Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar
Както всяка година на Бъдни вечер кралят поканил своя премиер-министър на разходка. Той с удоволствие се разхождал по украсените улици на града. За да не го познаят хората, и двамата се маскирали като търговци от далечните страни.

Разхождайки се бавно по центъра на града, те наблюдавали гирляндите, запалените свещи на стъпалата пред къщите, будките, мъжете, жените и децата, които забързано отивали при близки и приятели, за да посрещнат празника на богато подредената трапеза.

На връщане пътят им минавал през квартала на бедняците. Там всичко било различно. Нямало светлини, свещи, нямало го аромата на вкусните блюда. И по улиците нямало почти никого. Кралят заръчал на своя премиер-министър както всяка година да се погрижи в бъдеще за бедните в кралството. Министърът кимнал с глава, но знаел, че този въпрос, попадайки във водовъртежа на бюрокрацията, скоро ще бъде забравен.


Изведнъж дочули музика. Тя идвала от една изгнила дървена къщурка. Двамата надникнали любопитно през процепите в къщата. Гледката, разкрила се пред тях, била странна: един старец седял в инвалидна количка и изглеждал така сякаш плаче, докато едно гологлаво момиче танцувало. До нея вглъбен младеж пеел народна мелодия, отмервайки такта с дайрето си.

„Изумително! Дай да разберем какво се случва там” - казал кралят на министъра.
Той почукал на вратата. Младежът престанал да свири, отворил и поканил гостите да влязат.
„Ние сме търговци. Минаваме от тука и търсим място, за да преспим. Чухме музиката и видяхме, че още сте будни. Може ли да пренощуваме при вас?”
„Страноприемниците в града със сигурност ще ви приютят. За съжаление, ние не можем да ви приемем. Музиката може да звучи, в нашите сърца обаче се е настанила тъга и мъка.
„А може ли да попитаме защо?“
„Добре, ще ви кажа - рекъл старецът. - Осигурих на сина си добро образование, за да стане един ден секретар в кралския дворец. Но годините си минаваха и така и не се отвори свободно място. Вчера през нощта имах един странен сън. Появи се един ангел и ми заръча да купя една сребърна чаша, защото кралят ще ме посети. Той ще пие от нея и в крайна сметка ще назначи сина ми.
Ангелът беше толкова убедителен, че аз реших да направя това, което ми заръча. И тъй като ние нямаме пари, моята снаха отиде днес на пазара и си продаде косата, а с парите купихме чашата, която стои ето там. Сега двамата със сина ми се опитват да ме развеселят, тъй като е Коледа, но това не помага.
Кралят видял сребърната чаша и помолил да му сипят малко вода, понеже бил жаден. Преди да си тръгне се обърнал към тримата: „Каква случайност! Днес бяхме при премиер-министъра и той ни каза, че следващата седмица ще обяви конкурс за пост в двореца.
Старецът кимнал добродушно, но не му повярвал и се сбогувал с чужденците. На следващия ден обаче в града бил разгласен конкурс за поста секретар в кралския палат. В уречения час приемната зала била пълна с хора и всеки от тях искал да кандидатства за обявеното място.
Премиер-министърът пристъпил и помолил всички присъстващи да извадят лист и писец.
„Ето я и темата на съчинението: Защо плаче един старец, танцува една гологлава жена и пее един тъжен младеж?”
Шепот от изумление се разнесъл из залата. Никой не знаел каква история да напише. Само един бедно и скромно облечен младеж в ъгъла на залата се усмихнал и започнал да пише.

Добави своя коментар:



Настроение: