Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Фен-клуб: БЪЛГАРИЯ

User Avatar
ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ

Момчета,знам,че вече ви дотегна
и хлябът сух,и голата ракия,
и тежкото небе над тази бедна
страна,в която няма прокопсия…
Великите и царски идеали
днес вече са митичен архаизъм.
България търгува със парцали
от раклата на своя комунизъм.
България е гладна просякиня.
С душа поциганена,необута,
тя проси чуждоземна милостиня
по пътя между Лондон и Калкута.
Честта е болна,съвестта-пияна,
а ореолите-алъш-веришни
и луд е,който плаче с Дебелянов
по някакви си белоцветни вишни.
Със страшна сила днес от небесата
виси един въпрос полуобесен:
Кажете ми къде е Свободата
от синята ни ноемврийска есен?
Защо пирува с разни богаташи
и хитреци,дошли на власт и мода,
с дрогясали бандюги и апаши…
Защо е с тях?Защо не е с народа?
Момчета,знам,че е нахалост туй,че
скърбим за свобода и бели вишни.
В земята на Васил Иванов Кунчев
днес всички романтици са излишни.
Но да запеем,дявол да го вземе,
със мъжки глас във тази нощ безродна
и нека екне както в турско време
„Къде си,вярна ти,любов народна?”
























User Avatar

 На 2 км южно от Камен Бряг и на 18 км североизточно от Каварна се намира Националният археологически резерват “Яйлата” – приморска тераса с площ 300 декара (45,3 хектара), отделена от морето с 50-60 метрови скални масиви.

Тук се намира пещерен ‘град’ от 101 ‘жилища’, заселени още през V хилядолетие пр.Хр. Три некропола (фамилни гробници) от III – V век са издълбани в скалите. Некропол №1 е възникнал около издялано светилище, обърнато към изгряващото слънце. В северната част на ‘Голямата Яйла’ се намира малка ранновизантийска крепост, изградена в края на V век. Частично са запазени четири кули и една кула-порта. От античността са съхранени още светилище, жертвени камъни, винарни, четири вкопани гробници и други. През средновековието пещерите са използвани като манастирски комплекс. По стените на някои от тях личат прабългарски знаци – руни, кръстове и каменни икони.

Местността ‘Яйлата’ е обявена за археологически резерват с решение на Министерски Съвет през 1989год. Той обхваща сравнително голяма площ от бреговата ивица, започваща северно от село Камен Бряг и достигаща на юг до курорта ‘Русалка’, както и морската ивица с широчина 500 метра по протежение на брега. На територията на археологическия комплекс се намират многобройни паметници, принадлежащи на различни исторически епохи, от VI хилядолетие пр.н.-е. до средата на XI век. Редовните археологически разкопки водят своето начало от 1980 год., като усилията бяха насочени главно към проучване на ранновизантийската крепост, некрополите от скални гробници, пещерните комплекси.

Не по-малко значими са и останките под вода в акваторията на резерват Калиакра. Огромната дъга на залива на Калиакра е една единствена защита от северните и източните ветрове на корабите от най-древно време и естествен пристан за извършване на товаро-разтоварно работи. Освен това следи от приставане на кораби има и на Русалка и на Яйлата.

От морското дъно са извадени каменни котви, каменни щокове от каменно-дървени котви, части от оловни котви, железни котви и разнообразен керамичен материал. В залива на Калиакра през 1791 година руската флота начело с адмирал Ушаков нанася поражение на турския флот, при което потъват много кораби. При хвърляне на мрежи от рибари в шлефа на около Калиакра до 60 метра дълбочина се е попаднало на останки от антични и средновековни кораби. Всичко това доказва, че акваторията около Яйлата е с културни останки.

Името ‘Яйла‘ е от турски произход и на български означава ‘високо пасище’.

Легендата разказва, че на Яйлата прекарал последните си дни римският поет Овидий, заточен в град Томи (дн. Кюстенджа) от император Август. Приятелите му го измъкнали от град Томи с кораб.Овидий се приютил в залива на Яйлата и бил укрит от местното население.


Крепостта

В северната част на равнинната тераса, т.н. Голяма Яйла, се намира малка крепост. Мястото, където е построена, леко доминира над околния терен, отделено е от север и изток от морето с отвесни с височина над 20 метра скални масиви. Това е наложило изграждането на отбранителни крепостни стени само от запад и юг. Последните са широки 2,60 метра и са с обща дължина 130 метра. С фронт към сушата пред западната стена се издават четири плътни кули, а в източния край на южната стена е била разположена портата на крепостта. Лицата на отбранителните съоръжения са прецизно изградени от плътно прилепени един към друг каменни дялани блокове, които на отделни места достигат дължина до 2,00 метра и широчина до 0,70 метра. От вътре, прилепени до крепостните стени да построени три добре запазени, еднораменни стълби. Те са разположени така, че са давали възможност за бързо и безпрепятствено придвижване на бранителите до платформата на стените и кулите. Във вътрешността на укрепителното селище е разкопана неголяма по размер площ. Разкрита е част от главната улица, водеща от входа до центъра на крепостта и една голяма сграда, която вероятно е служела като караулно посещение. Интерес представлява прилепеното към една от постройките каменно стълбище, което показва, че тя се е издигала на два етажа.

Най-невралгичният и важен пункт и да функционирането, и за отбраната на крепостта и била портата. Тя е от типа кула – порта с два входа с широчина 2,60 метра. Външният е бил преграждан със спускаща се врата (т.нар. катаракта), а вътрешният – с двукрила, залоствана с масивни дървени греди, които са се прибирали в специално направени за тази цел дълбоки канали в крепостната стена. Над входа, който е бил засводен, се е извисявала надвратната кула, осигурявала по-добрата охрана на портата и терена около нея.



Откритият разнообразен археологически материал – изработени от мед, бронз, кост и глина предмети, както и многобройни монети, показват, че крепостта в местността Яйлата е била изградена в края на V – началото на VI век. Съществувала по времето на едни от най-силните и опустошителни нападения на славяни и прабългари, нейния живот продължил съвсем кратко. Разрушена окончателно някъде около последната четвърт на VI век, над нейните опожарени руини животът замира за около три века. Едва през IX век около нея възниква старобългарско селище. По същото време портата е била преградена със зид от преупотребени каменни блокове, а при потерната в западната стена е бил изграден малък параклис. Както повечето селища в Добруджа и това в Яйлата е унищожено от печенезите в средата на XI век. Фактически, след тази дата на Голямата Яйла животът напълно.

Пещерите

На територията на резервата са разположени голям брой, дялани от човешка ръка единични или групирани в комплекси пещери. Само на Голямата Яйла те са 101. В продължение на няколко години с помощта на пещерняци, геодезисти и техници бе извършено пълното им документиране. Пещерите са разположени на няколко нива в отвесните скатове, ограничаващи местността към Добруджанското плато и морето. Използвани са в продължения на хилядолетие като жилища, някои от тях като гробници или църкви. През ранновизантийския период – V – VI век те са служели за монашеска обител, т.е. тук е съществувал един от т.нар. скални манастири в Добруджа.
Скалните Некрополи

Над 120 са гробните съоръжения в откритите три некропола в резервата, издълбани в скалистото равнинно плато или в отвесните склонове. В южната част на Яйленската тераса са проучени няколко гробници от т.нар. пещерен тип. Те са в основата на скалния масив и се състоят от малки преддверия, през които се влиза в гробната камера, която е с правоъгълен план.



По-системно е проучен некропол №1, който се намира на Добруджанското плато на около 700 метра северно от споменатата вече ранновизантийска крепост. Разположен е по венеца на извисяващия се на около 50-60 метра над морето скалист бряг. По своя архитектурен план гробните съоръжения се обособяват в няколко основни типа:

Пещерен тип с малки шахтовидни преддверия със или без стъпала; Гробници, при които камерите са със сравнително голям, обикновено правоъгълен или елипсовиден отвор към повърхността, затварян с дялани каменни плочи. Обикновено този тип гробници са с по-добре оформени преддверия и стъпала;

Гробовете с правоъгълна или елипсовидна форма, покривани с една или няколко дялани плочи. (В този тип съоръжения са погребвани деца). Некрополът е възникнал около издяланото в скалата светилище. Както и по-голямата част от гробните съоръжения то е обърнато с лице към морето, по посока на изгряващото слънце.

Некропол № 12, от който са проучени 14 гробници се намира непосредствено на изток от село Камен Бряг. За разлика от некропол № 1 тук гробниците са обособени на малки групи с ориентация както изток-запад, така и север-юг. Повечето от тях са с по-големи размери и много по-прецизно издялани. Особен интерес предизвиква гробница № 2, на чиято източна стена се намира стилизирано изображение на бича глава – единствената пластична украса, открита до този момент в изследваните некрополи.

С малки изключения почти всички гробници са били ограбени още в древността или по-ново време. Намереният гробен инвентар – глинени паници, гърнета, чаши, лампички, бронзови и железни токи, стъклени маниста, монети и други ги датира в хронологическите граници на II – V век. Гробниците са били фамилни, функционирали са продължително време като в някои от тях бяха открити до 15 скелета.

Некрополите в археологически комплекс „Яйлата” поставят за разрешаване пред нас доста важни и интересни въпроси, свързани не само с погребаните обичаи, а най-вече с тяхната етническа принадлежност. Формално-типологически сравнение на съоръженията на в проучваните некрополи показва повече сходство с подобни от територията на Североизточното Причерноморие, отколкото с тези на от Източните Родопи, Странджа-Сакар и други райони на нашата страна. Затова свързваме тяхната поява по Добруджанското Черноморско крайбрежие с нахлуванията и заселването на тук на „варварски” племена и то най-вероятно от сарматски произход.


Природата

„Яйлата” не само съхранява интересни и значими културно-исторически паметници, а е и неповторима природна даденост. Разнообразен е растителния и животинския свят. Тук гнездят преминават за зимуване към бреговете на Африка над 178 вида птици. Тук са регистрирани повече от 270 вида фауна. Едни от най-интересните са:

Среден корморан Phalacrocorax aristotelis (Linnaeus, 1761)

У нас гнезди в пещерите по скалистото крейбрежие само между с. Тюленово и н. Калиакра. Защитен вид. Включен в Червената книга на България с категорията застрашен вид. Числеността му от 25-30 гнездещи двойки през 1978 се е увеличила вече на 150-170 двойки.

Голяма дропла Otis tarda Linnaeus, 1758

У нас в края на 19в. гнездила повсеместно. В началото на 20в. числеността й започва силно да намалява. Към края на 70-те години само единични двойки мътят в Добруджа. Отделни ята зимуват тук и южно от Стара планина. Сега вече голямата дропла не гнезди у нас и рядко малки групи от предимно млади птици посещават региона. Размножаваща се популация съществува в Испания и Унгария. В Украйна и Русия видът е силно намалял. Украинските дропли са постоянни и само при много студени и снежни зими предприемат недалечни миграции на юг, достигайки и България.

Малка дропла, стрепет Tetrax tetrax (Linnaeus, 1758)

В миналото гнездила в Средна и Южна Европа. От края на 19в. числеността й рязко намалява. Понастоящем гнезди само на Пиринейския п-ов, Франция, Италия, в степите на Русия и Централна Азия, източно от Азовско море. Вероятно още от 70-те години вече не се размножава у нас. Не е наблюдавана и през зимата. Защитен вид. Включен в Червената книга на България с категорията изчезнал вид.

Тюлен монах (Monachus monachus) Hermann, 1779

Тюлена монах е изчезнал вид. В миналото е обитавал скалистото крайбрежие на Черно море около н. Калиакра, Маслен нос и Странджа. През 1936г. около н. Калиакра са живели 128 тюлена, през 1979 – два, а след 1980г. видът не е наблюдаван повече тук. Родните рибари са избивали поголовно тюленчетата под предлог, че са изяждали рибата. Надежди за възкръсване на тюлена дават сведенията, че създанието отново е било забелязано на турския бряг на Черно море преди 2 години. Все още малка популация съществува по турското Черноморско крайбрежие, в Егейско море, по островите и африканското крайбрежие на Средиземно море. Включен е в Червения списък на IUCN с категорията критично застрашен; CITES, Бернската и Бонската конвенции. Видът навсякъде е защитен.
Виа Понтика

В България могат да се наблюдават почти 70% от птиците, обитаващи европейския континент, поради минаващите през страната ни трансконтинентални миграционни орнитоложки пътища – Виа Понтика и Виа Аристотелис, влажните зони по българското черноморско крайбрежие и река Дунав, както и разнообразните природни условия във вътрешността. Най – подходящи места за наблюдение има по Дунавското крайбрежие, по Северното Черноморие (вкл. Яйлата, нос Калиакра), по Южното черноморско крайбрежие, в Национален парк Шуменско плато, в Провадийското плато, в резерватите Горна и Долна Топчия край река Тунджa.

