Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar
няма-заглавие:-1595183867
Защо искам да съм селянин ?
Там съм роден. В планината. До реката. Израснах по вирове и баири.
Сред селяни. . .
Но хора. . .
Вие виждали ли сте как мряната скача по водопада? А как слънцето изгрява над баира? Как вечер бавно се скрива зад Миджур, сякаш иска още да гледа цялата красота на света?
Виждали ли сте диво животно, не зад ограда? Мравуняк виждали ли сте? А кладенче? А как извира река? Чували ли сте нощем песента на славея? А чували ли сте тишината през зимата? Броили ли сте снежинки? Слушали ли сте, какво ви говорят? Раци ловили ли сте? А риба? Сено събирали ли сте? Гонили ли сте козите по чукарите?
Чупили ли сте си главите с приятели? А после смели ли сте се заедно? Кога за последно говорихте със съседа? Кога за последно пийнахте заедно по едно? Ей тъй, без повод? Като на село . . . А знаете ли какво е цървул? А помислете !А с прашка стреляли ли сте?
Роси Антов

Добави своя коментар:



Настроение:
четвъртък, 23 юли 2020
Брой потребители, харесали този коментар
На село

Писък пилешки се чува,
някъде грухти прасе,
младо конче пак лудува,
кротко кравата пасе.

Важни пуйки се надуват,
къткат рожбите се все.
Бели агънца лудуват,
някъде пролайва псе.

Ех, на село как е мило
сред стопаните добри,
със петлето подранило,
звънко пеещо в зори.

1974 г., с. Звъничево
Петя Дубарова
четвъртък, 23 юли 2020
Брой потребители, харесали този коментар
Родно село

Път се вие през полето
и се губи надалек;
зад гористите баири
дим се вдига тънък, лек.

Там е мойто селце родно:
окол малката река
бедни къщички се трупат
като баби на тлака.

Тясна уличка възвива
там през дървения мост.
Как вълнувам се, когато
видя тоя изглед прост!

Там е мойта родна къща,
там е тоя кът свещен,
дето родна реч научих,
дето видях първи ден!

Елин Пелин
четвъртък, 23 юли 2020
Брой потребители, харесали този коментар

СЕЛСКА ПАНИХИДА

Умира тихо българското село.
И няма кой за него да заплаче…
Там някъде зад билото изчезват
последните
орачи и сеячи.

А младите, доколкото ги има,
отчаяни, отлитат от гнездата –
висят по гари,
търсят хляб в чужбина,
по чуждите полета са аргати.

Тук къщите сами мълчат по залез,
коминът към земята е наклонен…
И хищни сенки нощем обикалят,
за да откраднат стока или спомен.

Умира тихо българското село.
И вместо школският звънец да бие,
камбанен звън обажда се несмело…
А ние?
Доколко живи сме и ние?

Какво че в хитър бизнес
ни е провървяло?
Какво че можем чак в Париж да идем?..

Умира тихо нашето начало.
А пък какъв е краят ни,
ще видим.
Георги КОНСТАНТИНОВ


понеделник, 20 юли 2020 Настроение:  Добро
Брой потребители, харесали този коментар
ОК На Роси Антов мога да кажа че не само всичко това съм правил, но и някои неща още ги правя и дори този уикенд си бях на село. Като на село Де.