Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar
да-се-завърнеш-в-бащината-къща
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ни завещаха-
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.

Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш:мамо,мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...

О,скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!

Д.Дебелянов

Добави своя коментар:



Настроение:
събота, 27 февруари 2016
Брой потребители, харесали този коментар
вторник, 31 март 2015
Брой потребители, харесали този коментар

вторник, 31 март 2015
Брой потребители, харесали този коментар

Бащината къща
Докосва вятърът и гали косите
за поздрав танцува и се обръща.
Вълшебна луната целува очите.
Огрява красиво бащината къща.


Минавам през прага-приятно ме кани.
Присядам на топло в едно със сърцето
и спомена ме понася, докосва ме с длани,
стените обгръщат ме. Навън спи градчето.


Притварям очи и из дните си крача,
потъвам в душата си, пъзел редя.
Поглежда ме в тъмното единствено здрача,
притихва до мен с уморена сълза


и пълзи тихомълком, там на двора ме връща.
Цвете спи мълчаливо оттогава останало,
а водата от извора пак земята прегръща.
Плахо времето със следи е белязало.


А аз съм си все тази, пак същата.
Оставих всичко мило - да огрява спомен
и тихо взех усмивките от къщата.
Една да свети си оставих, там на прага и огромен.


автор Ивелина Цветкова


 

вторник, 31 март 2015
Брой потребители, харесали този коментар

Хубава тема,Краси!Благодаря!И честита пролет!


вторник, 31 март 2015
Брой потребители, харесали този коментар

Бяла, спретната къщурка,
две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.

Тука, под липите стари
не веднъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях...

Къщичке на дните злати,
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!

вторник, 31 март 2015
Брой потребители, харесали този коментар



Я кажи ми облаче ле бяло
от где идеш где си ми летяло
не видя ли бащини ми двори
и не чули майка да говори



Що ли прави мойто чедо мило
с чужди хора чужди хляб делило
ти кажи ми облаче ле бяло
жив и здрав че тук си ме видяло



И носи от мене много здраве
много мина , мъничко остана
наближава село да се върна
да се върна майка да прегърна

вторник, 31 март 2015
Брой потребители, харесали този коментар

Само спомена ме връща в бащината къща
и мечтая в нея да се върна.
Там, на прага, ме очаква старата ми майка,
с много обич пак да ме прегърне.
Там, на прага, ме очаква старата ми майка,
с много обич пак да ме прегърне.


Хей, години, пусти - опустели,
най-прекрасното от мен сте взели.
Много злато и пари в този свят да имам
младостта ми няма да се върне.

Там ме чака моя татко, под лепите стари,
там ме чакат моите другари.
Във душата ми отеква песен на гъдулка,
още помня майчината люлка.
Във душата ми отеква песен на гъдулка,
още помня майчината люлка.


Хей, години, пусти - опустели,
най-прекрасното от мен сте взели.
Много злато и пари в този свят да имам
младостта ми няма да се върне.

Помня как долитат рано щъркели, на пролет
и на Бога от сърце се моля,
живи, здрави да се върнем,
че ни домиляха бащиният дом и родна стряха.
живи, здрави да се върнем,
че ни домиляха бащиният дом и родна стряха.


Хей, години, пусти - опустели,
най-прекрасното от мен сте взели.
Много злато и пари в този свят да имам
младостта ми няма да се върне.