
Мъжът харесва всяка жена , която го слуша ,
но се влюбва само в тази , която му лази по нервите.
Моят вълк .. Така се случи, срещнах го в гората. И беше много тъмна нощ.
Страхувах се. Боляха ме краката. А той изгледаше по вълчи лош. Но нещо в
очите му проблесна... И се разпадна целият ми страх. Да бъдеш лош,
навярно, не е лесно. Да бъдеш лош - то е да бъдеш сам. Погалих го.
Несвикнал на милувки, по навик се опита да ръмжи. А после легна тихичко в
скута ми и просто си мълчахме - До зори. Потръпваше от топлината на
ръцете ми, за първи път посмял да е добър. Заслушах се в пулса на
сърцето му и го обикнах... Аз обикнах вълк. Не ми се слушат страшните ви
приказки... Ядял момичета, наивни като мен... Не вярвам, знаете ли...
Писна ми. Защото моят вълк има сърце, каквото много от човеците отдавна
нямат. Обичам го. Обичам си вълка! Това е приказката ми. Такъв е краят
ѝ. Нататък продължава Любовта...
Истинска история за една истинска любов, която ще ви разплаче
Безрезервната любов съществува, и то не само в приказките. За това свидетелства историята по-долу.
Едно момче и едно момиче се влюбват един в друг, но нейните родители не й разрешавали да продължава да се вижда с него, тъй като той бил беден.
Те обаче, с течение на времето осъзнали, че той е добър човек и че е добре да се вижда с дъщеря им. За съжаление, се появил проблем. Той бил войник и в момента, когато избухнала война, трябвало да е вън от страната за една година.
Една седмица преди да замине, той застанал на колене и казал на приятелката си, че я обича и че би искал тя да го чака. Договорили се да направят сватба веднага след като той се върне.
Но станала голяма трагедия. Тя преживява тежка автомобилна катастрофа. Когато се събудила в болницата, видяла родителите си да плачат до нея. Знаела, че нещо не е наред.
Тя преживява тежка травма на мозъка, поради което нервите на едната страна на лицето претърпели щети. Лицето й било унищожено. Когато се видяла в огледалото, започнала да плаче и вика: "Изглеждам като чудовище!". Мислела, че такава няма да се хареса на своя годеник, затова решила да не се вижда с него никога повече.Той продължавал да й пише цяла година.
След една година майка й съобщила, че той се е върнал, но момичето я помолило да не му позволява да я види.Тогава майка й неочаквано казала: "Той се жени!" Въпреки че не искала да го вижда, момичето го обичало с цялото си сърце и тази новина много я засегнала.
Погледнала поканата и изненадващо видяла, че на нея стои нейното име.
С неверие гледала в поканата когато момчето влязло през вратата с цветя в ръцете. То коленичило пред нея и казало: "Омъжи се за мен". Тя покрила лицето си с ръце и казала: "Не гледай мен. Сега не съм красива ".
Той само казал: " Майка ти ми прати твои снимки. Обичам те! "
Боре, различни сме хората, зависи кой какво търси и какво позволява, ако е само с очите - значи го знаем и продължаваме да сме съгласни с това, ако ли не пътя е друг, е това вече е реална "приказка".