Виа Понтика e Втoрият по “натовареност” миграционен път в Европа. След Гибралтар (Испания), през този миграционен коридор минават най-много от птиците в Европа и Азия. Виа Понтика минава по Черноморското крайбрежие.

User Avatar

 ЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА
ЛЯТНАТА ПОЧИВКА

Боровец

Най-старият ни планински курорт е на около час път от София и разполага с доста възможности за отдих.

Можете да прекарате цяла седмица на спокойствие и чист въздух, без да ви липсват забавления, а вариантите за отсядане не са никак малко.

От ретро хотели, вили и хижи до модерни комплекси, в които изобщо няма да се сетите за морския бряг.

Нашето специално предложение в тази връзка е хотел Ястребец Уелнес & Спа, разположен само на 3 километра над курорта, под писта Ястребец 3.

Кокетният комплекс е прекрасен през зимата, но определено ще ви очарова и през лятото. Включва хотелска част и финландски къщички, всяка от които е снабдена с персонална сауна и голяма веранда, на която кафето има различен вкус, гарантираме.

Част от вилите са разположени в покрайнините на еко-парк, който беше открит буквално преди дни. Той е облагородена част от гората край комплекса и в него не са унищожавани растителни или животински видове при подобряването му. Местата за почивка в него са с ръчно изработени дървени елементи.

Ако си мислите, че ще скучаете, жестоко се лъжете. Ястребец предлага доста интересни възможности за уплътняване на свободното време.

За феновете на релакса има басейн с топла вода и джакузи, плаж на открито, спа-център с 2 вида сауни и 2 вида парни бани, фитнес.



Извън хотела става доста по-интересно, тъй като около него има футболно игрище, тенис корт, тенис на маса, терени за баскетбол и волейбол.

Освен това можете да карате колело (велопаркът е доста качествен) не само около комплекса, но и в планината.

За не чак толкова екстремни емоции опитайте хайкинг – катерене по различни маршрути, някои от които са по-леки, а други са доста по-трудни.

Малчуганите пък могат да се забавляват в детски кът на открито или в палатков лагер в парка, както и в стая за игри вътре в хотела.

За нощните птици има две предложения – стилен пиано-бар с музика на живо и малък клуб, в който партитата са доста горещи.

Двата ресторанта, които предлагат летни специалитети със здравословен акцент, разполагат и с просторни тераси, така че можете да хапвате на открито, когато си пожелаете.
[photo]2913495[/photo]
А ако предпочитате повече уединение, всяка стая, както и апартаментите и къщите, разполагат със собствени тераси, които ще ви го осигурят напълно.

User Avatar

Мнозина писатели и поети са се опитвали да опишат красотата на България, но все нещо липсва. България е страна, за чиято красота думите не стигат. Дали защото като цяло тя е една "райска градина”, или защото погледнати поотделно красотите й са безкрайни. Всяко едно кътче притежава своя чар и обаятелност. Българският народ е един щастлив народ, че живее в такава красива страна. Можем да изгубим всичко друго, но нея никой не може да ни я отнеме. Тя е част от нас и ние сме част от нея. И аз смятам да ви я покажа.


Западни Родопи


Каньона на Водопадите


 Отбивка по пътя Смолян-Мугла води до чудна еко-пътека-Каньона на водопадите.Изкачва се нагоре в планината по реката, през прохладните смърчови гори на резерват Сосковчето.Водопадчетата изскачат на всяка крачка. Най-високия е Орфей.


Великолепна гледка на град Смалян


ПРИРОДА


 ***


 ПРИРОДА


 *** 


 ПРИРОДА


***


 ПРИРОДА 


***


ПРИРОДА  


 ***


По пътечката са изградени много мостчета преминаващи над реката.


ПРИРОДА  


***


 ПРИРОДА


***


Последен е водопад Ропката.


 ПРИРОДА


***


***ПРИРОДА


*** ПРИРОДА


*** ПРИРОДА


*** ПРИРОДА


*** ПРИРОДА

User Avatar
очите-на-бога--проходната-пещера:-


 



 



   Един от най-големите карстови райони в България – Карлуковският пролом, пълен с пропасти, скални арки и дупки, повече от 280 пещери и пропасти, 3 скални манастира, интересни скални образувания, се намира в Северна България, община Луковит. А в него – най-дългият пещерен тунел в страната – Проходната пещера (262 м), обявена за природна забележителност през 1962 г.

