Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar

УСМИВКАТА НА МОНА ЛИЗА

От тебе не отвръщам аз лице.
Защото над пазача си застиваш
с изящно сплетени ръце
и се подсмиваш.

Прочута си като онази кула в Пиза,
в усмивката ти виждат иронично тържество.
Но да... Защо се смееш, Мона Лиза?
На нас, заради нас, въпреки нас, със нас -
или пък за какво?

Без думи учиш ни какъв е земният ни дял.
Понеже, Лизхен, от портрета ти личи,
че който на света премного е видял,
усмихва се, ръцете на корема скръства
и мълчи.

Курт Тухолски
Превод от немски: Венцеслав Константинов

Добави своя коментар:



Настроение: