Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar

Беше месец август. Слънцето жарко печеше.Беше един неделен ден,когато Мариана се прибра вкъщи.Тя беше ходила на гробищата,за да занесе цветя на гроба на майка си,а баща и тя не го помни.Живееше сама,нямаше си никой.Имаше само едно малко котенце,което и беше другар.Мариана работеше в едно магазинче за закуски.Тя беше стройна девойка,с черна гъста коса,дълга до кръста,очите и-черни,влажни като че ли не са виждали никога радост,лицето и беше малко,устните също бяха малки, сякаш нарисувани.
Един ден,когато Мариана беше на работа,на вратата се зададе един строен младеж.Беше облечен в черни кожени панталони с кожено яке,като в ръката си носеше черен шлем.Приближи се и каза "Добър ден".
Мариана се изправи и му отвърна.Тогава той забеляза колко е красива,тя също го хареса.Той беше със сини очи и черна чуплива коса.Казваше се Владо.Той без да отрони дума продължително я гледаше.Мариана даже забрави да го попита какво желае.Двамата се осъзнаха.Той каза,че иска нещо за закуска и тя му даде.Владо закуси и излезе.Беше с мотора си,запали го и тръгна.От тогава Мариана мислеше постоянно за него,той също мислеше за нея.Владо всеки ден ходеше в това малко,но приятно и уютно магазинче.Но един ден той не дойде и Мариана напразно го чакаше.Няколко дни наред Владо не се мярна.Мариана загуби всякаква надежда да го види отново.На другия ден Владо дойде и тя беше много щастлива.Тогава той я заговори и педложи да се запознаят. Вечерта те си бяха определили среща.Владо я чакаше пред тях.Тя излезе и се качи на мотора му-след това потеглиха.Владо я заведе на любимото му място-край реката.Те седнаха на един повален дъб,тогава той и разказа за своя живот.Майка му починала,когато той бил едва на 3 години,после баща му го изоставил и него са го отгледали баба му и дядо му.Това разбрал,когато е бил на 12 години, а сега е на 24. Баба му и дядо му са починали и сега живее сам.Той се унесъл в своя разказ и станало много късно.Те станали и Владо я закарал до тях,тя се прибрала и дълго не могла да заспи.Така всяка вечер те ходели на любимите си места.
Двамата дружили половин година.Те много се обичали.Една вечер Владо не дошъл да я вземе.На другия ден се появил и обяснил,че е имал много работа и затова не е дошъл.Тогова Мариана се успокоила.Тя му казала,че утре има рожден ден.Той предложил рождения и ден да прекарат с приятелите му и тя се съгласила.Подарил и красива бяла рокля.Тя много се зарадвала и веднага я облякла.Приятелите на Владо много харесали Мариана.Там имало и други момичета,но никоя не била по-красива от рожденничката.Вечерта била хубава.
Те продължили да се срещат,докато един ден Мариана видяла Владо с друго момиче и си помислила,че той вече не я обича и че завинаги го е изгубила. Отишла вкъщи разплакана и му написала писмо:
“Владо, аз умирам.Няма да живея повече.Аз те обичах,но ти мен много бързо ме забрави.Обичта ми към теб беше истинска,но ти не ме разбра”
“Сбогом”.
Тя облече бялата рокля,изпи едно шишенце с отрова и след няколко секунди падна мъртва на земята.Тя не потрепна повече,но си остана все така красива както преди.Владо на другия ден отиде в магазинчето,но той беше затворено. Отиде в тях и видя тълпа хора-Той се изплаши тъй като не знаеше какво е станало с Мариана.
Влезе вътре и какво да види-Мариана лежеше на земята неподвижно.Той прочете писмото от нея и заплака като малко дете.Наведе се,прегърна я и заплака още по-силно,после я вдигна на ръце и я сложи на леглото.Помоли хората да излезнат-всички се прибраха по домовете си.
И той каза:”Мариана, ако знаех че ще стане така нямаше да го правя-Не знаех,че толкова си ме обичала.Аз само исках това да проверя”
Той намери шишенцето в ръката и (тя не го беше изпила докрай)и го изпи.Успя само да каже:”Обичам те, Мариана”
После,когато ги намират ги погребват един до друг.На плочата надписват: ”Тях и смърта не можа да ги раздели”.

Добави своя коментар:



Настроение: