Запис в Блога на andrea

Благодарна съм,

че те има,

благодарна съм,

че те познах,

че появи се,

когато в мен бе зима

и в свят затворен аз живях.

Както пролетния вятър

ледове топи,

тъй ти в живота ми навлезе

и ме промени.





От странния ми унес ме събуди,

показа ми, че мога да летя.

Ти самотата далеч прокуди

и радостно сърцето ми запя.





Щастлива съм,

че те има!

Щастлив бъди и ти!

Обичам те!