четвъртък, 03 ноември 2011
Беше месец август. Слънцето жарко печеше.Беше един неделен ден,когато Мариана се прибра вкъщи.Тя беше ходила на гробищата,за да занесе цветя на гроба на майка си,а баща и тя не го помни.Живееше сама,нямаше си никой.Имаше само едно малко котенце,което и беше другар.Мариана работеше в едно магазинче за закуски.Тя беше стройна девойка,с черна гъста коса,дълга до кръста,очите и-черни,влажни като че ли не са виждали никога радост,лицето и беше малко,устните също бяха малки, сякаш нарисувани.
Един ден,когато Мариана беше на работа,на вратата се зададе един строен младеж.Беше облечен в черни кожени панталони с кожено яке,като в ръката си носеше черен шлем.Приближи се и каза "Добър ден".
Мариана се изправи и му отвърна.Тогава той забеляза колко е красива,тя също го хареса.Той беше със сини очи и черна чуплива коса.Казваше се Владо.Той без да отрони дума продължително я гледаше.Мариана даже забрави да го попита какво желае.Двамата се осъзнаха.Той каза,че иска нещо за закуска и тя му даде.Владо закуси и излезе.Беше с мотора си,запали го и тръгна.От тогава Мариана мислеше постоянно за него,той също мислеше за нея.Владо всеки ден ходеше в това малко,но приятно и уютно магазинче.Но един ден той не дойде и Мариана напразно го чакаше.Няколко дни наред Владо не се мярна.Мариана загуби всякаква надежда да го види отново.На другия ден Владо дойде и тя беше много щастлива.Тогава той я заговори и педложи да се запознаят. Вечерта те си бяха определили среща.Владо я чакаше пред тях.Тя излезе и се качи на мотора му-след това потеглиха.Владо я заведе на любимото му място-край реката.Те седнаха на един повален дъб,тогава той и разказа за своя живот.Майка му починала,когато той бил едва на 3 години,после баща му го изоставил и него са го отгледали баба му и дядо му.Това разбрал,когато е бил на 12 години, а сега е на 24. Баба му и дядо му са починали и сега живее сам.Той се унесъл в своя разказ и станало много късно.Те станали и Владо я закарал до тях,тя се прибрала и дълго не могла да заспи.Така всяка вечер те ходели на любимите си места.
Двамата дружили половин година.Те много се обичали.Една вечер Владо не дошъл да я вземе.На другия ден се появил и обяснил,че е имал много работа и затова не е дошъл.Тогова Мариана се успокоила.Тя му казала,че утре има рожден ден.Той предложил рождения и ден да прекарат с приятелите му и тя се съгласила.Подарил и красива бяла рокля.Тя много се зарадвала и веднага я облякла.Приятелите на Владо много харесали Мариана.Там имало и други момичета,но никоя не била по-красива от рожденничката.Вечерта била хубава.
Те продължили да се срещат,докато един ден Мариана видяла Владо с друго момиче и си помислила,че той вече не я обича и че завинаги го е изгубила. Отишла вкъщи разплакана и му написала писмо:
“Владо, аз умирам.Няма да живея повече.Аз те обичах,но ти мен много бързо ме забрави.Обичта ми към теб беше истинска,но ти не ме разбра”
“Сбогом”.
Тя облече бялата рокля,изпи едно шишенце с отрова и след няколко секунди падна мъртва на земята.Тя не потрепна повече,но си остана все така красива както преди.Владо на другия ден отиде в магазинчето,но той беше затворено. Отиде в тях и видя тълпа хора-Той се изплаши тъй като не знаеше какво е станало с Мариана.
Влезе вътре и какво да види-Мариана лежеше на земята неподвижно.Той прочете писмото от нея и заплака като малко дете.Наведе се,прегърна я и заплака още по-силно,после я вдигна на ръце и я сложи на леглото.Помоли хората да излезнат-всички се прибраха по домовете си.
И той каза:”Мариана, ако знаех че ще стане така нямаше да го правя-Не знаех,че толкова си ме обичала.Аз само исках това да проверя”
Той намери шишенцето в ръката и (тя не го беше изпила докрай)и го изпи.Успя само да каже:”Обичам те, Мариана”
После,когато ги намират ги погребват един до друг.На плочата надписват: ”Тях и смърта не можа да ги раздели”.