 

Етимологията на името “Проходна” отвежда към двата противостоящи й входа – Малкият (35 м) и Големият (45 м), които се явяват и началото и краят на естествен скален мост. Те са свързани помежду си от пътечка, минаваща през цялата пещера.

 

В пещерния подслон е датирано човешко обитателство от ерата на неолита и енеолита, а образуването на Проходна по напречен Искърски разлом се отнася към квартенера. И в Темната дупка (една от най-дългите пещери в Стара планина), вляво от Малкия вход на Проходна, са открити археологически находки – останки от древни обитатели.

 

Пещерата е леснодостъпна и леснопроходима. На 2 км от с. Карлуково, в посока гр. Луковит има отклонение, което води към Малкия й вход, а близо до него се намира паркинг. Към Проходна води и път от с. Румянцево.

 

Навлизайки в пещерата, сред обкръжението на много лястовички през пролетта, посетителят се изненадва от осветеността на мястото. Пристъпвайки навътре, изведнъж застива с широко отворени очи, вперени в погледа на феноменалното – естествено образувани от ерозията две дупки с формата на очи (еднакво големи) прорязват тавана на средната зала. Именно те, “Очите на Бога” (“Окната”), позволяват на слънчевата светлина да прониква и да осветява пещерата. Това са очите, пред които се моли поп Алигорко от “Време разделно”. В пещерата са заснети кадри и от други филми, в т. ч. и чуждестранни.

 

В деня на пролетното равноденствие – 21 март, през Окната минава слънчев лъч, падащ върху съд с вода, което загатва и за някогашни обреди, извършвани на това място от древни обитатели. Моментът, подобно на природен календар, отбелязва началото на новите културни насаждения за текущата година.

 



Магнетизмът на „погледа” може да прикове посетителя на това място и за по-дълго време, събуждайки в него скрити сили, пориви, копнежи … или подчинявайки го на силите на чисто медитативно съзерцание. И в единия, и в другия случай остава споменът, усещането за непосредствено съпреживяване с природното…

 

По-ентусиазираните туристи могат да опитат бънджи скок (от Големия, 45-метров, свод на пещерата), или скално катерене. А търсещият природно уединение би могъл да се разходи из красивото Искърско дефиле, а и по самата река.

 

Всяка година в пещерата се провеждат тренировъчни лагери на единствената ни организация за пещерно спасяване – Аварийно-спасителен отряд в България.

 

Пътечка свързва пещерата (от Големия й вход) с Националния пещерен дом “Петър Трантеев”. Домът е с формата на прилеп. Построен е в скална цепка. Части от стените му са самата скала. И двете забележителности са включени в 100-те национални туристически обекта.

 

В карстовия район могат да се видят и скалните образувания на Кунино (селото, откъдето започва началото на Карлуковския пролом).

 

Проходна пещера е включена в Карлуковския карстов геокомплекс, част от екопарк „Искър-Панега” (на пътя Луковит – Карлуково, или на 8 км. от гр. Луковит). Тук се намират и други забележителности като Свирчовица, Задънен дол, скалните феномени Куклите и Струпаница…

 

Скалният масив на геокомплекса примамва с красиви меандри, скални арки, живописни пейзажи … и с магнетичната сила на две „живи” очи, напомнящи на обикновения посетител най-големия му дълг към природата – да я цени и пази!

 

http://www.hobyto.com/share/881

 



 

User Avatar
искат-музей-на-долмените-край-тополовград--:-


 



 

Изграждането на музей на долмените в Тополовград е крайната цел на археологическите проучвания в местността. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” археологът Даниела Агре. По думите й подобен музей няма в Югоизточна Европа. Археологът се надява в България музей на долмените да има до няколко години, тъй като за изграждането му са необходими много сериозни средства. „Работи се по една програма за трансгранично сътрудничество между Одрин и Тополовград и община Елхово за социализация на долмените, които са край Елхово и на територията на тополовградска община. Надявам се да започне изграждането на постройка върху римската колесница, която открихме край село Борисово, Елховско през 2008 г., върху която оттогава досега има само временно покритие”, обясни Агре.

