Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Фен-клуб: ЦВЕТЯТА

User Avatar

User Avatar
-глоксиния--каменно-цвете---gloxinia-sinningia-глоксиния--каменно-цвете---gloxinia-sinningia-глоксиния--каменно-цвете---gloxinia-sinningia-глоксиния--каменно-цвете---gloxinia-sinningia
Глоксинията произхожда от топлите, влажни гори на Бразилия, което се има предвид при нейното отглеждане, макар че има култивирани сортове, които са по-невзискателни. За да ви радва цяло лято с красивите си цветове, трябва да я разположите на светло, но не огрявано от силно слънце място. Най-добре на източен прозорец, може да се отглежда и на открито. Оптималната температура е 18-24 градуса. При температура под 10 градуса листата и цветовете й ще почернеят, а при по-висока от 27 градуса ще цъфти по-кратко.

 

Родина на глоксинията е Бразилия и за първи път е описана от ботаници в края на 1700 година. Цветето е кръстено на Бенджамин Петер Глоксин – немски писател ботаник. През 1825 била извършена прекласифицикация и глоксинията била поставена в род сининия (Sinningia). Родът бил кръстен на главния градинар на университета в Бон – Вилхелм Сининг. Този род включва много разнообразни растения, които представляват истинско съкровище за ценители. Видовете варират по размер – от миниатюрната S. Pulsilla, която може да се побере в напръстник, до гигантската S. Macropoda, която може да достигне до метър. Модерните видове са много различни от първоначалните растения, открити в джунглите на Бразилия.

Цветовете на глоксинията гледат нагоре, вместо да висят надолу, и са много разнообразни по големина и форма. Работата по днешните хибриди е насочена към производството на по-компактни растения. Новите култивирани видове Sinningia x hybrida са компактни и времето им на отглеждане е много по-кратко, цъфтят по-рано, а цветовете са по-малки от тези на култивираните S. Speciosa.
User Avatar
шафранов-минзухар--crocus-sativusшафранов-минзухар--crocus-sativus
Шафрановия минзухар (Crocus sativus) е културен вид минзухар от семейство Перуникови (Iridaceae). Трите близалца на цвета (дисталните краища на пестиците — женските репродуктивни органи на растението) и част от шийката му (стъбло, свързващо близалцата с останалата част от растението) се изсушават и се използват в готварството като подправка и оцветител.

 

Шафранът, който от години е най-скъпата в света подправка по тегло, расте при естествени условия в Югозападна Азия. Култивиран е за първи път в района на Гърция.

 

Цветовете му са с лилав цвят и с форма на звезда. През нощта се разтварят. Деликатните му цветчета се берат ръчно, а близалцата се изсушават. Необходими са повече от 150 000 растения за получаването на 1 кг шафран, което го прави най-скъпата подправка в света. Затова пък само ¼ ч.л. шафран е достатъчна да придаде вкус и аромат на ястие за 6 души.

 

Думата „шафран“ произлиза от старофренския термин от 12 век „safran“, който идва от латинското „safranum“. „Safranum“ е свързано също с италианското „zafferano“ и испанското „azafrán“. „Safranum“ идва от арабската дума „asfar“, която означава „жълт“ чрез паронимното „za‘faran“, името на подправката на арабски.

 

 

История:

Историята на отглеждането на шафран стига над 3000 години в миналото. Дивият предшественик на питомния шафранов минзухар е един вид есенен минзухар — Crocus cartwrightianus. Отглеждащите го хора развъждали диви екземпляри, отбирайки тези с необичайно дълги близалца. Така една стерилна мутантна форма на C. cartwrightianus, C. sativus била създадена в късната Бронзова епоха в Крит. Експертите смятат, че шафран е документиран за първи път в един асирийски ботанически справочник от 7 век пр.н.е., създаден при царуването на Ашурбанипал. Намерена е документация за използването на шафран за лекуване на около 90 болести в период от 4000 години. Шафранът е използван като подправка и лекарство в Средиземноморието от тогава, като използването и отглеждането бавно са се разпространявали към други части на Евразия, както и към Северна Африка и Севрена Америка. Презпоследните няколко десетилетия отглеждането на шафран достига и Океания.

 

Гърция и Древен Рим.

Минойците са обрисували шафрана в дворцови фрески около 1500–1600 г. пр.н.е, представяйки употребата му като лекарство. По-късно гръцките легенди разказват за морски пътешествия до Киликия. Там пътешествениците се надявали да се сдобият с това, за което смятали, че е най-ценният шафран в света. Друга легенда разказва за Крокус и Смилакс — за това, как Крокус е омагьосан и превърнат в първия шафранов минзухар. Древните средиземноморски народи, сред които египетските парфюмеристи, лекарите от Газа, гражданите на Родос и гръцките куртизанки-хетери използвали шафран в своите парфюми, мазила, путпури, гримове, жертвоприношения и лечения.

В късния елинистичен Египет Клеопатра е използвала шафран при къпане, за да доставя по-голямо удоволствие при любене. Египетските знахари са използвали шафран за лекуване на всички разновидности стомашно-чревни оплаквания. Шафранът е използван и за боядисване на тъкани в левантински градове като Сидон и Тир. Римският учен Авъл Корнилий Целс предписва шафран в лекарства за рани, кашлица, колики и краста. Римляните толкова обичали шафрана, че римските колонизатори си донесли шафран, когато се заселили в южна Галия, където го отглеждали широко до падането на Рим през 271 г. Съперничещи си теории заявяват, че шафранът се връща във Франция едва през 8 век с маврите или с папството в Авиньон през 14 век.

 

Сортове:

По света се отглеждат няколко сорта шафран. Испания, основен износител на шафран, по принцип произвежда меки разновидности с не толкова ярък цвят, вкус и аромат. Испански разновидности са тези с търговски наименования „Spanish Superior“ и „Creme“ и те се окачествяват според правителствени минимални стандарти. Повечето италиански шафран е по-силен в тези характеристики. Огромната част от най-силните и ценни разновидности в света обаче идват от Гръцка Македония, Иран и Кашмир. Съединените щати например са забранили вноса на ирански шафран, а Индия е забранила износа на висококачествен шафран в чужбина. Освен това, от места като Нова Зеландия, Франция, Швейцария, Англия и Съединените щати идват различни „бутикови“ култури. В Съединените щати например пенсилванско-немският шафран, който е известен със земните оттенъци в аромата и вкуса си, се произвежда в относително малки количества.

 

Има и няколко широко смятани от потребителите за висококачествени типове шафран. Например акилският шафран (италиански zafferano del L'Aquila) се отглежда в района Абруцо в долината около градчето Навели. Там шафран се отглежда на около 8 хектара площ. Понастоящем това е единственото място в света, където го отглеждат. Той се отличава с формата и цвета на близалцата и пестиците си и с висоикото съдържание на шафранал. Те дават на акилския шафран необичайно остър аромат. Освен това, високото съдържание на кроцин засилва много оцветяващата му способност. Акилският шафран е донесен в Италия от Испания по времето на инквизицията от един доминикански монах. Впоследствие до края на Средновековието акилският шафран става един от най-търсените в Европа сортове. Но мащабното отглеждане на шафран за качество и количество в Италия е в Сан Гавино Монреале, Сардиния. Там шафран се отглежда на 40 хектара (съставлявайки 60% от италианското производство). Той също има много високо съдържание на кроцин, пикрокроцин и шафранал. Друг висококачествен шафран е кашмирският „Монгра“ или „Лача“ (Crocus sativus Cashmirianus), който извън Индия е най-скъп и най-труден за намиране. Това е заради постоянните суши, болести и неуспешни реколти в Кашмир, комбинирани със забраната за износ от Индия. Кашмирският шафран се познава по извънредно тъмния си пурпурен цвят, един от най-тъмните в света, което предполага силният му вкус, аромат и оцветителни способности.

 

Отглеждане:

Условия:

Шафрановият минзухар вирее в климати, близки до средиземноморските шубраци. Следователно той вирее и в места, подобни на североамериканските шубраци, където над сухи и полусухи земи през лятото духат топли сухи леки ветрове. Въпреки това растението може да понася студени зими, издържайки на студове до -10°C и кратки периоди на снежна покривка. Ако не се отглежда в места с високи валежи, шафрановият минзухар се нуждае от напояване. В Кашмир например годишните валежи са средно 1000–1500 мм, така че кашмирският шафран се отглежда без напояване при нормални валежи. В много по-сухите райони, където се отглежда шафранов минзухар (например в Гърция, където средните валежи са 500 мм, и Испания, където те са 400 мм), е необходимо напояване. Шафрановият минзухар обича пролетните дъждове, последвани от сравнително сухи лета. Дъждовете, падащи непосредствено преди цъфтенето обаче носят високи добиви. От друга страна, дъждът или студеното време по време на цъфтене допринасят за болести. Постоянната влага и горещина също са неблагоприятни за добива на шафран, както и ровенето от зайци, плъхове и птици. Паразити като кръгли червеи, листни ръжди и луковични плесени също застрашават реколтата.

 

Засаждане:

Най-добре е да се засажда в полета, които са наклонени на юг, което осигурява максимално излагане на слънце. Шафрановите растения се нуждаят от пряка слънчева светлина и не виреят на сянка. В Северното полукълбо се сади през юни. Луковиците се засаждат на дълбочина 7 до 15 см. Добивите и качеството им се влияят от климата, дълбочината на засаждане и разстоянието между луковиците. Луковиците, засадени по-дълбоко, дават по-малко цветни пъпки и дъщерни луковици, но полученият шафран е с по-високо качество. При условията, съществуващи в Италия, засаждането на луковиците на 15 см дълбочина дава оптимални нишки шафран, а по-плиткото засаждане на 8-10 см дава най-много цветове и дъщерни луковици. В Италия луковиците се засаждат на 2-3 см разстояние. Оптималните практики на засаждане варират силно между Италия, Гърция, Мароко и Испания и са съобразени с характерния за съответната страна климат.

 

Друг начин: засаждане на предварително покарали и цъфнали през пролетта минзухари.

 

Презимуване: В сандъчета със засадени растения на немразовито и тъмно място. Да не се допуска изсушаване на пръстта. След поникване се изнасят на светло. През втората година презимуването не винаги е успешно.

User Avatar
водна-лилияводна-лилияводна-лилияводна-лилия
Най-красивото водно цвете.

 

Засаждат се малко на брой растения, които да не покриват цялата водна повърхност.

 

През зимата трябва да се държи в избено помещение в дървен съд с вода. След настъпването на пролетта се потопява във водата на дълбочина 30 - 60 см.

User Avatar
обичка-fuchsiaобичка-fuchsiaобичка-fuchsiaобичка-fuchsia
Освен като украса за перваза и балкона фуксиите могат да се използват и като градински растения. Могат да се аранжират няколко вида с различни по форма и окраска цветове, а могат и успешно да се комбинират с други градински цветя.

 



Фуксията (Fuchsia hybrida) е вечно зелено многогодишно стайно растение със срещуположни листа, най-често с нависнали прости или кичести цветове, които са различно оцветени.

В Перу, където е тяхната родина, инките ги наричат “цветя на красотата”.

В България са известни като “обички”.# РазмножаванеCryлесно)

Обичките се размножават чрез резници през пролетта или лятото. Резниците се взимат от връхните части с дължина 8-10см. Клонките, които сте изрязали посадете във влажен пясък торф и сложете съда на и слънчево място. Поддържайте субстрата влажен. След около 8-10 дни резниците ще се вкоренят. Посадете ги поотделно в малки саксийки в почвена смес, съставена от три части листовка, две части градинска пръст и една част пясък. В началото на лятото ги пресадете още веднъж. Получените млади растения при редовно поливане и подхранване ще ви радват до късна есен с обилен цъфтеж.

 

# Разположение:

Светло до полусенчесто и без течения място.

През летните месеци обичките не понасят преките слънчеви лъчи, поради което трябва да се поставят на източни балкони и прозорци.
User Avatar
зюмбюлзюмбюлзюмбюлзюмбюлзюмбюл
Отличителни черти на вида и групата:

  

 

Естествено вирее в източната, средиземноморска и южната част на Турция. Все още расте в изобилие в околностите на Багдад. Тези цветя са извънредно благоуханни .

 

Отглеждане:

  

 

Зюмбюлът не е капризно цвете. Расте както на слънчеви места, така и на полусянка. Вирее добре на проветриви места, в леки и песъчливи почви.

 

На открито се сади през есента на дълбочина 12-15 ст. Може да  покриете насажденията със едра слама или листа от дървета, за да ги предпазите от измръзване при изключително студени зими.

 

Цъфти от края на март до край на май. Достига  35 ст височина.

 

След прецъфтяването, поливането се намалява и когато листата пожълтеят и изсъхнат се отрязват. Луковиците се изваждат през юни-юли, подсушават се на слънце за 1-2 часа, почистват се от земята и се съхраняват на сухо и проветриво място 1-2 месеца при около 25 градуса, а после – при около 15-17 градуса.

 

Освен като градинско цвете, можете да използвате зюмбюла и за получаване на цвят вкъщи още през зимaтa.

