вторник, 04 юни 2013
В памет на баща ми!
Притихнала, с червени рози,
до мраморната плоча аз стоя.
Огромна мъка ме изпълва,
по бузите се стичат, сълза подир сълза.
Ти бе единствен, който разгадава,
че във усмивката прикрила съм тъга…
И казваше ми нежно, мило:
“Защо очите й са тъжни, на моята любима дъщеря?”
Ти бе до мен в добро и лошо.
Със тебе можех свят да изградя.
Как само искам мили татко,
да можех миг ръката ти да подържа!
Ти казваше ми: “Няма да се плашиш!
Дори да сбъркаш, аз ще съм до теб!
Дори да паднеш, аз ще бъда близо,
за да те вдигна и да продължиш напред!”
Прости ми! Розите оставям.
Сълзите бързам да изтрия вървешком…
И мрачно и дъждовно е. Свещта догаря…
Ти бе прекрасен, а как студен е новият ти дом…********************
Годините се изнизват без него, но болката остава… Зная, че той е някъде високо там и ни гледа, продължава да е близо до нас и да ни подкрепя…
МОЯТ ТАТКО....
************************
Притихнала, с червени рози,
до мраморната плоча аз стоя.
Огромна мъка ме изпълва,
по бузите се стичат, сълза подир сълза.
Ти бе единствен, който разгадава,
че във усмивката прикрила съм тъга…
И казваше ми нежно, мило:
“Защо очите й са тъжни, на моята любима дъщеря?”
Ти бе до мен в добро и лошо.
Със тебе можех свят да изградя.
Как само искам мили татко,
да можех миг ръката ти да подържа!
Ти казваше ми: “Няма да се плашиш!
Дори да сбъркаш, аз ще съм до теб!
Дори да паднеш, аз ще бъда близо,
за да те вдигна и да продължиш напред!”
Прости ми! Розите оставям.
Сълзите бързам да изтрия вървешком…
И мрачно и дъждовно е. Свещта догаря…
Ти бе прекрасен, а как студен е новият ти дом…********************
Годините се изнизват без него, но болката остава… Зная, че той е някъде високо там и ни гледа, продължава да е близо до нас и да ни подкрепя…
МОЯТ ТАТКО....
************************
петък, 07 юни 2013
1
От тебе, татко!
От тебе се научих да се боря.
От тебе, татко! Ти ми завеща
да крия мъж в чупливото си тяло
и да не падам никога на колена.
От тебе се научих да се смея
когато до припадък ме боли.
Животът, каза ми, по моему да изживея
и да преглъщам своите сълзи.
Научи ме ръката си в юмрук да свивам,
да стискам зъби и да отстоявам
позиции и принципи човешки.
Приятелите си да не предавам.
И аз успях! Със воля се научих.
Наричат ме " момичето кораво ".
Не знае никой щом съм насаме
как рухва умореното ми тяло.
Приисква ми се да съм повече жена
и някой моя гръб да пази.
Не аз да съм водач, да правя път.
А друг в непроходимото пред мен да гази....
Добре, че ме научи да се боря!
Аз като тебе, татко, днес обичам.
По мъжки - безпардонно, безвъзмездно.
Научих се на тебе да приличам!
Детелина Стефанова
вторник, 04 юни 2013
Дори да сбъркаш, аз ще съм до теб!
Дори да паднеш, аз ще бъда близо,
за да те вдигна и да продължиш напред!”