Предпазлива съм. Знам правилата.
Стъпвам тихо, на пръсти, с финес.
Всички тайни искрят в тишината.
А пък утре започва от днес...
Не крещя. Само с поглед говоря.
Не осъждам. Прощавам в аванс.
И когато съм права, не споря.
А когато греша – давам шанс...
Липсвам само наужким. Наистина
в твойте мисли безкрай съществувам.
Знам, Животът е низ от измислици.
Но без обич петаче не струва...
Не продавам душата си никому.
Пък мечтите си вечно раздавам.
Запечатвам запомнени мигове.
След това от сърце ги дарявам...
И такава съм. В ада ще сляза,
ще го стопля с любов. Предпазливо.
А когато на пръсти изляза,
даже Господ ще смигне щастливо.

Ако сега поискам безпрогнозно

да завали в очите ми небе.

А после вятър в мислите ми боси

да обуздае две следи към теб...



Дали паважът ще танцува влюбен

под ромона на търсеща вода?!...

И пак ли твоят ум ще се загуби

от луда обич по една жена,



която те рисува… Като изгрев…

И като влюбен ден върви към теб.

Забраните съблича… И е чиста.

А дните ù, по диви от коне,



препускат все към тебе…

А отляво

една неотболена самота

минутите брои… И те оставя

да бъдеш жаден.

Търсиш ли страстта,



която пари в мъжките ти длани,

когато блудно нощите горят?...

И търси път… В очите да остане,

разкъсала с мечтите си съня…

Писмо до Дядо Коледа

Не съм ти писала така отдавна...
Пораснах май.Така ли ми се струва?
И ти навярно си ме позабравил.
Понякога все още те сънувам...
Не съм дете от цяла вечност сякаш,
но помня като да било е вчера –
в подаръците скрити под елхата
мечтите си все бързах да намеря...
И топлите копнежи на камината...
И сладките с ванилия на мама...
И как се изтъркаляха годините...
Е, вече съм достатъчно голяма –
подаръци не искам. Не това
съм седнала в писмото да ти пиша.
И сигурно учуден си сега,
че как така не пожелавам нищо?
Ти много от живота ми пропусна,
а може би неволно те надраснах,
но тук, сега, аз няма да те пусна
със цялото ти белоснежно щастие –
усмивките ще бъдат от сърце,
и още много купища надежда,
и ето, че и моето дете
във твоите вълшебства се оглежда...
Не искам друго. И ми стига даже
следите ти да виждам всяка зима.
А всъщност исках само да ти кажа:
Щастлива съм! И нека да те има..
От Бис.БГ

“Любовта е нещото, което ни прави различни. Едни обичат с разум, други изгарят чрез нея, за трети е просто спорт. А би трябвало да е най - чистотото чувство.. ”