Визитка

Сега: Има хора, които не вярват, че освен двете си ръце, можем да използваме и пространството между стените на черепната си кутия, за да променяме света.
{готино} [на морето]
{готино} [на морето]
- Nick: ***Деметра***
Настроение
Не е определено.
Плейлист
За връзка
Приятели
Цели в живота
Идоли
За себе си
Адрес на моя сайт
1
Моят гардероб сега







Харесват ми
Последни Записи в Блога
петък, 17 юни 2011

Image Upload
Google Themes
Quotes and Sayings
Names and Meanings
Аз уважавам мъжете.Те правят живота интересен,те подават ръка,отварят вратата,купуват шоколад и рокли.Те ни посрещат на летището.
Те ходят на война,ако има такава.Те са смели.
Аз уважавам мъжете.Те казват"без въпроси""няма проблем"- и проблем наистина няма...
Те идват за нас в университета,возят ни ,изпращат ни до дома и ни завиват с одеало,харесва им да ни гледат и без грим,хващат ни за ръка,ако ги излъжем,на тях им се струва че сме мънички и трябва да ни прегърнат.Прави са.
Те стават бащи,те дават фамилията си на децата ни.Те ни защитават.
Аз уважавам мъжете!
Думите им по -често съвпадат с постъпките.Те по добре знаят всичко от нас.
На тях им е интересно където сме ние.Те настоичиво желаят да платят кафето ни,дори без да знаят и те защо.Те търпят капризите ни и казват на приятелите си:"Тя има лош характер,но пък е толкова красива"...Те ни прощават всичко,въпреки че,забележете,ние въобще нищо не им прощаваме...
Те са силни.
Аз уважавам мъжете.Но само мъжете,а не лицата от мъжки пол.
от нета
петък, 17 юни 2011

Когато Слънцето изплува
от своя сън със име на море
и розов изгрев нарисува
по възхитеното небе,
аз се родих от раковина
и със разпуснати коси
по морски стълбички преминах
до твоя бряг... Къде си ти?
Не ти ли каза Бризът, че пристигам?
Защо не чакаш тук - на този бряг?
Не си подготвен още? Хайде, стига!
Едва ли някога ще дойда пак...
Обидя ли се - ставам горделива
и крия истинското си лице.
Недей да скромничиш! Аз съм красива,
единствена, с характер на МОРЕ...
вторник, 14 юни 2011

И в песните за теб съм го писал,
и в своитре молитви си признах
откраднах те с единствената мисъл,
че няма от какво да ме е страх.
Защо не тръгнем пред света открито,
пред този свят, от завист сътворен?
Да ме целунеш пред очи, които
ще те проклинат дълго зарад мен.
Да прекосим по улиците стари,
заровили зад доноси глави.
Да минем под прозорците - клюкари,
измислили убийствени мълви.
Да влезем в черквата неделна даже,
загубили за миг и ум, и свяст,
и да не мислим кой какво ще каже
сега пред нас, зад нас или след нас.
И да изпием чашата горчива,
да няма страх от трънени венци.
Страхът убива, бавно ни убива
и после ни превръща в подлеци.
Евтим Евтимов
вторник, 14 юни 2011


Попитали веднъж една добра и мъдра старица:
- Бабче, ти си преживяла толкова тежък живот, а душата ти е останала по-млада от на всички нас. Кажи ни, имаш ли някаква тайна за това?
- Имам, милички! - отвърнала бабата. - Всичко хубаво, което са правили за мен, аз записвах върху сърцето си, а всичко лошо - на водата. Ако аз правех обратното, сега сърцето ми щеше да е цялото в страшни рани и болезнени ръбове. А сега то е рай благоуханен.
Животът ни е дарил с две много важни и еднакво ценни способности - да помним и да забравяме. Когато за нас направят нещо добро, нашата признателност изисква да го помним. А когато някой постъпи лошо, любовта ни насърчава да го забравим...
Настроение:
Отлично