Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar
розово-стихотворение
Мило непораснало момиче,
все така из облаци летиш,
приказките още ги обичаш
и с оная стара кукла спиш.
Виждаш я луната - чиста, кръгла,
без петно и без пукнатина.
На опашката за вятър - първа!
Първа.И последна. И сама!
Влюбваш се във хората наслуки:
тоз обичаш и обичаш друг.
На живота мъдрите поуки
ги захвърляш в кошче за боклук.
Стиховете в розово обличаш
и като дете им вярваш ти.
Смешно, непораснало момиче,
трудно е..., не, няма да го кажа!
Може би така е по-добре.
Рано ти е още да останеш
птица със подрязани криле.

Камелия Кондова

Добави своя коментар:



Настроение: