неделя, 22 май 2011
Чувствата са толкава интересни, толкова различни и противоречиви, толкова истински и непринудени. Те просто съществуват.
В една прекрасна утрин се събуждахме по-щастливи, влюбени, намерили сякаш смисъла. В един топъл априлски следобед се появяваше нещо ново за нас, пролетта ни поднасяше своята изненада. И ние всички заживявяме с това чувство, непознато, натрапило се в живота ни. Давахме му всичко свое, но и много очаквахме от него. Беше надежда, живот, преоткриване.
Но, както пролетта често ни поднася неочакван прохладен дъжд, така и всичко изведнъж коренно се променя. И в една мрачна и дъждовна нощ всичко изчезна...
Тя погуби и чувството, и тези, у които то се беше настанило. И тогава дори звездите тъгуваха задно с тях. В онази черна, мрачна нощ те стояха до прозорците в стаите си и наблюдаваха далечната звездна Вселена. И не им оставаше нищо друго освен вярята, вярата, че след тази буря отново ще изгрее слънце. И със слънчевия изгрев на новата утрин ще има и нова надежда.
Дали можем да изслушваме ???
В една прекрасна утрин се събуждахме по-щастливи, влюбени, намерили сякаш смисъла. В един топъл априлски следобед се появяваше нещо ново за нас, пролетта ни поднасяше своята изненада. И ние всички заживявяме с това чувство, непознато, натрапило се в живота ни. Давахме му всичко свое, но и много очаквахме от него. Беше надежда, живот, преоткриване.
Но, както пролетта често ни поднася неочакван прохладен дъжд, така и всичко изведнъж коренно се променя. И в една мрачна и дъждовна нощ всичко изчезна...
Тя погуби и чувството, и тези, у които то се беше настанило. И тогава дори звездите тъгуваха задно с тях. В онази черна, мрачна нощ те стояха до прозорците в стаите си и наблюдаваха далечната звездна Вселена. И не им оставаше нищо друго освен вярята, вярата, че след тази буря отново ще изгрее слънце. И със слънчевия изгрев на новата утрин ще има и нова надежда.
Дали можем да изслушваме ???