 

Засажда се в саксии,поставени на слънчево място. За кратко вре- ме ще ви зарадва със своите нежни и благоуханни цветове, кои- то издържат до 3 - 4 седмици

 

Съвети:

  

 

Пазете зюмбюла от прекомерно силните обедни лъчи! Като се образуват дъщерни луковици (детки), те се отчупват внимател- но и се съхраняват отделно. Детките цъфтят обикновено на вто- рата-третата година, когато се садят в лехи.
User Avatar
момина-сълза--convallaria-majalis
Името й произлиза от convalis - долина и rica - манто, намек за многобройните растения, които покриват полусенчестите, влажни долини на Азия, Европа и Средиземноморието.

Момината сълза е едно от любимите пролетни цветя, заради изящния аромат на нежните, бели звънчета, наредени по цветоносното стъбло, високо 12-20 см. Тя е многогодишно и зимоустойчиво растение. Всяка есен листата й изсъхват и напролет се появяват два светлозелени листа, навити на руло, които после се разгъват и стават продълговати и широки. Цъфти през април - май.

Грижи: Обича леки сенки, достатъчно влага, глинесто-песъчлива, добре отцеждаща се и достатъчно хранителна почва, която бързо се затопля напролет. Почвата трябва да бъде с неутрална или слабо кисела реакция (рН 5-6,5) и добре наторена с угнил тор. Понася и пълна сянка. На едно място расте до 10 години, като на 1 квадратен метър се разполагат до 56 растения. Използва се за озеленяване и зацветяване на сенчести места и за отрязан цвят през пролетта.

Място:

Размножаване: Размножава се чрез делене на коренищата, когато наесен изсъхне надземната част и се разсаждат в лехи с разстояние 30 см между редовете и 5-6 см между растенията. Всяко растение за посаждане трябва да има един или няколко кълна и част от коренището, като горната част на кълновете се заравя на дълбочина 1,5-2 см. След посаждане и през лятото се поливат обилно.

Може и да се съхраняват през зимата на тъмно, при температура 4-6 градуса и да се засадят рано напролет. Така се запазват от измръзване или изгниване. Кълновете се нареждат вертикално, по възможност върху влажен мъх или пясък и коренищата се покриват с пясък, който е добре да се овлажнява периодично.

Поддава се на форсирано отглеждане. Подходящи са по-удебелените кълнове с форма на едностранно срязан конус. Засаждат се в сандъчета или саксии 20-25 дни преди срока за цъфтеж. Почвата може да бъде смес от торф и лиственица или трици. Много е хубаво да се покриват кълновете с влажен мъх, който е добър антисептик, а когато започнат да растат интензивно, се отстранява. Пресаждат се в отделни саксии и се държат на тъмно и на топло - около 22-25 градуса и се поливат. Ако се садят през декември, се поливат с топла вода 35-38 градуса. Когато кълновете станат 7-8 см и изкарат 1-2 пъпки, се слагат на светло при температура - 20 градуса.

Съвет на градинаря: Много важно е да се пази от плевели, особено такива с коренища - като пирея. Затова е добре да се плеви пет-шест пъти всеки сезон.
User Avatar
великденче--rhipsalidopsis-x-graeseriвеликденче--rhipsalidopsis-x-graeseriвеликденче--rhipsalidopsis-x-graeseri
Името на растението идва от времето, когато то цъфти обичайно - април - май, когато се празнува и Великден. Листата му са плоски и къси, с неправилна форма. Обича топлия и влажен климат. Цъфти в ярко червено до виолетово.

Грижи: Трябва редовно да се полива с дъждовна или филтрирана вода, но не бива да се задържа влага в саксията. Тори се със специална тор за кактуси от март до юни. През май следва да се постави на полусенчесто място, а от август има нужда от по-топло място и повече вода. През зимата следва да се полива рядко и да стои на хладно. В началото на пролетта се внася отново в топла стая.

Място: Идеално място за него би бил прозореца, но не бива да се излага на пряка слънчева светлина. На помещението трябва да се осигури добра въздушна вентилация. Температурата през топлите сезони не трябва да е повече от 20 градуса, а зимата - минимум 10, иначе растежът спира.

Размножаване: Става чрез крайник, по който са избили коренчета и се засажда в подходяща кактусова пръст.
User Avatar
коледен-кактус
Коледният и Великденският кактус са членове на семейството на Зигокактусите. Тези растения са епифити и в природата растат в същите условия като орхидеите. Най-често те обитават пукнатини в клоновете на дърветата, където растат сред гниещи листа и мъхове. Тъй като те са тропични кактуси изискванията им са тотално различни от тези на пустинните кактуси. И така, това са няколко съвета как да се грижим за зигокактусите и да ги накараме да цъфтят.

