Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar

2 юни, работен ден, слънчев ден.. както всеки друг делничен (и не само делничен ден) по улиците вървят забързани хора, по строежите усилено се работи.. Поредното задръстване.. поредното неспокойно пибипкане на кола карана от мъж, говорещ по телефона си с цел да прескочи 5 коли за да мине по-бързо на червения !! сфетофар.. става 12 ч - сирените тържествено озвучават града, в мен се надига чувството за гордост, тъга и инстинсктивно замръзвам на място -поне това дължим - 3 минутно уважение.. Заглеждам се наоколо - хората ме гледат с недоумение, с пресмех, суетенето е все същото.. Само аз стоя на едно място. А, има и една жена с бастун - и тя е останала неподвижна.. О - тя само си е почивала.. продължава по пътя си.. както всички останали БЪЛГАРИ... Българийо за тебе те умряха....

Добави своя коментар:



Настроение:
четвъртък, 03 юли 2008
Брой потребители, харесали този коментар
а кой трябва да цени живота на живите, ако не ние самите?
ценим ли го?
изглежда - не
четвъртък, 19 юни 2008 Настроение:  Лошо
Брой потребители, харесали този коментар
То днес живота на живите не се цени та камо ли паметта на героите...за жалост