Лекува рани времето...

Но, мислиш ли...?

Сърцето,крехкото,

успява ли да излекува?

На лудост трепетна-

от думи неизречени...

На нежност шеметна-

от чувствата обречени...

Къде се скри?

Не ме гори!

Недей ме блъска

в каменни мечтания...

Не ме обгръщай

в огнени страдания...

Върви тогава,

литвай с пеперудите!

Не ме е страх

какво ще мислят другите...

Миражно-трепетно

очаквам да се съмне

и болката ми в цвят

да се превърне.