През септември-октомври зигокактусите трябва да се държат в хладно помещение, където температурата е около 10 градуса. Не бива да се допуска да се включва изкуствено осветление през нощта.

Основните моменти в подготовката на коледния кактус към цъфтежа са: подходящо изложение, температура и ограничено поливане. През есенните месеци растението се поставя на мястото, където то получава непряка ярка светлина през деня и пълна тъмнина през нощта.

Тъй като коледния кактус е тропично растение, то изисква същият режим на поливане както другите видове тропични растения. Поливат се обилно и се изчаква почвата да изсъхне на инч (2.5 см) навътре преди да се полее отново. Обаче, през есента и зимата растението трябва да се полива по-рядко.

Коледният кактус изисква 50-60 % влажност. За целта добре е да се поставят в близост до него съдове с вода. Не трябва да се поставя в близост с отоплителни уреди, печки и др.а също така трябва да се пази от течение.

В края на октомври или началото на ноември растението се подхранва с течна тор със състав (никакъв азот, фосфор и калий - 10%). Следващото наторяване се прави през февруари, а през периода на вегетацията от април до септември се прилага универсална тор за стайни цветя. Нивото на азота там, обаче, не трябва да надвишава 10 %.

За да се предизвика цъфтеж, коледният кактус трябва да се намира при температура примерно 10 - 12 градуса, да получава 12-14 часа пълна тъмнина всека нощ и да се полива оскъдно. Когато се образуват пъпките растението в никакъв случай не бива да се мести, защото това води до окапване на цветните пъпки. Също така причина за това може да бъде преполиване, ниска влажност и недостатъчно осветление.

След прецъфтяването на коледния кактус трябва да му се дадат 30 дни почивка. Той се поставя в хладна стая и се полива много рядко. Не се притеснявайте ако изгуби няколко листа и изглежда оклюмал през това време. Най-доброто време за подрязването и оформянето на коледничето е март и началото на април, началото на вегетацията.

Също така, най-доброто време за пресаждането на коледничето е февруари, март или април. Обаче, имайте впредвид, че растението ще цъфти по-хубаво, ако се намира в контейнер с размери, които ограничават растежа му. Ако се спазват всички тези правила за отглеждане - най-вероятно, коледният ви кактус ще цъфти няколко пъти в годината.
User Avatar
дипладения-мандевила--dipladeniaдипладения-мандевила--dipladeniaдипладения-мандевила--dipladenia
Рода Дипладения, или мандевилла (Dipladenia, Mandevilla) включва около 120 вида едногодишни и многогодишни лиани, произхождащи от тропическите гори на Централна и Южна Америка.

Цъфти с големи (до 10 см в диаметър) «грамофонни» бели, червени или розови цветове още през първата година.Цветът прилича на цветовете на олеандъра. Листата са плътни, овални. Внимание – сокът на растението е отровен! Ако редовно обрязвате дипладенията можете да получите красив храст, но трудно ще я накарате да цъфти, защото цветовете се появяват на младите издънки и то когато те достигнат определена дължина /около 1 метър/. По добре е да отглеждате растението, завивайки го около опора.

Обича рохкава почва,влажен въздух, умерено поливане и много светлина, но не обича яркото обедно слънце. Ако светлината е малко междувъзлията се издължават и практически не цъфти. Расте много по-бързо ако има опора.

Най-ефектни екземпляри са многобройните хибриди D. sanderi – дипладения Сандера "Rosea" c големи тъмно червени с жълта сърцевина цветове, а също и Sundaville . Ако отглеждате растението правилно, то ще цъфти от май до ноември, а всеки от цветовете ще цъфти повече от две седмици.

Не забравяйте - повече от всичко тропическите растения се нуждаят от влажен въздух.

Местоположение: колкото може по светло, но не на пряко слънце. Недостатъчно светлина влияе лошо на растението. През зимния покой трябва да осигурите температура 12-15 градуса и да поливате по-малко.

Поливане: с изключение периода на покои когато се полива малко, почвата трябва постоянно да е влажна Не оставяйте вода в подложката. Поливайте с мека вода.

Размножаване: връхи резници от млади издънки. Окоренявайте както хибискусите. Семента се засаждат пролетта при температури 18-23 C.

За ограничаване на вертикалния растеж на дипладенията през есента след цъфтеж силно обрязвайте растението.

12>>
Визитна картичка

Име:ЦВЕТЯТА

Създаден: вторник, 17 февруари 2009

Членове: 5

Описание: хармония и ароматна красота в сивото ежедневие

Модератор(и): анита

Галерия
Членове