О - тя само си е почивала.. продължава по пътя си.. както всички останали БЪЛГАРИ... Българийо за тебе те умряха....
User Avatar

haide,drujina,v boi za rodina!eto bairaka bii se,nas chaka mech da istragnem,napred da tragnem!

v boi za naroda,v boi za svoboda!q podai chashka,maiko iunashka!piite,drujina,i za rodina v boi da varvime za neinoto ime!

razvivai bairak ti,nash mlad voivodo!razperqi krile,draga nam svobodo!

[...]
User Avatar
Какво друго да кажа!Днес тъкмо почват сирените и съотборника ми започна да се прави на много разсеян, важен и бързащ.Та по едно време дори стигна до извода че тези сирени му пречили на мисленето и го разсейвали...То бива, бива селения, ама тя ни заобикаля от всички страни!!!Аман вече!
User Avatar

наистина е гадно - липсата на уважение към хората, които са дали живота си за нас... те не са мислели за себе си.. 3 минути е нищо.

трябва да се срамуват от себе си!

ХАДЖИ ДИМИТЪР

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка,
на друга сабя на две строшена;
очи тъмнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жетварка пее нейде в полето,
и кръвта още по силно тече!

Жетва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни сърце!

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...

Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, -
тихо нагазят в трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.

Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
трета го в уста целуне бърже -
и той я гледа, - мила, засмена!

"Кажи ми, сестро, де - Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, -
аз искам, сестро, тук да загина!"

И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, -
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...

Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, -
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли - пече!


Христо Ботев
User Avatar

Тъжно е,когато видиш че "българи" не могат да отделят 3 минути от "ценното" си време и да изразят уважението си към тези български патриоти дали живота си за България. Cry
Визитна картичка

Име:2 юни - Ден в памет на Ботев и на загиналите за свободата на България

Създаден: понеделник, 02 юни 2008

Членове: 29

Описание: На колене! Отдай чест!

Модератор(и): Станиолче

Галерия
Членове