Друга инициатива, която се нуждае от финансиране е изграждането на инфраструктура до тракийския укрепен дом в землището на Копривщица. Укрепеният дом е изключително интересен паметник и много туристи го посещават въпреки, че достъпът до него е много труден, каза Агре. „Надявам се със съвместните усилия на общината, Дирекцията на музеите в Копривщица да успеем да спечелим проекта и да започне изграждането на инфраструктура. Правят се опити да се намерят проекти, програми, за да бъдат социализирани археологическите обекти и час по-скоро да има възможност всеки любител на нашето културно-историческо наследство да ги посети”, обясни археологът.

 

http://www.bis.bg/c.php?c=note&id=854
User Avatar
откриха-най-голямото-златно-съкровище-в-търново
8 Юни 2010

 

Става дума за седем перпери от ХІІІ век на император Йоан Трети Ватаци

 

Златни монети от ХІІІ век откриха археолозите, които проучват двора на средновековната църква "Св. Петър и Павел" във Велико Търново. Като изключително ценна определи находката ръководителят на разкопките проф. Николай Овчаров, съобщи БНР.

 

Нашата златна находка е най-голямото златно съкровище в Търново до този момент. Става дума за седем перпери от ХІІІ век на император Йоан Трети Ватаци. Важността му е голяма, защото то е само на 30-40 см дълбочина и по всяка вероятност е закопано в земята между 1246 и 1254 година. Това е много важно, защото свързваме закопаването на находката с едно събитие в Търново – говорим за преврат от 1246 година.

 

Неслучайно това става в църквата "Св. Св. Петър и Павел", която е била униатска църква. Ще припомня: става дума за преврата, при който православните идват на власт. Тогава е имало и много убийства. В случая закопаването на това съкровище и неговото ненамиране очевидно е свързано със смъртта на човека, който го е закопал. Става дума за повече от 30 грама злато. По данните, които имаме от Средновековието, с подобно съкровище човек е могъл да си купи страшно много неща. Ще кажа само, че, да речем, една цяла ръкописна илюстрована книга през това време е струвала 2 перпери.
User Avatar
каньонът-на-водопадите


 

В България все още съществуват недокоснати от грубия ред на цивилизацията места, съхранили независимия дух на природата. Едно от тях се намира на запад от Смолян - най-големият град в Средните Родопи, на около 240 км от София , в т.нар. резерват “Сосковчето”. На територия от 173 ха резерватът опазва уникални растителни и животински видове, един от които е родопският крем. Има и голяма вероятност да бъдат видени и обитателите на резервата – мечката, глухарът, дивата коза и сърната. Доскоро резерватът бил недостъпен за обикновените туристи, но след изграждането на екопътеката “Каньонът на водопадите” природните красоти вече са достояние за любителите на високите върхове.

 

Началото на маршрута, който продължава близо четири часа, започва в местността Арнаутското, по пътя Смолян – Мугла. Денивелацията му е близо 700 м., а най-горната му точка достига 1800 м. надморска височина. Пътеката се извива през самия каньон между вулканични риолитни скали, наречени от местните хора Редените камъни, устояли на постоянното въздействие на водата. Екопътеката следва течението на река “Сосковчански дол”, за да могат да бъдат наблюдавани уникалните водопади, спускащи се по скалните прагове.

 

Водопадите, които са 46 на брой, са най-живописни и буйни през пролетта, когато снеговете са се разтопили. Най-големият от тях, на името на митичния тракийски певец Орфей, спуска струите си от 68 м. височина. Те наподобяват струните на омайната лира на певеца. Имената на водопадите, покрай, които преминава екопътеката, са означени със специални табели “Ропката”, “Казаните”, “Сърцето”, “Каскадите”. Допирът с тях става още по-осезаем, благодарение на дървените мостчета, които отвеждат посетителите ту на единия, ту на другия бряг на буйната река, нагоре към “Камен улей” – началото на стръмния каньон. По-стръмните места са обезопасени с парапети и въжета, а за улеснение са поставени маркировки и е невъзможно човек да се изгуби. Има и табели, които насочват към трите панорамни площадки с красиви изгледи към околностите на местността.

 

Истинска награда за изкачилите най-високата точка на маршрута е невероятната гледка, която се открива от панорамната площадка към надиплените склонове на Родопите. При хубаво време гледката е невероятна, сякаш човек е застанал на покрива на България и погледът му се простира към дворовете на съседна Гърция.

 

Текст Дарина Григорова

 

http://www.bgizlet.com/index.php?option=com_content&view=a­rticle&id=799:2009-10-30-­13-58-26&catid=39:2009-08­-22-10-10-55&Itemid=69