Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar

Откъснах омайно биле в гората -
да мога със него любов да церя.
Не исках душата ми вечно да страда,
изпълнена с мъка ,любов и тъга.
Заплака тревата ,заплака за мене -
не искаше мойта любов да цери.
Откри във сърцето ми спрялото време,
увяхна - окъпана в мойте сълзи.
Тогава поисках със нож да изрежа
сърцето си - пълно с крещяща тъга.
Но ножът се счупи - намери надежда
за мойта любов и за мойта мечта.
Тогава горих с нажежено желязо
любов - нелечима с омайна трева,
любов - по силна дори от стомана,
калена във огън - роден от страстта.
Стопи се желязото ,венча се с кръвта ми -
горяща в безкрайната моя любов.
Завинаги в мойто сърце ми остави
неизцеримата обич на моя живот.

Добави своя коментар:



Настроение: