Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar
боже,колко-обичам
Боже,колко обичам
утрото в планината.
Лъч когато потича
в стаята като злато.

Тишината петлите
с крясък дрезгав раздират
и през клони лъчите
на лицето се спират.

А отсреща гората
бавно сякаш разсъмва
от сън летен и кратък
на нощ топла и тъмна.

Във краката росата
рони бисери бели
и ги пие земята
със устни зажаднели.

Мравки правят пътека
и започват деня си.
От прозорец- далеко-
ме застига отблясък...

Боже,колко е тихо
утрото в планината.
Слънцето се усмихва
и ми погалва главата

Венцеслав Кисьов из"Укротени думи"

Добави своя коментар:



Настроение:
събота, 16 януари 2016 Настроение:  Отлично
Брой потребители, харесали този коментар

Тишината петлите
с крясък дрезгав раздират
и през клони лъчите
на лицето се спират.

петък, 16 август 2013 Настроение:  Отлично
Брой потребители, харесали този коментар
Прекрасно!