Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Фен-клуб: Тодор Живков (Бай Тошо)

Най-великият български управник
User Avatar
тодор-живков
Роден: 7 септември 1911

Правец, България

Починал: 5 август 1998

София, България

 



 

Народен представител в:

 

VI ВНС   I НС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС  

 



 

Тодор Христов Живков е политик,който в продължение на 35 години (1954-1989) управлява тогавашната Народна република България, бил е Генерален секретар на ЦК на БКП. Свален е чрез вътрешнопартиен преврат на 10 ноември 1989 г. Наричан е от масите Тато и бай Тошо.

 

От 1954 г. е избран за Първи секретар на ЦК на БКП и става вторият човек в управляващата тоталитарна партия, след Генералния ѝ секретар Вълко Червенков. През април 1956 г., след премахване на партийната длъжност Генерален секретар на ЦК на БКП, той оглавява БКП. През 1981 г. длъжността Първи секретар е преименувана на Генерален секретар.

 

Той е министър-председател на България в 70-то (1962-1966 г.) и 71-то (1966-1971 г.) правителства, а от приемането на Конституцията от 1971 г. до края на 1989 г. е председател на Държавния съвет, т. е. председател на колективния орган, явяващ се постоянно действаща горна камара на парламента и колективен държавен глава.

 



Ранни години

 

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в село Правец, Ботевградско. Син на Маруца и Христо Живкови. Тодор Живков има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

 

Завършва прогимназия в Правец през 1938 г. и шести клас на гимназията в Ботевград през 1939 г. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище (1940 г.), след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. През 1942 г. е уволнен след провали в Държавната печатница и в две акции на Софийската окръжна партийна организация, но скоро е възстановен на работа.

 

През 1929 г. става член на БКМС, а през 1932 г. става член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“.

 

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София, след което завършва гимназия като частен ученик в София.

 

От юли 1938 г. до ноември 1942 г. пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

 



 

Семейство

 

Тодор Живков е женен (от юли 1938 г.) за Мара Малеева-Живкова. Те имат дъщеря и син:

 

    * Людмила Живкова (1942-1981)

    * Владимир Живков (р. 1952)

 

Роднини:

 

    * Людмила Живкова и Любомир Стойчев, имат дъщеря Евгения Живкова.

          o Евгения Живкова женена за Андрей Стефанов, имат дъщери Людмила и Андреа.

    * Людмила Живкова и Иван Славков, имат син Тодор Славков.

          o Тодор Славков и Силвия, имат дъщеря Катерина.

    * Владимир Живков и Маруся Мирчевска, имат син Тодор Живков.

    * Владимир Живков и Валя, имат дъщеря Елизабет Живкова.

 



 

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

 



През 1929 г. става член на БКМС, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). От юни 1943 г., по решение на Софийския ОК на БКП е определен за член на щаба на I ВОЗ и за пълномощник на ОК на БКП в партизанския отряд "Чавдар". Според самия Живков, по негова идея се създава партизанската бригада „Чавдар“, с ръководител Добри Джуров. Партизанското име на Тодор Живков е Янко. През юли 1944 г. става заместник-командир на Първа въстаническа оперативна зона. На 6 септември 1944 г. оглавява оперативно бюро за охрана на главния удар на шестващите демонстрации, а на 8 и 9 септември 1944 г. командва сборния отряд за щурмуване на Военното министерство в София.

 



 

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

 



От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на щаба на Народната милиция и става Трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, а освен това е и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948 г.). Постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав. През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 г. до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954 г.) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981 г.). Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956 г.), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г. на Дванадесетия конгрес на БКП до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) е изключен от партията, малко преди смъртта му членството в БСП (през 1990 г. партията се преименува) е възстановено.

 



Държавни постове след 9 септември 1944 г.

 



От 1946 до 1990 г. е народен представител в десет народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС). От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет. На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров. Става председател на новосъздадения Държавен съвет на Народна република България (държавен глава) до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

 



След 10 ноември 1989 г.

 



Главна прокуратура започва срещу него 5 дела.

 

    * През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. До 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военна прокуратура.

    * През 1990 г. е обвинен . Арестуван е на 18 януари 1990 г. През юли 1990 г. мярката за неотклонение е заменена с домашен арест.

    * На 25 февруари 1991 г. започва процес заради незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 години лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

    * На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т. нар. „Лагери на смъртта“.

    * Привлечен като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетил държавния бюджет. Обвинен и по т. нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение. След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.

 

Тодор Живков умира на 5 август 1998 г. в София.

 



Отличия

 



    * „Герой на Народна република България“ — (1971), (1981)

    * „Герой на социалистическия труд“ — (1961)

    * „Герой на Съветския съюз“ (1977)

    * Лауреат на международната Димитровска награда — (1976)

 



 



 



User Avatar
Минаха вече двайсетина години, от краят на управлението на Тодор Живков и всеки живял по негово време вече може сам да си прави изводи кога и при кого се е развивала по добре България.
Както и за всичко на този свят сигурно има 20 различни мнения, а моето е, че 1980-1989 години бяха най-добрите и за средният българин и за държавата България.
Тези успехи се дължаха главно на доброто управление на Тодор Живков. Разбира се и на приемуществата на социалистическата система.



Визитна картичка

Име:Тодор Живков (Бай Тошо)

Създаден: петък, 18 юли 2008

Членове: 5

Описание: Най-великият български управник

Модератор(и): Павел

Галерия
Членове