Запис в Блога на _ŦŁ_™_the_blaċķ_roﯖe_

За теб ли живях мой спомен предишен
в дните ми трудни,потънали в мрак?
Спомен-момче,да,аз за тебе живях,
макар че сега си просто спомен излишен.

За какво си ми ти?
Нали твоята гръд
не е за мен пристанищен залив.
Твоята ласка,твоята усмивка,твоя поглед дори
не на мен,не на мен принадлежат.

Те са чужди,само твоя собственост,знам.
Чужди,а толкова близки и мили.
Спомен-момче,защо се върна оттам
защо повторно и мен обезсили?

Защо се върна,моя забранена любов?
Защо се върна и защо си отиде?
Кажи ми,говори щом станеш готов-
ще те изслушам преди да си ида.

Ще те изслушам,любими,макар и да знам,
че ти можеше поне да ми пишеш,
че здрав си,добре си ,справяш се сам-
вълненията си да ми опишеш.

А знаеш ли какво беше ти?
Какво беше във дните студени?
Как дълго си спомнях твойте очи?
Изобщо знаеш ли какво си за мене?

Знаеш ли,спомен-момче,
колко мисли съм по теб пропиляла?
Колко пъти сънувала теб
и заради теб колко пъти не съм спала?

Ангел мой,така тревожно красив,
техният брой е толко огромен.
Ти всичко бе-във всеки ден сив
най-милия,най-светлия спомен.

Но стига минало,спомен-момче
да се завърнем в настоящият момент официален
в сегашното време
в живота реален-
ще продължаваш ли да си спомен за мене?

Или притиснат от дните-години
на истина днес ме обричаш
и загърбил всички упорства предишни,
ще признаеш че ме обичаш?