Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar
Max

Ще се плъзне зората от небесната шепа,
ще проблесне в косите й бялото.
И денят ще покълне от разсънени шепоти
с дъх на прясно кафе и раздяла.

Като есенен дъжд ще валят часовете,
ще потропват минутите грапаво.
Вечерта е прозрачната сянка на цвете
с дъх на мокри листа и очакване.

Щом сгъсти цветовете си зрели нощта
ще надникне в прозореца лунно око.
Под клепача му топло ще капне сънят
с дъх на есенен стих и любов.


Любовта есенна ли, зимна ли, важното е да я има, да е истинска и да топли душите ни!

Добави своя коментар:



Настроение: