Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar

 











Липсваш ми


във ъгъла на смачкания ден,


липсваш ми,


там някъде по лунната пътека,


липсваш ми,


самотен изгревът се вглежда в мен,


отчаян чака залезът надежда.


Липсваш ми,


когато съм по старите места,


липсваш ми


през всичките сезони,


липсваш ми,


особено в оная самота,


която само ти умееш да прогониш.


Липсваш ми!


Не знаеш колко.


Със думи не мога да го изразя.


Със всеки жест, със всеки поглед,


със нежното докосване в нощта.


Ах, как ми липсваш! Чак до болка.


Разяжда всичките ми сетива.


При мен е тука самотата


крещяща, властна и с тъга.


Ах, как ми липсваш!


Ала не могат скоро,


нашите сърца


в едно сърце да се превърнат..

Добави своя коментар:



Настроение: