сряда, 23 февруари 2011
ЧИСТИЛИЩЕ
РАЗМИВА СЕ ПРЕДИШНОТО
В УСМИХНАТАТА ВЕДРИНА
НА СЛЪНЦЕТО!
А СЛЪНЦЕТО СИ ТИ!!!
РАЗЛИВА СЕ ИЗЛИШНОТО
ПО СКЛОНА КЪМ ЛУНАТА!
ДНЕС МОЯТА ЛУНА
СИ ТИ!!!
РАЗКРЕХВАТ СЕ НЕБЕТАТА
С ОТВОРЕНИ ОБЯТИЯ...
НАЙ-ГОРНОТО НЕБЕ,
СЕГА СИ ТИ!!!
ДОРИ ДА БЕШЕ
МОЕТО РАЗПЯТИЕ-
ПРИЕМАМ КРЪСТА,
С БЛАГОДАРНОСТ ТИХА...
НЕМОГА ГО ОПИСА,
С ДВА-ТРИ СТИХА...
НО МОГА
ДА СИ ТЕ ОБИЧАМ!
И ПОТОПЕН В ОЧИТЕ ТИ,
ЛЮБОВ ДА ТЕ НАРИЧАМ!
В ДАРЕНИТЕ ОБЯТИЯ,
ДА ПРЕОТКРИЯ,
ТРЪПКИ И ПОНЯТИЯ?
В ТЕБ ИСКАМ-
ДА ЗАБРАВЯ ДАЖЕ СЕБЕ СИ!
В МЕН НЯМА РЕБУСИ...
И НИЩИЧКО ИЗМИСЛЕНО!
ОБРЕЧЕНО,
ОБИКНАХ ТЕБ..!
ТОВА ПРЕЧИСТВА МЕ!!!
.
ДРАГО
