сряда, 24 август 2011
Липсваш ми
във ъгъла на смачкания ден,
липсваш ми,
там някъде по лунната пътека,
липсваш ми,
самотен изгревът се вглежда в мен,
отчаян чака залезът надежда.
Липсваш ми,
когато съм по старите места,
липсваш ми
през всичките сезони,
липсваш ми,
особено в оная самота,
която само ти умееш да прогониш.
Липсваш ми!
Не знаеш колко.
Със думи не мога да го изразя.
Със всеки жест, със всеки поглед,
със нежното докосване в нощта.
Ах, как ми липсваш! Чак до болка.
Разяжда всичките ми сетива.
При мен е тука самотата
крещяща, властна и с тъга.
Ах, как ми липсваш!
Ала не могат скоро,
нашите сърца
в едно сърце да се превърнат..
